П Р О Т О К О Л
№ 96
Година
2018 Град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД Наказателно отделение
На
шестнадесети март Две хиляди и осемнадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО
ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА
КОЛЕВА
ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА
Секретар ПЕТРАНКА ПАСКАЛЕВА
Прокурор
СТЕФКА ЯКИМОВА
Сложи
за разглеждане докладваното от съдия
Колева
ВНОХД № 16 по описа за 2018 година
На именното повикване
в 09:25 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява
прокурор ЯКИМОВА
Подсъдимият М.М.Т., редовно призован, явява се
лично и с адв.Р.Д.Н., редовно
упълномощен от преди.
Подсъдимият Г.Х.С., редовно призован, явява се
лично и с адв. Б.И.Б., редовно
упълномощен от преди.
Подсъдимата Р.В.М., редовно призована, явява се
лично и с адв. Д.Г.Х. и адв.Ц.З.Х.,
редовно упълномощени от преди.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча
доказателства. Нямам искания за отводи.
АДВ.Н.: Да се даде ход на делото, няма да соча
доказателства. Нямам искания за отводи.
АДВ.Б.: Да се даде ход на делото, няма да соча
доказателства. Нямам искания за отводи.
АДВ.Х.: Да се даде ход на делото, няма да соча
доказателства. Нямам искания за отводи.
АДВ.Х.: Да се даде ход на делото, няма да соча
доказателства. Нямам искания за отводи.
Съдът дава възможност на
страните да изразят становище по допустимостта на протеста, подаден от прокурор
от СГП
ПРОКУРОРЪТ: Липсва основание да изразя становище, след като вече Вие изразихте
становище и не виждам процесуална норма, на която аз да изразявам становище след
Ваше изразено становище.
АДВ.Н.: Напълно споделям Вашето становище, дори мислех да взема отношение точно по
този въпрос. Няма да се спирам детайлно, но няма нищо рационално в поведението
на прокуратурата по това дело конкретно.
Не искам да се спирам с подробности.
АДВ. Б.: Аз съм изразил това становище още в хода на съдебното производство пред
първоинстанционния съд, и поддържам и това становище и към настоящия момент.
Споделям становището на уважаемия съд. Смятам, че протеста е недопустим, и моля
да се произнесете по същество.
АДВ. Х.: Ние също считаме, че след като наказателното производство е разгледано от
СОС като първа инстанция и той се е произнесъл с присъда, считаме, че ВапС е
невалидно сезиран, тъй като процесуалния орган, който протестира присъдата на
СОС е Окръжна прокуратура Силистра, и тъй като това производство е недопустимо,
моля да го прекратите.
АДВ.Х.: Поначало такова възражение бяхме направили пред СОС, а обвинителния акт
беше внесен от СГП, впоследстиве СГП не участваше в производството пред
окържния съд, още повече, че колегата от СОП не поддържаше обвинението, и след
това колегата му внесе протест, така, че
аз считам, че следва да се прекрати, още повече че са на диаметрално
противоположни становища с автора на протеста и представителя на Окържна
прокуратура.
Съдът се оттегля на
тайно съвещание
Съдът след тайно
съвещание установи следното:
Производството по ВНОХД № 16/2018 г.
пред ВАпС е образувано по протест на Станислав Стойков –
прокурор при Софийска градска прокуратура против присъда №
34/28.09.2017 г., постановена по НОХД № 14/2017г на Окръжен съд Силистра.
С атакувания съдебен акт подсъдимите М.Т., Г.С. и Р.М.
са били признати за невинни и оправдани по предявените им обвинения
па чл.282, ал.2 от НК и чл.311 от НК.
Настоящият
състав на ВАпС намира, че протестът, въз основа
на който е образувано въззивното производство е подаден от прокурор, който не е легитимиран да инициира въззивна проверка на постановената от СОС първоинстанционна присъда, по следните
съображения:
Видно от материалите по делото, досъдебното
производство № 6/2015 г. е било водено срещу тримата подсъдими от НСС и е било
наблюдавано от СГП. Обвинителният акт по
делото е бил изготвен от прокурор
при СГП, с който подсъдимите са били предадени на съд по обвинения по чл.282,
ал.2 и чл.311 от НК. Съобразно правилата на чл.35, ал.2 (в редакцията и́,
действала към момента на внасяне на ОА – 10.01.2017 г.) и чл.36 от НПК родово и
териториално компетентния съд да разгледа делото е ОС – Силистра, където е било образувано НОХД № 14 по описа за 2017 г. В съдебната фаза на процеса, образуван по
обвинителния акт, изготвен от прокурор в СГП, пред СОС е явявал прокурор от ОП Силистра. Това е станало след като СГП с писмо от
13.02.2017 г. е уведомила ОП Силистра и ОС Силистра, че СГП няма намерение да
се явява по делото, поискала е определяне на прокурор от ОП Силистра и е
изпратила за послужване и наблюдателните материали по делото. Въпреки това на
първото съдебно заседание, насрочено за 15.03.2017 г. се е явил прокурор
Ст.Стойков от СГП, командирован обаче изрично за участие само в това съдебно
заседание със Заповед № РД -07-226/14.03.2017 г. на Главния прокурор. Ход на
делото не е бил даден, следващото съдебно заседание е било насрочено за
05.04.2017 г. – л.60 и сл. Преди провеждането на второто заседание с изрично
писмо (л.89) от 02.04.2017 г. прокурор Ст.Стойков изрично е уведомил СОС, че
СГП няма да изпраща представител за участие в съдебното заседание по НОХД №
14/2017 г. на СОС. Така съдебното заседание на 05.04.2017 г. и всички
последващи са проведени с участието на прокурор от ОП Силистра – Тодоров. В
хода на съдебните прения прокурор Тодоров не поддържал нито едно от предявените
срещу тримата подсъдими обвинения, а СОС постановил оправдателна присъда,
предмет на настоящата въззивна проверка.
При така изложеното, въззивният
съд намира, че протестът,
макар да е подаден в срок, не е
изготвен от лице, което има право да протестира присъдата .
Съгласно чл.126, ал.1 от Конституцията на РБ:
„Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази
на съдилищата”.
В съответствие с КРБ е и предвидената в ЗСВ уредба в чл.136 (1), където изрично е посочено, че Прокуратурата на Република
България е единна и структурата й е в съответствие с тази на съдилищата. Това
означава, че прокурорите имат местна, предметна и функционална компетентност,
която отговаря на структурата на съдилищата, към които е изградена всяка
прокуратура. Този извод е задължителен за всички провораздавателни органи,
защото е закрепен още с указания, дадени в т. ІV на ТР 1/29.06. 1999г по н.д. № 3/1998г на
ОСНК.
ВКС е единен във виждането си, че правомощието да
подава протест принадлежи на " прокурора, намиращ се в съответната на съда
структура или на по-горестоящия прокурор". Категоричното становище на ВКС по въпроса за компетентния да
подаде протест прокурор, в случаите, когато на основание чл.43 т.3 от НПК е била променена местната подсъдност и
делото е било изпратено за разглеждане, на друг, равен по степен съд, е
обективирано в Решение № 300 от 05.11.2014 г по н.д. № 940 /2014г на ІІІ н.о., на ВКС . В цитираното Решение, постановено по казус, сходен с
настоящия е посочено, че " ...не е допустимо прокурор от районна
прокуратура, съответна към равен по степен съд от един район, да подаде протест
срещу присъда, издадена от равен по степен съд от друг съдебен район. Изключение от това би било налице, в случай на
изрично издадено разпореждане от по-горестоящ по степен прокурор и надлежно
командироване на прокурора за извършване на действия в друг съдебен район
...." .
Аналогично е становището на ВКС, изразено и в Определение № 385/03.11.2015 г.
но нд № 1138/2015 г., II н.о.
Без съмнение данни за надлежно оправомощаване на
прокурор при Прокуратура от друг равен по-степен съд, изготвил
ОА, но не участвал в съдебното производство пред ОС Силистра /каквото би била хипотезата на
командироване по реда на чл. 147 от ЗСВ/ да подава протест
срещу поставената присъда, не са налице по делото. В същото време е безспорно, че СГП не попада в района на ОП Силистра, т.е. за да извърша действия пред СОС /в напълно
различен съдебен район/, прокурорът от СГП е следвало да бъде командирован по реда на чл. 147 т 1 от ЗСВ .
Следователно, подалият протеста
прокурор, независимо, че е изготвил
обвинителния акт, след като: 1/ не е участвал в съдебното производство в
първата инстанция и 2/ не е командирован по реда на чл.147 т.1 от ЗСВ, е действал извън правомощията си съобразно правилата на местната компетентност, ограничени до района на действие на съответната прокуратура – в случая СГП. Както изрично е посочено в цитираното Решение 300
по н.д. 940/2014г на ІІІ н.о. на ВКС - "Прокурорът, който има право на
въззивен протест срещу присъдата, е само прокурор от съответната местно
компетентна прокуратура или прокурор, командирован в съответствие с чл. 147 от ЗСВ. Подаването на протест срещу присъда, постановена от районен съд в
определен съдебен район, от прокурор от районна прокуратура към друг съдебен
район, е недопустимо..."
Предвид изложеното и като установи,
че е бил сезиран с протест, изготвен от лице,
което няма право да протестира постановената от ОС Силистра
първоинстанционна присъда, настоящия състав намира,че
съдебното
производство по ВНОХД № 16/2018 г. следва да бъде
прекратено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ВНОХД № 16/2018г по описа на ВАпС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 346 т 4 от НПК, подлежи на обжалване и протест пред
ВКС в 15 дневен срок от днес.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.37 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР:
.