Решение по дело №95/2019 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 декември 2019 г. (в сила от 5 януари 2020 г.)
Съдия: Ваня Ангелова Маркова
Дело: 20192200900095
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е № 57

Гр.Сливен, 30.12.2019г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  публично съдебно заседание на трети декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

         При секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното т.дело № 95 по описа за 2019г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е пряк иск  на  увредено от ПТП лице срещу застрахователя на прекия причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за  неимуществени вреди от непозволено увреждане по  застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите,  с правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ / в сила от 01.01.2016г/  и цена -150 000лв .

 В исковата молба ищцата твърди, че на 12.12.2017 г. в гр. Сливен, на пешеходна пътека претърпяла   ПТП. След като била откарана по спешност в болницата се установило, че има счупване на капачката на левия крак, както и счупено коляно, хематом на главата, а тялото й било в синини.

          Твърди, че  на 18.12.2017г  й била направена операция на левия крак с метална остеосинтезираща техника, а на десния крак поставена имобилизираща превръзка. По случая било образувано ДП, а със споразумение от 18.02.2019г. по НОХД № 864/18г. на СлРС, подс. А.З.М. бил признат за виновен за същото деяние и осъден.

Твърди, че по отношение на процесния л.а. „Мерцедес” с рег. № ********, управляван от виновния водач А.М., имало  сключена с ответното дружество  застраховка „гражданска отговорност”, валидна към датата на настъпване на ПТП, оформена с полица № BG/02/117002992746, валидна от 10.11.2017г. до 09.11.2018г.

         Твърди, че в резултат на ПТП претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получената съчетана травма по глава, гърди, долни крайници, контузии, натъртвания и охлузвания. След проведеното операционно болнично лечение останала на домашно лечение, на легло, не можела да се обслужва и се нуждаела от придружител.  Претърпяла болки и страдания от счупването на двата крака, като костите зараснали за по-дълъг период от време. Счупването й пречело на нормалното съществуване, а от инцидента преживяла силна уплаха и стрес, които предизвикали сериозно психическо разстройство и депресия. Чувствала се изтормозена, не можела да спи, сънувала кошмари.

        Твърди, че подала писмена застрахователна претенция до застрахователя, получена на 18.03.19 г., но  не е получила никакъв отговор, поради което предявява настоящата си претенция по съдебен ред.

Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден  да й заплати  150 000лв.  - обезщетение за  неимуществени вреди, изразяващи се претърпени  болки и страдания в резултат на  получените ПТП  от 12.12.2017г  телесни увреждания, ведно със законната лихва от датата на увреждането  до окончателното изплащане.

         Ответникът е подал отговор на  исковата молба в срока по чл. 367 ГПК, с който оспорва иска изцяло  като неоснователен.

         Оспорва го и по размер, твърдейки, че е прекомерно завишен и не  съобразен с принципа за справедливост и трайната съдебна практика.

Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение  по застраховка “ГО“, сключена за процесния  автомобил.

          Оспорва твърдението на ищцата, че в резултат на ПТП са настъпили описаните в исковата молба вреди като вид, характер, интензитет.

Твърди, че забавянето на оздравителния процес в резултат на неспазване на лекарските предписания и предхождащи ПТП-то заболявания на ищцата предвид възрастта й. 

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца Ц.  Я., тъй като напуснала лечебното заведение на 15.12.2017г, а оперативното лечение  било предприето на 18.12.2018г., с което забавяне тя допринесла за последващо усложнение на здравословното си състояние и по-продължителен възстановителен период.  Така тя напуснала лечебното заведение без да й е оказана медицинска помощ, вероятно поради причина, че не е здравно осигурена.

        Твърди, че като застраховател бил сезиран с искане за заплащане на  обезщетение 14 месеца след настъпилото  увреждане – на 18.03.2019г.       

        Оспорва началния момент, от който се претендирала законна лихва, като счита, че този момент е уреден в разпоредбата на чл. 429 ал.3 КЗ.

        В с.з. ищецът,  явява лично и  представляван от процесуален представител поддържа иска и моли да бъде уважен Претендира разноски само за адв. възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА

          В с.з. ответникът - застраховател  се  представлява от пълномощник, който поддържа възраженията в отговора  на исковата молба. Моли за отхвърляне на иска, алтернативно- за намаляване на неговия размер съобразно принципа за справедливост и при отчитане на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на  пострадалата ищца. Претендира разноски съгласно списък. Представя писмени бележки, в които излага подробно своите  съображения.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

 На 12.12.2017г,., в гр.С., по бул. С.К.“, А.З.М. управлявал лек автомобил „Мерцедес“  с рег. № ********, като блъснал на пешеходна пътека ищцата Ц.А.Я. , която при удара получила счупване на двата крака,охлузване и натъртване.

По случая било образувано ДП № 1417/2017г на РУ на МВР-Сливен, а впоследствие и съдебно производство, приключило със споразумение, одобрено по НОХД № 864/2018г по описа на СлРС, с което подс. А.З.М. е признат за виновен  в това, че , че на  12.12.2017г,  в гр. С., при управление на лек автомобил автомобил “Мерцедес“, с рег. № ********, А.З.М. нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл. 119 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на Ц.А.Я., изразяващи се в счупване на латералния кондил на левия долен крайник и счупване на медиалния кондил на големия пищял на десния крайник., с което осъществил състава на престъпление по чл.343а ал. 3 б.„а", вр  с ал.1, вр. чл.342 ал.1 НК.    

 В резултат на ПТП ищцата претърпяла автомобилна травма, изразяваща се в  контузия и  хематом на главата в теменната част; контузия на лява гръдна половина; импресионна фрактура на латералния кондил на лявата тибия/голямо-пищялна кост; фрактура на медиалния кондил на дясната тибия и на главата на фибулата /малката пищялна кост/.

 След инцидента била откарана за лечение в МБАЛ“Д-р Иван Селимински“АД-Сливен, с оплаквания от болки в областта на гръден кош и ляв долен крайник, в областта на тазобедрената става  и колянна става.

 По спешност бил извършен опит за репозиция и имобилизация на лявото коляно, след което  била изписана с гипсова имобилизация и препоръки за оперативно лечение по повод незадоволителна репозиция на латералан  кондил на лявата тибия.   

          Била оперирана на 18.12.2017г, като се установила  импресионна фрактура на латерален кондил.  Извършена била репозиция, фиксирана с 2 киршнерови игли и 2 канюлирани винта. Последвал гладък постооперативен период и ищцата била изписана  от болницата с подобрение. Не е извършвана операция за лечение на втората фруктура.

Предписано  й било да носи шини на двата долни крайника. Била обездвижена за три месеца, като се наложило нейните деца да я обгрижват постоянно. През това време била на подлога и  памперси. За период от 6 месеца не можела да поддържа сама личната си хигиена и се налагало децата й да я къпят на инвалиден стол. След като свалила шините, ищцата започнала да сгъва двата крака, което било трудно и мъчително. Първо проходила с  помощта на проходилка, а после и с патерици. Провела 10 дни физеотерапия в болница „Хаджи Димитър“-Сливен.

 Възстановителния период продължил около 6-8 месеца, като все още не е възстановена напълно.  В момента има ограничаване на флексията в лявото коляно с около 30 градуса, което се държало на естеството на фрактурата, наличието на остеосинтетичен материал, на постоперативни сраствания и недостатъчната рехабилитация.

 Двете фрактури били изключително болезнени за нея, както и натъртванията, охлузванията, които получила при инцидента. Продължила лечението си  с фраксипарин още 28 дни и  антикоагулант, който се изписвал за профилактика на тромбемболиите. Предписан й бил и лиотон- гел, който се прилага външно с цел намаляване на оток на крайниците. Приемала болкоуспокояващи,тъй като травмите нарушавали анатомията на коленните стави, предизвиквали дразнене и възпаление на хрущялната тъкан. Наличието на болка в тазобедрената област също изисквало приемането на обезболяващи препарати.

 Ищцата страда от артериална хипертония,  лекувана  амбулаторно с медикаменти, но това заболяване не е оказала влияние върху възстановителния период. При извършения от в.л. Д-р Т. преглед, ищцата съобщила, че боледува  от болестта на Хашимото, която  е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, протичащо различно, с прояви на хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм, като същите оказвали влияние върху костната система, водейки до остеопороза и това би могло да забави възстановителните процеси. От параклиничните изследвания на ищцата, извършени при приемането й в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“АД бил изследван калция и същият бил в границата на нормата.

Ищцата  провела един курс рехабилитационно лечение амбулаторно в рамките на разрешените от РЗОК 10 процедури. Според вещото лице Д-р Т.,  тя би могла да продължи рехабилитацията стационарно по клинична пътека, ако е била насочена по преценка на  лекуващия физиотерапевт, каквито били сегашните изисквания, но не е била насочена.

        При вътреставните фрактури с дислокация,каквато е тази на лявото коляно, било желателно оперативната интервенция да се осъществи в първите 24-48 часа. Дясното коляно на ищцата  било обездвижено още с установяване на естеството на полученото травма. Обездвижено  било и лявото коляно. При импресионните фрактури било невъзможно да се получи добра репозиция на фрактурата без оперативна намеса.

        Според изискванията на НЗОК, престоят за консервативно лечение  в болница бил  3 дни , поради което ищцата  била изписана на 15.12.2017 год./събота/ В събота и неделя не се правели планови операции, поради което била хоспитализирана повторно в неделя-17.12.2017 год. по друга клинична пътека, подготвена за оперативно лечение и оперирана в понеделник  - 18.12.2017г. Забавянето на интервенцията с 2-3 дни според вещото лице Д-р Т. не е допринесло за влошаване на здравословното и състояние и забавеното калусобразуване на ищцата.

         Контузията и хематомът на главата в теменната и част обикновено отзвучавали за 7-10-дни, а контузията на лявата гръдна половина, характеризираща се с болки отзвучавали за около 10-15 дни.

        Импресионната фрактура на латериалния кондил на лявата тибия изисквали оперативно лечение- повдигане/елевация на вбития фрагмент/ и метална остеосинтеза. При тези случаи се носела гипсова имобилизация около 45 дни с последваща рехабилитация , натоварване се разрешавало след 3-4 месец, лечението обикновено продължавало около 6-8 месеца.

        При ищцата костното срастване се  забавило за около 6-8 месеца . Травмата на дясното коляно- фрактура на медиален кондил/неголям фрагмент/,както и на главата на фибулата изисквали гипсова имобилизация за 45 дни,  натоварване се разрешавало след 3-я месец, а възстановяването било за около 4-5 месеца.

И сега ищцата  имала болки в   коляното, в лява тазобедрена става и кръста, както и известно тръпнене на подбедрицата . Тя ползвала бастун и имала леко накуцваща походка, движението на колянната става било почни в норма. Имала болки при движение в ставата на ляв долен крайник.

          При ищцата се забавило костното срастване и е носила гипс по-дълго време, което не е позволило веднага да започне рехабилитация, в резултат на което се получавало втвърдяване на ставите, след което по-трудно подлежали на рехабилитация.

В резултат на ПТП, тя преживява силен психичен стрес, довел до възникването на посттравматично стресово разстройство. Заболяването било изразено в сравнително по-лека степен, тъй като не нарушавало тежко ежедневното функциониране на ищцата. Тя успявала да се справя с ежедневните си задачи, не се долавяли симптоми като трайна потиснатост на настроението. Установеното заболяване било пряко следствие от преживения от ищцата психичен стрес по време на претърпяното ПТП и не би възникнало без него. Наличието на симптоми на посттравматичен стрес сочело, че тя не се е възстановила от психически и все още не е в състояние да се върне към предишния си начин на живот. С времето  обичайно симптомите на посттравматично стресово разстройство постепенно щели да намалеят по честота и интензивност, като само в редки случаи можели да хронифицират. Оздравяването при ищцата се забавило от невъзможността й да се придвижва през първите месеци след инцидента, от последвалите рехабилитационни програми и воденото наказателно производство, които често й напомняли за случилото се, както и от непровеждането на съответно психотерапевтично лечение .    

 От заключението на назначената авто-техническа експертиза се установява, че  скоростта на движение на автомобила „Мерцедес“ преди ПТП е около 37 km/h. Опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост на движение е около 20 т. Преди удара пешеходката се е движила напречно на платното и отдясно наляво за водача на автомобила, по пешеходната пътека пред НОИ. Скоростта й на движение е около 3,6 km/h. Мястото на удара било на 6,2 m преди мерната линия и на 4,3 m вляво от дясната граница на платното за движение. Мястото на удара било върху пешеходната пътека . Преди настъпване на ПТП автомобилът е бил с изправни уреди и системи за управление и контрол.

В момента на възприемане на опасността от водача на автомобила, пешеходката е била на 0,65 m от мястото на удара. В този момент автомобилът е бил на около 7 m от мястото на удара. В момента на навлизане на пешеходката на платното, автомобилът е бил на 44 m от мястото на удара. Водачът на автомобила е закъснял с реакцията си с около 3,6 s, като пешеходката не е попадала в опасната зона за спиране спрямо момента на навлизането й на платното за движение. Водачът на автомобила „Мерцедес“ е имал техническата възможност да възприеме пешеходката, когато е била на разстояние по-голямо от опасната зона за спиране и предотврати ПТП при своевременно възприемане на опасността.

           Техническа причина, довела до възникването на ПТП е технически неправилното поведение на водача на автомобила при приближаване на пешеходна пътека с пресичащ по нея пешеходец. Технически правилно било водачът на автомобила да бъде внимателен при приближаване на пешеходната пътека, за да пропусне движещата се по нея пешеходка, за което е имал достатъчно време и разстояние.

За управляваният от А.З.М. лек автомобил   „Мерцедес“ с per. №********,  е  сключена застраховка „гражданска отговорност“ при ответното дружество, валидна към датата на ПТП, оформена с полица № № BG/**/**********, за срок от 10.11.2017г. до 09.11.2018г.

На 18.03.2019г ищцата оправила застрахователната си претенция до ответника, но до момента не й е определено и изплатено обезщетение.

Горната фактическа обстановка е установена въз основа на събраните писмени  доказателства-относими, допустими и неоспорени.

Съдът приема заключенията на трите изслушани по делото експертизи - СМЕ и САТЕ и СПЕ, като обосновани, ясни и неоспорени.

Кредитира показанията на разпитаните по делото двама свидетели като преки,  непосредствени и безпротиворечиви.

         Така установеното от фактическа страна, води до следените правни изводи:

          Предявен е пряк иска по чл. 432 ал.1 от КЗ / в сила от 01.01.2016г/ на пострадало лице срещу застрахователя на деликвента за плащане на обезщетение за претърпени  неимуществени вреди, настъпили в резултат на деликт, виновно причинен от водача на МПС, застраховано при  ответника, по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Искът е процесуално допустим, а преценен по същество- основателен  и доказан, но предявен в завишен размер.

Страните не спорят относно наличието на застрахователно правоотношение между ответника и водача  на автомобила, валидно към деня на увреждащото събитие, по застраховка “гражданска отговорност“ на автомобилистите.

         По делото се установи, че ищцата е изпълнила задължителната процедура за доброволно уреждане на спора със застрахователя.

Разпоредбата на чл. 498  КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. Приключването на производството по доброволно уреждане на спора в рамките на 3-месечния рекламационен срок е условие за допустимост на иска, като в настоящия случай  то е приключило.

 За да възникне субективното право по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо наличието на застраховка „гражданска отговорност“ на процесното МПС, сключена  при ответното  застрахователно дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП-то, както и наличието на деликт с всички  елементи от неговия сложен  фактически състав, а именно: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка, вина на причинителя.

 Водачът на  застрахования автомобил А.З.М. , който е реализирал  процесното ПТП  е признат за виновен и  осъден  с влязла в сила присъда и на основание чл. 300 ГПК, гражданският съд е обвързан от присъдата относно авторството, противоправността на деянието и вината, като в настоящото производство следва да се докажат единствено вредите, техния вид и размер и че са настъпили в причинна връзка от деликта.        

         Обстоятелството, че ищцата е ударена от автомобила на деликвента  на пешеходна пътека е установено по делото и е елемент от присъдата.

         Вредите  като вид,  характер, интензитет и че са настъпили в причинна връзка от процесното ПТП, се  установи от заключението на  изслушаната съдебно-медицинска експертиза и свидетелските показания.

         Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно съществуващи обстоятелства, които са различни за веки конкретен случай.

Тези обстоятелства са: вида, броя и характера на претърпените увреждания; продължителността  и интензитет на  болките и страданията,  продължителността на  лечебния и възстановителен период; наличието на остатъчни негативни последици,  възраст на пострадалия  и др.  

В конкретния случай  ищцата е претърпяла  две следните средни  телесна повреди, изразяващи във  фрактури на  двата долни крайника.

Получила е и няколко леки телесни повреди, като  контузия и  хематом на главата в теменната част; контузия на лява гръдна половина.

Несъмнено тези травми са й причинили болки и страдания.

         Тя е търпяла болки  и страдания  по време и след извършената оперативна интервенция, а след инцидента е била на легло за период от три месеца . Имала е  нужда от помощ при обслужване, хранене, обличане, личен тоалет. За възстановяването са й били необходими повече от 6 месеца. Целият възстановителен период е продължил около 8месеца, макар и без усложнения, но не е възстановена напълно от травмите. Оплаква се от болки в  коляното, в лявата тазобедрена става и кръста. Придвижва се с помощта на бастун и леко накуцва.  Има болки и при движение в ставата на лявия долен крайник. Преживяла е и силен психичен стрес, довел до възникването на посттравматично стресово разстройство.

 Като се има предвид, че се касае за  жена на 63г, получила  две средни телесни повреди и няколко леки ,  претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет,  дискомфорта от обездвижването,  продължителността на възстановителния период,  че не е  възстановена напълно от телесните увреждания и има остатъчни емоционални нарушения, съдът намира за справедливо парично обезщетение  за неимуществени вреди сумата  60 000лв.

 Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,  твърдейки, че тя самоволно напуснала лечебното заведение, като оперативното лечение било предприето три дни по-късно и това забавяне водело до последващо усложнение. Твърди също, че забавянето на оздравителния процес било в резултат на неспазване на лекарските  предписания и предхождащи заболявания предвид възрастта й.

Релевантно за съпричиняването по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е само това конкретно установено поведение- действие или бездействие на пострадалия, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди и без което не би се стигнало до настъпване на вредоностния резултат или вредоносните последици биха били в по-малък обем. Не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат.

 По делото бе установено, че ищцата не е напуснала самоволно лечебното заведение и макар да е била оперирана три дни след инцидента, това забавяне не се е отразило на възстановителния процес.

 От заключението на СМЕ се установи, че тя не страда от заболявания, които са довели да забавяне на оздравителния процес.

 Що се отнася до извършената от ищцата рехабилитация, тя е била провеждана по предписание макар и 10 дни, но не е била насочена от специалист за по-продължителен период  от време.

          Върху обезщетението се дължи законна лихва, считано от 18.03.2019г.  Ищцата е предявила писмено застрахователната си претенция до ответника на 18.03.2019г  и това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията й.  От тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.

 Тъй като  ищцата  претендира обезщетение от датата на увреждането -12.12.2017г, претенция й за заплащане на лихва  следва да се отхвърли за периода от 12.12.2017г до 17.03.2019г.

  На основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът дължина ищеца разноските по делото, съразмерно на  уважената част от иска. Тези разноски  включват само адв. хонорар, като в  договора за правна защита и съдействие е уговорено безплатна адв.защита на ищеца,  по реда на чл. 38  Закона за адвокатурата.

Съобразно уважения размер на исковата претенция, на основание чл.38 ал.2 ЗА  вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните  размери на адвокатските възнаграждения, в полза на упълномощения от ищеца адвокат бива присъдено адв.възнаграждение в размер на  сумата 2330  лв.

На основание чл. 78 ал. ГПК,  съразмерно на отхвърлената част от иска, ищецът дължи на ответника разноски по делото, в размер на 3801.60 лв от общо 6336 лв, от които:  900лв- платени  за  възнаграждение на вещи лица и 5436лв- адв. хонорар. 

Върху размера на уважения иск, ответникът дължи д.т. от 2 400 лв

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

   ОСЪЖДА ЗД“БУЛ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Л.“,бул.„Д.Б.“**, с ЕИК-*******, представлявано заедно от С.С.П. и К. Д.К., да заплати на Ц.А.Я. ***, с ЕГН -********** и  съдебен адрес: ***1,  офис 6, чрез адв.М.Д. , сумата от 60 000лв / шейсет хиляди лева/- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради  следните телесни  увреждания: счупване на латералния/ външен/ кондил на големия пищял на левия крак и счупване на медиалния/вътрешен/ кондил на големия пищял на десния крак и на главичката на малкия пищял, контузия и  хематом на главата в теменната част; контузия на лява гръдна половина,  които увреждания са получените при ПТП на 12.12.2017г, в гр.Сливен,  причинено виновно от А.З.М., като водач на лек автомобил “Мерцедес“ с рег. № ********,  ведно със законната лихва,  считано от 18.03.2019г  до  окончателното изплащане.

 

 ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск за неимуществени вреди до пълния му размер от 150 000лв,   а претенцията за заплащане на законна лихва- за периода от 12.12.2017г до 17.03.2019г.

 

  ОСЪЖДА ЗД“БУЛ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Л.“,бул.„Д.Б.“**, с ЕИК-**********, представлявано заедно от С.С.П. и К. Д. К. да заплати  на адв.  М.Л.Д., ЕГН- ********** и  адрес ***, офис № 6, сумата  2330лв /две хиляди триста и тридесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана по реда на чл. 38 ал.2 ЗА безплатна адвокатска помощ  на  Ц.А.Я.,  с ЕГН -  **********.

 

  ОСЪЖДА Ц.А.Я. ***, с ЕГН -**********,***“АД, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Л.“, бул.„Д.Б.“**, с ЕИК-*********** сумата 3 801.60лв /три хиляди осемстотин и един лева и шейсет стотинки/, представляваща разноски по делото.

 

   ОСЪЖДА ЗД“БУЛ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Л.“,бул.„Д.Б.“**, с ЕИК-********** представлявано заедно от С.С.П. и К. Д. К.,  да заплати  по сметка на СлОС  държавна такса  в  размер на сумата  2 400 лв.            

 

 Решението  подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :