Решение по дело №1684/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 78, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД).

Образувано е по жалба на А. А. срещу Комисията за защита на личните данни с оплаквания, че след като на 26.06.2024 г. е подал поредна жалба до комисията срещу Община Бургас, до момента на сезиране на съда с жалбата, комисията не го е информирала за хода на производството и не е постановила решение в тримесечния срок по член 78, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. Формулирал е искане съдът да осъди комисията да се произнесе незабавно по движението на преписката с цел да получи своевременна защита за нарушените му права по Регламент (ЕС) 2016/679, преди да е изтекла давността по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

С определение №8687/05.11.2024г., постановено по настоящото дело, съдът остави жалбата без разглеждане и прекрати производството по делото.

С определение №1327/13.02.2025г., постановено по адм.дело №11379/2024г., ВАС отмени определение №8687/05.11.2024г. по адм.дело №1684/2024г. по описа на Административен съд –Бургас и върна делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В определението си ВАС е посочил „предмет на делото е твърдяното неизпълнение на комисията на задължение, произтичащ пряко от нормативен акт. По своето естество искането е аналогично на исковата претенция по чл.256, ал.1 от АПК, според който в този случай се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове“.

С оглед указанията на съда делото бе насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – Комисия за защита на личните данни, не се представлява в съдебно заседание. В съпроводително писмо с вх.№11732/04.11.2024г. /л.24 от делото/, с което е изпратена преписката, моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна. Изразява становище, че КЗЛД е изпълнила задължението си по чл.78, §2, като е уведомила А. за движението по преписката. Заявява се, че сроковете за уведомяване на субекта на данни са инструктивни, като неспазването им не води до погасяване на права, като по жалбата на лицето срещу Община Бургас е образувано адиминистративно производство, събират се доказателства и предстои разглеждането й от Комисията. Прави възражение досежно размера на претендирания размер на адвокатския хонорор.

Административен съд - Бургас, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от заинтересовано лице, чийт права и законни интереси са засегнати.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от доказателствата, приложени към жалбата /л.8 от делото/, на 26.06.2024г. в 14:31 часа А. А. е депозирал до КЗЛЗ жалба срещу Община Бургас, която е получена от КЗЛД на 26.06.2024г. в 14:32 часа. Съгласно доказателствата, приложени към преписката /л.27 от делото/, жалбата е регистрирана под №ППН-01-620/27.06.2024г., като А. е поискал от КЗЛД да се произнесе съобразно ОРЗД, във връзка с подадено от него заявление до Община Бургас относно законосъобразната обработка на личните му данни и отговорите получени в тази връзка. Изразил е съмнения за злоупотреба при обработването на данните му. Към жалбата са приложени подадено от А. заявление до Община Бургас, както и отговорите на Община Бургас и на КЗЛД / л.28 – 36 от делото/. От отговора на КЗЛД /л.34 – 36/ става ясно, че при ответната страна са постъпили жалби с идентични текстове, които се състоят в обжалване отговора на Община Бургас, като жалбоподателят в настоящото производство твърди неоснователни бездействия на ответника.

Защитата срещу неоснователни бездействия на надзорния орган - в случая КЗЛД, е уредена в разпоредбата на чл. 78 ОРЗД, озаглавен "Право на ефективна защита срещу надзорен орган", в т. 2 на който се предвижда, че без да се засягат които и да било други административни или несъдебни средства за защита, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато надзорният орган, който е компетентен съгласно членове 55 и 56 не е разгледал жалбата или не е информирал субекта на данните в срок от три месеца за напредъка в разглеждането на жалбата, подадена съгласно член 77, или за резултата от нея.

Задължението на съда да осигури ефективна съдебна защита по смисъла на чл. 78, т. 2 ОРЗД, предпоставя производството да се приеме за исково, в контекста на липсата на специална уредба в българското законодателство. Както е посочил и ВАС в Определение №1327/13.02.2025 г., постановено по адм.дело №11379/2024 г. „по своето естество искането е аналогично на исковата претенция по чл.256, ал.1 от АПК, според който в този случай се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните адиминистративни актове“, като целта е да се установи със сила на присъдено нещо, че в полза на правоимащото лице съществува неудовлетворено субективно право, което има за предмет такова поведение от страна на органа, вменено му от ОРЗД, чрез което на лицето се предоставя определена позитивна правна последица. Търсещият съдебна защита цели да осъди надзорния орган да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва. Защитата по този ред е възможна, само ако органът бездейства.

Съгласно разпоредбата на чл.57, т.1, б. „е“ от ОРЗД, в правомощията на надзорния орган по образувано пред него административно производство, се включват задълженията му да разгледа жалбите, подадени от съответните субекти, да разследва техния предмет, доколкото това е целесъобразно и информира жалбоподателя за напредъка и резултатите от разследването в разумен срок, особено ако е необходимо по-нататъшно разследване или координиране с друг надзорен орган. Информирането за напредъка следва да бъде извършено, съгласно цитираното правило на чл. 78, т. 2 ОРЗД, в срок от три месеца.

Видно от доказателствата, представени от ответника, а именно приложената по делото преписка, не сочат на изпълнение на горното задължение. Съгласно материалите по делото, порадната жалба на А. до КЗЛД е подадена на 26.06.2024 г. входирана на следващата дата, като тримесечният срок по чл. 78, т. 2 ОРЗД и чл. 38, ал 2 ЗЗЛД е изтекъл на 26.09.2024 г., а информирането на А. за напредъка по преписката е изпратено и получено от него на 16.10.2025 г. /л.34-36/.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в случая безспорно е налице бездействие на КЗЛД, в качеството й на надзорен орган, да изпълни задължението си по чл. 78, т. 2 ОРЗД, като информира субекта на данните в срок от три месеца за напредъка в разглеждането на жалбата. В настоящия случай това задължение предполага извършване фактическо действие, произтичащо и от разпоредбата на чл. 38, ал 2 ЗЗЛД. Това фактическо действие рефлектира в правната сфера на жалбоподателя и възможността му да защити правата си срещу Община Бургас. Обстоятелството, че този срок е инструктивен не променя извода, че неспазването му е във вреда на лицето.

Изложеното налага извод за незаконосъобразност на бездействието на КЗЛД относно движението и произнасянето по преписката, като Комисията следва да бъде осъдена да изпълни задълженията си по чл. 57, т. 1, б. "е" ОРЗД и да разгледа в предвидените срокове жалбата на А. А. срещу Община Бургас.

Относно искането за незабавно прознасяне, съдът съобрази следното:

Произнасянето не може да бъде незабавно, каквото е и искането на жалбоподателят, предвид обстоятелството, че КЗЛД е колективен орган и е необходимо освен събирането на доказателства и становище от трети лица, въпросът за издаването на акта да се реши най-късно на първото заседание след изтичането на съответните срокове от започване на производството - чл. 57, ал. 6 АПК.

С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, съдът намира за основателно искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски във връзка с внесените държавни такси по настоящото дело и по адм. дело № 11379/2024 г. на ВАС, както и заплатеното възнаграждение на адвокат, общо в размер на 940 лева, от които 40 лв. – държавна такси и 900 лв. –адвокатски хонорар. По възражението за прекомерност на ответната страна съдът прецени, че на основание чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сега с наименование Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), приложима на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, адвокатско възнаграждение по дела по Закона за защита на личните данни е 900 лева. Заплатеното от А. възнаграждение е в този размер, поради което и възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждание е неоснователно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 78, т. 2 ОРЗД, Административен съд Бургас, дванадесети състав

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Комисията за защита на личните данни да изпълни задълженията си по чл. 57, т. 1, б. "е" ОРЗД, като разгледа и се произнесе в предвидените срокове по жалбата на А. М. А. срещу Община Бургас, подадена 26.06.2024г. в 14:31 часа и регистрирана в КЗЛД под №ППН-01-620/27.06.2024г.

ОСЪЖДА Комисията за защита на личните данни да заплати на А. М. А. от [населено място], [жк], [улица], [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 940 (деветстотин и четиридесет) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.