№ 14868
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20241110103039 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу Р. Г. А. и А. Г. А. искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците
дължат на ищеца всеки от тях сумата в размер на по 29,84 лева, представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до
30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „Солунска“ № 11, ет. 2, ап. 1, аб. № 14530,
ведно със законната лихва от 06.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на по 7,06 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 16.10.2020 г. до 26.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 55538/2023 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответноцоте въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че ответниците не са заплатили дължимата цена за предоставена им
услуга дялово разпределение за процесния период, поради което предявяват разглежданите
искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който
оспорват предявените искове по основание и по размер. Оспорват обстоятелството да се
намират в твърдяното облигационно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна
енергия. Считат претендираните суми за недължими. Релевират и възражение за погасяване
на вземанията по давност.
Третото лице – помагач т изразява становище, с което поддържа, че отчитането и
разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в съответствие с
действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 139 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
1
продажба на топлинна енергия между него и ответниците, че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение и
че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело №
2/2017 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно – на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие, като сключването на договора с
това трето лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
В разглеждания случай от неоспорената и приета по делото молба-декларация за
откриване на партида и изрична декларация към нея от ответника А. Г. А., че със същите
отвтеникът А. Г. А. е поискала да й бъде открита партида при ответното дружество, касаеща
именно процесния имот преди исковия период. Съдът намира, че молбата-декларация
(подадена преди исковия период), с която ответникът А. А. е направила изрично искане пред
ищцовото дружество да й бъде открита партида само на нейно име, по своето правно
естество представлява предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това заявление, входирало го е при себе си
и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото
дружество е приело предложението на ответника за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия. Нещо повече - налице са данни ищцовото дружество да е променило
партидата именно на името на ответника съгласно направеното от него искане в този
смисъл. Следователно чрез изразената от последния воля е породено облигационно
правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия между
него и ищцовото дружество. Този извод се подкрепя и от останалите неоспорени и приети
по делото писмени доказателства, включително протокол от проведено общо събрание на
етажната собственост за сключване на договор с т и приложения към него подписан и от
ответника списък на собствениците на самостоятелни обекти в сградата. Тъй като с
приемане на предложението за сключване на договора е възникнал този правопораждащ
облигационно правоотношение между т и ответника А. А. юридически факт, неоснователно
се явява твърдението на ищеца, че ответникът Р. А. е купувач на топлинна енергия, която се
доставя до процесния имот за исковия период.
Налице е следователно соченото от тълкувателното решение изключение – в
настоящия случай ответникът А. А. е поискала откриване на партида на нейно име в
съответствие с уговореното в Общите условия, с което на практика е заявила съгласието си
да заплаща стойността на доставената в имота топлинна енергия, поради което следва да се
приеме, че твърдяното облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия в
процесния имот е възникнало само между ищеца и посочения ответник, по силата на което
ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответника А. а е възникнало
2
задължение да плати дължимата цена. Не се установява твърдяното облигационно
правоотношение между ищеца и ответника Р. А.. Това налага извод за неоснователност на
предявените срещу него искове и за заплащане на стойност на предоставена на услуга
дялово разпределение в процесния имот, поради което същият следва да бъдат отхвърлен.
Тъй като процесният имот безспорно се намира в сграда в режим на ЕС, съгласно чл.
139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл. 139 – чл. 148 ЗЕ и в действалата към процесния период
Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). В
тази връзка следва да се посочи, че всички дейности и обществени отношения, свързани с
топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на
енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на
услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ /в
редакция – изм. ДВ, бр. 74 от 2006 г./, дяловото разпределение на топлинна енергия в сграда
– етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър
по чл. 139а. След изменението на посочената разпоредба /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./ отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия
се възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово
разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ (чл. 139в и и сл.), а съгласно
разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
В разглеждания скучай не се спори, а и въз основа на съвкупната преценка на
доказателствата по делото (включително и изравнителните сметки), се налага извод, че
третото лице – помагач т е извършило услугата „дялово разпределение“, като няма данни
работата да не е приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение по силата на цитираните разпоредби. Между страните не е спорно, а и
представените по делото доказателства – извлечение от сметка, сочат, че дължимата сума за
процесния период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на сумата в общ размер на 73,80
лева. Претендираната от ищеца сума спрямо ответника А. А. е в по-малък размер – 29,84
лева, поради което предявеният срещу нея иск за заплащане на стойност на извършена
услуга дялово разпределение се явява основателен.
Предвид основателността на иска следва да бъде разгледано и релевираното от
длъжника възражение за давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от
06.10.2023 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и
разглежданите искове. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 06.10.2020
г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.
По отношение на услугата за дялово разпределение, в Общите условия на ищеца не е
3
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. При това положение частично погасена се явява претенцията за дялово
разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.09.2020 г. в размер на 5,68 лева, тъй като
давността за вземането за месец октомври 2020 г. изтича на 01.11.2023 г., но същата е
прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. непогасената цена за предоставената услуга
възлиза на сумата в общ размер на 54 лева. Доколкото от ответника А. А. се претендира ½
част от задължението, то задължението на същата възлиза на сумата в размер на 27 лева, до
който размер и период искът се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до
пълния предявен размер от 29,84 лева и за периода от 01.08.2020 г. до 30.09.2020 г. искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед неоснователността на предявения срещу ответника Р. А. иск за главница,
неоснователен се явява и акцесорният такъв за обезщетение за забава, поради което също
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявения срещу ответника А. Г. А. иск за обезщетение за забава
съдът намира следното:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение не е предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която да е
получена от ответника, поради което акцесорната претенция на ищеца за сумата в размер
7,06 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.10.2020 г. до
26.09.2023 г. се явява изцяло неоснователа и следва да бъдат отхвърлена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете
срещу ответника А. Г. А.. Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ
размер на 125 лева, от които 25 лева за платена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Дължимите такива от ответника А. А. съразмерно на претендираната,
съответно уважена част от исковете възлизат на сумата в размер на 45,73 лева.
Претендираните от ищеца разноски в заповедното производство са в общ размер 75
лева, от които 25 лева за платена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Дължимите такива от ответника А. А. съразмерно на претендираната,
съответно уважена част от исковете възлизат на сумата в размер на 27,44 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Ответникът Р. А. претендира разноски за платено адвокатско
възнаграждение в настоящото производство в размер на 400 лева и такива за платено
адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 200 лева. Ищецът
релевира възражение за прекомерност на същото, което съдът намира за основателно в
частта по претендираното адвокатско възнаграждение в заповедното производство, като
същото следва да бъде намалено до сумата в размер на 50 лева. Следователно в полза на
ответника Р. А. следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер на
400 лева и разноски в заповедното производство в размер на 50 лева.
Ответникът А. А. също претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение в
настоящото производство в размер на 400 лева и такива за платено адвокатско
4
възнаграждение в заповедното производство в размер на 200 лева. По изложените
съображения следва да бъде уважено възражението на ищеца за прекомерност в частта по
претендираното адвокатско възнаграждение в заповедното производство, като същото
следва да бъде намалено до сумата в размер на 50 лева. Следователно определено
съразмерно на отхвърлената част от исковете дължимите в полза на ответника А. А.
разноски в исковото производство възлизат на сумата в размер на 107,32 лева, а тези в
заповедното производство - на сумата в размер на 13,42 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от т, с ЕИК ,, срещу А. Г. А., с ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 139
ЗЕ, че А. Г. А., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Солунска“ № 11, ет. 2, ап. 1, дължи
на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата в
размер на 27 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. София,
ул. „Солунска“ № 11, ет. 2, ап. 1, аб. № 14530, ведно със законната лихва от 06.10.2023 г. до
изплащане на вземането, за която суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 55538/2023 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за разликата над уважения
размер от 27 лева до пълния предявен размер от 29,84 лева и за периода от 01.08.2020 г. до
30.09.2022 г. и иска за сумата в размер на 7,06 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 16.10.2020 г. до 26.09.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, с ЕИК ,, срещу Р. Г. А., с ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че Р. Г. А., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Зона Б18“,
бл. 12, ет. 9, ап. 47, дължи на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 29,84 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. за
имот, находящ се в гр. София, ул. „Солунска“ № 11, ет. 2, ап. 1, аб. № 14530, ведно със
законната лихва от 06.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 7,06
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
16.10.2020 г. до 26.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 55538/2023 г., по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА А. Г. А., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Солунска“ № 11, ет. 2,
ап. 1, да заплати на Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ,, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер
на 45,73 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 27,44 лева –
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
23Б, да заплати на Р. Г. А., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Зона Б18“, бл. 12, ет.
9, ап. 47, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 400 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 50 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
23Б, да заплати на А. Г. А., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Солунска“ № 11, ет. 2,
ап. 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 107,32 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 13,42 лева – разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– т, ЕИК ,.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6