Номер 105207.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
Секретар:Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502147 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,р-н
Лозенец, Експо 2000, бул. Никола Вапцаров №55, срещу решение №1491/13.03.20г.,
постановено по гр.д. №9813/18г. на ВРС, с което е отхвърлен предявения от
РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД иск за осъждане на ответника М.Н.Г. да заплати на
ищеца, следните суми, дължими на основание Договор за студентски кредит от 17.10.2014г.,
сключен между страните:
- за разликата над присъдените 765,53 лв. до предявените 15945,93лв,
представляваща падежирала главница, ведно със законна лихва за забава за периода от
09.02.2018г. до изплащане на вземането.
- за разликата над присъдените 308,78лв. до предявените 419,47лв.,
представляваща падежирала просрочена лихва по месечни вноски с падежи в периода
10.02.2019г. - 10.05.2019г., начислена за периода от 10.09.2017г до 29.01.2018г. вкл. и
- за разликата над присъдените 17,15лв. до предявените 55,12лв., представляваща
наказателна лихва за забава в периода 16.01.2019г.-10.05.2019г., начислена за периода от
10.10.2017г. до 08.02.2018г. вкл.
В жалбата въззивникът е навел твърденията, че решението е неправилно и
необосновано. Оспорва извода на съда, че предявеният осъд.иск не бил обусловен от
1
настъпване на предср.изискуемост в хода на процеса, като излага, че изрично е посочено в
исковата молба, че последната служи като покана за изпълнение, от който момент
длъжникът изпадал в забава. Твърди, че предявеният в евентуалност осъд.иск е обусловен
именно от евентуалната нередовност на извършеното уведомяване за предср.изискуемост
преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, като следвало да бъде зачетено от съда
изявлението на ищеца, направено в хода на делото, за обявяване остатъка от кредита за
предср.изискуем. Моли да бъде отменено решението.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна М.Н.Г. от
с.Панайот Хитово, общ.Омуртаг, действаща чрез особен представител адв.Д.Димов, е
постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да
бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, ЕИК *********, срещу М.Н.Г. обективно съединени искове с правно
основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 15945,93лв, представляваща главница по
договор за студентски кредит от 17.10.14г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.02.18г. до оконч. изплащане, сумата от 419,47лв, представляваща
възнагр.лихва за периода от 10.09.2017г. до 29.01.2018г., и сумата от 55,12лв,
представляваща наказ.лихва за периода 10.10.17г. до 08.02.18г.вкл, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение №226 от 02.03.2018г. на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №86/2018г. на РС-Омуртаг, а в евентуалност иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
във вр. с чл. 430 ТЗ за осъждане на ответника да заплати горепосочените суми.
В исковата молба поддържа, че по силата на Договор за студентски кредит от
17.10.14г. ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 13690,80лв с цел
заплащане на 4бр. такси за обучение, със срок на издължаване 10.09.2024г., който кредит
бил усвоен. Сочи, че кредита се олихвявал с фиксиран лихвен процент от 7%, като при
забава дължал наказ.лихва съгласно чл.3.2 от договора. Било договорено в чл.4.2, че
кредитополучателя ще ползва гратисен период от датата на сключване на договора до
10.09.17г. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, като неплатени били вноските с
падежи 10.10.17г. – 10.01.18г. Излага, че поради допуснатата забава банката обявила
кредита за предсрочно изискуем, за което било изпратено писмо до кредитополучателя. При
условия на евентуалност сочи, че исковата молба съставлява покана за изпълнение, от който
момент длъжникът изпаднал в забава.
В отговор на исковата молба ответникът М.Н.Г. от с.Панайот Хитово,
общ.Омуртаг, действаща чрез особен представител адв.Д.Димов, е депозирал писмен
отговор, в който оспорва предявените искове. Оспорва факта на настъпила
предср.изискуемост, тъй като липсвало уведомяване на длъжника за това. Оспрова
2
предявения в евентуалност осъдителен иск като недопустим и неоснователен при
ненастъпила предср.изискуемост.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Предвид предмета на настоящото въззивно производство, очертан с въззивната
жалба само по отношение на решението, постановено по реда на чл.250 ГПК, касаещо
произнасянето на първоинстанционния съд по предявения осъдителен иск, произнасянето на
въззивния съд следва да се ограничи в тези предели. В рамките на така дължимата от
въззивния съд проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание 79,
ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по
същество на спора.
С оглед влязлото в сила решение по предявените искове с правно основание
чл.415 във вр. с чл.422 ГПК, то въпросите за възникналата между страните договорна връзка,
нейното изпълнение от страна на банката и съответно факта на неизпълнение на длъжника,
са били разрешени и следва да бъдат зачетени.
Основният спорен момент съобразно оплакванията в жалбата се явява факта на
настъпването на предсрочната изискуемост на задължението по кредита.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки – обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Или за да е
настъпила предсрочна изискуемост на целия размер на дълга следва да е налице и
упражнено от страна на банката потестативно право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, за което длъжникът трябва да е уведомен / в този смисъл са и разясненията,
дадени в т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г./.
В мотивите на влязлото в сила решение предявените искове с правно основание чл.415 във
вр. с чл.422 ГПК, обвързващи страните, е прието, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК. В сезиращата съда
искова молба, с която са предявени както искове по чл.422 ГПК, така и евентуални такива по
чл.430 ТЗ, е инкорпорирано волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно
3
изискуем, поради което и може да се приеме, че с предявяването на иска кредиторът е
упражнил правото си да трансформира цялото задължение по договора за кредит в
предсрочно изискуемо. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на
ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Уведомяването на
длъжника има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, доколкото са
налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване / така Решение №
114/07.09.2016 г. по т.д. 362/2015 г. на ВКС/. Ето защо с оглед осъщественото редовно
връчване на препис от исковата молба на ответника и установеното неизпълнение на
задължението за заплащане на дължимите суми, съдът намира, че вземанията по договора
следва да се считат за предсрочно изискуеми, предвид осъществяването на изискуемите за
това предпоставки, като момента на предсрочната изискуемост следва да се определи
именно към момента на узнаването от кредитополучателя на изявлението на кредитора –
16.10.18г.
От събраната пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че към така посочената дата – 16.10.18г. размерът на задълженията на ответника
възлизат на 15945,93лв главница, 1133,49лв-падежирала лихва за периода 10.10.17г.-
10.10.18г. и 102,76лв-наказ.лихва към 16.10.18г. Експертизата установява още, че към датата
на заключението са погасени 2245,87лв главница, 1133,49лв-лихви по падежирали вноски и
505,14лв-наказ.лихви, като размера на задълженията вече е 13700,06лв непогасена главница
и 433,84лв-наказ.лихва за период 16.01. - 10.05.19г.
С оглед на така изложеното и като се съобрази установения с влязлото в сила
решение по иска по чл.422 ГПК размер на дължима главница настоящият състав намира, че
размера на непогасената изискуема вече в цялост главница възлиза на 12934,53лв, поради
което и до този размер предявеният осъдителен иск се явява основателен и доказан и следва
да се уважи. Решението на ВРС в тази част като неправилно следва да се отмени.
Доколкото от заключението на експертизата не се установи да е налице
задължение за възнаградителна и наказ.лихва, начислени за претендираните периоди
10.09.17г. - 29.01.18г., респ. 10.10.17г.-08.02.18г., то исковата претенция в тази й част се
явява неоснователна. Решението на ВРС в тази му част като правилно следва да се потвърди.
Съобразно уважената част от предявеният иск на ищеца се следват разноски по
съразмерност на уважената част на иска за първа инстанция в размер на 1426,50лв, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК и доказателства за плащането.
Предвид отправеното искане разноски се следват на въззивника и за
настоящото производство. Доколкото последният е защитаван от юрисконсулт, то
следващото се възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК за настоящата инстанция следва да се
определи на осн. чл.25 от НЗПП в размер на 150лв. С оглед обжалвания с подадената
4
въззивна жалба размер на решението и установената от въззивния съд частична
основателност на въззивната жалба, разноските за въззивното производство, които по
съразмерност се следват за въззивника са 846,84лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1491/13.03.20г., постановено по гр.д.№9813/18г. по
описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения от
РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София,р-н Лозенец, Експо 2000, бул. Никола Вапцаров №55, иск за осъждане
на ответника М.Н.Г., ЕГН **********, да заплати на ищеца сумата от 12934,53лв,
съставляваща горницата над 765,53лв до размера от 13700,06лв, представляваща падежирала
главница, дължима на основание Договор за студентски кредит от 17.10.2014г., ведно със
законна лихва за забава за периода от 09.02.2018г. до изплащане на вземането, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.Н.Г., ЕГН **********, с адрес с.Панайот Хитово, ул. Родопи №15,
ДА ЗАПЛАТИ на РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София,р-н Лозенец, Експо 2000, бул. Никола Вапцаров №55,
СУМАТА от 12934,53лв / дванадесет хиляди деветстотин тридесет и четири лева и 53ст/,
представляваща дължима главница по Договор за студентски кредит от 17.10.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 12.06.18г. до
оконч.изплащане, на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1491/13.03.20г., постановено по гр.д.
№9813/18г. по описа на Районен съд – Варна, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА М.Н.Г., ЕГН **********, с адрес с.Панайот Хитово, ул. Родопи №15,
ДА ЗАПЛАТИ на РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София,р-н Лозенец, Експо 2000, бул. Никола Вапцаров №55,
СУМАТА от 2273,34лв, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното и въззивно производство , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6