№ 671
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет
и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
Членове:Евгени Георгиев
Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20211100512447 по описа за 2021 година
Производство по чл. 435, ал.2, т. 6 ГПК.
Образувано е по жалба на И.М. Д.-длъжник по изп. д. № 20178600402303 по
описа на ЧСИ В.М., с район на действие СГС, против постановление от 01.09.2021г. за
отказ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Жалбоподателят счита отказът за незаконосъобразен, по съображения за
настъпила перемпция на изпълнителното дело дължаща се на бездействието на
взискателя „Банка ДСК“ АД в периода 25.05.2019г.-23.08.2021г. В този период са
били насрочени описи на движими вещи, но неприложени като способи от съдебния
изпълнител поради невнасяне от взискателя на дължимите такси, поради което следва
да се считат за неизвършени и тяхното искане за заличено с обратна сила. Поддържа,
че давността не се прекъсва с поискани изпълнителни действия, които не са били
осъществени поради невнасяне на такси или неоказване на съдействие от страна на
взискателя. Моли съда да отмени отказа, да вдигне наложените по делото запори и
възбрани, както и да разпореди възстановяване на платените след настъпилата
перемпция суми.
Взискателят „Банка ДСК“ АД изразява становище за неоснователност на
жалбата по съображения, че не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
В мотивите си ЧСИ счита жалбата за допустима, а по същество за
неоснователна, тъй като двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК бил прекъсван
многократно с поисканите от взискателя или предприетите по инициатива на съдебния
изпълнител след делегиране от взискателя изпълнителни действия. При констатирана
перемпция изпълнителното наистина следва да бъде прекратено, а извършените
изпълнителни действия да бъдат заличени. В случая обаче такова прекратяване не е
1
настъпило, защото взискателят регулярно и в писмена форма искал извършването на
действия по изпълнението. Реалното им извършване е от значение за прекъсване на
погасителната давност за вземането, но не и за перемпцията.
Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и
против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл.435, ал.2, т.6 ГПК/,
поради което е процесуално допустима.
Изпълнителното дело е образувано с постановление от 18.08.2017г. по молба на
взискателя „Банка ДСК“ АД въз основа изпълнителен лист от 02.06.2017г., издаден въз
основа заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр. д. № 27560/2017г. на СРС, 37
състав, с който И.М. Д. е осъден да заплати парични суми по договор за банков кредит-
главница договорна лихва, лихва за забава, заемни такси и разноски в заповедното
производство. С молбата за образуване взискателят възложил на частния съдебен
изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да
набавя документи, както и да определи способа на изпълнение на основание чл.18
ЗЧСИ.
Въз основа постъпила справка от НАП за наличието на публични задължения на
длъжника /стр.15/ на основание чл.458 ГПК с разпореждане от 21.08.2017г. съдебният
изпълнител присъединил държавата като взискател за сумата 156.99лв.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 26.08.2017г.
Едновременно с изготвянето на поканата за доброволно изпълнение на
21.08.2017г. са изпратени запорни съобщения за налагане запори върху вземанията на
длъжника по банкови сметки, на трудовото му възнаграждение в „АН-В“ ЕООД, както
и върху притежаваните от него моторни превозни средства /стр.26-33/. Запорното
съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД е връчено на 24.08.2017г. /стр. 47/ с
отговор, че има открита сметка, но без наличности и върху нея е наложен запор по
друго изпълнително дело. Впоследствие след справка от регистъра на банковите
сметки и сейфове е установено, че длъжникът има новоразкрита сметка през 2018г. в
„Първа инвестиционна банка“, върху която ЧСИ наложил също запор на 25.05.2019г.
С писмо от 25.08.2017г. работодателят „АН-В“ ЕООД уведомил ЧСИ, че върху
трудовото възнаграждение на длъжника е наложен още един запор от друг съдебен
изпълнител, по който се извършва плащане.
На 03.05.2018г. до взискателя е изпратено уведомление за насрочен по негово
искане опис на движими вещи в дома на длъжника и на две МПС-та на 03.07.2018г. с
указание за внасяне на дължимата такса по сметка на съдебния изпълнител.
Съобщението е получено на 09.05.2018г. и представени доказателства за внесена по
сметка на ЧСИ сума от 280лв. на 10.05.2018г. /стр.53-56/. В приложения препис от
изпълнителното дело не се съдържат данни на тази дата да е бил извършен опис.
На 25.09.2019г. ЧСИ насрочил опис на движимо имущество на длъжника за
01.10.2019г., а при наличие на отменяща описа причина на 23.10.2019г., за което той е
уведомен на 01.08.2019г. и на 12.09.2019г. подал молба за неговата отмяна поради това,
че не притежава лични вещи в имота.
С разпореждане, обективирано в протокол от 24.10.2019г., съдебният изпълнител
отменил насрочения опис по причина невнасяне от взискателя на такси.
На 08.11.2019г. ЧСИ насрочил отново опис на движими вещи и два леки
2
автомобила на длъжника за 10.01.2019г., с резервна дата 28.01.2020г., съобщението за
което връчено на 02.01.2020г. Този опис също не е осъществен по причина подадена
от трето за изпълнението лице Младен Д. жалба срещу това действие с образувано гр.д.
№ 449/2020г. по описа на СГС, по което с определение от 01.06.2020г. жалбата е
оставена без разглеждане.
На 11.11.2020г. взискателят поискал насрочване на опис върху запорираните
автомобили, както и изнасянето на публична продан /стр.121/.
На 17.11.2020г. ЧСИ насрочил описа им, както и опис на движими вещи на
адреса на длъжника за 27.01.2021г., с резервна дата на 11.02.2021г., за което
взискателят е уведомен на 24.11.2020г., а длъжникът на 04.01.2021г. В приложения
препис от изпълнителното дело не се съдържат данни на тези дати да е било
извършено изпълнителното действие.
На 06.08.2021г. взискателят подал молба с искане за проучване имуществото на
длъжника и налагане запори върху трудово възнаграждение по налични трудови
договори, придобити дружествени дялове и банкови сметки /стр. 126/. Въз основа
справка на НАП е установен сключен на 14.12.2020г. трудов договор с „Център за
спешна медицинска помощ“ гр.София с наложен запор на 23.08.2021г. върху
получаваното от длъжника трудово възнаграждение. На същата дата е наложен и запор
върху банковата му сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, разкрита на 17.12.2020г.
съгласно справка от БНБ. За тези запори длъжникът е уведомен на 30.08.2021г. На
същата дата подал молба за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК с постановен от ЧСИ отказ, предмет на обжалване в настоящото
производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:
Основанието по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело е
налице, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Срокът е преклузивен и започва да тече от последното
изпълнително действие. С изтичането му производството по принудително изпълнение
се прекратява, която правна последица настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи с постановление вече настъпилото прекратяване
/т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Както е посочено в цитираното от жалбоподателя Решение № 37/24.02.2021г. по
гр.д.№ 1747/2020г. на ВКС, ІV г.о., т.10 от тълкувателното решение дава разрешение на
въпроса относно приложението на института на погасителната давност на вземанията в
изпълнителния процес и откога започва да тече нова посагителна давност, когато е
прекратен по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Перемпцията няма правно значение за давността.
Общото между тях е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за
перемпцията, така и за давността, но са различни правни институти с различни правни
последици-давността изключва принудителното изпълнение, докато перемпцията не го
изключва-тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение.
Основанието на чл.433, ал.1, т.8 ГПК предполага бездействие на взискателя да
поиска извършването на изпълнителни действия в установения в закона срок. Обратно,
всяко искане за такива действия прегражда възможността за прекратяване на
изпълнителното производство, като е без значение дали касае способи, които вече са
били приложени или нови. Взискателят не е ограничен в правото да иска повтаряне на
способи, ако те не са били успешни или с цел намиране на секвестируемо имущество.
Това важи и в хипотезата, при която изпълнението се осъществява от съдебния
3
изпълнител по възлагане по чл.18 ЗЧСИ, защото всяко предприето от органа по
изпълнението действие се счита поискано от взискателя.
Двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който
не се осъществява изпълнение, т.е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по
причина, за която взискателят отговаря-след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане
/посоченото решение на ВКС/.
В случая от приложеното изпълнително дело е видно, че от образуването му
през 2017г. периодично и в рамките на срок по-кратък от две години са били
извършвани изпълнителни действия от страна на взискателя или съдебния изпълнител
с оглед възлагането по чл.18 ЗЧСИ, последното от което е поискано на 06.08.2021г.
Доводите на жалбоподателя, че липсват валидни изпълнителни действия в
периода от 25.05.2019г. /наложения запор върху банковата му сметка в „Първа
инвестиционна банка/ до 23.08.2021г. /налагането на запор върху банкова сметка в
друга банка и върху трудовото му възнаграждение/ са неоснователни. От една страна,
според т.11 от ТР № 2/2013г. изпълнителното действие не е опорочено поради
невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него. Ако не е внесъл
дължимата такса ЧСИ я събира от длъжника съгласно чл.79, ал.2 ГПК, а когато
последният не отговаря за нея-може да се претендира плащането й от взискателя по
реда на чл.410, ал.1 ГПК, независимо от нейния размер. От друга страна, невнасянето
на дължимите такси за двата насрочени в този период описа не може да се приеме за
поведение от страна на взискателя осуетяващо изпълнителното действие с последица
заличаването му с обратна сила. Единият е бил предприет от ЧСИ въз основа
възлагането по чл.18 ЗЧСИ, а другият по молба на взискателя, като и в двата случая
съдебният изпълнител по аргумент от чл.426, ал.3 ГПК е следвало да го уведоми и
осигури възможност за тяхното плащане, както е направил при първия по време
насрочен опис през 2018г.
При горното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8
ГПК за перемпция и отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело
е правилен, обуславящо извод за неоснователност на жалбата.
Независимо от изхода на делото не следва да се присъждат разноски за
настоящото производство, тъй като предмет на съдебна проверка по реда на
обжалването са действия на съдебния изпълнител. Последният не е страна в съдебното
производство по обжалване действията и актовете му, поради което общия ред за
присъждане на разноски предвиден в чл.78 ГПК е неприложим.
Водим от горното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника И.М. Д., ЕГН **********, с
4
адрес гр.София, ж.к.****, против постановление от 01.09.2021г. на ЧСИ В.М., с район
на действие СГС, по изп. д. № 20178600402303 за отказ да прекрати изпълнителното
дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5