О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 30.01.2020 год.
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание
на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА
СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО
Г.
БОРЯНА ГАЩАРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова в. ч. гр.
дело № 944 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Подадена е частна жалба с вх. № 4903/28.11.2019 г. от Д.Б.Б. и О.Б.П. чрез адв. Цветелина
Здравкова - САК срещу разпореждане № 643 от дата 14.11.2019 г., постановено от Районен съд-К., по гражданско дело № 583/2016 г. С
обжалваното разпореждане първоинстационният съд е
върнал, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, подадената искова молба по гр. дело
№ 583/2016 г. по описа на РС-К. и е прекратил производството.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпределение е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Счита, че в
определения с разпореждане от дата 27.06.2019 г. от съда срок са изпълнени
дадените указания, поради което не са налице основанията за връщане на исковата
молба и прекратяване на производството.
Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и
приложеното по делото материали, намира за установено от фактическа страна
следното:
Частната жалба, с оглед изискванията
за редовност, е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, в преклузивния
срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно 129, ал. 3 от ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Производството пред районния съд е
образувано по искова молба с вх. № 3339/20.09.2016 г. депозирана от Д.Б. Б., О.Б.П. и Р. Г. Г. срещу Р. К., Г. С., Н.
Т., Е. Н., Н. Н., А. С., О. Н., Р. Л., М. Б., И. О., М. Л., ., В. В. и И. М.. Исковата
молба е с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС.
Ищците твърдят, че с решение на РС-К. по гр. д. № 392/1992 г., потвърдено с
решение № 113 постановено по гр.д № 48/1999 г.
по описа на ОС-София, влязло в законна сила 25.09.2000 г., постановено
по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, съдът е приел за установено, че
наследодателите на ищците са били собственици на общо ¼ идеална част от
земеделски земи находящи се в с. Г., общ. К.,
Софийска област с обща площ от 110,2 дка.
Твърди се, че независимо от постановеното
съдебно решение, ОСЗГ – К. отказала да измени реституционните решения, като
признае и възстанови права на наследниците на В. Л.. Междувременно ответниците са се разпоредили с процесните
земи. Искането е да се признаят за нищожни извършените разпоредителни сделки до
размера от ¼ ид. част от правото на
собственост като противоречащи на закона и накърняващи добрите нрави и да бъдат
осъдени ответниците да предадат на ищците владението
върху ¼ ид. част от процесните
земи.
Първоинстанционният съд е дал указания на ищците да
отстранят допуснатите нередовности на исковата молба
с разпореждане от 26.09.2016 г. Във връзка с дадените указания, с молби от
18.10.2016 г., 25.11.2016 г., 09.01.2011 г., ищците са депозирали искания за
удължаване на дадения им срок за отстраняване на допуснатите нередовности.
С молба-уточнение вх. №
608/17.02.2017 г. е направен опит да се конкретизират и индивидуализират
процесите имоти.
С молба-уточнение вх. №
883/13.03.2017 г., във връзка с указания на съда, са предоставени скици на
имотите.
С молба-уточнение вх. №
1719/17.05.2017 г., във връзка с указания на съда, са предоставени
доказателства, че исковата молба е вписана.
Районният съд е пристъпил към
процедурата по чл. 131 от ГПК, след което е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание. В открито съдебно заседание проведено на 31.10.2018
г., по възражение на ответниците за нередовност на
исковата молба, съдът е прекратил производството по делото.
Определението е обжалвано от ищците
пред Софийски окръжен съд. С определение № 658/24.06.2019 г. по ч. гр. д. №
387/2019 г., първи въззивен състав е отменил
обжалвания съдебен акт, като е дал подробни указания в какво се изразяват нередовностите на исковата молба.
С разпореждане № 339/27.06.2019 г., първоинстанционният съд е констатирал, че исковата молба не
отговаря на изискванията на 127, ал. 1, т. 3 и 4 и чл. 128, т. 2 от ГПК и в
изпълнение на определение, № 658/24.06.2019 г. на ОС-София, е дал пълни, ясни и
точни указания за отстраняване на нередовностите. В
разпореждането е отразено, че при неотстраняване на посочените нередовности исковата молба, ведно с приложенията към нея,
ще бъдат върнати, съгласно чл. 129, ал. 3 от ГПК. Разпореждането е връчено на
всеки един от ищците, видно от приложени по делото съобщения на лист 345, 346,
377, 348 и л. 353 от първоинстанционното дело.
С молба, вх. № 460/12.11.2019 г.,
депозирана от ищцата О.Б.П. са направени уточнения във връзка с депозираната
искова молба (л. 354-358 от първоинстанционното
дело). Останалите ищци не са депозирали уточняващи молби.
С разпореждане № 643/14.11.2019 г.
на първоинстанционният съд е констатирал, че въпреки
дадените пълни, ясни и точни указания нередовностите
на исковата молба не са отстранени по т. 2 и т. 4, поради което е прекратил
производството.
С оглед на изложеното, съдът
направи следните правни изводи:
Искова
молба със съдържание съответстващо на разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 от ГПК гарантира
нормалното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно
решение и правото на защита на ищеца и ответника в производството. Съгласно
разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ГПК съдът следи за редовността на исковата
молба. Когато съдът констатира нередовност на исковата молба, т.е. отклонение
на същата от което и да е от изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, той е
длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен
срок допуснатите нередовности.
Съгласно
разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ГПК, когато ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се
връща.
В
настоящият случай, първоинстанционният съд е
констатирал, че ищците не са отстранили допуснати нередовности
по т. 2 и т. 4 от разпореждане с № 339/27.06.2019 г.
Съгласно
т. 2 от разпореждане с № 339/27.06.2019 г., съдът е дал указание, след като
ищците твърдят, че сделки с процесните имоти са
нищожни да се посочи вида на тези сделки, датата на сключване и кои са страните
по тях, като изрично е посочено, че ответници по тези
искове са и двете страни по всяко съглашение.
В
изложението на депозираната молба-уточнение не е посочен вида на сделките за
които се претендира да са нищожни, дали това са изброените договори за
доброволна делба и двата договора за покупко-продажба, обективирани
в нотариални актове, или само част от изброените договори. На следващо място,
правилно първоинстанционният съд е счел, че не са
изяснени страните по сделките. В
молбата-уточнение се съдържат имена на лица срещу които не е била насочена
исковата претенция (В. В.а, Й. С., И. Л., Б. Н., Г. С., Г.Т.а, Д. К., К. К.ов), като не е уточнено дали същите са правоприемници на
конституирани страни по делото или се насочва исковата претенция срещу нови
страни.
Дадените
указания в т. 4 от разпореждането на първоинстанционния
съд, да се уточни срещу кого е насочена
претенцията за ревандикация, по отношение на кои
имоти, в чия фактическа власт се намират същите, не са изпълнени от ищците. Не
е посочено точно и ясно срещу кои лица се насочва исковата претенция. Правилно
е отбелязал първоинстанционният съд в обжалваното
разпореждане, че по отношение на част от имотите са изказани предположения, че
„вероятно“ се намират във фактическа власт на посочените лица. На следващо
място, от изложеното в молбата-уточнение не става ясно дали се претендира ревандикация по отношение на всички изброени имоти или само
по отношение на някой от тях. От съществено значение за редовността на исковата молба по искове за собственост и
други вещни права върху вещи е изискването за изключително прецизна
индивидуализация на вещта, обект на защита чрез иска, която индивидуализация
впоследствие намира отражение и в диспозитива на
самото решение, поради което извода на първоинстанционния
съд, че дадените от него указания не са изпълнени е законосъобразен.
Следва
да се отбележи, че в указания по чл. 129 от ГПК срок ищецът е длъжен да
отстрани всички посочени от съда нередовности на
исковата молба, в противен случай същата се връща (в този смисъл определение №
706/21.12.2009 г., по ч.гр.д. № 701/2009 г., на ВКС, III г.о., определение №
316/23.06.2010 г., по ч.гр.д. № 227/2010 г., на ВКС, III г.о.).
На
ищовата страна от образуване на исковото производство
през 2016 год. са давани указания по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК от първоинстанционния съд, многократно е удължаван и срока за
изпълнението им, страната е надлежно представлявана от пълномощник, и въпреки
това се проявява процесуално бездействие, което не следва да се толерира.
Съгласно
трайната практика на Върховен касационен съд на Р. България, оказването на съдействие на страните по
делото следва да има адресат и двете страни по спора, а не едната да е в
привилегировано положение спрямо ответната. Ето защо даването на многократни
указания на ищеца за отстраняване на нередовности на
исковата молба прави съда помощник само на едната страна по делото, което
накърнява изискването за равни възможности за упражняване на предоставените
права (решение № 315/07.12.2010 г., по гр.д. № 3555/2008 г., на ВКС, IV г.о.).
Поради изложените съображения,
настоящият съдебен състав, счита, че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приложил разпоредбата на чл. 129,
ал. 3 от ГПК.
С оглед на изложеното и след като
крайният извод на въззивния съд съвпада с този на първоинстанционния, частната жалба срещу разпореждането, с
което е върната подадената искова молба по гр. дело № 583/2016 г. по описа на
РС-К. и делото е прекратено, като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
За пълнота на изложението следва да
се отбележи, че връщането на исковата молба и прекратяването на производството
по гр. дело № 583/2016 г. непрепятства възможността ищците да предявят нов иск
със същото правно основание.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 4903/28.11.2019 г. от Д.Б.Б.
и О.Б.П. чрез адв. Цветелина Здравкова - САК срещу
разпореждане № 643 от дата 14.11.2019 г., постановено от
Районен съд-К., по гражданско дело № 583/2016 г.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Върховен касационен съд на Р.
България
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.