Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, …..05.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
СИМОНА УГЛЯРОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Углярова ч.гр.д. № 12665 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр.
чл. 463 ГПК.
Образувано е по частна жалба на длъжниците
В.С.М. и Д.Л.М. по изпълнително дело № 20187900400668 на ЧСИ Р.М.рег. № 790 при
КЧСИ, срещу извършено от съдебния изпълнител на 06.10.2020 г. разпределение на
сумата от 180 069,00 лева, събрана от проведено принудително изпълнение
върху недвижим имот, собственост на длъжниците, представляващ офис № 2 на първи
жилищен етаж в сграда на бул.“********, гр.София, със застроена площ от 94,62
кв.м, в частта, в която са разпределени суми в полза на С.Г., К..Ди С.П., както
и в частта, относно разпределените суми наВ.М.– присъединен взискател.
В жалбата са изложени подробни
съображения за неправилност и незаконосъобразност на извършеното разпределение,
в обжалваните части. На първо място се излагат доводи, че разпределението,
извършено по отношение на С.Г., К..Ди С.П. се намира в противоречие с
приложения по делото изпълнителен лист от 04.05.2018г., въз основа на който е образувано
изпълнителното производство, доколкото според последния задълженията на
длъжниците спрямо взискателите следва да се разпределят поравно между тях, а
съдебният изпълнител е извършил разпределение на сумите по изпълнителното дело
въз основа на споразумение между взискателите от 06.06.2018г. и с оглед
определените в него проценти. Сочи се, че В.С.М. и Д.Л.М. не са солидарни
длъжници, респективно постъплението от проданта се разпределя поравно между
двете в съответствие със собствеността им върху имота, т.е. за всяка от тях се
разпределя сума от по 90 034,50 лева. На следващо място се поддържа, че
неправилно в разпределението не са посочени оставащите задължения на В.М. след
извършено разпределение по предходна публична продан на ½ ид.част от
недвижим имот – апартамент № 3, ет.2, находящ се в гр.София, бул.“Ген.********
за сумата от 68 666,00 лева, последната разпределена през 2019г. и
преведена по посочените от взискателите по делото банкови сметки.
Разпределението се оспорва и в частта, с която са определени суми по чл.136,
ал.1, т.1 и т.2 ЗЗД, доколкото вземанията за такси и разноски не се
диференцирани за всяка от длъжниците поотделно.
Разпределението се обжалва от страна на
длъжника В.С.М. и в частта, в която са заделени суми за присъединения по делото
взискател В.Н..М.. Поддържа се, че удостоверение изх.№ 17594 от 28.06.2019г.,
издадено от ЧСИ Д.В.въз основа на което В.Н..М. се е присъединил на основание
чл.456 ГПК е неистински официален документ, издаден в противоречие на закона
след спиране на изпълнителното дело. Счита, че визираното удостоверение няма
правно действие, а посочените в него суми са оспорени в преюдициално производство
с правно основание по чл.439 ГПК.
Въз основа на гореизложеното се релевира
искане за отмяна на извършеното разпределение по протокол № 2701/06.10.2020г. в
обжалваните му части, с които се извършва разпределение на постъпилата сума в
общ размер на 180 069,00 лева от публична продан на имот - офис № 2 на първи жилищен етаж в сграда на
бул.“********, гр.София, в полза на С.Г., К.Д., С.П. и В.М.Жалбоподателят В.С.М.
моли съда да постанови спиране на изпълнителното производство по изпълнително
дело № 20187900400668 на ЧСИ Р.М.рег. № 790 при КЧСИ относно присъединения
взискателВ.М.на основание неистински официален документ – удостоверение зх.№ 17594
от 28.06.2019г., издадено от ЧСИ Д.В.както и разпределението по отношение на
същия да бъде отменено.
Взискателите по изпълнителното дело С.Г.
и С.П. са подали възражение срещу жалбата, в което се излагат съображения за
неоснователност на същата и се моли последната да бъде оставена без уважение. Конкретно
се поддържа, че разпределението на сумите е съобразено с приложения по делото
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство,
като поотделно е описан размерът на вземанията в полза на всеки един от
взискателите, съответно размера на сумите, дължими от длъжниците, като изрично
е посочено, че сумите следва да се изплатят, съгласно споразумение от
06.06.2018г., приложено по изпълнителното производство. Отделно от това се
сочи, че споразумението е взето предвид от съдебния изпълнител и при изготвяне
и предявяване на предходно разпределение от 30.07.2019г., влязло в сила.
Относно възраженията на длъжника В.М. се излага, че съдебният изпълнител няма
правомощия и не е компетентен да преценява дали вземането действително
съществува, а доколкото изпълнителното основание съществува към датата на
присъединяването по чл.456 от ГПК и не е налице влязъл в сила съдебен акт, с
който удостоверено вземане да е отречено, то правилноВ.М.е бил присъединен като
взискател по изпълнителното производство. Освен това, сумата, определена за
присъединения взискател, е заделена и не подлежи на изплащане до разрешаване на
спора между М. и М., поради което и доводите в противоположния аспект са
неоснователни.
Възражение в срок е депозирал и
присъединеният по делото взискател В.Н..М., в което се излагат съображения за
неоснователност на жалбата. Сочи се, че липсва законова пречка по едно спряно
изпълнително производство да бъде издадено удостоверение по чл.456, ал.2 ГПК, с
което взискателят да се присъедини по друго изпълнително дело, доколкото ако по
последното се достигне до осребряване на имущество на длъжника и разпределение,
заделените на този присъединен взискател суми не му се изплащат, а се превеждат
на съдебния изпълнител, издал удостоверението, съгласно чл.456, ал.3 ГПК, който
от своя страна може да ги преведе на взискателя едва след възобновяване на
производството. Поддържа, че липсва към настоящия момент влязъл в сила съдебен
акт, който да прогласява недължимост на сумите по цититаното удостоверение,
нито неговата неистинност, поради което и доводите на длъжника следва да се
оставят без уважение.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК
съдебният изпълнител е депозирал мотиви
по извършените изпълнителни действия, в които е изложено становище за
неоснователност на депозираната жалба. Конкретно се поддържа, че при стриктно
спазване на законовата регламентация, включително и при съобразяване на т.6 от
Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, е определен кръгът на
участниците в разпределението и размерът на техните вземания, както и правилно
са отчетени привилегиите и коефициентът на съразмерност за изчисляване на
припадащите се суми на хирографарните взискатели. Счита, че твърдението, че не
е взето предвид предходното разпределение по изпълнителното дело е невярно,
доколкото видно от самото разпределение е, че вземанията към длъжницата В.М. са
формирани единствено от главници и лихви, докато тези към Д.М. са целите суми
по изпълнителния лист, включително неохливяеми вземания, разноски по
гражданското дело и адвокатско възнаграждение. В тази връзка се сочи, че и по
първото и по настоящото разпределение, първо се погасяват неолихвяемите
вземания, а накрая главниците. На следващо място се излага, че в
разпределението е спазен принципът на съразмерност, като обстоятелството, че
сумите ще се изплатят, съобразно посочени в споразумението между взискателите проценти,
по никакъв начин не променя изчисленията спрямо хирографарните взискатели,
последните законово регламентирани в чл.136, ал.2, изр.2, вр. чл.137 ЗЗД. Сочи,
че споразумението е взето предвид едва при посочване на разпределените суми на
кого и в какъв размер да се преведат, като липсва законова пречка да се
преведат не така, както следват по разпределението, а по договорка между
взискателите. По отношение доводите, за това, че не следва да се заделят суми
по спряно дело, предвид оспорване на вземането на взискателя се излага, че в
случая осребряването на имуществото на длъжника не се осъществява по спряното
дело, а припадащата се по съразмерност сума по настоящото дело единствено се
заделя и няма да бъде изплащана на взискателя. В случай, че изпълнителният лист
бъде обезсилен, тази сума следва да бъде разпределена отново между останалите
взискатели, респективно да се върне на длъжника при липса на такива.
Съдът, като прецени доводите на
страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице
в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК,
срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител и е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, ако събраната
сума по изпълнителното дело е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели, каквато и конкретната хипотеза, съдебният изпълнител извършва
разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземания, които се
ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя
между другите вземания съразмерно. В нормата на чл. 136 ЗЗД законодателят е
регламентирал материята във връзка с привилегиите, като в ал. 1 на същата е
предвидено, че с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са
изброени, се ползват следните вземания: 1). вземанията за разноски по
обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и
чл. 135 – от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите,
които са ползват от тези разноски; 2). вземанията на държавата за данъци върху
определен имот – от стойността на този имот, както и вземанията, произтичащи от
концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори, 3).
вземания, обезпечени със залог или ипотека – от стойността на заложените или
ипотекирани имоти, 4). вземания, заради които се упражнява право на задържане –
от стойността на задържаните имоти, като ако това вземане произтича от разноски
за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията
по т. 3; 5). вземанията на работници и служители, произтичащи от трудови
отношения и вземания за издръжка и 6). вземания на държавата, освен тези за
глоби, като с оглед новелата на ал. 2 на чл. 136 ЗЗД
– вземанията по т. 5 и т. 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото
имущество на длъжника. Вземанията с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно с
оглед правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД,
а съгласно чл. 136, ал. 4 ЗЗД
– освен присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение обхваща
лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите
за годината, която го предхожда.
В разпределението участват взискателите,
предявили вземанията си в рамките на съответното изпълнително дело преди
изготвяне на разпределението. Взискател по изпълнителното дело е кредитор,
който се е снабдил с изпълнителен лист и който е образувал изпълнителното дело
или се е присъединил в последствие по реда на 456 от ГПК. Взискател е и този
кредитор, за когото е предвидено, че е присъединен по право – чл. 458 и чл. 459 от ГПК.
Разпределението се извършва между взискателите по реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД и особените
закони. От сумата подлежаща за разпределение се удовлетворява притезанието,
което е първо по реда на привилегиите и ако остане свободна сума от нея се
удовлетворява следващото по реда на привилегиите и така до изчерпване на
сумата. При няколко вземания от един и същи ред, общият размер на които
надхвърля оставащата за този ред сума за разпределение, се удовлетворяват
съразмерно, т.е. пропорционално на размера на вземанията.
Изпълнително дело № 20187900400668 на
ЧСИ Р.М.рег. № 790 при КЧСИ, район на действие – СГС, е образувано по молба от 15.05.2018
г. на С.Е.Г. срещу В.С.М. и Д.Л.Т./М./, въз основа на изпълнителен лист от 04.05.2018
г., издаден от СРС, ГО, 19 с-в, за принудително събиране в полза на
взискателите С.А.П., К.С.Д.и С.Е.Г. парични вземания, конкретно посочени в
изпълнителния лист.
Въз основа на удостоверение изх.№
18947/11.07.2019г., издадено по изпълнително дело № 20138610402298 и
изпълнително дело № 20148610401503 по описа на ЧСИ Д.В.рег.№ 861 при КЧСИ, и на
основание чл.456 от ГПК по дело № 20187900400668 на ЧСИ Р.М.рег. № 790 при
КЧСИ, район на действие – СГС, е присъединен като взискател В.Н..М.. Видно от
удостоверението, изпълнителните производства са образувани по молба на
взискателя М. и въз основа на изпълнителен лист от 20.11.2013г. по описа на СГС
и изпълнителен лист от 29.07.2014г. по описа на СРС, по които длъжникът В.С.М.
е осъдена да заплати на взискателя следните суми: главница в размер на
14 375,35 лева, със законна лихва в размер на 13 683,23 лева за
периода от 21.05.2009г. до 11.07.2018г., която се начислява до окончателно
изплащане на главницата, разноски в изпълнителното производство в размер на
500,00 лева в полза на взискателя, такси в изпълнителното производство в размер
на 147,00 лева; както и съдебни разноски в гражданското производство в размер
на 3 183,00 лева, разноски в изпълнителното производство за процесуално
представителство в размер на 270,00 лева в полза на взискателя, такси в
изпълнителното производство в размер на 126,00 лева.
Представено е по делото споразумение от
06.06.2018г. между взискателите С.А.П., К.С.Д.и С.Е.Г., видно от т.4 на което
е, че страните по споразумението се съгласяват присъдените суми, съответно
събрани суми за всяка една от длъжниците по изпълнително дело № 20187900400668
на ЧСИ Р.М.рег. № 790 при КЧСИ, район на действие – СГС, да се разпределят
между тях в процентно съотношение спрямо сумите, посочени в т.1 от
споразумението, както следва: 1). С.Е.Г. да получи 74,70% от присъдените,
съответно събрани суми за всяка една от длъжниците по изпълнително дело №
20187900400668 на ЧСИ Р.М.2). К.С.Д.да получи 14,81% от присъдените, съответно
събрани суми за всяка една от длъжниците по изпълнително дело № 20187900400668
на ЧСИ Р.М.3). С.А.П. да
получи 10,49% от присъдените, съответно събрани суми за всяка една от
длъжниците по изпълнително дело № 20187900400668 на ЧСИ Р. М..
По делото е извършено разпределение на
06.10.2020г. на сумата в размер на 180 069,00 лева, с произход – осребрено
имущество на двете длъжници, а именно - офис № 2 на първи жилищен етаж в сграда
на бул.“********, гр.София, със застроена площ от 94,62 кв.м, заснет като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.203.492.1.25, с афрес на
имота в гр.София, район „Красно село“, бул.“Ген.********, ет.2, обект 2, в
равна съсобственост между длъжниците В.С.М. и Д.Л.Т./М./.
На първо място следва да бъде
отбелязано, че към датата на разпределението са взети предвид посочените в
изпълнителния лист от 04.05.2018 г. суми, като са съобразени и извършените
погасявания с предходно извършено разпределение от 30.07.2019г. спрямо длъжника
в производството В.С.М. за сумата в размер на 68 666,00 лева. Видно от
разпределение от 30.07.2019г., след извършена продажба на недвижим имот,
собственост на длъжника В.С.М. и представляващ ½ идеална част от апартамент
№ 3, находящ се в гр.София,бул.“Ген.********, втори жилищен етаж, застроена
площ от 89,22 кв.м., е разпределена и изплатена постъпилата сума в размер на
68 666,00 лева, както следва: ЧСИ Р. М. – 4 630,80 лева, Столична
община, Дирекция „Общински приходи“ – район Красно село – 195,16 лева, ТД НАП –
София – 2 054,69 лева, С.Е.Г. – 44 629,35 лева, С.А.П. – 6748,05
лева, К.С.Д.– 8 879,36 лева и В.Н..М. – 1 528,59 лева. Следва да бъде
посочено, че след извършеното разпределение са погасени само разноски и част от
законната лихва при спазване реда по чл.76, ал.2 от ЗЗД.
Частният съдебен изпълнител правилно е
определил и размера на таксите от ТТРЗЧСИ, на отделен ред е посочил размера на
таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ, които се събират върху всяка конкретна сума, като
същите са изчислени математически вярно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
разпределението на средствата, инкасирани от извършената продан, при направения
анализ на съдържанието му и съпоставката с установимите по изпълнителното дело
привилегии, е изготвено от съдебния изпълнител и предявено от него по
разписания в ГПК процесуален ред, съответно същото е извършено, като правилно
са съобразени характерът и размерът на подлежащите на удовлетворяване в
производството вземания, при съблюдаване на законоустановения ред на
привилегиите, респективно същото е законосъобразно. Предвид изложеното и във
връзка с доводите на жалбоподателите е необходимо да бъде отбелязано, че при
правилно и законосъобразно извършено разпределение, обстоятелството как ще
бъдат изплатени сумите, в конкретния случай по представено между взискателите
споразумение, не рефлектира върху законосъобразността на разпределението. Постигнатото
и представено между С.А.П., К.С.Д.и С.Е.Г. споразумение от 06.06.2018г. урежда
техни вътрешни взаимоотношения за изплащане на припадаващата се на трите сума,
определена съобразно представения изпълнителен лист общо. С оглед посоченото,
настоящият състав на въззивният съд намира доводите в противоположния аспект за
неоснователни.
На следващо място неоснователни се
явяват и доводите, с които се оспорва качеството на присъединен взискател на В.Н..М.,
поради това, че изпълнителното дело, във връзка с което му е издадено от
ЧСИ
Д.В.рег.№ 861 при КЧСИ удостоверение
изх.№ 18947/11.07.2019г., е било спряно. В тази връзка следва да се има
предвид, че по аналогия на чл.459, ал.1, изр.2 и 3 от ГПК, припадащата се на
този взискател сума ще се задели и запази по сметка на съдебния изпълнител, а
ще бъде изплатена едва в случай на подновяване на изпълнителните действия.
Следователно,
действията на ЧСИ по присъединяването на В.Н..М. като взискател в производството,
респективно и заделянето на суми по съразмерност, са законосъобразни. Жалбата и
в тази част е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С оглед последното, искането на жалбоподателя В.С.М. за спиране на
действията по изпълнението също е неоснователно и като такова следва да се
остави без уважение.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че не са допуснати нарушения
от страна на частния съдебен изпълнител при извършване на обжалваното
разпределение – съдебният изпълнител е спазил реда на привилегиите по чл. 136
от ЗЗД и правилно е изчислил таксите по изпълнението, поради което и няма
основание за отмяна на разпределението. С оглед последното, депозираната жалба
е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Претенция за разноски не е заявена, поради което съдът не се произнася
по този въпрос с решението си.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от 09.10.2020 г., депозирана от длъжника В.С.М.
и длъжника Д.Л.М., срещу разпределение от 06.10.2020г. по изпълнително дело № №
20187900400668 на ЧСИ Р.М.рег. № 790 при КЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.С.М., в качеството му на длъжник по
изпълнително дело № 20187900400668 за спиране действията по изпълнението на
основание чл.438 ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните,
съгласно чл. 463, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.