О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/………02.2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на ………………….февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно
търговско дело № 170 по описа за 2020год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
1. въззивна
жалба с вх.№ 59152
от 13.08.2019г.
на А.И.Т. с ЕГН **********
с постоянен адрес *** 20, чрез пълномощник адв. Е.Д.
ВАК, срещу Решение № 3196 от 11.07.2019г. по гр.д.№ 18700/2018г. по описа на
ВРС, 14-ти състав, в частта,
в която е отхвърлен предявения от ищеца А.И.Т. с ЕГН ********** срещу
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Княз Дондуков 68, осъдителен
иск над присъдената сума от 6811.97 лева до пълния претендиран
размер от 12 339.88 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди на л.а “***“ с ДК № ***, настъпили в резултат на ПТП на 20.08.2018 г. по пътя Варна-Бургас,
на 200 м. от ресторант „Харамията“,
причинено от водача на лек автомобил „***“
с ДК № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, по щета № ********* от
23.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на молбата - 12.12.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.
чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД
и
2. въззивна
жалба с вх. № 55771 от 30.07.2019 на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Дондуков
68, чрез пълномощник юрк Г.Р., срещу Решение № 3196
от 11.07.2019г. по гр.д.№ 18700/2018г. по описа на ВРС, 14-ти състав, в частта, в която е уважен
предявения от ищеца А.И.Т. с ЕГН ********** срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Дондуков
68, осъдителен иск за сумата от
сумата 6811.97 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди на л.а “***“ с ДК № ***, настъпили
в резултат на ПТП на 20.08.2018
г. по пътя Варна-Бургас, на 200 м. от ресторант
„Харамията“, причинено от водача
на лек автомобил „***“ с ДК № ***, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, по
щета № ********* от 23.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано
от подаване на молбата - 12.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД
В жалбата си процесуалният представител на въззивника А.И.Т. излага, че решението на ВРС в частта, в
която съдът е отхвърлил заявената осъдителна претенция е неправилно и
незаконосъобразно; постановено при противоречие с материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита за неправилен
начинът по който, съдът е определил размера на дължимото обезщетение. Настоява,
че в резултат на събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице
по СТЕ е установена хипотезата на „тотална щета“, съгласно разпоредбата на
чл.390, ал.2 от КЗ като при определяне размера на дължимото обезщетение следва
да се съобрази нормата на чл.386, ал.2 от КЗ и размера на обезвредата
следва се определи от действителната пазарна стойност на автомобила към датата
на увреждането. Настоява се за отмяна на решението в атакуваната част и
уважаване на иска до пълния му размер, вкл. и за разноските в исковото и въззивното
производство.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата
страна „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* не депозира писмен отговор.
В жалбата си въззивникът
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* излага, че решението е неправилно и
незаконосъобразно поради нарушение на материални и процесуалния закон
нарушение, и моли за неговата отмяна. Счита за необоснован извода на съда да
определи размера на дължимото обезщетение въз основа на стойността на ремонта
на МПС, а не при условията на „тотална щета“ по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ.
Посочва се, че всяка една от стойностите, необходима за възстановяване на
автомобила, посочени от в.л. е по-висока от 70 % от определената от специалиста
действителна стойност на процесния автомобил към
датата на ПТП. На следващо място като се позовава на приложима съдебна практика
Решение № 65 от 09.07.2013г. по гр.д. № 865/2012г. ВКС, трето г.о., Решение №
165 от 24.09.2013г. по т.д. №
469/2012г., ВКС, второ т.о., счита, че реалната увреда
на собственика на процесното МПС е равна на
действителната /пазарна/ стойност на автомобила към датата на ПТП – 15 190
лева, намалена с прихода, получен при реализиране на запазените части на МПС.
Противопоставя се на приетото от съда заключение /вкл. оспорено и осз пред исковия съд/, в частта относно невъзможността да
се оценят запазените части, като се настоява, че всички незасегнати от ПТП
части следва да бъдат определени като такива. Настоява да бъде поправен
процесуалният пропуск на съда след оспорване заключението на в.л. в съответната
част, да назначи повторна такава, която да отговори на вече поставените въпроси
относно стойността на запазените части. Настоява се отмяна на постановеното
решение в обжалваната част с присъждане на разноски, сторени в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата
страна въззивника А.И.Т. депозира писмен отговор, в
който развива доводи за неоснователност на въззивната
жалба.
По доказателствените
искания : Ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК *********, сега въззивник е поставил искането си за обследване среднопазарната стойност на запазените след събитието части
от увреденото МПС, като в съответната част вещото лице по назначената СТЕ не е
дало отговор, мотивирайки се с невъзможността да извърши оглед на автомобила
така както е увреден, поради неговото отремонтиране
към момента на изготвяне на експертизата. Доколкото стойността на запазените
части има отношение към размера на обезвредата при
хипотезата на „тотална щета“ и правилно исковият съд е указал на ответника
тежестта да докаже възражението си за недължимост на
претенцията, в изпълнение на което страната е ангажирала в срока по чл.131 от ГПК искане за назначаване на СТЕ със задача, касаеща
стойността на запазените части и вещото лице не е изпълнило същата, то искането
поддържано във въззивната жалба следва да бъде
уважено, на осн.чл.266, ал.3 от ГПК.
Постъпилите въззивни
жалби са редовни и отговорят на изискванията на чл.260 от ГПК – подадени са от
надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържат останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на
производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане 1. въззивна
жалба с вх.№ 59152
от 13.08.2019г.
на А.И.Т. с ЕГН **********
с постоянен адрес *** 20, чрез пълномощник адв. Е.Д.
ВАК, срещу Решение № 3196 от 11.07.2019г. по гр.д.№ 18700/2018г. по описа на
ВРС, 14-ти състав, в частта,
в която е отхвърлен предявения от ищеца А.И.Т. с ЕГН ********** срещу
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Княз Дондуков 68, осъдителен
иск над присъдената сума от 6811.97 лева до пълния претендиран
размер от 12 339.88 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди на л.а “***“ с ДК № ***, настъпили в резултат на ПТП на 20.08.2018 г. по пътя Варна-Бургас,
на 200 м. от ресторант „Харамията“,
причинено от водача на лек автомобил „***“
с ДК № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, по щета № ********* от
23.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на молбата - 12.12.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.
чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД
и
2. въззивна
жалба с вх. № 55771 от 30.07.2019 на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Дондуков
68, чрез пълномощник юрк Г.Р., срещу Решение № 3196
от 11.07.2019г. по гр.д.№ 18700/2018г. по описа на ВРС, 14-ти състав, в частта, в която е уважен
предявения от ищеца А.И.Т. с ЕГН ********** срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княз Дондуков
68, осъдителен иск за сумата от
сумата 6811.97 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди на л.а “***“ с ДК № ***, настъпили
в резултат на ПТП на 20.08.2018
г. по пътя Варна-Бургас, на 200 м. от ресторант
„Харамията“, причинено от водача
на лек автомобил „***“ с ДК № ***, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, по
щета № ********* от 23.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано
от подаване на молбата - 12.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД
ДОПУСКА назначаване на повторна единична СТЕ със задача на вещото лице : след
като се запознае с писмените доказателства по делото и преписката по щета №
********* от 23.08.2016г. да отговори : Каква е средно-пазарната стойност на
запазените след събитието части на увреденото МПС, съответно техния относителен
дял /в проценти/ от цялото МПС, респ. от неговата пазарна стойност към датата
на събитието?
ОПРЕДЕЛЯ първоначален размер на възнаграждението на
вещото лице от 100 лева, за чието внасяне да се представят доказателства в
едноседмичен срок от съобщаването му на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК
*********
НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Х.В., на когото да се
съобщи след внасяне на възнаграждението.
НАСРОЧВА
производството по в.т.д № 170/2020 год. на ВОС за 08.04.2020
год. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.