Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 05.04.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в , в публичното заседание на единадесети февруари през
две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
Председател: Росен Д.
при секретаря С.А.
като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело № 14943 по описа за 2014
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано иск, предявен от Р.Б.Б. против „З.К. Л.И.” АД, с правно
основание чл.226 ал.1 от КЗ(отм.) във
вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата от 150 000 лв., претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от травматични увреждания при ПТП,
настъпило на 20.03.2013 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 20.03.2013 г. в гр. С. е била блъсната
като пешеходец докато пресича пътното платно от управляван от Б.К.Н. лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с д.к.№ ***** .Твърди, че в резултат от удара са и причинени множество травматични
увреждания довели до физическите болки и страдания ,а
също и на емоционални и психични травми от случилото се.
Моли съдът да постанови решение,с което да осъди
ответника да й заплати исковете сума ,която е справедливо обезщетение на
причинените й вреди ведно със законните последици.Претендира разноски.
Ответникът „З.К. Л.И.” АД не оспорва, че
към момента на настъпване на процесното ПТП е бил налице валиден застрахователен
договор за риска „гражданска отговорност“ за посочения по делото лек автомобил,
но оспорва предявения иск по основание и размер, като оспорва механизма на
настъпване на ПТП, вида и
медико-биологичния характер на твърдените травматични увреждания и страданията,
до които те са довели, както и размера на претендираното обезщетение, който
намира за завишен. прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като твърди,
че същата е предприела пресичане на платното за движение на нерегламентирано за
целта място ( нарушение на чл. 113 от ЗДвП), като е тичала да хване спрелия
автобус на градски транспорт и така внезапно се е появила пред лекия автомобил
и не е преценила правилно интензивността на движението и не се е съобразила с
него, а освен това е нарушила и чл. 115 от ЗДвП, като не е изчакала превозните
средства на градския транспорт на обозначените за това места. Претендира
разноски.
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представеното по делото съдебно решение от 13.03.2014 г., постановено по
НАХД № 188177/2013 г. на СРС, 107 състав се установява, че Б.К.Н. е призната за виновна в това, че на 20.03.2013
г., около 19.00 часа, в град С., при управляване на моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК № *****, по ул.
’’К.В.”, с посока на движение от бул. ’’Т.К.” към бул. „Г.Д.” и в района на намиращата
се срещу блок № * автобусна спирка на масовия градски транспорт, е нарушила
правилата за движение по пътищата, посочени в разпоредбата на чл. 65 от ЗДвП: „При движение в пътна лента покрай спиращо,
спряло или потеглящо пътно превозно средство от означена с пътен знак
трамвайна, тролейбусна или автобусна спирка водачът на нерелсовото пътно
превозно средство е длъжен своевременно да намали скоростта, за да може в
случай на необходимост да спре“ и е причинила на пешеходката Р.Б.Б.
средна телесна повреда т.е. същата е извършила престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б”, пр. 2 вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК
и на основание чл. 78а, ал. 1 и ал. 4, вр. чл. 343 вр. чл. 343г НК е освободена от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба.
Не е спорно между страните, че за лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с ДК № ***** е имало валидна застраховка при ответното дружество за риска „Гражданска
отговорност” към момента на настъпване на процесното ПТП.
По делото е прието и неоспорено от страните заключение на СМЕ, което съдът възприема
като обективно и компетентно изготвено. От него се установи, че при настъпването на процесното ПТП, на ищцата
са причинени следните травматични увреждания: политравма, контузия на главата, мозъчна контузия, охлузване на лявата
теменна област на главата, счупване на лявата ключица, счупване на хирургичната
шийка на дясната раменна кост, счупване на външния кондил на дясната
голямопищялна кост, счупване на лявата срамна кост, счупване на двете седалищни
кости и счупване на сакралната кост на таза.
Лечението на ищцата е било
тежко и продължително и включвало няколко операции, множество приемани
медикаменти, поставяне на специални медицински пособия в засегнатите места и съответно
изваждането им.
Понастоящем не са останали
негативни последици от мозъчната
контузия, лявата ключица е
зараснала окончателно и металната синтеза е извадена, но има остатъчен траен
козметичен белег от извършената операция с размер 8 см. Движенията на лявата
раменна става са трайно ограничени при абдукция с 90 градуса. Дясната раменна
кост е зараснала и металната синтеза също е отстранена оперативно, но
поради многофрагментният характер на фрактурата главата на раменната кост
постепенно е изпаднала в асептична некроза и се е стопила Според вещото лице на
ищцата предстои задължително извършването на подмяна на раменната става с изкуствена става, което ще доведе до
допълнителни болки и страдания, но тази операция единствено може да подобри
движенията на ставата за бъдеще.
По делото е допусната и
неоспорена от страните САТЕ, чието заключение съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. От същото се установи, че ПТП е настъпило на описаното в
исковата молба място, при условия на добра видимост от улично осветление.
Ищцата е пресякла пътното платно на нерегламентирано за пресичане място, което се установява и от албума съм огледа на
местопроизшествието, от който е видно и
че в близост до мястото, на което станало ПТП има и пешеходен светофар. Въпреки
това ищцата е предприела пресичането на пътното платно от левия към десния
тротоар като след преминаване на разделителната линия на платното, която отделя
двете посоки на движение е била ударена от процесния лек автомобил. Не се
установява към момента на удара пред ищцата да е имало пречки, поради които тя
да не е могла да възприеме каква е интензивността на движението и идващия лек
автомобил и съответно да изчака същия да премине преди да пресече. При мястото
на ПТП са налице две спирки на превозни средства на градския транспорт,
означени и със съответните знаци.
Разпитани са трима
свидетели:
Свидетелят И.Х. установява,
че се е грижила за ищцата в болницата в продължение на две седмици, тъй като
след ПТП тя била в безпомощно състояние. Първите две три нощи положението било
много тежко, тъй като ищцата изпитвала силни болки, които не можели да се
преодолея с дадените и обезболяващи и трябвало да ходи да иска още. След като я
изписали от болницата, още около 5-6 месеца тя била при свекърва си, за да има
кой да се грижи за нея, а след като започнала да става и да може да ходи до
тоалетната се прибрала вкъщи. Към момента ищцата има видими белези по тялото на
дясната ръка, изобщо няма ябълка на рамото, а просто една дупка с голям шев на
нея, което и създавало значителен дискомфорт от околните. Когато се налагало да
се съблече, винаги я питали какво е станало, а травмата си личала дори и с
дрехи. Не може да се облича отгоре поради невъзможността да се движи в тази
област, предвид което се налага да ходи на шивач за дрехи. Преди ПТП-то ищцата
е била общителен и социален човек, обичала да излиза, да има гости, да пътува,
ходела си на работа. След това обаче се променила много. Станала затворена, не
иска да излиза, не кани гости, предпочита да не общува лично с хората, а само
по телефона. Не може и да работи, да се облича, страх я е да пресича, от коли,
както и да излиза по тъмно.
Свидетелят Ивайло Милев,
съпруг на ищцата, установи с показанията си, че същата била на легло дълго
време след ПТП-то и не можела изобщо да се обслужва, дори да се храни сама и да
отиде до тоалетната. Всичко трябвало някой друг да прави за нея в леглото.
Приемала множество медикаменти, правила и рехабилитация 8 месеца, но сега си
прави упражненията сама. От показанията му се установи и че ищцата драстично се
е променила след случилото се, нервна е, затруднява се във вършенето на
ежедневните задачи, не може да се облича, не може бельото да си смени, не може
да работи и това и тежи. Освен това я е страх от коли и не се качва в такива, а
когато се налага, което станало само два пъти от тогава, се возила със
затворени очи. Не излиза навън, предпочита да не общува с хора, като го прави
само по телефона.
Свидетелят Д.Д., очевидец на
ПТП-то, установи с показанията си, че през 2013 година е станало процесното
ПТП, като същият не е видял точно какво се е случило. Обърнал се е след като
лекият автомобил вече е бил ударил ищцата и видял, че е спрял и се били събрали
други хора на мястото, а предното му стъкло било счупено. Излага, че точно
тогава на мястото се разминавали два автобуса на градски транспорт и движението
по улицата било натоварено. От показанията му се установи и че на 100 метра от
мястото на удара има пешеходна пътека, а в другата посока светофар на
кръстовището на ул. К.В. и бул. Г.Д..
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ(отм.) увреденият има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка
с чл. 45 от ЗЗД, според който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
От посочените по-горе доказателства, заключението
на допуснатите СМЕ и САТЕ, както и въз основа на влязлото в сила решение по чл.
78а от НК по отношение на водача на процесния автомобил, което е задължително
за настоящия съд на основание чл. 300 от ГПК, се установява, че процесното ПТП, довело до увреждане
на здравето на ищцата, е причинено от
противоправното поведение на водача лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с
ДК № ***** Б.К.Н..
Установи се, че към момента на настъпване на ПТП
за процесния лек
автомобил е бил налице валиден
застрахователен договор по риска „гражданска отговорност“, сключен с ответното
застрахователно дружество.
Поради изложените съображения, съдът намира, че
предявеният иск за претърпени е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД,
което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът взе предвид характера и степента на увреждането, наличието на
сериозна опасност за живота на ищцата в началния период след ПТП, причинените
изключително интензивни болки, които е
изпитвала, дългия период на обездвижване(6 месеца) и значителните неудобства и
чувство на зависимост и безпомощност, които е предизвикала нуждата от това
винаги някой да я обслужва, наличието на сериозни остатъчни видими белези от
извършените операции и видимото нарушаване на визията на тялото, което
предизвиква силен психически стрес у ищцата при контакт с други хора, промяната
в начина и на живот и отношението и към заобикалящия я свят в общество, в което
е трудно да се реализира и да се чувства пълноценна, когато се опитва да не
общува с други хора, като съобрази и че
към момента ищцата продължава да не може да движи нормално ръката си и изпитва
болки и невъзможност да осъществява всекидневни дейности като обличане и други,
както и че е необходимо подлагането и на още една операция, която е
единствената възможност за подобряване на възможността да движи раменната става,
съдът намира, че следва да и присъди обезщетение в размер на 80 000 лв. Същото
е съобразено и със социално –икономическите условия в страната и с правилото,
че обезщетението следва да служи единствено за репариране на причинените вреди.
Във
връзка с определянето на размера на обезщетението следва да бъде разгледано
направеното от ответната страна възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата. От приетата по делото САТЕ
се установи, че същата е предприела пресичане на пътното платно пред
лекия автомобил на нерегламентирано за целта място, с което, освен че е
нарушила чл. 113 от ЗДвП, е поставила себе си в опасност, тъй като на тези
места водачите на превозни средства нямат съответното завишено внимание и не
очакват появата на пешеходец, поради което ищцата се е явила и изненада за
водача. Установи се и че същата е предприела това пресичане, въпреки че в
близост има пешеходна пътека, както и въпреки наличието на светофар малко след
мястото на ПТП-то, което се установи от показанията на свидетеля и от
представената по експертизата снимка на мястото. Това означава, че същата е
имала възможност да предприеме безопасно пресичане на предвидено за целта място
без да поставя живота и здравето си в
опасност, но въпреки това необмислено е навлязла на платното за движение, като
не е преценила интензивността на трафика и близостта на процесния автомобил. Не
се доказа ищцата да е тичала през платното за движение, но фактът че пресича на
нерегламентирано място е достатъчно основание да се приеме, че тя се явява
внезапна опасност за водача на лекия автомобил.
При така приетото съдът намира, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата в размер на 40 %, което следва да се приспадне от
определеното горе обезщетение, поради което същото се редуцира до размера от
48000 лв. Над уважения размер, до пълния предявен такъв от 150 000 лв.,
претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Определеното обезщетение следва да се присъди ведно със законната лихва от 20.03.2013
г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на процесуалния
представител на ищците сумата от 2364 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение,
както и сумата от 80 лв. деловодни разноски и 1920 лв. държавна такса по сметка
на СГС. Ищецът следва да заплати на ответника сумата 183,60 лв. разноски по
делото и 3590 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „З.К. Л.И.” АД, ЕИК *****, С., бул. “******* да
заплати на Р.Б.Б., ЕГН **********, със съдебен
адрес:***, чрез адвокат С.С.Ч. сумата от 48 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП на
20.03.2013 г. на основание чл.226,ал.1 КЗ(отм.)
във вр. с чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 20.03.2013 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част до пълния предявен размер от 150 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „З.К. Л.И.” АД, ЕИК *****, да заплати на адвокат С.С.Ч. от САК сумата от 2364 лв. с ДДС на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 38 от ЗА вр. чл.7 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, както и сумата от 80 лв. деловодни
разноски и 1920 лв. държавна такса по сметка на СГС на основание чл. 78, ал.6
от ГПК.
ОСЪЖДА Р.Б.Б., ЕГН
********** да заплати на „З.К. Л.И.” АД, ЕИК ***** сумата 183,60 лв. разноски по
делото и 3590 лв. юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: