№ 5453
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20241110211764 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-
034167/11.06.2024 г., издадено от началник група при СДВР, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, на И. Е. Т., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба, в размер на 300 лева, за извършено
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Недоволен от НП е останал Т., който го обжалва в срок. В жалбата,
подадена чрез адвокат М. Л., се сочи, че са налице допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаването на процесното НП, тъй
като бил изтекъл 6-месечният срок за неговото издаване, съгласно чл. 34, ал. 4
от ЗАНН. Навеждат се доводи за несъответствие на съдържанието на НП със
законоустановените правила за това. На следващо място се сочи и наличието
на нарушение на материалното право при издаването на обжалваното
постановление, като се сочи, че жалбоподателят не е управлявал в посочените
в НП ден и час лек автомобил. Иска се отмяната на НП, както и се
претендират разноски.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено
становище от адв. Л., който поддържа жалбата и сочи, че не е доказано, че
1
жалбоподателят е управлявал процесния автомобил в посочените ден и час, а
показанията на полицейските служители били противоречиви и не следвало
да бъдат дарявани с доверие от съда. В условията на алтернативност се иска от
съда да приеме наличие на малозначителен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 от
НК, или на маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се
разноски в размер на 550 лева и се иска отмяната на издаденото НП.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, като изпраща процесуален
представител в съдебното заседание в лицето на В.П.. Последният пледира за
потвърждаване на издаденото НП като правилно и законосъобразно, като иска
съдът да му присъди и разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 27.09.2023 г., около 13:15 часа, свидетелите Б. К. и Р. А. били
изпратени по сигнал за навлезли в нарушение на закона автомобили в
пешеходната алея, намираща се в непосредствена близост до ресторант
„Трибуни“, находящ се в село Панчарево. Двамата служители на 08 РУ СДВР
се движили с патрулния си автомобил към посочената алея, като забелязали на
последната движещ се лек автомобил „Тойота Камри“, с рег. № СВ **** РС,
чийто водач току-що осъществявал маневра по обръщане на посоката на
движение на автомобила на широката част на алеята, след което тръгнал да се
движи срещу полицейските служители. Последните имали пряка видимост
към този автомобил през цялото време, като и двамата полицейски служители
забелязали, че автомобилът се управлява от лице от мъжки пол, което било
установено като жалбоподателя И. Т., а отпред в дясно в автомобила пътувала
собственичката на колата – свидетелят Н.А.. Полицейските служители
пристъпили към проверка на самоличността и документите на водача на
автомобила, като направили справка с ОДЧ, след което установили, че към
момента на проверката СУМПС на лицето Т. било отнето. Независимо от това
обаче, Т. представил на служителите на МВР канадско свидетелство за
правоуправление на МПС, с което удостоверил правоспособността си да
управлява лек автомобил.
Служителите на 08 РУ СДВР поискали съдействие от служители на ОПП
СДВР, в резултат на което на мястото пристигнал за съдействие свидетелят А.
2
К.. Последният, след като изслушал твърденията на колегите си и разговарял с
водача Т., който е заявил, че той е управлявал автомобила, пристъпил към
тестване с тестове за алкохол и наркотични вещества на жалбоподателя.
Осъществените тествания били отрицателни както за алкохол, така и за
наркотични вещества. К. установил след справка, че свидетелството за
правоуправление на Т. е отнето със заповед за прилагане на административна
мярка 23-0347-000062/15.06.2023 г., в сила от 30.06.2024 г. (тъй като не е била
обжалвана).
Тогава, свидетелят К. пристъпил към съставяне на АУАН, с който
ангажирал отговорността на жалбоподател я Т. за две административни
нарушения – по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. АУАН бил
връчен на лицето срещу подпис в момента след съставянето му.
Впоследствие, материалите по делото били докладвани на прокурор при
СРП, тъй като АНО е преценил, че има данни за евентуално осъществен
престъпен състав по чл. 343в, ал. 3 от НК. С постановление от 10.05.2024 г.
обаче, прокурор при СРП е постановил отказ за образуване на наказателно
производство, като приел, че деянието е малозначително и е изпратил
материалите по преписката обратно на ОПП СДВР, за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на Т., в случай, че АНО прецени
това за необходимо.
Така, на 11.06.2024 г. е издадено обжалваното наказателно постановление
с № 23-4332-034167 от началник група към СДВР, с което на основание чл. 53
от ЗАНН, на И. Е. Т., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание глоба, в размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. То е било връчено на
жалбоподателя на 15.07.2024 г. срещу подпис.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели А. К., Б. К. и Р. А., частично
и от показанията на Н.А., както и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът намира, че показанията на тримата полицейски служители следва
да се кредитират, тъй като те са логични и последователни, между тях няма
съществени противоречия, като и тримата свидетели описват почти
идентично случилите се събития, а по основния въпрос – кой именно е
3
управлявал автомобила – свидетелите К. и А. са категорични, че са видели
лично Т. да управлява автомобила. Освен това, свидетелят К. заяви пред съда,
че жалбоподателят Т. лично е заявил пред него, че е управлявал процесния
автомобил.
Освен това, от данните от показанията на свидетелите може да се
установи фактическата обстановка в детайли, както и какви са били
действията на наказания субект. На следващо място, от техните твърдения се
извличат и времето и мястото на деянието. Ето защо, съдът намира, че следва
да даде вяра на изявленията и на тримата свидетели.
По отношение на показанията на свидетеля Н.А., съдът намира, че те са
частично достоверни. Съдът намира, че изявленията й, че все пак са били на
процесното място с жалбоподателя Т. в процесните ден и час, както и че са
били заедно с автомобила й, че е извършена проверка от служители на МВР,
са достоверни и подкрепени от целия останал доказателствен материал. Съдът
намира обаче, че по отношение на твърденията й, че не Т. е управлявал
автомобила, а това е сторила тя, нейните твърдения са неистина, поради което
те не могат да се дарят с вяра от съдебния състав. Съдът е на мнение, че
твърденията в тази насока, обективирани от А., са напълно изолирани от
доказателствената съвкупност по делото, като по делото няма нито едно друго
пряко или косвено доказателство, което да потвърждава това нейно изявление.
Тъкмо напротив, полицейските служители очевидци са категорични, че са
възприели именно Т. да управлява автомобила, а не само да седи в него.
По отношение на писмените доказателства съдът намира, че те са със
значителна стойност за изясняването и правилното решаване на делото. Освен
това, от тях се установява, че на 15.06.2023 г. при извършена проверка на
водача Т. и при осъществено тестване с т.нар. дръг тест, последният е дал
положителна проба за наркотични вещества (СОС). В резултат на това, на
лицето е съставен АУАН № 981909/15.06.2023 г. от служител на ОДМВР
Пирдоп. На лицето е бил издаден и талон за медицинско тестване с №
123111/15.06.2023 г., в резултат на което Т. се е явил в болнично заведение и е
дал кръвна проба за изследване. На лицето е издадена ЗППАМ от 15.06.2023 г.
(веднага след съставянето на акта за установяване на административно
нарушение), с която е отнето неговото СУМПС до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца. Тази заповед за принудителна
4
административна мярка обаче е издадена в разрез с изискванията на
материалния закон, като за това ще бъдат изложени подробни доводи по-долу.
В резултат на дадената кръвна проба е осъществено изследване,
резултатите от което са обективирани в токсикохимична експертиза от
22.01.2024 г., като от заключението на последната се установява, че в кръвната
проба на лицето не е установено наличието на наркотични вещества.
Ето защо, на 29.025.2024 г. наказателното производство по пр. пр. №
845/2023 г. по описа на РП Елин Пелин е било прекратено от прокурор при РП
Елин Пелин, ТП Пирдоп, който е приел, че деянието не е престъпно.
Постановлението не е обжалвано и е в законна сила.
Както правната теория, така и съдебната практика отдавна са приели
възможността за осъществяване на косвен контрол за законосъобразност на
индивидуални и нормативни административни актове в хода на наказателното
производство, които не са били потвърдени от съд, както е в процесния
случай. По настоящото дело, такъв контрол е наложително да бъде
осъществен, защото той е от съществено значение за съставомерността на
деянието, за което жалбоподателят е наказан с процесното наказателно
постановление.
При осъществяването на преценката за материалната законосъобразност
на процесния индивидуален административен акт – ЗППАМ № 23-0347-
0020061/15.06.2023 г., издадена от младши автоконтрольор при ОДМВР
София, настоящият състав намира следното:
На първо място, правното основание за издаването на ЗППАМ от този вид
се корени в нормата на чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП. Посочената разпоредба
сочи следното: „За осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки:
1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско
и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба
на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
5
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван
с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи;“
Смисълът на посочената разпоредба сочи, че ЗППАМ може да се издаде
при установяване на положителна проба за употреба на наркотични вещества
след направата на тест, но издателят на заповедта много услужливо е
пропуснал ограничението в последното изречение на този законов текст,
в който се сочи изрично и императивно, че при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.
174, ал. 4 установените стойности са определящи“. Т.е. издаването на
ЗППАМ на базата на показанията на тест е възможно и задължително
само ако не е предоставена кръвна проба за изследване.
За целите на правилното разбиране и прилагане на закона, този
състав на съда следва да отбележи, че законовата формулировка „при
наличие на изследване от кръвна проба“ означава наличие на започнало
изследване, а не обективирани резултати от същото. А изследването се
счита започнало в момента, в който се взема кръвната проба по
правилата на Наредбата.
В конкретния случай е следвало да се съблюдава изрично създаденият
нормативен ред за установяване на употребата на наркотични вещества от
водачите на МПС, регламентиран в нарочна наредба за това - Наредба № 1 от
19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - дв,
бр. 81 от 2018 г.) („Наредбата“), в сила от 29.09.2017 г. и издадена от
министрите на здравеопазването, на МВР и на правосъдието.
Съгласно установения надлежен ред в наредбата, когато е дадена
„редовна“ кръвна проба в указания срок за това, независимо от
осъществяването на тест с техническо средство в момента на проверката,
единствените меродавни данни за това налице ли е употреба на наркотични
6
вещества от водача, се коренят в резултатите от медицинското изследване. В
този смисъл е разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредбата, който сочи -
Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на
техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при
отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване. А във всички други случаи – чрез резултатите от кръвното
изследване.
В обобщение следва да се посочи, че издателят на заповедта въобще не е
имал законово правомощие и основание да издаде процесната ЗППАМ,
защото не е изчакал резултатите от изследването на кръвната проба, а е бил
длъжен да стори това.
Впрочем, правилното тълкуване на нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от
ЗДвП въобще не влиза в колизия с установения в посочената наредба
надлежен ред, защото разпоредбите им имат абсолютно еднакъв смисъл и
следва да се прилагат стриктно, а не както е сторено в конкретния случай. Тук
е много важно да се отбележи, че установяването на употребата на наркотични
вещества за всички нужди на наказателното и административнонаказателното
производство се осъществява само по реда, визиран в нарочната наредба за
това. Т.е. недопустимо е при издаването на такава заповед да се прилага
избирателен подход как да установява това обстоятелство във всеки отделен
случай. Това е въпрос, при който компетентният служител действа при
задължително спазване на нормативния ред и няма право на преценка на
доказателствена съвкупност, която влиза в колизия в установения надлежен
ред.
В конкретиката на процесния казус, действията по издаването на ЗППАМ
№ 23-0347-0020061/15.06.2023 г., издадена от младши автоконтрольор при
ОДМВР София, представляват абсолютен административен произвол и
превратно упражняване на функциите на служителя, който я е издал. Тук е
моментът да се посочи, че нормата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата създава
изрично императивно задължение за полицейските служители, които
7
осъществяват проверката - когато с тест е установено наличие на
наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган съпровожда
лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. А
това означава, че полицейските служители са напълно наясно дали
лицето е дало кръв за изследване или не, т.е. известно им е наличието или
липсата на предпоставките за издаването на ЗППАМ. Съвсем друг
въпрос е, че в случая те са приложили материалния закон превратно.
Този съдебен състав следва да стори и изричното отбелязване, че лицата,
които дават доброволно кръвни проби за изследване, нямат никаква вина за
това, че изследването им се бави значително време. Това е проблем на
държавата и тя е тази, която следва да създаде адекватен за нуждите на
административнонаказателната дейност ред, по който своевременно да се
решават тези въпроси.
Поради изложените съображения, този състав на съда намира, че
издадената заповед е изцяло материално незаконосъобразна, защото е
издадена при липса на установена по надлежния ред употреба на наркотични
вещества от страна на водача на автомобила, т.е. при липса на законовите
предпоставки за това.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е
длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на
изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен
материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка,
съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена
форма, както и от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, но са
допуснати съществени нарушения на материалния закон.
В резултат на констатациите на съда, обективирани в доказателствения
анализ по-горе, се установява, че наложената ЗППАМ на Т. е изцяло
материално незаконосъобразна. Именно при упражнения косвен контрол за
нейната материална законосъобразност, съдът намери, че този незаконен
административен акт не може да поражда задължителни последици за субекта
8
по отношение на когото е издадена. Това означава, че лицето не следва да се
третира като временно лишено от право да управлява МПС към датата на
процесното нарушение. Поради това, процесното деяние не може да се приеме
за съставомерно от обективна страна и в случая не може да се говори въобще
за извършено административно нарушение.
Ето защо, наказателното постановление следва да бъде изцяло отменено,
защото е незаконосъобразно и е издадено при липса на извършено нарушение
от страна на жалбоподателя.
При този изход на делото, съдът намира, че следва да присъди разноски
на жалбоподателя, като предвид липсата на възражение за прекомерност от
страна на въззиваемата страна, то следва да се присъди в претендирания
размер от 550 лева, на основание на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 от АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло НП № 23-4332-034167/11.06.2024 г., издадено от
началник група при СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на И. Е. Т., с
ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба, в размер на
300 лева, за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на И. Е. Т., с ЕГН **********, сумата от
550 лева, представляваща адвокатско възнаграждение пред първата
инстанция, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9