№ 195
гр. Пловдив, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Миглена Ил. Площакова
като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело №
20215300900838 по описа за 2021 година
Производство по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано е въз основа на жалба, подадена от М. АТ. П., действащ в
качеството на управител на „Еврокорект Инвест“ ООД, против отказ рег. №
20211109180272-3 / 15.11.2021 год. на длъжностно лице към Агенция по
вписвания. Изложени са съображенията на жалбоподателя, поради които
счита атакувания отказ за незаконосъобразен, като се иска същият да бъде
отменен и се задължи АВп. да извърши исканото вписване на прехвърляне на
дружествени дялове от един съдружник в „Еврокорект Инвест“ ООД в полза
на друг съдружник.
Към жалбата е приложена преписката по издаване на обжалвания отказ,
ведно със становище на АВп. Според становището отказът е законосъобразен
и следва да бъде потвърден.
Съдът, след като прецени приложените доказателства, запозна се
вписванията по партидата на дружеството и взе предвид изложените в
жалбата доводи, намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от лице, вписано като управител на дружеството, по
1
чиято партида е поискано вписване на промени и същото е активно
легитимирано да оспори отказа. Налице е правен интерес от обжалване на
негативния за заявителя охранителен акт. Съдът приема, че жалбата е
депозирана в законоустановения едноседмичен срок, тъй като видно от
регистрационния й номер, е подадена на 18.11.2021 год., три дни след
постановяването на отказа от 15.11.2021 год., поради което датата на
връчването на оспорения акт е без правно значение. Представени са
доказателства за внасянето по сметка на ОС- Пловдив на дължимата
държавна такса за обжалването на отказа. ОС – Пловдив е местно
компетентен да се произнесе по жалбата, тъй като той е съдът по седалището
на жалбоподателя. Поради това жалбата е допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
По същество:
„Еврокорект Инвест“ ООД е дружество, пререгистрирано по реда на ЗТР
през 2008 год. То е с капитал 5000 лв. Считано от 17.05.2016 год. съдружници
в дружеството са две лица – В. Г. Т., притежаващ дялове с номинална
стойност 1000 лв. и М. АТ. П., притежаващ дялове с номинална стойност
4000 лв. И двамата съдружници са управители и представляват дружеството
пред трети лица.
На 09.11.2021 год. по партидата на „Еврокорект Инвест“ ООД е подадено
заявление образец А4 за вписване на промени в обстоятелствата, касаещи
дружеството – прехвърляне на дяловете, притежавани от съдружника В. Г. Т.
на другия съдружник в дружеството М. АТ. П.. Към заявлението е приложен
договор за продажба на дружествени дялове, сключен на 04.11.2021 год.
между В. Г. Т., в качеството на продавач и М. АТ. П., в качеството на
купувач, с нотариална заверка на подписи и съдържание; протокол от ОСС,
проведено на 04.11.2021 год. с нотариална заверка на подписи и съдържание.
На 11.11.2021 год. длъжностното лице е дало указания на заявителя да
представи декларация по чл. 129, ал. 1 ТЗ и решение за освобождаване на В.
Т. като управител. Указанията не са частично изпълнени, като със заявление
Ж1 от 12.11.2021 год. е представено решение на ЕСК от 11.11.2021 год. за
освобождаване на В. Т. като управител. На 12.11.2021 год. са дадени повторни
указания на заявителя да се представи декларация по чл. 129, ал. 1 ТЗ. Тези
указания не са изпълнени и на 15.11.2021 год. е постановен процесния отказ,
2
основан на констатацията за липса на декларация по чл. 129 ТЗ, с обосновка
от страна на длъжностното лице за наличие на нормативно установено
изискване за представяне на подобна декларация.
Жалбоподателят счита, че когато дялове се прехвърлят от един
съдружник на друг, декларация по чл. 129, ал. 1 ТЗ не е необходима и развива
съображенията си в тази насока.
По така поставения правен въпрос съдът намира следното:
Нормата на чл. 129, ал. 1 ТЗ, в редакцията й след изменението,
публикувано в ДВ бр.102/2017 год., гласи: „Дружественият дял може да се
прехвърля и наследява. Прехвърлянето на дружествения дял от един
съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на
изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени
изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни
осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на
работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са
прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял.“.
Според ал. 2 прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор,
сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието,
извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър след
представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по
образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1.
Спорният въпрос в случая е дали изискването за липса на неизплатени
изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни
осигурителни вноски касае всички случаи на прехвърляне на дружествени
дялове или само втората хипотеза – при прехвърлянето на дялове на трети за
дружеството лица.
При граматичното тълкуване на нормата на ал. 1, съдът приема, че
нововъведеното ограничение за липса на непогасени задължения касае всички
случаи на прехвърляне на дялове – както между съдружници, така и в полза
на трети за дружеството лица. Нормата предвижда, че прехвърлянето на
дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, за да
разграничи случая на прехвърлянето на дял на трето лице, когато е
необходимо да бъде взето решение на ОСС за приемане на това трето лице за
съдружник. Изискването за наличие на решение на ОСС за прехвърляне на
3
дял на трето лице произтича от персоналните елементи в иначе капиталовото
по характера си търговско дружество, тази норма гарантира интересите на
оставащите в дружеството съдружници срещу нежелано от тях участие в
дружеството на трето лице. Интересите на оставащите в дружеството
съдружници са частни интереси.
Допълненото съдържание на нормата не е въведено, за да гарантира
частния интерес на оставащите съдружници, а публичния интерес – да се
гарантират вземанията на работниците и служителите и вземанията на
държавата за осигурителни вноски, които от своя страна също рефлектират
върху упражняването на осигурителните права на работниците и
служителите. Въведеното в публичен интерес допълнение касае и двете
форми на прехвърляне на дружествен дял – между съдружници и в полза на
трето лице. Ето защо, съдът приема, че нормата на чл. 129, ал. 1 ТЗ,
предвиждаща дяловете между съдружници да се прехвърлят „свободно“,
касае само и единствено липсата на необходимост от вземане на решение на
ОСС. Новото изискване за липса на неизплатени изискуеми трудови
възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски касае
всички случаи на прехвърляне на дружествени дялове - както между
съдружници, така и в полза на трети лица.
Съдържанието на разпоредбата на ал. 2, особено след допълнението с
ДВ бр. 15/2018 год., е ясно и недвусмислено - за да бъде вписано
прехвърлянето на дружествени дялове в ТР, е необходимо да се представи от
управителя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени
задължения по ал. 1. Според чл. 129, ал. 2 от ТЗ прехвърлянето на
дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се
вписва в търговския регистър след представяне от управителя на
дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма
изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1. Чл. 16, ал. 2 – 4 се прилагат
съответно.
Ето защо, съдът приема за несъмнено законовото изискване да бъде
представена декларация по чл. 129 ТЗ, за да бъде вписано прехвърлянето на
дружествените дялове, независимо от това дали приобретател на дяловете е
трето на дружеството лице или лице, което и до момента е имало качеството
4
съдружник. Изискването на закона за декларация е безусловно за всички
начини на прехвърляне. В тази насока е и формираната към момента съдебна
практика, в това число решения на Апелативен съд – Пловдив № 310 /
14.11.2018 год. по т.д. № 618/2018 год. и решение № 150 / 02.06.2020 год. по
т.д. № 201/2020 год.
Нито пред Агенцията по вписванията, нито в хода на съдебното
производство по обжалването на отказа, декларация, установяваща
отсъствието на отрицателните предпоставки за вписването на прехвърлянето
на дружествените дялове е представена. Поради това, отказът, основан на
констатацията за липса на декларация, че дружеството няма изискуеми и
неизплатени задължения, като краен извод, е обоснован.
За търговеца остава възможността да подаде ново заявление, както
изрично предвижда чл. 26, ал. 1 ЗТР, към което да представи изискуемите по
закон приложения.
Ето защо, съдът приема отказът на длъжностното лице за обоснован и
законосъобразен. Като такъв, същият следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20211109180242-3 / 15.11.2021 год. на
Агенция по вписванията, постановен по заявление А4 с входящ номер
20211109180242 от 09.11.2021 г. за вписване на нови обстоятелства по
партидата на „ЕВРОКОРЕКТ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в 7-
дневен срок от връчването му на жалбоподателя.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на
АВп. за сведение.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5