Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.
Т. 03. 04.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г. Т., в
публично заседание проведено на двадесет и първи март две хиляди и дванадесета година
в състав:
Районен съдия: ПЕТЪР П.
при секретаря Р.И.…………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00478 по описа за 2009г и за да се произнесе взе предвид следното:
„Ф. - **"
ЕООД, с ЕИК:*********, представлявано към момента
на подаване на исковата молба от А.Т.К., а понастоящем от И.П.И. е предявило
срещу „Г." АД с ЕИК: *******,
представлявано от Г.П.Г., изпълнителен директор към момента на образуване на
делото, а понастоящем от С. К. Г. обективно съединени искове с правно основание чл.55 от ЗЗД и обща цена
14 359.60лв., касаещи получени от ответника без правно основание парични суми:
иск за 13 677.44лв., иск за 244.08лв. и иск за 438.08лв.
„Г." АД в отговор на исковата
молба признава общ размер на задължението си към ищеца 14 001.68лв., но оспорва
дължимостта му като прави възражение за погасяване чрез прихващане със свое
насрещно вземане от ищеца в размер на 14 400лв.
„Н. – А." ООД с ЕИК: ********, представлявано от управителя М. Н. Д., е конституирано като трето лице -
помагач на ответника поради твърдението на последния, че придобил вземането от
ищеца по договор за цесия с „Н. А." ООД.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното от фактическа страна:
На 31.07.2008г. между страните е
създадено облигационно правоотношение по повод доставка на гориво,
документирано с данъчна фактура N ****** От нея е
видно, че „Г." АД е доставил на „Ф. - **" ЕООД гориво на обща стойност 17 677.44лв. с
ДДС. Поради неплащане на падежа „Г." АД като
изправен кредитор е предприел действия за събиране на сумата.
На 12.08.2009г. „Г." АД подава заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд гр.Г. Т. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за сумата 17 677.44лв. по неплатената фактура, ведно с дължимото
обезщетение за забава.
|
|
На 18.08.2009г, съдът издава заповед за
изпълнение на парично задължение N ***********г. по
ч.гр.д. N 216/2009г. за: 17 677.44лв.,
неплатена цена по фактура; законната лихва върху нея, считано от
12.08.2009г. до окончателното плащане; 2 586.31лв. законна лихва за забава
върху главницата, считано от 01.08.2008г. (деня, следващ падежа) до датата на
подаване на заявлението; 405.28лв. държавна такса; сумата 652лв. адвокатско
възнаграждение. Издаден е изпълнителен лист за същите суми.
На 16.09.2009г. „Ф. - **" ЕООД нарежда по банковата сметка на „Г." АД сумата 13 677.44лв. като частично плащане по цитираната
фактура.
На 29.09.2009г, е образувано
изп.дело N 801/2009г. по описа на ЧСИ .Л. Т. срещу длъжника „Ф.-**" ЕООД с взискател „Г." АД въз
основа на изпълнителния лист от 18.09.2009г. По делото са присъединени и други,
впоследствие издадени изпълнителни листи за суми срещу същия длъжник.
На 09.12.2009г. ЧСИ Л. Т. събира цялото парично вземане по цитираната фактура в
размер на 17 677.44лв., ведно с натрупаните до момента мораторни лихви, такси и
разноски от запорираната банкова сметка ***, тъй като „Г." АД не е уведомило изпълнителя за направеното от длъжника на
16.09.2009г. плащане от 13 677.44лв. Такова уведомяване не направил и
длъжникът, за да избегне двойното събиране на сумата.
Няма спор по въпроса, че сумата 13 677.44лв. се явява
повторно събрана.
На 25.01.2010г. между „Г." АД и „Н. – А." ООД
е сключен договор с правно основание чл.99 от ЗЗД, по силата на който „Н.
-
А." ООД като цедент прехвърля възмездно на „Г." АД като цесионер парично вземане от "Ф. - **" ЕООД в размер на 14 400лв. Прехвърленото
вземане е част от вземане в общ размер на 21 240.02лв., възникнало от
облигационно правоотношение между „Н. – А." ООД и „Ф. -**"
ЕООД с правно основание чл.327 от ТЗ
-
доставка на
резервни части за комбайн. То представлява неплатена цена на продадени и
доставени резервни части за комбайн и е документирано с данъчна фактура N *****г. на обща стойност 21 240.02лв. с ДДС. Цедентът
декларира, че е изпълнил задълженията си към длъжника и му съобщава, че
прехвърленото вземане е оспорено, тъй като към датата на договора за
прехвърляне на вземането, е висящо гр.дело N 413/2009г. по описа на Районен съд
гр.Г. Т., предмет на което е същото вземане.
На 01.02.2010г. договорът за цесия е
съобщен на „Ф. -**" ЕООД по реда на чл.99 ал.З
от ЗЗД - с нотариална покана от досегашния кредитор „Н. – А." ООД, уведомяваща длъжника за новия кредитор в
лицето на "Г."АД. Поканата е връчена чрез нотариус Ц. А.
Тъй като ищецът оспори съществуването на прехвърленото вземане,
производството по делото бе спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до
приключване с влязло в сила решение на гр.дело № 413/2009г. по описа
на ГТРС, образувано по иск на „Н. – А." ООД срещу „Ф. - **"
ЕООД за установяване на вземането по данъчна фактура N *******г., част от което е цедираното в полза на ответника
вземане. Делото е приключило с Решение № 55/25.05.2010г. по гр.д. № 413/2009г. на ГТРС. То влязло в сила
на 25.11.2011г., след като с Определение № 271/25.11.2011г. по т.д. № 203/2011
г. на ВКС е оставена без разглеждане касационната жалба на „Ф. - **" ЕООД срещу Решение от 15.11.2010г. по в.т.д. № 152/2010г. на ДОС (с което е потвърдено
решението по гр.д. № 413/2009г. на ГТРС). Със сила на присъдено нещо е
установено, че „Ф. **" ЕООД дължи на „Н. А." ООД сумата по фактура № *****г., издадена от „Н. А." ООД, гр.Д., но в размер на 6 840.02лв. Това е
остатъкът от вземането след извършване на цесията, отчетено с изменението на
иска, тъй като сумата 14 400лв. подлежи на събране от новия кредитор.
От така установените факти съдът прави следните правни изводи:
1.
Безспорно
установеният факт на получено от ответника два пъти плащане на една и съща
сума, с която е погасено частично задължение на ищеца по една и съща доставка
(фактура) и са обезщетени лихви за забава за един и същи период доказва
хипотезата на неоснователно обогатяване по чл.55 от ЗЗД. Полученото с
отпаднало основание е плащането, осъществено в хода на изпълнителното дело.
Именно то има за последица неоснователно обогатяване за сметка на ищеца и
подлежи на възстановяване. В този смисъл искът за сумата 13 677.44лв. е основателен и
изрично е признат от ответника като такъв.
2.
Обстоятелството,
че ищецът е погасил частично на 16.09.2009г. задължението си към ответника в
размер на 13 677.44лв., означава, че съдебният изпълнител (ако е бил уведомен
за това плащане) е следвало да събере законната лихва върху главницата 17
677.44лв. за периода от 12.08.2009г. до 16.09.2009г., а за периода от
17.09.2009г. до окончателното плащане на 09.12.2009г. е следвало да събере
законна лихва само върху остатъка 4 000лв. В случая при принудителното
изпълнение е събрана законна лихва върху цялата сума на главницата по
изпълнителния лист 17 677.44лв. за периода от 12.08.2009г. до 09.12.2009г. Като
недължимо събрана се явява законната лихва върху 13 677.44лв. за периода от
17.09.2009г. до 10.12.2009г. в размер на 244.08лв., поради което тя
подлежи на възстановяване. В този смисъл
искът за сумата 244.08лв. е основателен и изрично е признат от ответника като
такъв.
3.
Ищецът
претендира сумата 438.08лв. като мораторна лихва върху главницата 13 677.44лв.,
считано от 16.09.2009г. до 29.12.2009г. Той неправилно приема датата
16.09.2009г. като начална дата за изчисляване на лихвата. Направеното на същата
дата плащане е на правно основание. Повторното събиране на сумата от сметката
на длъжника на 09.12.2009г. е юридическият факт на неоснователното обогатяване,
което означава, че законната лихва за неоснователно събраната и невъзстановена
на ищеца сума 13 677.44лв. следва да се дължи от момента на неоснователното му
обогатяване до завеждането на настоящия иск, т.е. от 10.12.2009г. до
29.12.2009г. В този смисъл искът се явява основателен само до размера 80.16лв.
, която сума представлява дължима мораторна лихва върху получената с отпаднало
основание и невъзстановена сума 13 677.44лв. за периода от 10.12.2009г. до 29.12.2009г.
(неоспорена от ищеца като изчисление); искът се явява неоснователен за
разликата до 438.08лв. за периода от 16.09.2009г. до 10.12.2009г., в която част
следва да се отхвърли.
4.
Общият размер
на доказаното и признатото задължение на „Г." АД към „Ф. - **" ЕООД е 14 001.68лв. То се явява недължимо
поради погасяването му чрез прихващане с насрещно вземане, направено
своевременно в настоящото производство. Насрещното вземане на „Г." АД от „Ф. - **"
ЕООД в размер на 14 400лв. е валидно възникнало в резултат на осъществена
цесия, извършена при спазване на формата и реда на чл.99 от ЗЗД. Насрещните
вземания се смятат за погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който
прихващането е могло да се извърши, в резултат на което вземането на ищеца се
явява изцяло погасено, а вземането на
ответника остава дължимо в размер на 398.32лв.
С оглед горното, следва съдът да постанови решение, с което отхвърли като неоснователни
предявените от ищеца срещу ответника искове за 13 677.44лв., за 244.08лв., за
80.16лв. като погасени чрез прихващане с насрещно вземане на ответника срещу
ищеца, придобито по договор за цесия, в размер на 14 400лв.; да отхвърли като неоснователен иска за разликата над 80.16лв. до
438.08лв., представяваща законна лихва върху 13 677.44лв. за периода от
16.09.2009г. до 10.12.2009г.
Предвид направеното признание на исковете от страна на ответника съдът следва да остави без уважение искането на ищеца за осъждане
на ответника с направените от него съдебно-деловодни разноски и възнаграждение
за адвокатска защита по аргумент от чл..78 ал.2 предл.2 от
ГПК. Съгласно чл.78 ал.2 предл.2 от ГПК, ако ответникът признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Разноските по смисъла на ал.1 на същия член
включват: заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, определени съразмерно с
уважената част от иска.
На основанието на чл.78 ал.З и ал.4 от ГПК, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника
направените съдебно-деловодни разноски, съгласно представения списък по чл.80
от ГПК- 400 лв за
платено адвокат-ско възнаграждение.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявявените от „ Ф.- ** „ ЕООД, ЕИК *****, с предишно седалище гр. Г. Т., ул.
„ В. А. „ № * и сегашно седалище гр. Д., ул. „ П. „ № *, с предишен законен
представител А.Т.К. и настоящ законен представител И.П.И. ***, ЕИК *******, с
настоящ законен представител С. К. Г. искове по чл. 55 ЗЗД да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца следните суми:
- 13677. 44 лв
неоснователно получена сума по изпълнително дело № И 20097370400801 по описа на
ЧСИ Л. Т. с район на действие Окръжен съд Д.
- 244. 08 лв-
неоснователно заплатена лихва върху сумата 13 677. 44 лв по изп. дело №
И20097370400801 по описа на ЧСИ Л. Т., считано от 12. 10.
- 80. 16 лв –
мораторна лихва върху главницата от 13677. 44 лв от 10. 12. 2009 год. до 29. 12
. 2009 год.,
като погасени чрез прихващане с насрещно вземане на ответника срещу
ищеца, придобито по договор за цесия от 25. 01. 2010 год., в размер на 14 400лв., сключен между „ Н.- А. „ ООД гр. Д. като цедент
и „ Г. „ АД гр. Г. Т., като цесионер на парично вземане от „ Ф.- ** „ ООД гр. Г.
Т. за общо 21240. 02 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „ Ф.- ** „ ЕООД гр. Д., ул. „
П. „ № * ЕИК ******, с настоящ законен представител И.П.И.,***, ЕИК ****** с
настоящ законен представител С. К. Г., по претендираната мораторна лихва, събрана по изп. д. № И
******* по описа на ЧСИ Л. Т. за разликата над 80.16лв. до 438.08лв.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ищеца „ Ф.- **
„ ЕООД гр. Д., ул. „ П. „ № * ЕИК ******, с настоящ законен представител И.П.И.,
да му бъдат заплатени разноските по делото.
ОСЪЖДА „ Ф.- ** „ ЕООД гр. Д., ул. „ П. „ № * ЕИК *****,
с настоящ законен представител И.П.И., да заплати на „ Г. „ АД гр. Г. Т., ул. „
В. А. „ № *, вх. *, ет. *, ап. *, ЕИК ******** с настоящ законен представител С.
К. Г. сумата от 400 лева сторени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :