Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Асеновград, 16.11.2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в
публично съдебно заседание на тринадесети октомври през
две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на
секретаря Ася Иванова, като разгледа НАХД № 564 по описа на Асеновградския районен съд за 2020 година, докладвано от
съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С
електронен фиш серия К № 3214383 на ОДМВР Пловдив на основание чл. 189 ал. 4,
във вр. с чл. 182 ал.1 т. 4 от ЗДвП на Г.Н.З.
ЕГН:********** с адрес: *** е
наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш е
останал Г.З. и е чрез пълномощника си адв. Г. е депозирал жалба срещу него пред
съда в законоустановения 14-дневен срок, в която се излагат конкретни доводи за
отмяната му. Отрича се извършването на нарушението. Навеждат се твърдения, че
ЕФ е издаден при съществено нарушение на административно-производствените
правила, както и при неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.
Жалбата
е подадена от активно легитимиран процесуален субект, доколкото електронният
фиш е съставен срещу жалбоподателя в качеството му на собственик, на когото е
регистрирано МПС и в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съдът на база на
събраните доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:
На
25.03.2019 г., в гр. Асеновград, на бул. “България“ до № 78 било позиционирано
автоматизирано техническо средство TFR-1M № 566. В 22:58 часа, системата заснела лек автомобил
"Сузуки Витара" с рег. № РВ 9246 МА да се движи със скорост от 87 км/ч. при разрешената за участъка 50 км/ч.
Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу собственика на автомобила
– Г.Н.З. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП и с който на основание чл.182
ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че при констатиране на
нарушението и издаване на електронния фиш са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, представляващи основание за отмяна, без да е необходимо
да се изследва въпросът извършено ли е административно нарушение,
квалификацията му, както и размерът на
наказанието.
На първо място ЕФ е издаден в
нарушение на процедурата по чл. 189 ал.4 и сл. от ЗДвП. За да се издаде ЕФ базовата предпоставка е
нарушението да е установено с АТСС. За да е надлежно установено нарушението
следва АТСС да е използвано според нормативно
установените правила разписани детайлно в Наредба № 8131з-532 от 12.05.2015 г.,
която изрично урежда условията и реда за използване на АТСС. В конкретния
случай е нарушено основното правило по чл. 10 ал.1 от Наредбата за всяко
използване на АТСС за контрол да се попълва протокол по образец - приложение
към наредбата. Въпреки, че е задължение на АНО съгласно чл. 189 ал.8 от ЗДвП да
окомплектова и изпрати административно наказателната преписка, към нея е бил
приложен протокола по чл. 10 ал.1 от Наредбата. След като е изискан двукратно служебно
от съда е получено писмо от ОДМВР-Пловдив, че с-р ПП не разполага с Протокол за използване
на АТСС, с което се твърди, че е заснето
нарушението. В този протокол съгласно чл. 9 ал.4 от Наредбата следва да се
отразят и данни във връзка с установените нарушения. Несъставянето на протокол за
използването на АТСС от една страна компрометира цялата процедура по
установяването на нарушението и от друга води до извод, че нарушението не е
надлежно установено и извършването му не е доказано по несъмнен начин, поради
което е и самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакувания ЕФ. За
коректност следва да се каже, че в тежест на административно – наказващия орган
е доказването, както на факта на нарушението, така и авторството и вината на
нарушителя и по отношение на ЕФ не действа презумптивната доказателствена сила по
чл. 189 ал.2 от ЗДвП, която е въведена по изключение за АУАН. В случая въпреки,
че е изискана изрично от съда, не е предоставена
информация и за вида на техническото средство, както и дали същото е мобилно
или стационарно, и ако е мобилно дали е било монтирано в служебен автомобил или
е разположено временно на участък от пътя, като при последната хипотеза е
следвало да се представи и снимка с разположението на уреда съгласно чл. 10 ал.
3 от Наредбата. Не са представени и доказателства, дали същото е преминало на
първоначален и последващ метрологичен контрол. При това положение, на практика
нито един от елементите в процедурата по установяване на нарушение за скорост
чрез АТСС не е установено и доказано, чрез необходимите писмени доказателства и
снимков материал, поради което, както и извършването на нарушението,така и
авторството и вината на нарушителя не са доказани по никакъв начин, което добре
кореспондира и с тезата на жалбоподателя, че никога и по никакъв повод
процесният автомобил, с който се твърди, че е извършено нарушението не е
посещавал гр. Асеновград. В крайна сметка след неколкократното изискване от
съда на относимите писмени доказателства, но след обявяване на делото за
решаване е получено писмо от РУ-Асеновград с което уведомяват съда, че е
допуснат техническа грешка при индивидуализиране на автомобила и ЕФ серия К №
3214383 е анулиран, което по принцип лишава производството от предмет. Видно от приложения снимков
материал действително се касае за съвсем друго превозно средство с № РВ 9246
МС.
От изложените съображения следва, че
ЕФ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като в предвид факта,че е бил
връчен на жалбоподателя и е реализирана процедурата по съдебно обжалване, това
следва да стане с решение по същество на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН.
По отношение на разноските. Съгласно
нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните
имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето им изрично
препраща към реда на АПК.
В АПК въпросът
за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
По силата на
горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния случай разноски се
дължат само на жалбоподателя.
Жалбоподателят
претендира присъждане на направените в производството разноски и е доказал заплащане на сумата от 300 лева
представляващи заплатен адвокатски
хонорар. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН,
вр. чл. 144 АПК, следва да му се присъдят разноски в размер на 300 лв.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
електронен фиш серия К № 3214383 на ОДМВР Пловдив на основание чл. 189 ал. 4,
във вр. с чл. 182 ал.1 т. 4 от ЗДвП на Г.Н.З. ЕГН:********** с адрес: *** е
наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 21
ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
ОДМВР-Пловдив да заплати на жалбоподателя Г.Н.З. ЕГН: ********** сумата от 300
лева, представляващи направени разноски по водене на делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, в 14
–дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: