Р Е Ш Е Н И Е №116/19.2.2020г.
гр.Ямбол........19.02........2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На.........................двадесет и седми...януари.........................................
През две хиляди и двадесета година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове: ........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 57
за 2019 година............................................................................................
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ВЗЕМАНИЯ” ЕООД гр.София против Х.Р.Д. ***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за кредит № *** г. във връзка с договор за гаранция от 19.03.2015 г.: 500 лв. главница; 59,95 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 18.04.2015 г. до 15.09.2015 г. – датата на последна вноски; 340 лв. административна такса за събиране на вземането; 293,41 лв. такса за гаранция; 13,81 лв. мораторна лихва върху непогасена главница за периода от датата на настъпване на забавата 16.09.2015 г. до 23.03.2018 г. – датата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС. Иска се присъждане на разноските по заповедното и установителното дело. Твърди се, че ответникът е сключил с „Фератум България“ ЕООД договор за кредит № *** г., по който не е изпълнил задължението си да върне отпуснатия кредит в уговорения срок. Дружеството-гарант по договора за кредит „Фератум Банк“ ЕООД е погасило дължимата сума в пълен размер на кредитора и е встъпил в неговите права, а на 1.12.2017 г. е цедирало вземането си на ищеца по делото „АСВ“ ЕООД.
Преди насрочване на делото съдът с определение № *** г. е прекратил производството по отношение на иска за мораторна лихва в размер 13,81 лв. поради оттеглянето му, както и е обезсилил заповедта по чл.410 от ГПК в тази част.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника е постъпил чрез назначения му особен представител и искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Договорът за цесия се счита за нищожен поради липса на предмет, а договора за кредит за недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.8, чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 от ЗПК. Не е налице уведомяване на длъжника от кредитора за настъпила предсрочна изискуемост, а последвалата цесия не е връчена. Оспорва се да е получена сумата по договора за кредит и изобщо сключването на такъв договор.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не изпраща представител, а депозирал писмена молба, с която желае уважаване на иска.
Ответникът редовно призован чрез особения си представител поддържа в съдебно заседание възраженията си по писмения отговор.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление, депозирано на 28.03.2018 г. от “АКПЗ“ ООД гр.София, с което се желае да бъде разпоредено длъжникът Х.Р.Д. *** да му заплати сумите: 500 лв. главница; 59,95 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 18.04.2015 г. до 15.09.2015 г. – датата на последна вноски; 340 лв. административна такса за събиране на вземането; 293,41 лв. такса за гаранция; 13,81 лв. мораторна лихва върху непогасена главница за периода от датата на настъпване на забавата 16.09.2015 г. до датата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Съдът е уважил исканията на заявителя като е издал заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за всички претендирани суми, дължими на заявителя въз основа на Договор за кредит № *** г.
В настоящото производство за установяване на претенциите си ищецът е представил Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** г., по който „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като кредитор е предоставило на Х.Р.Д. като кредитополучател кредит в размер 500 лв. с погасяване на 6 вноски по 93,33 лв. при първа падежна дата 18.04.2015 г. Общата сума, която следва да бъде върната е в размер 559,95 лв., от които отпуснатия кредит 500 лв. и лихва 59,95 лв. при лихвен процент 40,57 % и ГПР 49,05 %. Видно от представения статус на заема кредитът е със срок 180 дни, а заявката е получена онлайн. Отразено е, че датата на получаване на кредита е 19.03.2015 г. В чл. 4 от общите условия на договора е уреден начина на предоставяне на преддоговорната информация, а именно- същата се предоставя на заемателя в сроковете по чл.8 ал.10 от ЗПК по установения между страните начин на комуникация. В чл.8.2 от общите условия е посочено, че лихвения процент е фиксиран за целия срок на заема.
Видно от Общите условия по конкретния договор за кредит в чл.10 е уговорено, че при забава на заемателя дружеството има право да прехвърли вземането на дружество/агенция за събиране на вземането, както и дължи направените разходи за събиране на сумата – телекомуникационни услуги, напомнителни писма и др.
Ответникът Д. е сключил също на 19.03.2015 г. договор за гаранция с Фератум Банк – гарант във връзка с Договор за кредит №*** г. като гарантът се задължава да отговаря солидарно заедно с клиента за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за потребителски кредит. Таксата за предоставяне на гаранцията е 293,41 лв., платима на 6 вноски по 48,90 лв. с дата на първо плащане 18.04.2015 г. и краен срок на издължаване 15.09.2015 г.
С исковата молба е представен договор за придобиване – покупко-продажба на необслужвани потребителски кредити от 1.12.2017 г., по който са страни Фератум Банк и „АКПЗ“ ООД. С този договор са прехвърлени вземания на банката, включително и процесното на Д., съгласно протокол със заличени данните, от който се установява, че сред прехвърлените вземания е и това на Х.Р.Д. по договор от 19.03.2015 г. за 500 лв. с лихви 59,95 лв., остатък от договорна гаранция 293,41 лв. и такси за забава 340 лв. Към договора за цесия е представено потвърждение за сключването на цесия и пълномощно, с което Фератум Банк е упълномощила „АКПЗ“ ООД да уведоми от името на банката всички длъжници по вземанията по кредити, които банката е цедирала. Данни за уведомяване на длъжника съгласно чл. 99 ал.3 от ЗЗД липсват, а към исковата молба ищецът е приложил уведомление до Х.Р. за извършеното прехвърляне на вземането.
В настоящото производство по искане на ищеца бе назначена, изслушана и неоспорена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице по експертизата дава заключение, че на 19.03.2015 г. процесната сума в размер на 500 лв. е предоставена на Х.Р.Д. чрез системата за електронни плащания ePay.bg, за което е съставена разписка за извършено плащане № *** г. с основание „Паричен превод към EasyPay: 239718“, с наредител - „Фератум България" ЕООД. Няма извършени плащания по процесните договор за потребителски кредит № *** г. и договор за гаранция /поръчителство/ от 19.03.2015 г. Съгласно потвърждение от „Фератум България“ ЕООД поръчителят „Фератум Банк" му е изплатил всички дължими от кредитополучателя Х.Р.Д., ЕГН ********** суми по договор за потребителски кредит № *** г. На база уговореното с договор за кредит №*** г. и договор за гаранция /поръчителство/ от 19.03.2015 г. Вещото лице е изчислило, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 28.03.2018 г. и към момента на изготвяне на заключението - 15.01.2020 г. размерът на задължението е общо 1 193,36 лв., от които: главница- 500 лв.; договорна лихва за периода 18.04.2015 г. - 15.09.2015 г. - 59,95 лв.; административна такса за събиране на вземането - 340 лв.; такса за гаранция - 293,41 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 99 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният иск за допустим, тъй като е предявен като установителен за вземане по реда на чл. 422 от ГПК след възникване на хипотезата на чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК – издадена е заповед за изпълнение, която е връчена длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество съдът намира иска и за основателен по следните съображения:
С оглед представените по делото писмени доказателства безспорно е установено, че ответникът Д. е сключил договор за предоставяне на потребителски кредит № *** г. с „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като кредитор, който договор съдът въпреки възражения му приема за изцяло действителен и перфектен. Неоснователни са възраженията на Д., направени чрез особеният му представител относно действителността на кредита – че не е запознат с договора. В чл. 4 от общите условия на договора е уреден начина на предоставяне на преддоговорната информация, а именно- същата се предоставя на заемателя в сроковете по чл.8 ал.10 от ЗПК по установения между страните начин на комуникация, т.е. по интернет, тъй като договорът е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние във формата на електронен документ.
Неоснователни са възраженията на ответника за това, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.8, чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 от ЗПК. Клаузите в договора са индивидуално договорени и не е сключен рамков бланков договор. Съгласно чл.11, т.9 т.10 и т.11 от ЗПК – посочен е лихвеният процент на кредита, който е фиксиран и няма уговорено прилагане на различни лихвени проценти; годишният процент на разходите по кредита също е посочен, както и размера на вноските и срока на договора, т.е. налице е и погасителен план съгласно т.11. Неоснователно е възражението на ответницата за това, че съгласно чл.11 т.9а от ЗПК към договора за стоков кредит липсва приложена методика за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. В случая такава методика не е необходимо да бъде прилагана, тъй като лихвеният процент по процесния договор е фиксиран, а такава методика е приложима тогава, когато страните са договорили променлив лихвен процент, който се състои от сбора на референтния лихвен процент и фиксирана добавка определена за всеки кредитен продукт и тогава е необходимо да има референтен лихвен процент, респ. и методика за неговото изчисляване.
С оглед изложеното съдът приема, че „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като кредитор е сключил действителен договор за потребителски кредит с Х.Д. за сумата 500 лв. Предвид извършените от вещото лице справки, съдът приема за установено, че на 19.03.2015 г. сумата е изплатена изцяло от кредитора, но лисват данни кредитополучателят да е заплатил дори една от вноските по кредита.
В изпълнение на задълженията си по договор за гаранция от 19.03.2015 г. във връзка с Договор за кредит № *** г. Фератум Банк като гарант е изплатил всички дължими от кредитополучателя Х.Р.Д. суми по договор за потребителски кредит, както е установило вещото лице. По този начин претенциите за задължението на Д. по договора за кредит, произтичат от поръчителя, изплатил цялото задължение от една страна, а от друга Д. има задължение към гаранта и за договорената такса по договора за гаранция в размер 293,41 лв., което също вещото лице е установило, че не е изплатено.
Съдът не обсъжда възраженията на ответника относно липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, тъй като такава не се твърди да е настъпвала, а кредитора е пристъпил към удовлетворяване на вземането си след като е настъпил падежа на целия кредит.
При това положение е налице едно изискуемо вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит № *** г. и договор за гаранция /поръчителство/ от 19.03.2015 г., което Фератум Банк в качеството си на цедент е продала по договор за цесия на ищеца в настоящото производство „АКПЗ“ ЕООД в качеството му на цесионер. Налице са доказателства за това, че сред вземанията по договора за цесия е и вземането, което банката има към кредитополучателя Х.Д., т.е. последния след договора за цесия вече е длъжник на цесионера на вземането. Действително няма данни въпреки пълномощното между страните по цесията за това цесионерът, а не цедента да е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне, но съдът приема, че същото е надлежно направено с връчването на уведомлението за това, приложено към преписите от доказателствата на настоящата искова молба. Налице е съдебна практика, която се възприема изцяло то настоящия състав за това, че получаването на уведомленията за цесията в съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Неоснователно е възражението и за това, че уведомлението не може да бъде прието за надлежно връчено в настоящото производство, тъй като на ответницата е назначен особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК. Съгласно разпоредбите на чл.94 ал. 1 и чл. 99 ал. 1 от ЗГР настоящият адрес е адресът, на който лицето живее, респ. всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната в настоящия си адрес. В случая, за да се стигне до назначаване на особен представител на ответницата, същата не е намерена нито на постоянния, нито на настоящия адрес, поради което й е залепено уведомление. Посочените норми на ЗГР са създадени в публичен интерес най-вече за осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и след като ответницата не е изпълнила вменените й от този закон задължения за оповестяване на настоящия си адрес, то същата не следва да се възползва от това свое поведение. При наличието на тази хипотеза законодателят е предвидил защита на ответника чрез института на особения представител, който от своя страна може да извършва широк кръг от процесуални действия извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно. Въз основа на дадените му по ГПК правомощия, особеният представител е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително и такива за извършена цесия.
В обобщение на всичко изложено до тук за съда е безспорно установено, че е налице неизплатено и до момента задължение на ответника спрямо ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което предявеният установителен иск следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото основателни са исканията на ищеца за присъждане на разноски, които в заповедното производство са в размер на 75 лв., а в настоящото исково производство същите са в размер 944,50 лв.
.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 99 от ЗЗД, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***, гр.София, ул.“Панайот Волов“ № 29, ет.3, представлявано от Т.Я.К. има вземане, дължимо от Х.Р.Д., ЕГН ********** ***, к-с „***, както следва: 500 лв. главница; 59,95 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 18.04.2015 г. до 15.09.2015 г. – датата на последна вноски; 340 лв. административна такса за събиране на вземането; 293,41 лв. такса за гаранция, както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Х.Р.Д. с посочени данни да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр.София направените в заповедното производство разноски в размер 75 лв.
ОСЪЖДА Х.Р.Д. с посочени данни да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр.София направените в настоящото производство разноски в размер 944,50 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: