Определение по дело №495/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 159/08.10.2014 год., постановена по НОХ дело № 234/2014 год., Районен съд - Момчилград е признал подсъдимия С. М. Х. от с.Ч., О.К., обл.К. за виновен в това, че на 20.06.2014год. в Г.Момчилград, на ул.”Тракия” управлявал МПС – товарен автомобил „Мерцедес 310 Д”, с рег. № ** **** **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,58 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязло в сила на 20.10.2010 год. определение №22/20.10.2010год. по НОХД № 120/2010год. по описа на РС К. за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.343б, ал.2 във вр.с ал.1 от НК го е осъдил на наказание „пробация”,като съвкупност от пробационни мерки: 1.”Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от две години, с периодичност два пъти седмично; 2.”Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от две години и 3.”Безвъзмезден труд в полза на обществото” 300 /триста/ часа годишно за две поредни години, кÓкто и на наказание глоба в размер на 300лв.

На основание чл.343г във връзка с чл.37, т.7 от НК съдът е лишилподсъдимия С. М. Х. от право да управлява МПС за срок от три години. Осъдил е също така подс.Х. да заплати по сметка на РС– Момчилград сумата в размер на 30 лв., представляваща деловодни разноски.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият С. М. Х., който чрез защитника си – А.Б. М. от АК- К., я обжалва като незаконосъобразна с твърдения, че неправилно бил приложен материалния закон, като наложеното му наказание било явно несправедливо. Моли, да му бъде намалено наложеното наказание, като задължителните две пробационни мерки се намалят на по една година, вместо мярката „безвъзмезден труд в полза на обществото” 300 /триста/ часа годишно за две поредни години да се наложи пробационната мярка „включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие” за срок от една година, както и да се намали кумулативното наказание глоба от 300 лв. на 200 лева. Иска също да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година, вместо 3 години, наложени му с присъдата. Алтернативно моли да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК и да му се наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, което на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи за изпълнение за срок от 3 години.

В съдебно заседание подс.С. Х. лично и чрез защитника си – А.Б. М., поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена. Представя характеристика на подсъдимия, изготвена от кмета на с.Ч., О.К..

Прокурорът от О. П. - К. изразява становище, че постановената осъдителна присъда по отношение на С. М. Х. от състав на Момчилградския районен съд следва да бъде отменена и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд, тъй като при разглеждане на делото е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване на процесуалното право на подсъдимия да разбере точната воля на съда. В мотивите към осъдителната присъда съдът приел, че Х. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си 0.5 на хиляда, след като е бил осъден за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, което било безспорно, предвид влязлата в сила присъда на 26.08.2009 година по НОХ дело № 102/2009 г. Така било посочено и в обстоятелствената част на мотивите към присъдата. В диспозитива на присъдата обаче било посочено, че подсъдимият е признат за виновен за това, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 0.58 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е бил осъден с влязло в сила на 20.10.2010 година определение по НОХ дело № 120/2010 г. по описа на Районен съд – К., за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, което по същество не било вярно, защото с това определение, което било третото поред осъждане на Х., той бил осъден за деяние по чл.343б, ал.2 от НК. Счита, че сочейки в обстоятелствената част на мотивите си, въз основа на кое от осъжданията на Х. съдът приема, че е осъществен състава на чл.343б, ал.2 от НК, т.е. посочено било различно осъждане в обстоятелствената част на мотивите и друго следващо осъждане на Х., посочено в осъдителния диспозитив, било нарушено неговото право да разбере точната воля на съда. Описаното нарушение на процесуалните правила било съществено и същото не можело да бъде отстранено от състав на въззивния съд, поради което твърди, че е налице основанието по чл.335, ал.2 от НПК и съдът следва да отмени присъдата на Момчилградския районен съд и да върне делото на първата инстанция. Моля за решение в този смисъл.

Окръжният съд, при извършената проверка изцяло правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, констатира следното:

Жалбата е основателна макар по съображения различни от изложените в нея.

Първоинстанционният съд е събрал и проверил наличните и поискани от страните по делото доказателства и въз основа на тях е приел за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Подс.Х. е правоспособен водач на МПС с категории В,М,АМ и с няколко нарушения по ЗДвП, съгласно Справка за нарушÞтел/водач на ОД МВР-К..

От справка за съдимост от 24.06.2014год. се установява, че подс.Х. е осъждан. С присъда №59/11.08.2009год. по НОХД №102/2009год. по описа на РС-К., влязла в сила на 26.08.2009год. за деяние по чл.343б, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, а на основание чл.343г същия е лишен от право да управлява МПС за срок от тринадесет месеца. Наказанието „лишаване от право да управлява МПС” е изтърпяно на 30.08.2010год.

С одобрено от съда Споразумение от 20.10.2010год. по НОХД №120/10год. по описа на РС - К. е бил осъден за извършено престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, на наказание „пробация” с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 , т.2 от НК за срок от осемнадесет месеца, както и пробационна мярка „полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото” от 150 часа годишно за срок от една година, като му е наложено и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 200лв., а на основание чл.343г е лишен от право да управлява МПС за срок от 18 месеца, считано от 01.09.2010год. Наказанието „лишаване от право да управлява МПС” е изтърпяно на 01.03.2012год., наказанието глоба е изпълнено на 23.03.2012год., а наказанието „пробация” съответно на 25.04.2012год.

На 19.06.2014год. подс. Х. употребил алкохол, след което на 20.06.2014год. към 03.00 часа, с товарен автомобил „Мерцедес”, с рег. № ** **** ** потеглил към Г.К.. При влизането от Г.К. в Г.Момчилград, на улица „Тракия”, управлявания от подсъдимия Х. автомобил бил спрян за проверка от полицейски патрул. След като св.М.Ч. извършил проверка на документите на водача Х., изпробвал същия за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер”, което отчело наличие на алкохол 0,64 промила на хиляда в издишания въздух. Срещу Х. бил съставен АУАН от 20.06.2014год., за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а така също му бил издаден и Талон за медицинско изследване. Със Заповед за прилагане на ПАМ №39/20.06.2014год. на Х. било отнето СУМПС и контролния талон към него.

Видно от протокол №170/20.06.2014год. за химическа експертиза, в кръвта на С. Х. е установено наличие на 0,58 промила етилов алкохол.

Описаната фактическа обстановка районният съд е установил след приемане на събраните по делото писмени доказателства - АУАН, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка от сектор КАТ при ОДП- К., характеристична справка, както и от гласните такива - обясненията на подсъдимия; свидетелските показания на св.М.Ч., които съда като неоспорени по делото е приел изцяло.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка е направил извода, че от обективна и субективна страна подсъдимия е осъществил състава на чл. 343б, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК, тъй като на 20.06.2014 год. в Г.Момчилград е управлявал МПС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,58 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден за деяние по ал.1 на чл.343б от НК.

За да направи този извод, първоинстанционния съд е приел за безспорно доказано по делото, че подсъдимия Х. на 20.06.2014год. е управлявал моторно превозно средство , с концентрация на алкохол в кръвта си 0,58 на хиляда. Посочил е също, че Х. е управлявал МПС на посочената дата, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, след като е бил осъден за деяние по чл.343б,ал.1 от НК, което било безспорно предвид влязлата в сила на 26.08.2009год. присъда по НОХД №102/2009год. по описа на РС-К., с която му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години, като на основание чл.343г от НК бил лишен от право да управлява МПС за срок от 13 месеца. Последиците по това осъждане не били заличени поради амнистия или реабилитация по чл.86-88а от НК. Също така с одобрено от съда Споразумение от 20.10.2010год. по НОХД № 120/10год. по описа на РС - К. подсъдимият бил осъден за извършено престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, на наказание „пробация” с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 , т.2 от НК за срок от осемнадесет месеца, както и пробационна мярка „полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото” от 150 часа годишно за срок от една година, като му било наложено и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 200лв., а на основание чл.343г бил лишен от право да управлява МПС за срок от 18 месеца, считано от 01.09.2010год.

Както правилно посочи прокурора в пледоарията си при разглеждане на делото и постановяване на присъдата от първоинстанционния съд е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване на процесуалното право на подсъдимия да разбере точната воля на съда. В диспозитива на присъдата е посочено, че подсъдимият е признат за виновен за това, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 0.58 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязло в сила на 20.10.2010 година определение по НОХ дело № 120/2010 г. по описа на Районен съд – К., за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, а в мотивите към присъдата е посочено, подс.Х. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, след като е бил осъден за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, което било безспорно, предвид влязлата в сила присъда на 26.08.2009 година по НОХ дело № 102/2009 год. по описа на РС- К.. Посоченото в мотивите осъждане е именно това, което прави процесното деяние съставомерно по чл.343б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като съдът явно се е опитал да поправи неправилно посоченото в диспозитива на присъдата осъждане по НОХ дело № 120/2010 г. по описа на Районен съд – К., което е за деяние по чл.343, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, а не както е посочено по чл.343б, ал.1 от НК. Тази неточност обаче в посочването на предходната присъда, която е от значение за съставомерността на разглежданото престъпление е допусната още в обвинителния акт. Описаното безспорно нарушава правото на подсъдимия да знае кое от предходните му осъждания прави съставомерно деянието по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за извършено престъпление. Първоинстанционният съд вместо да констатира това неправилно посочено осъждане, а именно, че осъждането му по НОХД № 120/2010 г. по описа на РС- К. не е за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, както е по повдигнато с внесения за разглеждане обвинителен акт, а е за престъпление по чл.343б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и да върне делото на прокурора, защото описаната неточност безспорно ограничава и нарушава правото на защита на подсъдимия да разбере кое предходно негово осъждане прави деянието съставомерно именно по чл.343б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за което деяние е предаден на съд, е разгледал делото и постановил присъда, в която е повторил допуснатата в обвинителния акт грешка посочвайки, че присъдата/определението/ по НОХД № 120/2010 г. по описа на РС- К. е за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Описаното противоречие между словесното описание на предходното осъждане и цифровото такова е от съществено значение за квалификацията на деянието, предмет на настоящото дело и както бе посочено, безспорно ограничава и нарушава правото на защита на подсъдимия да разбере в какво се изразява състава на престъплението, в което е обвинен, че е извършил.

Описаните процесуални нарушения допуснати от прокурора и първоинстанционният съд представляват съществени такива. Същите ограничават процесуалните права на подсъдимия, тъй като, ако нямаше такова несъответствие в цифровото и текстово описание на обвинението и признаването за виновен и осъждането на дееца с присъдата по едно обвинение, а в мотивите по друго обвинение, което не е било повдигнато с диспозитива на обвинителния акт, би могло да бъде осъществено в пълен обем правото на защита на подсъдимия и би била възможна преценката на правилността, обосноваността и законосъобразността на присъдата в нейната цялост, каквато понастоящем е невъзможно да бъде направена от настоящата инстанция.

Предвид изложеното настоящата инстанция не следва да извършва преценка на правилността на обжалваната присъда по същество, респ. и да обсъжда доводите на подсъдимия С. Х. в тази връзка, изложени в жалбата му.

С оглед изложеното, и предвид допуснатото на предварителното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, то следва на основание чл.334, т.1, във вр. с чл. 335, ал.1, т.1 от НПК, обжалваната присъда да бъде отменена, като делото бъде върнато на прокурора за отстраняване на посочените процесуални нарушения.

Водим от изложеното, Окръжни т съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло Присъда № 159/08.10.2014 година, постановена по НОХД № 234/2014 година по описа на Районен съд- Момчилград и ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2.