Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2092
град Пловдив, 24.10.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
Ц.А като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2471 по описа за 2019
година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на В.Г.Д., действащ като Едноличен
търговец с фирма - ЕТ "В.Д. - 55",
с ЕИК ********* , срещу Решение №
2153-15-203 от 24.07.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което са
потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-15-00559292 от 30.04.2019 г.
издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 108, ал.
1, т. 3 от КСО .
В съдебното заседание – В.Г.Д., действащ като
Едноличен търговец с фирма - ЕТ "В.Д.
- 55", не се явява, не се представлява.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк.В.,
изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски,
представя писмени бележки.
Съдът,
като прецени данните по административната преписка и представените от делото
доказателства, намери следното:
Подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за
нейната допустимост, а разгледана по същество същата е неоснователна, по
следните съображения:
Със
Заповед № ЗР-5-15-00539492/19.03,2019 г. на Ръководителя на ТП на НОИ Пловдив е
била възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на търговеца
– жалбоподател, той и осигурител - ЕТ "В.Д. - 55", с оглед необходимостта
от установяване коректността на данните, подадени в Регистър на осигурените
лица отнасящи се за А.С.Ц., за периода от 03.12.2018 г. до 18.12.2018 г.
В хода на проверката били представени
ведомости за заплати за месец декември 2018 г. на ЕТ "В.Д. 55",
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда –
вх. №16388183170754/28.11.2018 г., длъжностна характеристика за длъжността
"Юрисконсулт" и трудов договор №160 от 28.11.2018 г., за които
изрично в административното производство, при издаване на оспорените
предписания, административният орган е констатирал, че не са подписани от А.С.Ц..
В
допълнително дадените "Обяснения на
задължено лице" /л.48/ от В.Г.Д. били представени копие на трудова книжка № 25 на А.Ц., удостоверение
обр. УП-3 от 19.12.2018 г., удостоверение обр. УП-2 от 19.12.2018 г., заповед
за прекратяване на трудов договор №143/19.12.2018 г., копие от платежно
нареждане за изплатена заплата и автобиография.
По административната преписка по повод
писмо изх. № 1130-15-241#2 от 27.03.2019 г. на ТП на НОИ-Пловдив, от ТП на НОИ
- София град са изпратени и писмените обяснения - вх. №
1130-15-241#3/25.04.2019 г. /л.62 и сл./ дадени от А.Ц. относно упражняваната от
него дейност в предприятието на ЕТ "В.Д. - 55", съгласно които
работата му се е състояла в разработване на план за преобразуване на едноличния
търговец и други свързани с това документи, съгласно Търговския закон и други
текущи задачи, а работното му място е било в гр. София, ул. *** Б.
По делото не са ангажирани
доказателства, от които да е видно, че адресът - гр. София, ул. *** Б има
отношение към трудовото правоотношение, което се твърди, че е възникнало между А.Ц.
и ЕТ "В.Д. - 55". Този адрес не е адрес на управление на едноличния
търговец, а освен това в трудов договор №160 от 28.11.2018 г. /л.46/ изрично е посочено мястото
на работа – Пловдив, ***. Мястото на
работа е от съществените елементи на трудовото правоотношение. Адресът - гр.
София, ул. ***, не е и адрес по местоживеене на А.Ц., ако се защитава тезата,
че последният именно от своя дом е разработвал преструктурирането на
предприятието на ЕТ "В.Д. - 55", за каквато трудова дейност също не
са ангажирани никакви доказателства.
Нормативната уредба на търговските
дружества се съдържа в ТЗ. Общите положения са уредени в чл.чл.63-75
от ТЗ, а в отделните глави на закона е систематизирана регламентацията на всеки
отделен вид дружество.
Основно значение има разграничаването на търговските дружества
на дружества на личността /персонални/ и дружества на капитала /капиталови/. Съгласно чл.65, ал.1 от ТЗ
учредителите на дружеството трябва да са дееспособни български или чуждестранни
ФЛ или ЮЛ. Дееспособни са ФЛ, които са навършили пълнолетие и не са поставени
под запрещение. Няма пречка ФЛ да участва като съдружник в ТД в качеството му на
едноличен търговец.
Горното изложение е дадено само за
пълнота.
По делото няма едни лист, една
обосновка, една докладна записка или по друг начин обективирано
изложение от юрисконсулт Ц., в обхвата на възложените му задачи по силата на
сключен трудов договор.
В допълнително дадените "Обяснения на задължено лице"
/л.48/ от В.Г.Д. съществува непреодолимо вътрешно противоречие, което през
призмата на събраните доказателства също води до извод, че А.Ц. не е престирал труд на длъжността юрисконсулт в предприятието на
- ЕТ "В.Д. - 55". От една
страна работодателят твърди, че е бил проведен подбор измежду 18 кандидатствали
за позицията, а по същото време Ц. текущо работил в Министерството на
финансите, като взимал сравнително висока заплата, но след като търсил
възможност да реализира натрупания си опит в частния сектор, му била предложена
нетна заплата в почти същия размер, който получавал лицето в министерството.
Така заявеният първоначално опит и стаж
по никакъв начин не кореспондират с бързо проявената „некомпетентност“ и
невъзможност по същество да се изпълняват трудовите задължения, довели до
прекратяване на трудовото правоотношение. Освен това по делото няма ангажирани
никакви доказателства за предходен трудов и/или служебен стаж на А.Ц. в Министерството на финансите. Представената
трудова книжка № 25 е издадено на 28.11.2018 г. от ЕТ "В.Д. - 55" и
единствено отразеният трудов стаж е този от 03.12.2019 г. до 18.12.2018 г. /16
дни/.
За резултата от проверката в административното
производство е съставен констативен протокол № КП-5-15-00559286/30.04.2019 г., обективиращ също горните факти и обстоятелства, с който е
констатирано, че липсват достатъчно доказателства за упражняване на трудова
дейност от А.Ц. при работодателя - ЕТ
"В.Д. - 55", за периода от 03.12.2018 г. до 18.12.2018 г.
В тази връзка на работодателя-
осигурител са издадени задължителни предписания № ЗД-1-15-00559292 от
30.04.2019 г. от контролен орган на ТП на НОИ-Пловдив, с които на основание чл.
108, ал. 1, т. 3 от КСО, на ЕТ "В.Д. - 55", е вменено задължение, да
заличи данните, подадени с декларация обр.№1 "Данни за осигуреното
лице" по Наредба Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигурявашите
се лица за А.С.Ц., с ЕГН ********** за периода от 03.12.2018 г. до 18.12.2018
г.
С жалба с вх. №1012-15-162/16.05.2019 г. ЕТ "В.Д.
- 55", е оспорил задължителните предписания № ЗД-1-15-00559292 от
30.04.2019 г. и е формулирал молба - уточнение вх. № 1012-15-162#6,7 от
24.06.2019 г. /л.27/ като е представил и
незаверено копие на трудов договор от 21.11.2018 г., различаващ се от по-рано
представения договор № 160 от 28.11.2018 г. /л.46/ пред административния орган.
Трудов договор от 21.11.2018 г. е с недостоверна дата и не следва да се цени
като доказателство относно възникването на валидно трудово правоотношение.
а
удостоверените с него факти и обстоятелства, не се подкрепят от
останалия доказателствен материал по делото.
Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално
осигуряване "осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването и.".
Според чл.4, ал.1, т.1, изречение първо
от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност
поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална
болест и безработица по този кодекс са работниците и служителите, независимо от
характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с
изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1.
Съгласно чл.62, ал.1 от Кодекса на
труда, трудовият договор се сключва в писмена форма. Следователно необходимо е
писмено отразяване на волеизявлението и на двете страни но договора, за да се
приеме, че изискваната от закона писмена форма е осъществена и като цяло, че е
налице валидно трудово правоотношение, а това не се установява от събраните по
делото доказателства.
В хода на административното
производство, не са предоставени други документи и данни, сочещи информация за
извършвана от А.Ц. трудова дейност в ЕТ "В.Д. -55". Доказателства
обосноваващи и подкрепящи подобно твърдение не се представиха и в съдебното
производство.
Легално определение за понятието
"осигурено лице" е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според което
"осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е
започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл.
9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО. Върховният административен съд многократно се е
произнасял, че от съдържанието на цитираното определение за осигурено лице
следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се
счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса. Наличието на валидно сключено и
непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне
осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Не
съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение.
Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на
осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата
разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на
КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има
сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да
осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение – така напр.
Решение № 211 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3681/2015 г., Решение № 13316
от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7235/2012 г., Решение № 13914 от
20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9260/2014 г., Решение № 7164 от 16.06.2015 г.
на ВАС по адм. д. № 9940/2014 г. и др. Изключение от това правило са
регламентираните в изречение второ на т. 3 от § 1, т. 1 ДР от КСО случаи по чл.
9, ал. 2, т. 1 - 3 от КСО, т. е. за случаите на разрешен отпуск, при които
лицето не осъществява трудова дейност, но времето на отпуска се зачита за
осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. В случая не се твърди
наличието на нито една от тези хипотези, поради които изключението е
неприложимо. За правилното решаване на правния спор в случая следва да се
установи дали А.Ц. е осъществявал трудова дейност на длъжността, на която е
назначен по трудовия договор с Едноличен търговец "В.Д.-55" и в какво
се е изразявала тази дейност, както и през кой период от време е осъществявана
дейността, за да се направи обоснован извод дали същият е бил осигурено лице по
смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР от КСО.
В
настоящото производство по аргумент от чл. 74 от Кодекса на труда въпросът за
действителността на трудовия договор не може да се решава инцидентно по повод
на спор около обезщетения, свързани с породеното от наличието на такъв договор
правоотношение. За неговата действителност е достатъчно наличието на валидно
годно основание за пораждането на правоотношението и готовността на работника
да престира работната си сила. Това обаче, както бе
посочено, не е достатъчно за да възникне осигурителното правоотношение и
правото на парично обезщетение, произтичащо от него, а следва да се докаже и
реалното извършване на трудова дейност в изпълнение на сключения трудов
договор.
В хода на административното производство
не са представени доказателства за изпълнение на конкретни трудови функции от
страна на жалбоподателя по сключения договор. Представената длъжностна
характеристика не е подписана от „юрисконсулт“ А.Ц., същата е принципно
разработена, но правата и задълженията разписани с нея по никакъв начин не
кореспондират с реално изпълнение на конкретната трудова функция от страна на А.Ц..
Съгласно нормата на чл. 63, ал. 1 от КТ
работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, като според ал. 2
на този член работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.
Твърденията на административния орган са
за липсата на полаган труд, липсата на извършване на трудова дейност от
работника, независимо от сключения трудов договор. След като не се упражнява
трудова дейност от работника, то не възниква осигурително правоотношение и
работникът не притежава качеството "осигурено лице" и за него не
възниква право на парично обезщетение за временна неработоспособност.
Представените от жалбоподателя пред административния
орган документи / справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда с входящ
№16388183170754/28.11.2018 г., длъжностна характеристика за длъжността
"Юрисконсулт", трудов договор №160 от дата 28.11.2018 г. и заповед за
прекратяване на трудов договор №143/19.12.2018 г./ не доказват твърденията му
за извършвана трудова дейност от твърдяното за наето лице – А.Ц.. Разгледани по
същество, представените от жалбоподателя писмени доказателства не установяват
изпълнение на трудови задължения /конкретни трудови функции, осъществени за и в
полза на работодателя/ от страна на А.Ц. по спорното възникнало трудово
правоотношение с осигурителя ЕТ "В.Д. -55".
Поради това съдът приема, че не са
опровергани фактическите констатации на административния орган за липса на престиране на работна сила по процесното трудово
правоотношение.
Разчетно-платежните ведомости за месеци декември
2018 г. не са подписани от А.Ц.. Предвид изложеното, въпросните ведомости за
работни заплати не представляват годно доказателство за изплатени трудови
възнаграждения, респ. за извършвана трудова дейност.
Прави впечатление, че с трудов договор от 21.11.2018
г. за разлика от договореното по силата
на представения договор № 160 от 28.11.2018 г. основната заплата и
допълнителните възнаграждения се изплащат вкупом до 5 – то число на месеца,
следващ този за който се отнасят, по изрично посочена банкова сметка ***“Райфайзенбанк“
АД.
Представеното по делото платежно
нареждане от 17.01.2019 г. не доказва плащането на дължимо трудово
възнаграждение за месец декември 2018 г. на А.Ц..
От данните по делото може да се направи
извод, че А.Ц. изобщо не е упражнявал дейност, съответно не е доказано
започнато изпълнение на трудовите функции, уговорени с трудовия договор, на
реално съществуващо работно място, поради което е недоказано изобщо наличието
на възникнало и съществуващо осигурително правоотношение за А.Ц..
По изложените съображения, обжалваното
решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив е законосъобразно, а подадената
жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
При този изход на делото на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. съобразно фактическата и правна сложност на делото,
определено на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, Х състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.Д.,
действащ като Едноличен търговец с фирма - ЕТ
"В.Д. - 55", с ЕИК ********* , срещу Решение № 2153-15-203 от
24.07.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което са потвърдени
Задължителни предписания № ЗД-1-15-00559292 от 30.04.2019 г. издадени от
контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО .
ОСЪЖДА В.Г.Д.,
действащ като Едноличен търговец с фирма - ЕТ
"В.Д. - 55", с ЕИК ********* да заплати на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт Пловдив, сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: