РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Русе,
25.08.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІІ-ми състав, в публично заседание
на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм.
дело № 261 описа за 2022
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 164, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по жалба на Д.К.Г. ***, подадена чрез пълномощника адв. Н. М., против Заповед
№ 3282з-1634/18.05.2022 г. на Директора на Главна дирекция "Гранична
полиция" – МВР, с която жалбоподателят на основание чл. 159, ал. 1, т. 4 и
чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР е преназначен от длъжност младши инспектор –
старши полицай в Граничен контролно-пропускателен пункт – Русе (ГКПП – Русе) от
Гранично полицейско управление – Русе (ГПУ – Русе) при Регионална дирекция
„Гранична полиция“ – Русе (РДГП – Русе) към Главна дирекция „Гранична полиция“
– МВР, на младши изпълнителска длъжност старши полицай в група „Охрана на
държаната граница“ от ГПУ – Русе към РДГП – Русе при ГДГП – МВР, считано от
датата на встъпване в длъжността. Жалбоподателят оспорва законосъобразността на
заповедта на основанията, визирани в чл. 146, т. 2 – т.5 от АПК – нарушение на
изискването за форма на акта, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Излага съображения, че
обжалваната заповед представлявала индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като пряко и едностранно
променяла съществени елементи на служебното му правоотношение и така засягала
неговите права и законни интереси на държавен служител в системата на МВР.
Същата следвало да отговаря на изискванията на ИАА, но не съдържала никакви
мотиви, от които да може да се формира извод за приложимите правни норми и
предпоставките за извършеното едностранно изменение на служебното
правоотношение. Заповедта не съдържала нито правни, нито фактически основания
за своето издаване т.е. не била мотивирана, а освен това противоречала на
материалноправните норми, тъй като не били налице основанията за едностранна
промяна на служебното правоотношение и била несъответстваща на целта на закона.
Действително на жалбоподателя била изготвена оценка на изпълнението на
длъжността, но същата била напълно субективна. Жалбоподателят не бил уведомен
какво е било мнението/отношението на органа по назначаването по подаденото от
него писмено възражение срещу оценката. Твърди се и че обжалваната заповед била
издадена без да бъде спазена процедурата при извършване на оценката, регламентирана
в Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от
държавните служители в МВР (Наредба № 8121з-408), включително липсвали
основания за извършване на подобна извънредна оценка на изпълнението на
длъжността. Развива се възражение, че макар в документите по извършването на
оценката да е посочен период на оценяване, всъщност комисията се е съсредоточила
върху един единствен случай. Като порок на проведената процедура се сочи и
определения състав на комисията, извършила оценяването, тъй като в същата е
включен прекият ръководител на жалбоподателя, участвал и при извършването на
предходна служебна проверка по случая, използван като основание за определяне
на процесната оценка. Твърди се, че така този член на комисията се явява
предубеден, а дадената на жалбоподателя оценка – необективна. Претендира се оспорената
заповед да бъде отменена и на жалбоподателя да бъдат присъдени направените в
хода на делото разноски, съгласно представен списък /л.31 от делото/.
Ответникът
- Директор на Главна дирекция "Гранична полиция", чрез процесуален
представител, излага в писмен отговор по жалбата, в хода на делото по същество
и в допълнително представени писмени бележки становище за неоснователност на
жалбата и претендира нейното отхвърляне. Изложени са подробни съображения за
законосъобразност на оспорваната заповед, както и доводи за неоснователност на
развитите в жалбата възражения. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Направено е искане за намаляване на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение до нормативно установения минимум
поради липса на фактическа и правна сложност на настоящото дело.
Административен
съд – Русе, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
С
Предложение рег.№ 5403р-2913/14.02.2022 г. (л. 28-29 от делото) началникът на
ГКПП – Русе главен инспектор Радостин Стоянов е предложил на директора на РДГП –
Русе, чрез началника на ГПУ – Русе, да бъде извършена оценка на изпълнението на
длъжността от жалбоподателя на основание чл. 5, ал. 1 от Наредба № 8121з-408, с
цел да се установи дали резултатите от служебната му дейност съответстват на
нивото на професионална компетентност, по отношение на професионалната
мотивация и отговорност, както и дали съответстват на изискванията на
длъжностната характеристика. В предложението е посочено, че по отношение на
жалбоподателя е извършена служебна проверка във връзка с докладна записка рег.№
3282р-20021/03.09.2021 г. от ОД – ГДГП с изнесени данни, че на 03.09.2021 г. е
получен сигнал от гражданин за това, че на 01.09.2021 г. около 21:00 часа при
преминаването му през ГКПП – Русе Дунав мост, в хода на граничната проверка за
излизане от страната, като пътник в автомобил е получил данни, че български
граничен полицай е поискал неправомерно парични средства за пропускане на
пътници през граница. Проверката приключила с предложение да бъде прекратена,
поради липса на пълна категоричност за извършено нарушение на служебната
дисциплина от служител на ГКПП – Русе. Материалите били изпратени до Окръжна
прокуратура – Русе за преценка относно наличието на данни за извършено
престъпление.
Твърденията
на сигнализиращия гражданин се потвърждавали от снетите сведения от други двама
пътници в процесния автомобил като събраната информация съдържала данни за
извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в използване
на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица от страна
на българския полицейски служител, който е осъществил граничната проверка на
лицата при излизане от страната. Тъй като обаче твърденията на лицата не можели
да бъдат проверени и потвърдени чрез други доказателства и факти била налице
невъзможност за събиране на достатъчно доказателства за извършено тежко
нарушение на служебната дисциплина от младши инспектор Д.Г. – старши полицай в
ГКПП – Русе. В хода на проверката не била установено дадена, респективно взета
сума, поради което данните за корупционно поведение не били достатъчни за
търсене на дисциплинарна отговорност на служителя. На Д.Г. било извършено и
полиграфско изследване, което началникът на ГКПП – Русе изрично е посочил, че
не е годно доказателствено средство за ангажиране на дисциплинарна отговорност
спрямо жалбоподателя, но безспорно били налице индикации за нестабилност на
професионалната мотивация и дефицит на отговорност от служителя, като част от
професионалната му компетентност. Това от своя страна било предпоставка за
неефективност при изпълнение на основните професионални дейности по
осъществяване на гранични проверки за преминаващи лица и МПС през ГКПП. Именно
това мотивирало началника на ГКПП – Русе да предложи извършването на оценка
изпълнението на длъжността „старши полицай в ГКПП – Русе“ от Д.Г..
Въз
основа на предложението на началника на ГКПП – Русе, директорът на РДГП – Русе
комисар Димитър Чорбаджиев изготвил Предложение рег.№ 4066р-2463/17.02.2022 г.
(л. 34-36 от преписката), с което предложил на директора на ГДГП да назначи
комисия за извършване оценка на изпълнението на длъжността от жалбоподателя.
Със
Заповед № 3282з-593/24.02.2022 г. на Директора на ГД "Гранична
полиция" /л.33 от преписката/, на основание чл. 41, ал. 3, т. 2 и ал. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 6 от Наредба № 8121з-408 и предложение № 4066р-2463/17.02.2022
г. от директора на РДГП – Русе, е определена поименно тричленна комисия, която
да извърши оценка на изпълнението на длъжността на младши инспектор Д.К.Г. –
старши полицай на ГКПП – Русе от ГПУ – Русе към РДГП – Русе при ГДГП. Като
членове на комисията били определени: председател – комисар Пламен Петков –
началник на ГПУ I
степен – Русе към РДГП – Русе и членове – главен инспектор Р. С. – началник на
ГКПП І степен – Русе от ГПУ І степен – Русе към РДГП – Русе и М. И. – началник
сектор „Човешки ресурси“ към РДГП – Русе.
В
изпълнение на заповедта назначената комисия е изготвила оценка на изпълнението
на длъжността от държавния служител, резултатите от която е обективирала в Карта
за оценка на изпълнението на длъжността рег.№ 4066р-4283/24.03.2022 г. (л.
27-28 от преписката). Подробни съображения относно дадените конкретни оценки по
отделните показатели, комисията е изложила в Протокол рег.№
4066р-4284/24.03.2022 г. (л. 29-32 от преписката). В протокола изрично е
посочено, че оценките по показателите и критериите са поставени въз основа на
личното кадрово досие (ЛКД) на жалбоподателя, кадрова справка рег.№
4066р-2853/25.02.2022 г. (л. 41 от преписката), документите във връзка с
извършената през периода на оценката служебна проверка в ГПУ – Русе (приложени
на л. 42-53 от преписката), както и на база преките впечатления на членовете на
комисията за работата на служителя.
Картата
за оценка и протоколът са подписани от всички членове на комисията. В картата е
вписан периодът на оценяване – от месец октомври 2020 г. до месец февруари 2022
г., критериите за оценка в шест групи: 1. Срочно и качествено изпълнение на
служебните задължения; 2. Познаване и прилагане на нормативните актове,
регламентиращи дейността на организационната структура и функциите на заеманата
длъжност; 3. Организационни и управленски умения; 4. Способност за
самостоятелна работа; 5. Работоспособност и поведенчески контрол и 6.
Професионална мотивация и отговорност – съответно техни подгрупи и приложимост
на всеки показател. По отделните показатели са поставени точки от Комисията,
като общата и крайна оценка е 10 точки.
На
28.03.2022 г. срещу подпис служителят Д.К.Г. се е запознал с оценката (като е
получил и копие от картата и протокола на комисията) и правото си да подаде
писмени възражения по нея.
На
01.04.2022 г. Г. е подал до Директора на ГД "Гранична полиция" – МВР възражение
рег.№ 5403р-6561/01.04.2022 г. (л. 15-24 от преписката) относно изготвената му
оценка на изпълнение на длъжността. Изложил е съображения, че според него не са
били налице основанията, визирани в чл. 4 от Наредба № 81213-408 от 14.04.2015
г. за изготвяне на оценка за изпълнението на длъжността. Един от доводите във
възражението е за нарушаване на процедурата по извършване на оценката, тъй като
не бил спазен чл. 9 от Наредба № 8121з-408. В изисканата справка от прекия
ръководител на жалбоподателя не били посочени проблеми в работата на Г..
Комисията не била взела предвид, че Г. е награждаван през 2020 г. и 2021 г. с
парична награда съгласно конкретни заповеди на министъра на вътрешните работи. Наведени
са и възражения по определения брой точки по всеки отделен критерий и
подкритерий, като становището на жалбоподателя е, че определените от комисията
оценки са крайно занижени, не отговарят на реалностите и следва да бъдат
коригирани.
Относно
подаденото възражение е изготвено становище на комисията, адресирано до
Директора на ГД "Гранична полиция" с рег.№ 4066р-5204/07.04.2022 г. (л.
11-14 от преписката). Комисията е изразила мнение, че възраженията на
жалбоподателя не са основателни, като е изложила подробни съображения за това.
По отношение на цитираните от оспорващия заповеди за награждаване, комисията
посочила, че с тях фактически се предоставя материално стимулиране на личния
състав на МВР като цяло и определените суми не са отличия и награди, свързани с
прякото изпълнение на служебните задължения на жалбоподателя, поради което не
следва за тях да се постави допълнителна точка в оценката съгласно чл. 12, ал.
6 от Наредба № 8121з-408. Комисията счита, че липсват основания за
преразглеждане на получената крайна оценка. Становището е подписано от
членовете на помощния орган и ведно с цялата преписка по изготвената оценка е
изпратено от директора на РДГП – Русе на директора на ГДГП – МВР, чрез
началника на отдел ЧР при ГДГП – МВР, с писмо рег.№ 4066р-5242/08.04.2022 г. (л.
10 от преписката).
Въз
основа на събраните материали е изготвена докладна записка от началника на
отдел „Човешки ресурси“ – ГДГП (л. 8-9 от преписката),с която е предложено на
директора на ГДГП – МВР да потвърди направената оценка на изпълнението на
длъжността от младши инспектор Д.К.Г. – старши полицай в ГКПП – Русе от ГПУ –
Русе към РДГП – Русе. Становището на началника на отдел „Човешки ресурси“ в
ГДГП е, че комисията е следвало да вземе предвид заповедите за награждаване на
жалбоподателя за 2020 г. и 2021 г., но дори и при съобразяването им служителят
би получил оценка 11 точки, което е отново в диапазона от 7 до 12 точки, т.е.
ще са налице незадоволителни резултати от изпълнението на длъжността и ще е
налице основание за преназначаване на друга длъжност по реда на чл. 164, ал. 3,
т. 1 от ЗМВ, респективно по чл. 14 от Наредба № 8121з-408.
Върху
докладната записка от началника на отдел „Човешки ресурси“ и върху становището
на комисията са поставени резолюции „Да!“ от директора на ГДГП – МВР от
20.04.2022 г., след което с предложение рег.№ 4066р-6373/03.05.2022 г. на
директора на РДГП – Русе (л. 5-6 от преписката) е предложено на директора на
ГДГП – МВР да преназначи на основание чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР и чл. 7а от
Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в
МВР (Наредба № 8121з-310) жалбоподателя на младши изпълнителска длъжност старши
полицай в група „Орана на държавната граница“ от ГПУ – Русе към РДГП – Русе при
ГДГП – МВР, със специфично наименование „младши инспектор“, считано от датата
на встъпване в длъжност.
Със
Заповед № 3282з-1634/18.05.2022 г. на Директора на Главна дирекция
"Гранична полиция", на основание чл. 159, ал. 1, т. 4 и чл. 164, ал.
3, т. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 14 от Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г. за
оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР и чл. 7а,
ал. 1 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните
служители в МВР и предложение рег.№ 4066р-6373/03.05.2022 г. се преназначава
младши инспектор Д.К.Г. – старши полицай в Граничен контролно-пропускателен
пункт – Русе от Гранично полицейско управление – Русе при Регионална дирекция
"Гранична полиция" – Русе към Главна дирекция "Гранична
полиция" – МВР, на младши изпълнителска длъжност старши полицай в група
"Охрана на държавната граница" от Гранично полицейско управление – Русе
към Регионална дирекция "Гранична полиция" – Русе при Главна дирекция
"Гранична полиция" – МВР, считано от датата на встъпване в длъжност,
с посочено основно месечно възнаграждение.
Под
текста на заповедта служителят е вписал: "Запознах се със заповедта и
получих екземпляр от нея" с дата 01.06.2022 г. и саморъчен подпис.
Жалбата
срещу заповедта е подадена на 13.06.2022 г.
Жалбата
е процесуално допустима. Същата е депозирана при спазване на предвидения
в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-двенен срок за обжалване от
съобщаването на акта. Насочена е срещу годен за оспорване административен акт и
е подадена от адресат на акта, непосредствено и неблагоприятно засегнат от
него, за който е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и изхожда от
административен орган, разполагащ с материална компетентност, която не се
оспорва. Директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" е
ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, който разполага с изрично
предвиденото в чл. 159, ал. 1, т. 4 от ЗМВР правомощие да преназначава
държавните служители на младши изпълнителски длъжности, респективно с
компетентност да издаде заповед от вида на процесната.
Доколкото
в специалния закон ЗМВР липсва конкретна уредба на съдържанието на заповедите
за преназначаване, същите следва да отговарят на общите изисквания на чл. 59,
ал. 2 на АПК. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед съдържа
изискуемите от посочената норма реквизити, включително фактически и правни
основания за издаването й, и възражението на жалбоподателя за немотивираност на
акта се явява неоснователно.
Като
правно основание за издаване на заповедта административният орган е вписал в
нея разпоредбата на чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, според която държавният
служител може да бъде преназначен по предложение на съответния ръководител на
друга длъжност в рамките на съответния вид длъжност в следните случаи: (т. 1)
установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка
на изпълнението на длъжността. В другата вписана в заповедта разпоредба, тази
на чл. 14 от Наредба № 8121з-408/14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на
длъжността от държавните служители в Министерството на вътрешните работи, е
регламентирано, че при получена крайна оценка от 7 до 12 точки включително, са
налице незадоволителни резултати от изпълнението на длъжността, определени в
длъжностната характеристика на държавния служител, и е основание за
преназначаване на друга длъжност по реда на чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР.
В
мотивите на Тълкувателно решение № 4/2004 г. на ОС на ВАС, на което се позовава
и самият жалбоподател, е обсъдена необходимостта и задължителността на
излагането на мотиви при издаване на акт от административния орган. Възприето
е, че по този начин се дава възможност на адресата на акта и заинтересованите
лица да научат какви са фактите, мотивирали административния орган да приложи
една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия
административен орган и на съда да извършат проверката за законосъобразност на
акта и по изложените причини липсата на мотиви във всички случаи е основание за
отмяната на издадения административен акт. Съгласно Тълкувателно решение №
16/1975 г. на ОСГК на ВС, не е необходимо обаче да съвпадат по време издаването
на административния акт и излагането на съображенията, по които
административният орган е стигнал до едното или другото разрешение, като е
възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг
документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт.
От
фактическа страна процесната заповед е обоснована чрез препращане към
Предложение № 4066р-6373/03.05.2022 г., към което са приложени и всички
материали от извършената оценка на изпълнението на длъжността от жалбоподателя.
Това е напълно допустимо съобразно възприетото в тълкувателните решения. Цитираният
документ (предложение) се съдържа в преписката и от съдържанието му, ведно с
приложените към него документи, се разкрива волята на административния орган
относно упражненото субективно право, като това позволява да бъде извършена
проверка за материалната законосъобразност на акта. В Предложение рег.№ 4066р-6373/03.05.2022
г. е посочено, че е извършена оценка на изпълнението на длъжност от държавния
служител Д.К.Г., за резултата от която е изготвена карта и крайната оценка на
служителя е 10 (десет) точки, т.е. налице са незадоволителни резултати от
изпълнението на длъжността, определени в длъжностната характеристика.
Служителят Г. е запознат срещу подпис с поставената му оценка, на основание на
която е издадена обжалваната заповед. След като фактическите основания за
издаването на заповедта могат да бъдат извлечени от съдържащите се в преписката
документи, то неизлагането на повече мотиви в самия акт не съставлява нарушение
на изискването за форма и не прави акта немотивиран.
Не
се констатират и допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването на заповедта.
На
първо място е спазено законовото изискване, визирано в чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, държавният служител да бъде преназначен на друга длъжност в рамките на
съответния вид длъжност по предложение на съответния ръководител, каквото има
изготвено и представено по делото.
В
чл. 164, ал. 6 от ЗМВР е предвидено, че условията и редът за преназначаване се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, което е Наредба №
8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. От своя страна редът и начина за
извършване на оценка изпълнението на длъжността са уредени в Наредба №
8121з-408/14.04.2015 г.
Неоснователно
е възражението в жалбата за нарушение на чл. 5 от Наредба № 8121з-408. От
приложеното по делото предложение рег.№ 5403р-2913/14.02.2022 г. на началника
на ГКПП – Русе (л.л. 28-29 от делото) е видно, че производството е инициирано
именно в изпълнение на разпоредбата на чл. 5 от Наредба № 8121з-408, според
която оценката на изпълнението на длъжността се извършва след изготвено
мотивирано предложение на прекия ръководител на държавния служител. Съгласно
длъжностната характеристика за длъжността „полицай – старши полицай“ в Граничен
контролно-пропускателен пункт от Гранично полицейско управление при Регионална
дирекция „Гранична полиция към Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР (л.
38-39 от преписката) служителят, заемащ длъжността, се ръководи, контролира и
оценява от ръководителя на структурното звено/структура, съгласно щата. В
случая предвид факта, че длъжността, заемана от жалбоподателя е в ГКПП – Русе,
то и прекият му ръководител, на който той е подчинен, е именно началникът на
ГКПП – Русе. Предложението, което е направил последният е мотивирано с
наличието на данни за корупционни практики, както и установена нестабилност на
професионалната мотивация и дефицит на отговорност от служителя. Счетено е, че
са налице предпоставки за неефективност при изпълнение на служебните
задължения, което кореспондира с изискването на чл. 4, ал. 1 от Наредба №
8121з-408 - оценка за изпълнение на длъжността се изготвя при несъответствие на
изпълнението на длъжността с изискванията на длъжностната характеристика, като
именно това несъответствие се установява с извършване на оценка на изпълнението
на длъжността от жалбоподателя.
На
следващо място не се възприемат за основателни доводите на жалбоподателя, свързани
с това, че в състава на комисията по оценяването е включен началникът на ГКПП -
Русе, който бил участвал при извършването на предходната служебна проверка по
случай с данни за корупционни действия от 01.09.2021 г. и имал тенденциозно
отношение към жалбоподателя. Както вече се посочи, съгласно длъжностната
характеристика за длъжността „полицай-старши полицай“, връчена на жалбоподателя
на 09.052017 г., служителят, заемащ тази длъжност, се оценява от началник на структурното
звено, в което е неговия щат, те. от началника на ГКПП – Русе, който му се
явява пряк ръководител. При това положение не се констатират пречки в състава
на комисията да може да участва именно началникът на ГКПП – Русе. Да, именно
той е констатирал определени слабости в работата на жалбоподателя и е предложил
да се извърши оценка за изпълнението на длъжността, съгласно чл. 5 от Наредба №
8121з-408, но това, по разбиране на съда, е негово право и задължение. Точно
поради това, че началникът на ГКПП – Русе, като пряк ръководител на
жалбоподателя, е и член на комисията за извършване на оценката, комисията в
становището си изрично е посочила, че не е изисквала справка по реда на чл. 9
от Наредба № 8121з-408, тъй като главен инспектор Радостин Стоянов всъщност е
отразил данните, които би посочил в справката при изготвяне на оценката. По
тази причина и в картата за оценка също изрично е посочено, че оценките са
формирани и на база личните впечатления на членовете на комисията от работата
на жалбоподателя.
Съдът намира, че в настоящия случай е спазен срокът,
визиран в чл. 7а от Наредба № 8121з-310, според който в случаите по чл. 164, ал. 3, т. 1 ЗМВР заповедта за преназначаване на друга
длъжност се издава в тридесетдневен срок от установяване на незадоволителните
резултати в служебната дейност. Установяването на незадоволителни резултати в
служебната дейност става чрез извършването на оценка на изпълнението на
длъжността по реда на Наредба № 8121з-408 като оценката е окончателно
направена, когато органът по назначаване вземе решение по чл. 19 от същата
наредба. В случая такова решение е взето с поставяне на резолюция „Да!“ от
20.04.2022 г. върху становището на комисията по подаденото от жалбоподателя
възражение. Процесната Заповед за преназначаване на служителя е издадена на 18.05.2022
г., т.е. преди изтичане на 30-дневен срок от установяването на
незадоволителните резултати в служебната дейност чрез извършване на оценка
изпълнението на длъжността, потвърдена от органа по назначаването на 20.04.2022
г. От друга страна разглежданият срок не може да се приеме за преклузивен,
поради което и неспазването му само по себе си не влече незаконосъобразност на
заповедта за преназначаването.
По
отношение материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът приема, че
същата е издадена при наличието на установените в закона предпоставки за това. По
делото няма спор, че на жалбоподателя е извършена оценка на изпълнението на
длъжността като държавен служител в МВР, при която е получил крайна оценка от 10
точки, съответстваща на "незадоволителни резултати от изпълнението на
длъжността". Възраженията, които Г. излага, са свързани с начина на
определяне на тази оценка, което се извършва в отделно и самостоятелно
производство, завършващо с вътрешнослужебен по своя характер акт, който не
подлежи на съдебен контрол относно оперативната самостоятелност на Комисията,
на която е възложено изготвянето на оценката. Съдът формално може да прецени единствено,
че оценката е изготвена от компетентна, назначена с изрична заповед комисия,
която е работила в съответствие с изискванията на Наредба № 8121з-408 от
14.04.2015 г. за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, попълнила е Карта за оценка, съответстваща
на образеца Приложение към чл. 10 от тази Наредба, по всички приложими
показатели и сборът на точките по всеки от шестте критерия коректно е изчислен
съгласно правилото на чл. 12, ал. 4 от Наредбата. Съответно общата оценка за
изпълнението на длъжността, като сбор от оценките на шестте критерия е равна на
10. При това положение са налице незадоволителни резултати по смисъла на чл. 14
от Наредбата, които пък са основание за преназначаване на служителя на друга
длъжност по реда на чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР. При наличие на доказателства,
че нормативноустановената процедура за оценяване изпълнението на длъжността е
спазена и поставената на оценка е съобразено с правилата за това към момента на
извършването й, то поставената от комисията крайна оценка съставлява
материалноправно основание за издаване на заповед за преназначаване.
По
делото са налице данни, че становището на Комисията относно липсата на
основания за преразглеждане на получената крайна оценка по възражението на
служителя е изпратено до Директора на ГД "Гранична полиция". По
преписката действително липсва отделен документ, представляващ решение на органа
по назначаване по чл. 19 от Наредба № 8121з-408. Това обаче не означава, че
липсва въобще такова волеизявление. Разпоредбата на чл. 19 от Наредба №
8121з-408 не въвежда изискване за конкретна форма на решението, нито пък
предвижда излагането на изрични мотиви за него. В случая, както вече се посочи,
решението на директора на ГДГП – МВР е обективирано под формата на резолюция с
потвърдително съдържание.
В
Наредба № 8121з-408 не са предвидени правила за запознаване на държавния
служител с решението по чл. 19, респ. незапознаването на служителя с такова не
би могло да повлияе върху съдържанието на процесния акт. По същия начин стои
въпросът и със становището на комисията по възражението на държавния служител
по изготвената му оценка. Съгласно чл. 18 от Наредба № 8121з-408 в
четиринадесетдневен срок от постъпване на възражението комисията изготвя
становище по него и изпраща всички материали по оценката на органа по
назначаване чрез дирекция "Човешки ресурси" – МВР или аналогичните й
звена. Разпоредбата не въвежда изискване за запознаване на служителя със
становището на комисията. То е предназначено единствено за органа по
назначаването с оглед преценката му на доводите на двете страни – служителят и
помощния орган по формирания спор. В случая не са налице пречки за упражняване
правото на защита на жалбоподателя, доколкото становището на комисията е
представено с преписката по настоящото дело и оспорващият е имал възможност в
хода на съдебното производство да се запознае с него и да наведе своите
възражения и искания за събиране на доказателства, каквито евентуално не е
могъл да посочи при подаване на жалбата си до съда единствено поради факта, че
не е бил запознат със становището на комисията и решението на органа по
назначаване по чл. 19 от Наредба № 8121з-408.
Предвид
установеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване
на регламентираната форма, при липса на допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона. Подадената срещу нея жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
С
оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 3 от
АПК е основателна претенцията на ответника в негова полза да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съобразно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът
определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Д.К.Г. ***,
против Заповед № 3282з-1634/18.05.2022 г. на Директора на Главна дирекция
"Гранична полиция" – МВР, с която на основание чл. 159, ал. 1, т. 4 и
чл. 164, ал. 3, т. 1 от ЗМВР е преназначен от длъжност младши инспектор –
старши полицай в Граничен контролно-пропускателен пункт – Русе (ГКПП – Русе) от
Гранично полицейско управление – Русе (ГПУ – Русе) при Регионална дирекция
„Гранична полиция“ – Русе (РДГП – Русе) към Главна дирекция „Гранична полиция“
– МВР, на младши изпълнителска длъжност старши полицай в група „Охрана на държаната
граница“ от ГПУ – Русе към РДГП – Русе при ГДГП – МВР, считано от датата на
встъпване в длъжността.
ОСЪЖДА Д.К.Г. ***, ЕГН **********, да
заплати на Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР разноски по
делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: