Решение по дело №2688/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1539
Дата: 20 ноември 2019 г. (в сила от 19 декември 2019 г.)
Съдия: Веселка Велкова Златева
Дело: 20195220102688
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш  Е   Н    И    Е

 

                          Гр. ПАЗАРДЖИК, 20.11.2019г.

 

В        И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 23.10.2019г., в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

 

При секретаря Иванка Панчева и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№2688/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2, чл.245, ал.2, чл.221, ал.1, чл.224, ал.1 от КТ.

         В исковата си молба против „Диагностично-консултативен център Ескулап - Цнтомед“ ООД, гр.Пазарджик ищцата З.А.Т., ЕГН********** ***, чрез адв.Ж.К. твърди, че е работила в ответното дружество по безсрочно трудово правоотношение, считано от 01.08.2000г., на длъжност „ординатор - лекар“ - специалист по кожни и венерически болести.

         През целия период на действие на трудовия договор ищцата добросъвестно изпълнявала трудовите си задължения. През първата половина на 2019г., обаче, работодателят системно не изплащал дължимите й трудови възнаграждения.

         Поради тази причина последната предприела съответните правни действия и едностранно прекратила на основание чл.327, ал.1, т.2 и т.З КТ трудовото си правоотношение с ответника - без предизвестие, считано от  21.05.2019 г.

         Прекратяването на трудовото правоотношение било удостоверено от ответника със заповед №12/20.05.2019г.

         Въпреки това към настоящия момент на ищцата не били изплатени следните нетни работни заплати:

         - За м.февруари 2019г. - в размер на 1482 лв., представляващи пълното нетно трудово възнаграждение

         - За м.март 2019г. - в размер на 583 лв., представляващи пълното нетно трудово възнаграждение;

         - За м.април 2019г. - в размер на 417 лв., представляващи пълното нетно трудово възнаграждение;

         - За периода от 01.05.2019 г. до 21.05.2019 г. - в размер на 1900 лв., представляващ нетно трудово възнаграждение.

         Общият размер на неизплатените нетни трудови възнаграждения възлизал на 4382 лв.

         В съответствие с изричното разпореждане на нормата на чл.245, ал.2 КТ, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, основателността на горепосочените претенции за нетно трудово възнаграждение пораждала в правната сфера на ищцата и акцесорното право на закона лихва върху съответните вземания до датата на подаване на исковата молба - 01.07.2019г.

         Тъй като съгласно чл.270, ал.2 КТ работодателят бил длъжен да изплаща трудовото възнаграждение ежемесечно, то мораторните лихви за неизплатените нетни работни заплати се определяли както следва:

         - За неизплатеното нетно трудово възнаграждение за м. февруари 2019г. (1482 лв.) - от 01.03.2019г. до 01.07.2019г. - в размер на 50 лв.;

         - За неизплатеното нетно трудово възнаграждение за м. март 2019г. (583 лв.) - от 01.04.2019г. до 01.07.2019г. - в размер на 14 лв;

         - За неизплатеното нетно трудово възнаграждение за м. април 2019г. (417 лв.) - от 01.05.2019г. до 01.07.2019г. - в размер на 7 лв.;

         - За неизплатеното нетно трудово възнаграждение за м. май 2019г., за периода от 01.05.2019г. до 21.05.2019 г. (1900 лв.), считано от 01.06.2019 г. до 01.07.2019 г. - в размер на 16 лв.

         Общият размер на дължимите мораторни лихви възлизал на 87 лв.

         Предвид факта, че ищцата попадала в хипотезата на чл.221, ал.1 КТ, тъй като е прекратила трудовия си договор без предизвестие, на основание чл.327, ал 1, т.2 и т.З КТ, работодателят й дължал обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието от 30 дни, като в получения личен фиш за начислените трудови възнаграждения и обезщетения, ответникът го определил в размер на 1008 лв., която парична сума претендирала по чл.221, ал.1 КТ.

         Съгласно разпоредбата на чл.224, ал 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължал обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. В личния фиш на ищцата за месец май, 2019г. ответникът начислил паричната сума от 201 лв., която претендирала по чл.224, ал.1 КТ.

         Поради изложеното моли съдът да уважи предявените искове.

         В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва исковете по размер - можело да се присъди брутно трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване, след като се приспадне дължимия данък и обществени осигуровки. Неправилно била определена по размер и претендирата сума, съставляваща обезщетение по чл.224 от КТ.

         С определение от 23.10.2019г. в с.з. съдът е допуснал изменение на претенциите по чл.128, т.2 от КТ и чл.245, ал.2 от КТ в следния смисъл:

         Иска по чл.128, т.2 от КТ

         - За м.февруари 2019г. - в размер на 1587,96лв., представляващи пълното нетно трудово възнаграждение

         - За м.март 2019г. - в размер на 689,49лв., представляващи пълното нетно трудово възнаграждение;

         - За м.април 2019г. - в размер на 522,91лв., представляващи пълното нетно трудово възнаграждение;

         - За периода от 01.05.2019 г. до 21.05.2019 г. - в размер на 2904,79лв., представляващ нетно трудово възнаграждение.

         Общият размер на неизплатените нетни трудови възнаграждения възлизал на 5705,15 лв., ведно със законната лихва върху всяка от изискуемите главници от датата на подаване на исковата молба - 01.07.2019г. - до окончателното изплащане на паричните суми;

                  

         Иска по чл.245, ал.2 от КТ

         - За неизплатеното нетно трудово възнаграждение за м. февруари 2019г. (1482 лв.) - от 01.03.2019г. до 01.07.2019г. - в размер на 54,26 лв.;

         - За неизплатеното нетно трудово възнаграждение за м. март 2019г. (583 лв.) - от 01.04.2019г. до 01.07.2019г. - в размер на 17,62 лв;

         - За неизплатеното нетно трудово възнаграждение за м. април 2019г. (417 лв.) - от 01.05.2019г. до 01.07.2019г. - в размер на 9,01 лв.;

         - За неизплатеното нетно трудово възнаграждение за м. май 2019г., за периода от 01.05.2019г. до 21.05.2019 г. (1900 лв.), считано от 01.06.2019 г. до 01.07.2019 г. - в размер на 25,01 лв.

        

         Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, че е работила в ответното дружество по безсрочно трудово правоотношение, считано от 01.08.2000г., на длъжност „ординатор - лекар“ - специалист по кожни и венерически болести. Не е спорно и обстоятелството, че през процесния период ищцата добросъвестно е изпълнявала трудовите си задължения.

         По заявление от 205.2019г. на ищцата със заповед №12/20.05.2019г. на управителя на ответното дружество е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ - без предизвестие, считано от  21.05.2019г.

         Претенцията по чл.128, ал.2 от КТ е за осъждане на ответника да заплати на ищеца неизплатените му трудови възнаграждения за процесните периоди. Съществуването на трудово правоотношение с ответника през процесния период и изпълнението на трудовите задължения от страна на ищцата са установени по категоричен начин, сне се и спорят между страните.

         От заключението на допуснатата и изслушана ССчЕ се установява, че за периода м.февруари-м.май,2019г. вкл. На ищцата са начислени възнаграждения и осигуровки, както следва:

         - за м.февруари 2019г. - нетно трудово възнаграждение в размер на 1587,96лв.

         - за м.март 2019г. - нетно трудово възнаграждение в размер на 689,49лв.

         - за м.април 2019г. - нетно трудово възнаграждение в размер на 522,91лв.

         - за периода от 01.05.2019 г. до 21.05.2019 г. - нетно трудово възнаграждение в размер на 2904,79лв..

         ВЛ не е открило платежни нареждания или РКО за изплащането им.

         Ответникът не е ангажирал доказателства за това да е платил в полза на бюджета дължимите данъчни и осигурителни вноски върху трудовите възнаграждения на ищеца. Независимо от това следва да се отбележи, че внасянето от страна на работодателят в полза на републиканския бюджет на дължимите осигурителни вноски представлява изпълнение на публичноправното му задължение като осигурител, но е без значение за дължимостта на трудовите възнаграждения на работника.

         Работникът или служителят не може да получи частта от брутното трудово възнаграждение, представляваща дължимите от него данък върху общия доход и осигурителни вноски, но в случая претенцията на ищцата е в размера на месечното нетно трудово възнаграждение, при което възражението в тази насока се явява неоснователно.

         В този смисъл исковете следва да се уважат изцяло така, както са предявени. Дължима е законната лихва върху претендираните суми, считано от предявяване на иска - 01.07.2019г. до окончателното изплащане.

 

         Предявена е претенция по чл.245, ал.2 от КТ за заплащане на дължимата законна лихва върху неплатените трудови възнаграждения. От заключението на ССчЕ се установява, че размерът на лихвата е както следва:

         - за м.февруари 2019г. - в размер на 54,26 лв.;

         - за м.март 2019г. - в размер на 17,62 лв;

         - за м.април 2019г. - в размер на 9,01 лв.;

         - за периода от 01.05.2019г. до 21.05.2019 г. - в размер на 25,01 лв.

         Същата не е изплатена от работодателя и в този смисъл исковете следва да се уважат.

 

         Предявен е и иск по чл.221, ал.1 от КТ. Посочената правна норма предвижда при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.327, ал.1, т.2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение. Безспроно настоящия казус попада в посочената хипотеза.

         От заключението на ССчЕ се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождат този на уволнението, е в размер на 1008лв. В този размер следва да се уважи претенцията. Дължима е законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на иска - 01.07.2019г. до окончателното изплащане.

 

         Предявен е и иск по 224, ал.1 от КТ, съгласно която разпоредба при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължал обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. От заключението на ССчЕ се установява, че дължимата сума за обезщетение е в размер на 201, 60лв. Претенцията е в размер на 201 лв и така следва да бъде уважена.

         Дължима е законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на иска - 01.07.2019г. до окончателното изплащане.

 

         При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 550лв.

         На основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.1, т.1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд - Пазарджик дължимата държавна такса в размер на 200лв и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице в размер на 300лв.

         На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

Водим от горното Пазарджишкият районен съд                                  

 

                                               Р      Е     Ш      И  :

 

         ОСЪЖДА „ДКЦ Ескулап – Цитомед“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.„Свети Архангел“ №19А, представлявано от управителя Кузман Николов Николов, да заплати на З.А.Т., ЕГН********** *** основание чл.128, ал.2 от КТ суми, както следва:

         - за м.февруари 2019г. - нетно трудово възнаграждение в размер на 1587,96лв.

         - за м.март 2019г. - нетно трудово възнаграждение в размер на 689,49лв.

         - за м.април 2019г. - нетно трудово възнаграждение в размер на 522,91лв.

         - за периода от 01.05.2019 г. до 21.05.2019 г. - нетно трудово възнаграждение в размер на 2904,79лв., ведно със законната лихва, считано от 01.07.2019г. до окончателното изплащане.

 

         ОСЪЖДА „ДКЦ Ескулап – Цитомед“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.„Свети Архангел“ №19А, представлявано от управителя Кузман Николов Николов, да заплати на З.А.Т., ЕГН********** *** основание чл.245, ал.2 от КТ суми, както следва:

         - за м.февруари 2019г. - в размер на 54,26 лв.;

         - за м.март 2019г. - в размер на 17,62 лв;

         - за м.април 2019г. - в размер на 9,01 лв.;

         - за периода от 01.05.2019г. до 21.05.2019 г. - в размер на 25,01 лв.

 

         ОСЪЖДА „ДКЦ Ескулап – Цитомед“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.„Свети Архангел“ №19А, представлявано от управителя Кузман Николов Николов, да заплати на З.А.Т., ЕГН********** *** основание чл.221, ал.1 от КТ сумата от 1008лв, представяваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2019г. до окончателното изплащане.

 

         ОСЪЖДА „ДКЦ Ескулап – Цитомед“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.„Свети Архангел“ №19А, представлявано от управителя Кузман Николов Николов, да заплати на З.А.Т., ЕГН********** *** основание 224, ал.1 от КТ сумата от 201лв, представяваща обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2019г. до окончателното изплащане.

 

         ОСЪЖДА „ДКЦ Ескулап – Цитомед“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.„Свети Архангел“ №19А, представлявано от управителя Кузман Николов Николов, да заплати на З.А.Т., ЕГН********** *** съдебно-деловодни разноски в размер на 550лв.

 

         ОСЪЖДА „ДКЦ Ескулап – Цитомед“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.„Свети Архангел“ №19А, представлявано от управителя Кузман Николов Николов, да заплати по сметка на Районен съд - Пазарджик дължимата държавна такса в размер на 200лв и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице в размер на 300лв.

         На основание чл. 242, ал. 1 ГПК допуска предварително изпълнение на решението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване  пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок, считано от съобщаването на страните.

 

                                                       

                                                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ: