РЕШЕНИЕ

 

 

Номер………../………..

Година 2021                            Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На втори февруари                                         Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

          Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

 

       като разгледа докладваното от съдията АНД № 5183 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

       Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.Д.У., ЕГН: **********, с  адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 23-0000984 от 18.11.2020г., издадено от началник отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, с което на основание чл. 93в, ал.17, т.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 36, § 2 т.ii от Регламент № 165/14 г. на ЕС.     

     В жалбата се моли за отмяна на НП, като се твърди, че то е незаконосъобразно. Сочи се, че възз. не е извършил нарушението, като се излагат аргументи в тази посока. Акцентира се и върху допуснато в хода на АНП съществено нарушение на процесуалните правила.В заключение се излагат аргументи и за приложението на чл. 28, б. „а" от ЗАНН.

     В съдебно заседание жалбоподателят  се явява, поддържа жалбата и моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно.

     Възиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.

 

    С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

     На 21.08.2020 г., около 10:40ч. в обл.Варна, автомагистрала "Хемус", на пътен възел "Летище - Варна", в посока гр.Варна, служители на РД"АА"-Варна, сред които и Б.И., спрели за проверка товарен автомобил марка "Мерцедес", кат. N2, с peг. № ТХ5425ХТ, извършващ превоз на товари за собствена сметка - хранителни стоки, по маршрут с.Приморци - гр.Варна, за което била издадена  Заповед от дата 21.08.2020г. При проверката проверяващите констатирали следното: при извършването на превоз на товари за собствена сметка, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006г. с товарен автомобил с peг. № TX5425XT, кат. N2, оборудван с дигитален тахограф марка "Continental Automotive", тип 1381.**********, № 4295733, водачът не представя за времето от 15:32ч. (12:32ч. UTC) на 17.08.2020г. до 06:43ч. (03:43ч. UTC) на 18.08.2020г., всеки ръчен запис и/или разпечатка, тахографски листи ако е управлявал МПС оборудвано с аналогов тахограф или удостоверение за дейности по образец, като в представената за проверка карта на водача с №000000000A3MN000/17.02.2020г. няма регистрирани данни за гореспоменатия период.

     Горното било квалифицирано като нарушение на чл. 36, § 2 т.ii от Регламент № 165/14 г. на ЕС. Поради което св.И. съставил АУАН срещу жалбоподателя, в който описал и класифицирал по съответния ред приетото за установено нарушение.АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя, който след запознаване със съдържанието му го подписал и в съответната графа вписал, че няма възражения. В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения.

      Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и като преценил събраните в хода на проверката доказателства, в това число и обясненията на водача, ведно с приложените към тях документи, на 18.11.2020 г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

    АНО издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, като посочил в него, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН.  С него административно-наказващият орган възприел изцяло посочените в АУАН фактически констатации и на основание  чл. 93в, ал.17, т.3 от ЗАвПр определил на У. административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.

     Наказателното постановление било връчено лично на У. на 30.11.2020г.. На 04.12.2020г., чрез началник отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, въззивникът депозирал жалба, до РС-Варна срещу горепосоченото НП.

      Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените и веществените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, трудов договор /приложен към жалбата/, заповеди, импорт на данни от карта на водача др.приобщени в хода на съдебното следствие, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

       Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

      Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

      При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

     Лицата, осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване на обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни средства, с които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 5  ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", каквото безспорно качество притежава и актосъставителя И.. Нормата на чл. 92, ал. 1 от същия закон предоставя правомощие на тези лице, при изпълнение на задълженията си  да съставят актове за констатираните нарушения. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗАвП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 год. /приложена към преписката/ министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на началниците на отдели „Контрол“ в РД"АА" да издават НП за нарушения по ЗАвП без да обвързва тези правомощия с територията на която са извършени нарушенията. В случая НП е издадено от Пламен Д. в качеството му на началник отдел“Контрол“ в РД „АА“-Варна, поради което е издадено от компетентен орган.

      Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Зафер Юмер присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН–видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан. Актът е бил съставен в присъствието и е предявен на въззивника, който е вписал че не е съгласен с него.

    Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. 

 

       

      АУАН е надлежно връчен на нарушителя. Срещу акта не са били депозирани възражения, поради което очевидно АНО е приел липса на спорни обстоятелства. 

 

      Въпреки горното съдът споделя становището, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно е приложен законът.

      

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.

      

 

 

 

На първо място както в АУАН, така и в НП липсват факти относно приложимостта на Регламент/ЕО/ 561/2006 г., тъй като в НП декларативно се сочи, че управляваното от жалбоподателя ППС е от категория N 2/ което е само правен извод/, без да са посочени каквито и да било параметри на управляваното ППС, за да се прецени принадлежността му към тази категория.

      

 

 

 

На второ място липсват факти, от които да се направи извод, че в действителност към датата и часа на проверката, с управляваното от жалбоподателя ППС е извършван превоз за собствена сметка. Видно от обстоятелствената част на НП, в същата се сочи единствено някаква Заповед от дата 21.08.2020г., но няма никакви факти какво е съдържанието на тази заповед, дали е следвало да се извърши някакъв превоз на товари, със или без заплащане и дали водачът е в някакви правоотношения със собственика на превозното средство, като видно от обстоятелствената част на НП не е ясно чия собственост е превозното средство. Факти, в чия полза е следвало да се извърши превоза и във връзка с какви нужди също липсват. Към жалбата е приложено копие от ТД на възз. с юридическото лице „Венци Трейдинг“ЕООД, но какво общо има това лице с превозното средство и превозвания товар от съдържанието на АУАН и НП не става ясно. От друга страна по преписката е приложена  Заповед от 21.08.2020г. на управителя на „Венци Трейдинг“ЕООД за извършване на превози на 21.08.2020г. с автомобил с №TX5425XT на хранителни продукти за собствена сметка. Така или иначе фактите относими към нарушението следва да са описани в НП, а не да се извличат от материалите събрани във въззивното производство. В крайна сметка какъв е бил конкретният превоз, осъществяван от възз. от материалите събрани в АНП не става ясно. Наказанието е наложено на водача именно за това, че извършва превоз за собствена сметка, а категорични доказателства в тази насока в преписката липсват.

    Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл. 36, §2, т.ii от Регламент /ЕС/ № 165/2014, съгласно която, когато водачът управлява превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, той трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган: всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006. Регламентът предвижда още, че водачът следва да е в състояние да представи и своята карта на водача /т.i на същия член/ и тахографските листове за същия период като посочения в подточка ii), през който той е управлявал превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф /т.iii/ .

     От описанието на вмененото нарушение в съдържанието на АУАН и НП е видно, че отговорността на водачът е ангажирана за това, че на посочената дата, място и час с управляваното ППС при извършване на  превоз за собствена сметка не може да представи за времето от 15:32ч. (12:32ч. UTC) на 17.08.2020г. до 06:43ч. (03:43ч. UTC) на 18.08.2020г., всеки ръчен запис и/или разпечатка, тахографски листи ако е управлявал МПС оборудвано с аналогов тахограф или удостоверение за дейности по образец, като е посочено и че липсва информация в представената от водача дигитална карта за този период. За нарушена правна норма е посочена разпоредбата на чл. 36, §2, т.ii от Регламент /ЕС/ № 165/2014, която касае всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на регламента и на Регламент /ЕО/ №561/2006. За така описаното нарушение с НП е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лв. на основание чл. 93в, ал. 17, т. 3, която касае ръчни записи и разпечатки.

    Описанието в АУАН и НП включва няколко изпълнителни деяния, съставомерните белези на които са различни и отговрността за неизпълнение на всяко едно от задълженията – не представи тахографски листа и/или карта на водача, както и записите от нея, и/или ръчни записи и разпечатки, и/или удостоверение по чл.10 ал.1 от наредбата по чл.89 ал.1 е скрепено с различните състави на отговорността по чл. 93в, ал.17, от т.1 до т.4 от ЗАвП. Следователно, обвиненията за всяко едно от посочените нарушения съществуват самостоятелно и независимо едно от друго, като конкретното вменено нарушение следва да бъде описано със съставомерните му белези. Недопустимо е налагане на наказание по  чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвП при липса на обвинение със съставомерните за отговорността обстоятелства. При така посочените норми в НП водачът не може едновременно да не е представил тахографски лист, дигитална карта и записи от нея, ръчен запис или разпечатка и удостоверение по образец. Същите се дължат алтернативно, както е посочил и въззивника в жалбата. Тахографските листи, ръчните записи и удостоверението по чл. 10, ал.1 от Наредба №Н-3/07.04.2009 г. на МТ са различни по предназначение документи и водачът не може да ги представи едновременно в един и същи период.

    С оглед на гореизложеното, съдът намира, че наложеното наказание не съответства на повдигнатото обвинение. Допуснато е от наказващия орган процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление, което е съществено, т.к. води до нарушаване правото на защита на лицето да разбере обвинението, като единство между факти, правна квалификация и санкция, и да се защити срещу него.

     Предвид констатираните нарушения на материалния и процесуалния закон съдът намира за ненужно да коментира приложението на чл. 28 от ЗАНН.

    С оглед изложеното, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното наказателно постановление – незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

 

     С оглед направеното искане от административно-наказващия орган   за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:

 

       Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В настоящия случай АНО не е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт.Разноски са поискани със съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда. Същото съдържа и становище на АНО по повдигнатото с НП обвинение, но юрисконсулт не се е явил в съдебното производство. Ето защо искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.

     

       Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                        Р  Е  Ш  И :

 

        ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000984 от 18.11.2020г., издадено от началник отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна, с което на И.Д.У., ЕГН: **********, с  адрес: *** на основание чл. 93в, ал.17, т.3 от Закона за автомобилните превози му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 36, § 2 т.ii от Регламент № 165/14 г. на ЕС.     

 

         

      Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: