Р Е Ш Е Н И Е  №

В името на народа

гр. Кърджали, 02.12.2020 г.

Административен съд - Кърджали, в  публично съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Павлина Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Божкова

Административно дело № 293/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.46, ал.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Образувано е по жалба на Х.Ю. – гражданка на ***, подадена чрез пълномощник, срещу Заповед № 292з-1804/ 02.09.2020 г., издадена от директор на ОДМВР – Кърджали. Изложени са съображения за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че нито в ЗЧРБ, нито в правилника за неговото прилагане има изискване чужденецът да пребивава определен период от време без прекъсване на адреса, който е посочил в заявлението, и на който има осигурено жилище. Достатъчно е към момента на получаване на разрешението той да разполага с реална възможност и да има годно правно основание да обитава жилището, за осигуряването на което е представил доказателства. Посочва се, че към датата на получаване на разрешението за постоянно пребиваване жалбоподателката е разполагала с договор за наем на жилище, за който няма данни да е неистински, нито прекратен. Т.е. към момента на получаване на разрешението за постоянно пребиваване договорът е действащ. От изложеното се прави извод, че не може да се установи по безспорен и категоричен начин, че за получаването на разрешение за постоянно пребиваване в Република България чуждата гражданка е представила данни, които са неверни. Изразява се становище, че в тежест на административния орган е да установи всички факти и обстоятелства, послужили като основание за издаване на акта. Цитира се Решение № 381/ 13.01.2016 г. по адм. д. № 8828/ 2015 г. на ВАС.

В жалбата се сочи също, че съгласно чл.40, ал.3 от ЗЧРБ, Правото на дългосрочно пребиваване се отнема в случаите по ал. 1, т. 3, 6, 9 и 11 и чл. 42, ал. 1, когато чужденецът представлява реална и сериозна заплаха за националната сигурност и обществения ред. Твърди се, че никъде не са изложени мотиви и становище относно наличието на посочените основания спрямо жалбоподателката. Посочва се Решение № 1164/ 10.06.2015 г. на АС – Пловдив по адм.д. № 785/ 2015 г. по описа на същия съд. В съответствие с изложеното се прави искане да се отмени оспорения административен акт, като се претендира присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не се представлява. От пълномощника е й е постъпила писмена защита с изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваната ЗНПАМ, идентични с посочените в жалбата.

Ответникът – Директор на ОДМВР – Кърджали, чрез пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В писмена защита развива подробни съображения в подкрепа на становището си. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С оспорената ЗНПАМ № 292з-1804/ 02.09.2020 г. на директора на ОДМВР – Кърджали, на основание чл.40, ал.1, т.3 от ЗЧРБ, е отнето правото на постоянно пребиваване в Република България на Х.Ю., гражданка на ***, родена на *** ***, ЛНЧ **********, ЕГН **********, постоянно пребиваващ в Република България чужденец на основание чл.25, ал.1, т.9 от ЗЧРБ. На основание чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ е определен 15-дневен срок за напускане на страната. В заповедта е посочено, че при осъществяване на контрол по спазване на условията и реда за пребиваване на чужденци на територията на област Кърджали, в изпълнение на чл.30, ал.1, т.6 от ЗМВР, служители на група „ Миграция” – Кърджали установили, че Х.Ю., гражданка на ***, постоянно пребиваващ в Р България чужденец, е извършила нарушение на ЗЧРБ. Цитирано е разпоредително писмо на главния секретар на МВР, УРИ ***/ *** г. и е посочено, че в изпълнение на същото, на 09.07.2020 г. служители на група „Миграция” извършили проверка на заявения от Х. Ю. адрес *** с домакин Ш. Б. Ю. В ЗНПАМ е отразено, че резултатите от проверката показват, че за да получи право на продължително пребиваване Х.Ю. е декларирала пред административния орган неверни данни – заявила е адрес на пребиваване, на който чуждият гражданин от 11.09.2018 г. не е пребивавала нито един път. Прието е, че това е основание за отнемане правото на пребиваване на Х. Ю. на основание чл.40, ал.1, т.3 от ЗЧРБ.

От утвърдено, от директора на ОДМВР – Кърджали, предложение, изготвено от началник група „Миграция” – Кърджали, се установява, че при извършената проверка на адреса, на който Х.Ю. е заявила, че се намира жилището – ***, е установено, че то представлява двуетажна къща. На първия етаж живее М. И. И. с ЕГН **********. Вторият етаж се състои от две стаи и коридор, отдадени от собственика Ш. Б. Ю. на 8 чужди граждани, включително и жалбоподателката. След показване на снимка на Х.Ю. от АИС „Единен регистър на чужденци” на М. И. той заявил, че не познава лицето и то не е пребивавало на адреса. В предложението е направено заключение, че сключеният нотариално заверен договор за наем между Ш. Ю. и жалбоподателката Х.Ю., макар и издържан в юридическо отношение, въвежда административния орган в заблуждение, тъй като не е възможно осем лица да пребивават в една стая, от една страна. От друга – въпреки сключения договор за наем Х.Ю. не е посетила адреса нито веднъж. Направен е извод, че за да получи право на продължително пребиваване Х.Ю. е декларирала пред административния орган неверни данни – заявила е адрес на пребиваване, на който чуждият гражданин от 11.09.2018 г. не е пребивавала нито един път. Прието е, че установено е основание за отнемане правото на пребиваване на лицето на основание чл.40, ал.1, т.3 от ЗЧРБ.

В предложението се съдържа констатация, че от извършена проверка в информационните фондове на МВР е установено, че спрямо Х. Ю. няма производство по ЗУБ. Х. Ю. е със статут на постоянно пребиваващ в Република България чужденец от 15.03.2019 г., като от разрешаване на пребиваването до момента е пребивавала в страната 6 дни. В информационните фондове липсват данни за семейното й положение. Не е представила обяснения и възражения, въз основа на които да се изследва семейното й положение във връзка с чл.44, ал.2 от ЗЧРБ. На 16.02.2020 г. е напуснала Република България, след което не се е завръщала. Посочено е, че жалбоподателката, със семейството си, живее извън Република България. Изводът е, че наложената ПАМ няма да ограничи правото на личен и семеен живот или пряко да създаде затруднения за поддържане на семейни, културни и социални връзки с държавата на произход.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е основателна.

Оспорената заповед за налагане на ПАМ – „Отнемане правото на пребиваване на чужденец”, е издаден от компетентен административен орган съгласно чл.44, ал.1 от ЗЧРБ – директор на областна дирекция на МВР – Кърджали. Формално е спазено изискването в чл.59, ал.2 от АПК за мотивираност на акта, доколкото са посочени фактически основания за постановяването му.

АС – Кърджали не споделя довода в жалбата за незаконосъобразност на оспорената заповед поради нарушение на чл.40, ал.3 от ЗЧРБ, тъй като посочената разпоредба урежда хипотези на отнемане на правото на дългосрочно пребиваване, а жалбоподателката е със статут на постоянно пребиваващ чужденец.

Оспорената заповед на директора на ОДМВР – Кърджали е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалния закон, като основанията за този извод са следните:

Съгласно посоченото правно основание за издаване на обжалвания административен акт – чл.40, ал.1, т.3 от ЗЧРБ, Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато се установи, че данните, представени за получаването му, са неверни. В настоящия случай е безспорно, че жалбоподателката Х.Ю., от 15.03.2019 г., е със статут на постоянно пребиваващ чужденец в Р България на основание чл.25, ал.1, т.9 от ЗЧРБ, който гласи: Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците, които не са лица от български произход, родени на територията на Република България, изгубили са българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и желаят трайно да се установят на територията на страната.

В чл.23, ал.6 от ЗЧРБ е предвидено За получаване право на постоянно или дългосрочно пребиваване чужденецът подава лично в дирекция "Миграция" или в сектори/групи "Миграция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец и документи съгласно правилника за прилагането на закона.

От своя страна в нормата на чл. 34, ал.1 от ППЗЧРБ е предвидено, че За получаване право на постоянно пребиваване чужденецът подава лично в дирекция "Миграция" или в ОДМВР заявление по образец съгласно приложение № 4, към което прилага:

1. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2013 г.) документ за платена държавна такса по чл. 12, ал. 4 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси;

2. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, когато такава се изисква, и печата за последното му влизане в страната; за сверяване автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващия го документ;

3. доказателства за осигурено жилище;

4. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2017 г., в сила от 27.06.2017 г.) доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната;

5. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявлението.

В чл.40 от ППЗЧРБ е поставено изискване за получаване право на постоянно пребиваване на основание чл.25, ал.1, т. 9 ЗЧРБ (основанието, на което жалбоподателката е придобила статут на постоянно пребиваващ чужденец в Р България) чужденецът прилага документите по чл.34, ал. 1 и:

1. (отм. – ДВ, бр. 81 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.);

2.удостоверение от общината по местожителство или постоянен адрес преди напускане на Република България относно датата и начина на напускане на страната;

3. удостоверение за раждане;

4. удостоверение от Министерството на правосъдието, че лицето не е български гражданин.

Посочените разпоредби от ППЗЧРБ определят документите, които чужденецът следва да представи при подаване на заявление за получаване разрешение за постоянно пребиваване на Република България, както и обстоятелствата, които е необходимо да се установят, за да се получи такова разрешение. Сред изброяването в цитираните норми от ППЗЧРБ не се съдържа изискване за посочване на адрес на пребиваване, както и за определен период, през който чужденецът да е бил на този адрес.

В чл.34, ал.1, т. 3 от ППЗЧРБ е предвидено, че към заявлението за получаване право на постоянно пребиваване следва да се представят доказателства за осигурено жилище. Както се установява от административната преписка по издаване на оспорената заповед, жалбоподателката е представила нотариално заверен договор с дата 11.09.2018 г., съгласно който е наела част от къща в ***. Посоченото в заповедта фактическо основание за издаването й – деклариране пред административния орган на неверни данни – заявен от Х. Ю. адрес на пребиваване, на който от 11.09.2018 г., тя не е пребивавала нито един път, е неотносимо предвид нормите на чл.34, ал.1 от ППЗЧРБ и чл.40 от ППЗЧРБ, които не изискват доказване на адрес на пребиваване на чужденеца. Това обстоятелство не е сред изброените, които кандидатстващият за получаване на разрешение за пребиваване, трябва да докаже. Изложеното от административния орган основание в обжалваната заповед – деклариране на адрес, на който чужденецът не е пребивавал, би било основание за отнемане правото на пребиваване на основание чл.40, ал.1, т.5 от ЗЧРБ, но не и по чл.40, ал.1, т.3 от същия закон.

На следващо място АС – Кърджали приема, че така посоченото основание за отнемане правото на пребиваване не е доказано. От събраните доказателства, включително и снимки, се установява, че вторият етаж от къщата е със самостоятелен вход с външно стълбище. По този начин жалбоподателката може да отиде на етажа и без да бъде видяна от лицето, живеещо на първия етаж. Поради изложеното твърдението на това лице, че не я е виждало, не може да послужи като убедително доказателство за приетото от административния орган, че тя не е пребивавала нито един ден на адреса.

В обжалваната заповед, след фактическото основание за издаването й, е посочено, че административният орган се е запознал с мотивите на началник група „Миграция”, изложени в предложение № 292р-17930/ 01.09.2020 г. В предложението фактическото основание за отнемане правото на пребиваване е формулирано по същия начин, както и в заповедта на директора на ОДМВР – Кърджали – „Извършената от служители на група „Миграция” проверка показва, че за да получи право на постоянно пребиваване U. H. е декларирала пред административния орган неверни данни - заявила е адрес на пребиваване, на който чуждият гражданин от 11.09.2018 г. не е пребивавала нито един път.“

В предложението е споменато, че сключеният договор за наем от жалбоподателката, макар и издържан в юридическо отношение, въвежда административния орган в заблуждение, тъй като не е възможно 8 лица да пребивават в една стая, от една страна, а от друга – въпреки сключения договор за наем Х. Ю. не е посетила адреса нито веднъж. Посоченото в предложението, че не е възможно осем лица да живеят в една стая, не може да се приеме като основание за отнемане правото на пребиваване поради представяне от жалбоподателката на неверни данни за осигурено жилище. Изложеното е констатация, която не е подкрепена с доказателства защо началник група „Миграция” приема такава невъзможност. Липсват данни в какъв интервал от време пребивават лицата в жилището, по колко лица.

При така изложените съображения АС – Кърджали приема, че жалбата е основателна и следва да се уважи, като се отмени оспорената заповед на директора на ОДМВР – Кърджали.

При този изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателката за присъждане на деловодни разноски. Доказани са направени разходи в размер на 350 лв., представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС с дата 28.09.2020 г. и 10 лв. – внесена държавна такса. На основание чл.143, ал.1 от АПК ОДМВР – Кърджали следва да бъде осъдена да възстанови направените от жалбоподателката деловодни разноски в размер на 360 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл.173, ал.2, предл. 3-то АС – Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

 

Отменя Заповед № 292з-1804/ 02.09.2020 г., издадена от директор на ОДМВР – Кърджали.

Осъжда ОДМВР – Кърджали да заплати на Х. Ю., гражданка на ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 360 лв. (триста и шестдесет лева).

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                         Съдия: