Р Е Ш Е Н И
Е
№ 20.07.2020
година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на
16.06.2020 година, в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
МАРТИНА КИРОВА
секретар:Л.Р.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 241/2020г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба от "ПРОФИ КРЕДИТ България"ЕООД, ЕИК *********, чрез юриск.Р.И., се обжалва решение № 507/02.07.2019г. на ЯРС по гр.д.№ 5088/2018 г. по описа на ЯРС. Въззивникът обжалва решението като неправилно и излага съображения. Смята за неправилен изводът на ЯРС, че Споразумението за предоставяне пакет допълнителни услуги е нищожно поради заобикаляне на чл.10а, ал.2 ЗПК, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл.11 ЗПК и излага съображения. Счита за неправилен изводът на съда, че предсрочната изискуемост на Договор за потребителски кредит №********** не е надлежно обявена на длъжника. Възразява, че чл.60, ал.2 от ЗКИ е неприложим за въззивника като небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ, предвид което по отношение договора за кредит указанията в т.18 от ТР 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.4/2013г. на ОСГТК не следва да бъдат прилагани. Смята, че с осъщественото връчване на особения представител на ответника е осъществено надлежно уведомяване на кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита на основание чл.12.3 от ОУ. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи иска.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от адв.С.В. - особен представител на ответника Д.М., с който се оспорва въззивната жалба и се излага, че първоинстанционното решение е правилно. Моли ЯОС да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди обжалваното решение.
В с.з. въззивникът не изпраща представител. От процесуалния представител на страната юриск. И. е постъпила писмена молба по делото, с която се моли съдът да даде ход на делото в отсъствие на юрисконсулта. Заявено е становище по съществото на спора, с искания за отмяна на обжалваното решение, уважаване на предявения иск и присъждане на разноските по делото.
Въззиваемият Д.М. се представлява от особен представител адв.В., която моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД против Д.М., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 2950.83лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 949/2018 г. по описа на ЯРС.
Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено следното:
Видно от договор за потребителски кредит № **********/07.01.2015г. заемодателят се е задължил да предостави на заемателя Д.М.М. – главен длъжник, кредит в размер на 3000 лева със задължението на заемателя да върне кредита на 24 бр. месечни погасителни вноски, с уговорен размер на месечна погасителна вноска 185.46 лв., ГЛП 41.17%, ГПР - 49.90%., дължима сума по кредита 4451.04 лв.. По пакет за допълнителни услуги заемателят със солидарния длъжник са задължени да заплатят солидарно възнаграждение от 2250лв. като общото задължение е 6701.04 лв. и е уговорен общ размер на месечната вноска 279.21.13лв. с дата на погасяване - 2-ри ден от месеца. Видно от пакета допълнителни услуги същият съдържа услуги, изразяващи се в: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой вноски; възможност за намаляване на определен брой вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Представено е преводно нареждане за 3000лв. преведени от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД на Д.М. и извлечение от сметка, в което ищецът е отразил, че е получил от длъжника общо сумата 4842.64лв..Не се спори, че погасената от кредитополучателя сума е в общ размер 4942.64лв. като по главницата е погасена сумата 1926.26лв., от договорно възнаграждение за изтегления кредит в размер на 1451.04 лв. е погасена сума в размер на 1328.88 лв., от възнаграждението по пакет допълнителни услуги в размер 2250.00 лв. е заплатена сума в размер на 562.50 лв.
Представен е погасителен план, видно от който е настъпил падежът и на последната вноска на 2.02.2017г.
Представено е уведомително писмо от 16.03.2016г. от кредитора до ответника, в което е посочена непогасената част от задължението по Договора и е записано, че поради нарушение на задълженията на длъжниците по Общите условия съгласно договора за кредит, задължението е обявено за предсрочно изискуемо и е начислена неустойка. Няма доказателства за получаването на уведомителното писмо от ответника.
Видно от ч.гр.д. №949/2018 г. на ЯРС, по заявление по чл.410 ГПК на въззивника-ищец заповедният съд е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжника Д.М.М. и П. Г. С. - съдлъжник, солидарно да заплатят сумата 2950.83 лв., от която 2238.64лв. главница по договор за потребителски кредит № **********/07.01.2015г., неустойка 712.19лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; 159.02лв. - разноските по делото. По отношение на П. Г. С. заповедта е влязла в сила, а по отношение на солидарния длъжник Д.М.М. – въззиваем по делото, заповедта не е влязла в сила. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и с Разпореждане от 16.04.2018г. заповедният съд е предоставил на заявителя предвидената в чл.415, ал.1, т.2 от ГПК възможност да предяви иск против длъжника за установяване на вземането си. В дадения едномесечен срок заявителят е предявил иск по чл.422 от ГПК против длъжника за установяване дължимостта на сумата 2950.83 лв., представляваща общата сума, за която е била издадена Заповедта.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно.
Предявеният иск е по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.240 от ЗЗД, чл.92 ЗЗД.
В заповедното производство е претендирана главница в размер на 2238.64 лв. и неустойка в размер 712.19лв., докато в исковата молба, след уточнението се твърди, че от главницата в размер на 3000 лева е погасена сума в размер на 1926.26 лв. и се претендира сума в размер на 1073.74 лв.; от договореното съгласно чл.4 от Общите условия към ДПК договорно възнаграждение за изтегления кредит, което е предварително определено в размер на 1451.04 лв., е погасена сума в размер на 1328.88 лв. и се претендира да бъде заплатена сума в размер на 122.16 лв.; от възнаграждението за допълнителни услуги в размер на 2260лв. са платени 1687.50лв. и се иска да бъде заплатена сума в размер на 562.50 лв.. В заявлението в заповедното производство в графата „лихви” в т.9 от попълнения образец липсва посочено вземане за възнаградителна лихва. Не са изложени обстоятелства относно сключването на споразумение за пакет от допълнителни услуги и за договорено възнаграждение за тях. Не е заявена нито в т.12 /„обстоятелства, от които произтича вземането”/, нито в „допълнителните изявления” /т.14/ претенция за такава лихва и възнаграждение. Т.е. от заявлението в заповедното производство може да се направи единствено изводът, че претенцията е за 2238.64 лв. главница и 712.19лв. неустойка. Недопустимо е въвеждането в исковото производство на ново основание на вземането в частта за разликата над 1073.74 лв. до 2238.64 лв. Исковата молба по чл.422 от ГПК следва да съдържа същото вземане, което е заявено пред заповедния съд, основаващо се на същите обстоятелства. С оглед на това е недопустимо и изменение на основанието на иска /виж. ТР №4/08.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС/.
Предвид изложеното, ЯОС счита, че липсва правен интерес от установителен иск за вземанията, които не са посочени в заявлението пред заповедния съд - за възнаградителни лихви и възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги. Ето защо претенцията за лихви и възнаграждение за допълнителен пакет услуги следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Тъй като районният съд се е произнесъл по недопустима претенция, решението му в тази част се явява недопустимо и на основание чл.270, ал.3 от ГПК следва да бъде обезсилено, а производството в тази му част - прекратено.
Тъй като за вземането за главница, претендирано със заявлението, за разликата над 1073.74 лв. до 2238.64 лв. не е бил предявен иск по чл.422 от ГПК с оглед изричната конкретизация в този смисъл, направена от ищеца-въззивник, следва заповедта в тази й част да бъде обезсилена от заповедния съд /виж. ТР №4/08.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС/.
В допустимата му част, относно претенцията за главница до размера от 1073.74 лв. и за неустойка от 712.19лв. решението на ЯРС е правилно.
Установено е по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. от ЗПК. Според чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно сключен договор за потребителски кредит № **********/07.01.2015г. с общи условия, е предоставен от въззивника на кредитополучателя кредит в размер на 3000 лв. със задължението на заемателя да върне кредита на 24 бр. месечни погасителни вноски, с уговорен размер на месечна погасителна вноска 185.46 лв., ГЛП 41.17%, ГПР - 49.90%., дължима сума по кредита 4451.04 лв.. По пакет за допълнителни услуги заемателят със солидарния длъжник се задължили да заплатят солидарно възнаграждение от 2250лв. като общото задължение е 6701.04 лв. и е уговорен общ размер на месечната вноска 279.21.13лв. с дата на погасяване - 2-ро число на месеца.
Правилно ЯРС е приел, че предсрочната изискуемост на Договор за потребителски кредит №********** не е надлежно обявена на длъжника. ВКС е постановил решение по реда на чл. 290 от ГПК по въпроса изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, вземане, произтичащо от договор за заем, сключен с финансова институция (каквато е и ищцовото дружество), в който договор се съдържа уговорка, че целият заем става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, но чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от кредитора – финансова институция (Решение №3/17.04.2019 по т.дело №1831/2017 г., ТК, II т.о.). Прието е, че страните по договора за заем за потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата на чл.9 от ЗЗД договорна свобода да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като такава уговорка противоречи на характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока, уговорени в договора или предвидените в закона. С оглед на така приетото от касационния съд, ЯОС счита, че уговорената между страните предсрочна изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо волеизявление на кредитора, което да е достигнало до длъжника. В случая е налице такова изявление, но липсват доказателства да е било изпратено, съответно получено от ответника-кредитополучател. Поради това не са настъпили последиците, предвидени в ОУ, включително не е активирана неустоечната клауза. Ето защо, претенцията за неустойка е неоснователна. Длъжникът не е изгубил преимуществото на срока, договорен първоначално в негова полза. Към момента на завеждане на заповедното производство е настъпил падежа на последната вноска по договора за кредит. По делото е установено, че до предявяване на иска длъжникът е изплатил сумата 4569.58лв., която сума напълно покрива задължението му, поради което въззивният съд отхвърля като неоснователен предявеният от „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София, с ЕИК *********, против Д.М.М. иск по чл.422 ГПК да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца главница 1073.74 лв. по процесния договор за кредит и 712.19лв. неустойка. Предвид изложеното, ЯОС следва да потвърди обжалваното решение в частта, с която е разгледана допустимата искова претенция за главница и неустойка.
При този изход на делото, на въззивника не се следват разноски.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 507/02.07.2019г. на ЯРС по гр.д.№ 5088/2018 г. по описа на ЯРС, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София, с ЕИК *********, против Д.М.М. иск по чл.422 ГПК да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца горницата над 1073.74 лв. до 2238.64 лв., включваща вземания за договорно възнаграждение в размер от 122.16 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 562.50 лв., ведно със законната лихва за забава върху тези суми и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Потвърждава първоинстанционното решение в останалата му част като правилно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.