№ 126
гр. Ловеч, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20254300500255 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 30/12.02.2025 г. по гр.д. № 935/2023 на РС Тетевен, съдът е
признал за незаконно и отменил уволнението на Д. М. В., извършено със
Заповед № 14/09.10.2023 г. на Управителя на Социални Услуги – ***, за
налагане на дисциплинарно наказание уволнение, и възстановил Д. М. В. на
заеманата преди уволнението длъжност „шофьор“ в Социални Услуги – ***. С
решението съдът осъдил Социални Услуги – *** да заплати на Д. М. В. сумата
от 5350,85 лева, представляваща обезщетение в размер на брутно
възнаграждение за времето, през което ищецът е останал без работа в
следствие на незаконното уволнение. С решението съдът е разпределил
отговорността за разноските, присъждайки такива в полза на Д. М. В., като
наред с това е осъдил ответника за заплати и дължимата държавна такса по
сметката на съда.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от Социални Услуги – ***.
Във въззивата жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон и
необоснованост, свеждащи се до: необсъждане на представените от
въззивника доказателства и направените възражения; едностранно обсъждане
на доказателствата по делото, в подкрепа тезата на ищеца; изграждане на
изводи по фактите с приемане за установени на изгодните такива за ищеца,
при липсва доказателствени източници за тях; несъобразяване от районния
съд, че с оглед отмяната на болничния лист за ползване на временна
неработоспособност, ищецът е следвало да се яви на работа, а поради
неявяването му, заповедта за уволнение се явявала законосъобразна; липсата
на мотиви относно недобросъвестността на работника при ползване на
болничните листи, която следвало с оглед данните по делото, че ищецът е
1
знаел за тяхното анулиране при получаване на заповедта и за отказа му да се
яви на преглед пред ТЕЛК. Въз въззивната жалба е направено искане за
отмяна на решението в обжалваната му част, за отхвърляне на предявените
искове и за присъждане на разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия е постъпил писмен отговор,
в който се дава становище за неоснователност на оплакванията във въззивната
жалба, респ. за правилност на решението. В писмения отговор се поставя
акцент върху липсата на извършено от ищеца дисциплинарно нарушение, с
оглед признатата му с болничните листи временна неработоспособност, както
и върху добросъвестността на работника при ползване на отпуска, доколкото
същият не е знаел за отмяната на болничните листи. В писмения отговор се
прави искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на
разноските за въззивната инстанция.
Въззивникът Социални Услуги – *** взема участие в откритото
съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Н.
С., който поддържа въззивната жалба, в хода на устните състезания излага
съображения за нейната основателност, респ. за неправилност на решението,
моли за неговата отмяна, за отхвърляне на предявените искове и за
присъждане на разноските по делото.
Въззиваемият Д. М. В. взема участие чрез адв. С. Л., която оспорва
въззивната жалба, в хода на устните състезания излага съображения за
правилност на решението, моли за неговото потвърждаване и за присъждане
на разноските по делото.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната
част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата
правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е образувано по следните искове,
предявени от Д. М. В. против на Социални Услуги – ***: по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със
заповед № 14/09.10.2023 г. на Управителя на Социални Услуги – ***; по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„шофьор ” в Социални Услуги – ***; и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане
на сумата 5350,85 лева - обезщетение за оставяне без работа за срок от шест
месеца. В исковата молба се поддържа незаконност на уволнението, тъй като
ищецът не се явявал на работа, поради заболяване, за чието лечение постъпил
в лечебно заведение и за което заболяване имало издадени болнични листове,
като по отношение последвалата отмяна на болничните листове се поддържа,
че ищецът не е имал знание за нея, доколкото не са му връчвани експертните
решения на ТЕЛК, нито е участвал в производството по обжалването им пред
ТЕЛК, че научил за отмяната им в рамките на дисциплинарното производство.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Социални Услуги – *** е постъпил
писмен отговор на исковата молба, в който е направено възражение за
законност на уволнението на ищеца, основано на твърдения за неявяване на
ищеца на работа без уважителна причина в рамките на 25 работни дни (в
периода от 21.06.2023 г. до 25.07.2023 г. и в периода от 01.09.2023 г. до
06.10.2023 г.), като липсата на основателна причина за неявяването се
2
обосновава с анулиране на представените от ищеца болнични листове, както и
с недобросъвестност на ищеца при позоваването им, доколкото през време на
отпуска по болест се констатирали, че последният работел (бил в работно
облекло). В писмения отговор се поддържа, че неявяването съставлява тежко
нарушение на трудовата дисциплина, обуславящо налагане не дисциплинарно
наказание уволнение.
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и това се установява от наличните
документи в трудовото досие, че въз основа на трудов договор № 4/01.03.2021
г. ищецът Д. М. В. е назначен в Социални Услуги – *** на длъжност „шофьор
на автомобил до 9 места“, считано от 01.03.2021 г., за период от 24 месеца или
до изчерпване на финансовия ресурс за делегирана държавна дейност
„Асистентска подкрепа“. Впоследствие са сключени няколко допълнителни
споразумения към трудовия договор, с които се увеличавало основното
месечно възнаграждение на ищеца, както следва: на 710 лв., считано от
01.04.2022 г. - въз основа на допълнително споразумение 30.03.2022 г. и на 780
лв. – въз основа на допълнително споразумение от 28.02.2023 г.
От приетата епикриза из. № 1424/2023 г. на МБАЛ Тетевен се
установява, че по повод повишена температура, оток и зачервяване в областта
на главата, на 21.06.2023 г. Д. М. В. е приет в Хирургично отделение при
„МБАЛ Тетевен - Д-р Ангел Пешев“ - гр. Тетевен, че в лечебното заведение е
извършена хирургична интервенция на възпаленото място, след което е
предписана терапия с антибиотици, а изписването на ищеца е на 25.06.2023 г.
На 27.06.2023 г. са издадени два болнични листа за временна
неработоспособност (№ Е 2023 0515273 и № Е 2023 0515274), с които на Д. М.
В. е разрешен 35 дни отпуск по болест, за периода от 21.06.2023 г. до
25.07.2023 г. (5 дни болничен режим и 30 дни амбулаторен). По повод
обжалването му (от управителя на „Социални услуги - домашен социален
патронаж Тетевен“, чрез ТП на НОИ Ловеч), болничен лист № Е2023 0515273
е потвърден с експертно решение № 216/16.05.2024 г. на НЕЛК, а повод
обжалването му (от Директора на ТП на НОИ - Ловеч) болничен лист №
Е2023 0515274 е потвърден с експертно решение № 00054/14.03.2024 г. на
ТЕЛК.
От приетата епикриза из. № 1987/2023 г. на МБАЛ Тетевен се
установява, че по повод повишена температура, оток, зачервяване и силна
болка в областта на десен крак, на 01.09.2023 г. Д. М. В. е приет в Хирургично
отделение при „МБАЛ Тетевен - Д-р Ангел Пешев“ - гр. Тетевен, че в
лечебното заведение е са направени изследвания и е проведено
медикаментозна терапия, че ищецът е изписан на 06.09.2023 г. с предписание
за проследяване на заболяването. На 07.09.2023 г. е издаден болничен лист за
временна неработоспособност (№ Е 2023 2573261), с които на Д. М. В. е
разрешен 36 дни отпуск по болест, за периода от 01.09.2023 г. до 06.10.2023 г.
(6 дни болничен режим и 30 дни амбулаторен). По повод обжалването му (от
управителя на „Социални услуги - домашен социален патронаж Тетевен“),
болничен лист № Е2023 2573261 е потвърден с експертно решение №
217/16.05.2024 г. на НЕЛК.
Със заповед № 15/03.07.2023 г., издадена от управителя на Социални
Услуги – *** (М. Г.) е наредено съставяне на комисия в персонален състав:
3
председател В.Н. (главен счетоводител при звено „СУ-ДСП“), П.М. (социален
работник ДД „АП“ ) и Д.Д. (социален работник „СУ ДСП Тетевен“), със
задача: да извърши с протокол приемане и предаване на служебен автомобил
Пежо Рифтер е рег. *******, собственост на Община Тетевен, между И.Н.И.
(на длъжност „шофьор“) и Д. М. В. (на длъжност „шофьор“), като в заповедта
е указано заедно с автомобила, И.Н.И. (приемащият) да получи всички
документи, като в протокола „да бъде записан началния километраж,
наличното гориво, както и техническото състояние на автомобила“.
В протокол от 03.07.2023 г., съставен от комисията, назначена със
заповед № 15/03.07.2023 г., е отразено,че в 14:20 часа, комисията посетила
дома на Д. М. В., че същият бил в работен гащеризон и ремонтирал
автомобили в автосервиза на сина му, че съгласно болничен лист № Е 2023
0515273 от 27.06.2023 г., издаден от ЛКК при МБАЛ Тетевен Д. М. В. ползвал
домашен отпуск за временна работоспособност за периода от 21.06.2023 г. до
25.07.2023 г., че Д. М. В. отказва да предаде автомобила на комисията, както и
да предаде ключа на служебния автомобил, което е обсебване на общинска
собственост.
С писмо изх. № ДСП93/09.10.2023 г. М. Г., в качеството й на управител
на Социални Услуги – ***, поискала от Д. М. В. да представи писмени
обяснения относно неявяването му на работа в рамките на 25 работни дни (в
периода от 21.06.2023 г. до 25.07.2023 г.) и в рамките на 24 работни дни (в
периода от 01.09.2023 г. до 06.10.2023 г.), за които периоди представените
болнични листи са отменени със съответните експертни решения на ТЕЛК.
На 09.10.2023 г. Д. М. В. представил писмени обяснения (вх. №
94/06.10.2023 г.), според които за издадените болнични той разполага с всички
необходими медицински документи, а за образуваните производства по повод
нямал представа, тъй като не бил известяван от никого, а при опит да се
свърже по телефон с ТЕЛК Троян, от там му било обяснено, че всички са в
отпуск и не може да получи информация.
Със заповед № 14/09.10.2023 г. управителят на Социални Услуги – ***
наложил на Д. М. В. дисциплинарно наказание „уволнение“ за допуснато от
него нарушение на трудовата дисциплина неявяване на работа в течение на
два последователни работни дни. Със заповедта е наредено на Д. М. В. да
бъде изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 7 работни дни
неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. Заповедта е връчена на ищеца
лично на 09.10.2023 г., което е удостоверено с полагането върху заповедта на
подпис от него за получател, както и с подписана двама свидетели.
От направената в районния съд констатация в трудовата книжка (в
съдебно заседание от 01.02.2024 г. се установява, че след 09.10.2023 г.
(прекратяване на трудовото правоотношение със Социални Услуги – ***) Д.
М. В. не е започвал работа при друг работодател, от приетото удостоверение
на ТД НАП Велико Търново от 29.01.2025 г. е видно, че в периода от
09.10.2023 г. до 29.01.2025 г. няма регистрирани трудови договори и данни за
осигуряване на Д. М. В..
От заключението на съдебно-икономическата експертиза по гр.д. №
935/2024 г. на РС Тетевен, която съдът приема, като пълна и научно
обоснована, се установява, че общият размер на обезщетението за оставане без
работа за периода от 09.10.2023 г. до 09.04.2024 г., е 5 350,85 лв., като до
31.12.2023 г. то е определено въз основа на последното брутно трудово
възнаграждение за месец август 840,84 лв. (средно дневно обезщетение от
4
38,22 лв., 22 работни дни), а след 01.01.2024 г. – въз основа минималната
работна заплата от 933 лв. (средно дневно обезщетение от 42,41 лв., при 22
работно дни месечно).
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Заповедта управителя на социалните услуги, с която е наложено
наказание дисциплинарно уволнение, отговаря на изискванията в чл. 195, ал. 1
КТ – тя е писмена, като съдържанието на нейните мотиви включва означаване
на нарушителя, нарушението и кога е извършено (с посочване периодите на
неявяване на работа, без представяне на документ, оправдаващ отсъствието,
поради последвала отмяна на издадените болнични листи), наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага, т.е. позволяващо на работника
да узнае за какво точно му се налага наказанието и да организира защитата на
правата си. В хода на производството работодателят е предоставил на ищеца
възможност да даде писмени обяснения, каквито от него са представени в
указания срок, поради което е изпълнено и изискването на чл. 193 КТ. От
работодателя са спазени и сроковете по чл. 194 КТ за налагане на
дисциплинарното наказание, доколкото вмененото нарушение е извършено в
периода от 01.09.2023 г. до 06.10.2023 г., а заповедта за налагане на
наказанието е от 09.10.2023 г., в който ден заповедта е получена от ищеца.
Независимо от това съдът счита, че работодателят неправилно е вменил
на ищеца нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 1 КТ и е счел, че е
налице основанието по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ за налагане на дисциплинарно
наказание уволнение - неявяване на работа в течение на повече от два работни
дни. През означените в заповедта за уволнение два периода ищецът не се е
явявал на работа поради заболяване, което е удостоверено с надлежни
документи (два болнични листа), издаден от компетентен здравен орган, който
е разрешил ползването на отпуск поради временна неработоспособност,
поради което не е осъществен състав на дисциплинарно нарушение. Отмяната
на болничните листи от ТЕЛК е на формално основание (ненамиране на
ищеца на адреса и непредставяне на медицински документи), което
впоследствие е отречено от НЕЛК с потвърждаване болничните листи и
признаване на тяхната обоснованост. Независимо от първоначалната им
отмяна от ТЕЛК, след като болничните листи са потвърдени по
административен ред от НЕЛК, работодателят не може да приеме, че
работникът или служителят е бил длъжен да се явява на работа. Това е така,
защото при издаване на заповедта за уволнение решенията на ТЕЛК, с които
болничните листи са отменени, не са влезли в сила, а последвалото им
обжалване и отмяна от НЕЛК не заличило основанието за неявяването на
ищеца на работа. Болничните листи са издадени след като и в двата случая на
неявяването му, ищецът е постъпил на лечение в болница (първия път за шест,
а втория за пет дни), като след изписването медицинските лица са преценили,
че лечението му следва да продължи в домашни условия, признавайки му
временна неработоспособност. Тази професионална преценка в настоящето не
би могла да се проверява или ревизира, от една страна, а от друга, тя е била
ръководна за ищеца да не се явява на работа в периода на разрешения отпуск
по болест.
При установените по делото обстоятелства не би могло да се изгради
извод за недобросъвестно упражняване на права от страна на ищеца. През
5
двата периода на разрешения с болничните листи отпуск поради временна
неработоспособност ищецът е бил хоспитализиран, като след изписването на
него му е предписано лечение в домашни условия. По делото няма
доказателства, от които би могло да се изгради извод за недобросъвестност на
ищеца и да се приеме, че той виновно не е изпълнявал задълженията си по
трудовото правоотношение и че е трябвало да се яви на работа. Д. М. В. е
постъпил в лечебни заведения, а след изписването му останал на домашно
лечение, в съответствие с предписанията на медицинските лица. Твърденията
за извършвана от него ремонтна дейност в сервиз на сина му не се доказват,
вкл. от приетия протокол на комисията, която е трябвало да извърши с
протокол приемане и предаване на служебен автомобил. Записаното в
протокола удостоверително изявление, че ищецът бил в работен гащеризон и
ремонтирал автомобили в автосервиза на сина му не е убедително, доколкото
не изяснява как от възприемане Д. М. В. му с такова работно облекло в дома
му, се прави извод за извършвана от него дейност по ремонт на автомобили в
сервиз на неговия син. Ако изводът на комисията за извършвана от ищеца
ремонтна дейност в сервиза на сина му бе верен, би следвало работодателят
още тогава да поиска обезсилване на издадения болничен лист, вкл. да поиска
от работника обяснения при завръщането му на работа след края на първия
болничен (25.07.2023 г.) до началото на следващия (01.09.202023 г.), през
който период Д. М. В. e бил на работа. От друга страна, ищецът не е знаел за
подадените от работодателя жалби против двата болнични листа и узнал за
отмяната им от ТЕЛК едва при връчване на заповедта за уволнение.
Ето защо съдът приема, че независимо от липсата на резултат при
съдебния контрол относно решенията на НЕЛК, с които болничните листи са
потвърдени, ищецът е бил добросъвестен при ползване на разрешения му
отпуск поради временна неработоспособност, затова неговото отсъствие за
същите дни не съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.
По изложените съображения искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен,
поради което дисциплинарното наказание „уволнение”, наложено със заповед
№ 14/09.10.2023 г. на управителя на Социални Услуги – *** следва да бъде
признато за незаконно и да се отмени. С оглед основателността на главния иск
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и факта, че между страните е съществувало безсрочно
трудово правоотношение, следва са се уважи като основателен и иска по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност.
При незаконно уволнение работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца (чл. 225, ал. 1 КТ). В случая оставането
на ищеца без работа поради незаконното му уволнение е доказано за
претендирания период (09.10.2023 г.-09.04.2024 г.), като наред с това се
установява и размера на обезщетението за същото основание (5350,85 лв.).
Крайните изводи на двете съдебни инстанции по основателността на
исковете съвпадат, поради което обжалваното решение следва да се потвърди.
При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия
сторените по делото разноски, които се доказват в размер на 1 100 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30/12.02.2025 г. по гр.д. № 935/2023 на РС
Тетевен.
ОСЪЖДА Социални Услуги – ***, е ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** да заплати на Д. М. В., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: *** сумата от 1 100 лв., представляваща сторени по делото разноски за
настоящата въззивна инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7