№ 315
гр. С., 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000502576 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Предмет на въззивен контрол е Решение 236 от 29.06.2024 г. по гр.д. 661/2023 г. по
описа на Пернишкия окръжен съд (ПОС). Видно от същото, „Лев Инс” АД, ЕИК: *********,
гр. С., бул. „Симеоновско шосе” 67А е осъден да заплати обезщетение за неимуществени
вреди по чл. 432, ал. 1 КЗ на М. П. К., ЕГН: **********, действащ със съгласието на майка
си Д. Р. К., ЕГН: ********** от гр. *** сумата от 18 000 лв. (осемнадесет хиляди лева),
ведно със законна лихва от 27.06.2023г. до окончателното й изплащане, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, претърпени
вследствие пътнотранспортно произшествие, състояло се на 09.06.2023 г. в град Перник,
причинено виновно при управление на лек автомобил „Мазда 3“ с рег. № ********, за който
автомобил е сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
със ЗК „Лев Инс"АД, като е отхвърлен иска за разликата над присъдения размер до пълния
предявен такъв от 30 000 лв. като неоснователен. Застрахователното дружество и ищцовата
страна в първата инстанция са осъдени да платят съдебно-деловодни разноски съгласно чл.
78, ал. 1, 3, 6 и 8 ГПК съобразно уваженатс и отхвърлената част на иска, като е определено и
възнаграждение по чл. 38 ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца за безплатно
процесуално представителство.
Първоинстанционното решение е оспорено с въззивни жалби и от двете страни в
производството, в която са изразени оплаквания в две насоки: а) относно размера на
обезщетението – че не е справедливо по критерия на чл. 52 ЗЗД; б) относно разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД – намира се от застрахователя, че тя е неправилно приложена от ПОС, който
1
е преценил, че съпричиняване не е налице, докато юрк. К. (процесуален представител на
„Лев Инс” АД) счита, че има такова.
В исканията си към въззивния съд, от страна на ищеца се желае увеличаване на
обезщетението с 12 000 лв. до претендираните първоначално 30 000 лв., а от ответното
дружество се счита, че сумата от 6000 лв. е в състояние да репарира изцяло болките и
страданията на пострадалия. Не са депозирани писмени отговори на жалбите по смисъла на
чл. 263, ал. 1 ГПК.
Не са искани и събирани нови доказателства във втората инстанция.
Апелативният съд намира, че обжалваното решение на ПОС отговаря на
изискванията за валидност и допустимост. При преценката относно неговата правилност,
при спазване на чл. 269 - 271 ГПК, САС следва да се произнесе само по оплакванията във
въззивните жалби, като се има предвид, че по делото не са спорни въпросите, че „Лев Инс”
АД носи отговорност по прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ в конкретния казус, както и че са
налице всички елементи от фактическия състав, за да бъде уважена тази претенция, което е
изводимо и от съдържанието на самите жалби. Спорни се явяват единствено размера на
обезщетението за неимуществени вреди и дали е справедлив (чл. 52 ЗЗД), както и това дали
има принос от пострадалия (чл. 51, ал. 2 ЗЗД).
Относно приложението на чл. 52 ЗЗД:
В резултат на процесното ПТП, реализирано на 09.06.2023 г. в гр. Перник, М. К. е
получил следните увреждания: счупване на ладиевидната кост на лява гривнена /киткова/
става множествени охлузни наранявания в областта на горните и на долните крайници;
контузия, изразяваща се в оплаквания от болезненост в областта на дясното рамо.
Установява се още, че по отношение на травмата в областта на лявата гривнена става е
проведено консервативно лечение, с поставяне първоначално на гипсова имобилизация за
един месец, след което имобилизация с ортеза за още 1,5 месеца. От заключението на вещото
лице, изслушано пред ПОС се установява още, че при нормално протичане на лечебния
процес, без усложнения, периода на възстановяване при такива увреждания е около 3-4
месеца, като в настоящия случай възстановителният период е бил с продължителност в
рамките на средностатистическият период за възстановяване. Вещото лице е отразило още,
че не са налице данни от медицинската документация в делото и от проведения на
31.01.2024 г. личен преглед за настъпили усложнения и неблагоприятни последствия във
връзка със счупването на ладиевидната кост. По отношение на мекотъканните увреждания –
охлузни наранявания в областта на горните и долни крайници и контузията в областта на
дясното рамо, изразила се в болезненост, възстановителният период е бил с
продължителност от около 2-3 седмици. От заключението на вещото лице се установява, че е
налице пълно възстановяване на обема на движения в областта на травмираната лява
гривнена става, като са налице субективни данни от прегледа за периодично появяващи се
болки в областта на счупването, провокиращи се от ниски температури и физически
натоварване, което е нормално проявление след такава травма и може да бъде с
продължителност от няколко години. Установява се и че в резултат на травматичните
2
увреждания ищецът е търпял физически болки и страдания по време на възстановителният
период, като болките в областта на лява гривнена става са били значителни по интензитет в
първите дни и седмици и са намалявали по сила по време на възстановителния период.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. В т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са
определени критериите за понятието “справедливост”. Постановено е, че то не е абстрактно,
свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Горното предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобствата-емоционални, физически и психически,
които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор –
конкретния психо – емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към
случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и
емоционална зрялост на лицето/. По делото в първата инстанция разпитан свидетелят П. К.,
който обективира в своите показания обстоятелствата на преживените от ищеца болки и
страдания, а именно - че е пристигнал на мястото на инцидента около 15 минути след
реализирането му. Сочи, че ищецът е бил с травми по тялото – имал е натъртвания по тялото,
на лявата ръка се виждал оток, на брадатата имал кръв и се оплаквал от болки в таза.
Пристигналият на място медицински екип пожелал да закара ищеца в ЦСМП, но родителите
на ищеца отказали, тъй като се съмнявали, че е възможно да има вътрешни наранявания.
Поради това, майката на ищеца го закарала в УМБАЛСМ „Пирогов” в С.. Там било
установено, че освен натъртванията, ищецът е получил и фрактура на лявата ръка, в
областта на китката. Установява се, че на ищецът е бил поставен гипс за около две седмици,
а след това в период от около месец – месец и половина ищецът носел шина. Свидетелят
заявява, че към днешна дата пострадалото лице все още изпитва болка в ръката, особено
когато времето се разваля. Заявява още, че случилото му се е отразило негативно на М., тъй
като последният започнал да се страхува, разбирайки, че дори и да е изряден, пак може да се
случи нещо подобно. В заключение свидетелят заявява, че понастоящем ищецът отново
управлява мотор, но с мощност от 125 кубика.
Посочи се още, че от приетата пред ПОС СМЕ се установява, че при инцидента, ищецът е
получил счупване на ладиевидната кост на лява гривнена /киткова/ става; множествени
охлузни наранявания в областта на горните и на долните крайници и контузия, изразяваща
се в оплаквания от болезненост в областта на дясното рамо. Установява се, че при ищеца е
проведено консервативно лечение с поставяне първоначално на гипсова имобилизация за
период от 1 месеца, а след това – имобилизация с ортеза за още 1,5 месеца, като периода на
възстановяване е бил в порядъка на 3-4 месеца. Липсата на оперативни интервенции и
пълното възстановяване на ищеца мотивират настоящият състав на САС да прецени, че
неимуществените вреди на пострадалия следва да се обезщетят със сумата от 18 000 лв., т.е.
толкова, колкото е преценила и първата инстанция.
3
По въпроса за съпричиняването и дали такова е налице:
За да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за
тяхното настъпване.
Необходимо е обаче този принос да е конкретен – т.е. да се изразява в извършването
на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице.
Съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице само ако именно поведението на
увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на
причинителя на вредата.
В случая, от страна на застрахователя се твърди, че М. К. е управлявал мотоциклета
си с несъобразена с конкретните пътни условия скорост и сам се е поставил в ситуация да не
може да спре навреме, за да не се блъсне в лекия автомобил „Мазда 3” при настъпване на
произшествието. От заключението на изслушаната пред ПОСсъдебноавтотехническа
експертиза се установява още, че скоростта, с която лекият автомобил „Мазда“ се е движил
към момента на инициалния контакт с мотоциклета на ищеца или е била ниска – в диапазона
на 5-10 км.ч. или лекия автомобил е бил статичен. Предвид липсата на технически данни, не
е възможно с категоричност да се установят скоростите на двамата участници в
реализиралото се ПТП. Установява се, обаче, че опасната зона на мотоциклета, при скоростта
му на движение към момента на удара, е била около 26 метра. От заключението на вещото
лице се установява, че технически правилно е било водачът на лекия автомобил „Мазда“ да
предприеме действия за изпълняване на маневрата по обръщане на посоката едва след като
се увери, че пътят от двете му страни е бил свободен. Установява се, че при хипотезата, че
непосредствено преди ПТП водачът на л.а. „Мазда“ е потеглил от спряло положение, при
намерения за обръщане на посоката си на движение, липсват каквито и да било технически
данни, че той не е разполагал с техническата възможност да възприеме застигащият го
мотоциклет. В този смисъл, технически правилно е било водачът на лекия автомобил да
потегли едва след като мотоциклетът ,заедно с неговия водач, преминат покрай лекия
автомобил, като по този начин осигури безопасното му преминаване и предотврати
настъпването на ПТП.
Изслушано в съдебно заседание, вещото лице е заявило, че в случая е била налице чисто
хипотетична възможност водачът на мотоциклета да избегне удара с лекия автомобил като
предприеме заобикалянето му от дясно, предвид установеното свободно разстояние от около
1 метър, но в случая, предвид, че нито скоростта назад във времето за моториста може да
бъде определена, нито поведението на водача на лекия автомобил и неговите действия в
последните няколко секунди преди ПТП, то по никакъв начин не би могло да се открият
взаимните им положения назад във времето във важните за технически анализ моменти,
респ. да се определи дали моториста е разполагал с техническа възможност да възприеме
създадената опасност и ако да – то от кой момент е разполагал с тази възможност. В случая,
обаче, този анализ категорично не би могъл да бъде извършен.
При така изложеното техническо заключение, не може да се приеме, че е налице
доказано при условията на пълно и главно доказване (чл. 154, ал. 1 ГПК) съпричиняване от
4
пострадалия при пътния инцидент. Поради това, с основание, състав на ПОС е приел, че
принос не е налице и не е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
В обобщение, атакуваното решение следва да се потвърди изцяло в атакуваната му част.
При горния изход в производството за САС, разноските за първата инстанция
остават същите, а за настоящата инстанция следва да се определят по 200 /двеста/ лева
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК за застрахователя, респ. -
възнаграждение по чл. 38 ЗА за процесуалния представител на пострадалия – относно
защитата, която са осъществили по процесуално представителство за неоснователните
въззивни жалби на насрещните страни по делото.
Мотивиран от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 236 от 29.06.2024 г. по гр.д. 661/2023 г. по описа на
Пернишкия окръжен съд в обжалваните му части.
ОСЪЖДА М. П. К., ЕГН: **********, действащ със съгласието на майка си Д. Р.
К., ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***“ № * да заплати на „Лев Инс” АД, ЕИК: *********,
гр. С., бул. „Симеоновско шосе” 67А сумата от 200 /двеста/ лева юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, гр. С., бул. „Симеоновско шосе” 67А да
заплати на адв. С. К. Н. от САК сумата от 200 /двеста/ лева адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция на основание чл. 38 ЗА за осъществено безплатно процесуално
представителство за настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5