№ 15447
гр. София, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20241110142292 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ************ срещу Т. С. А.,
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер
на 5312,65 лв., представляваща главница по сключен между страните Договор за
целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 24.09.2015г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.05.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 743,74 лв.,
представляваща договорна лихва, за периода от 10.07.2019 г. до 09.07.2021г., сумата в
размер на 469,73 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 17.08.2019 г. до
09.07.2021г., за сумата в размер на 460,46 лева, представляваща мораторна лихва, за
периода от 10.07.2021г. до 18.05.2022г., и за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
33979/2022г., по описа на СРС, 45 с-в.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен горепосоченият
договор. Съгласно договора ******* предоставила на ответника сумата в размер на
4165,00 лева за заплащане на такси за обучение. Поддържа, че спрямо договора били
приложими ОУ за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на ЗКСД, подписани от ответника. Твърди, че срока за
издължаване на кредита бил 24 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния
период, като последният обхващал времето от датата на първото усвояване до
изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит
или защита на дипломна работа съобразно учебният план. Кредитът бил усвояван на
части, чрез преводи по банковата сметка на висшето училище, но не по-късно от
последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър и се
извършвал по сметка на ***********, след представяне на документ, издаден от
учебното заведение и удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент с
право да се запише за следващ семестър – Удостоверение по чл. 10, ал.3 от ЗКСД.
Поддържа, че единствено първата такса била преведена от ответника, като на
25.09.2015г. ******* превела заплатената от него сума в размер на 2082,50 лева по
разплащателната му сметка въз основа на представено уверение по чл. 10, ал.3 от
1
ЗКСД. Гратисният период бил до 10.07.2019г., съответно настъпила първата падежна
дата за погасяване на кредита – 10.08.2019г., като кредита следвало да бъде издължаван
на равни месечни вноски от 237,88 лева всяка. Ответникът не изпълнил договорните
си задължения за заплащане на вноските и фиксирана лихва, поради което изпаднал и
в забава, което породило правен интерес у ищеца от предявяване на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение за
нищожност на клаузите по т.2, т.10.2,т.17.2 и т.15.2 от договора, което обуславяло
нищожност на целия договор. В т.2 било посочено, че срокът за погасяване на кредита е
24 месеца, вместо 120 месеца, като по този начин е нарушен чл. 24, ал.3 от ЗКСД. В
т.10.2 от ОУ било уговорено, че лихвата се начислява върху усвоената част от кредита,
включително по време на гратисния период, като в случая се капитализира годишно. В
т.15.2 от ОУ било посочено, че МОМН погасява непогасената част от кредита при
настъпване на изискуемост, което въвело в заблуждение ответника, а в т.17,т.2 било
посочено, че при допусната забава в плащането на главницата или лихвата с повече от
90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява
с ДЛП, увеличен с надбавка в размер на 10 пункта, като това настъпва автоматично.
Възразява, че посочените три договорки са уговорени в нарушение на чл. 17, ал.4 и ал.6
от ЗКСД и чл. 21, ал.1 и ал.3, чл. 24, ал.1,т.1 и чл. 17, ал.3 и ал.4 от ЗКСД. Моли за
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищeцът ************, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт С., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание, ответникът Т. С. А., редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат М., който поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК в
производството по ч.гр.д. № 33979/2022г., в срока по чл. 415 от ГПК, при подадено в
срока по чл. 414 от ГПК от ответника възражение срещу заповедта.
От приетия по делото Договор за целеви потребителски кредит за финансиране
на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти
от 24.09.2015г., се установява, че ищецът като кредитодател е отпуснал на ответника,
като кредитополучател кредит в размер на 4165,00 лева за заплащане на такси за
обучение, със срок на издължаване от 24 месеца, считано от датата на изтичане на
гратисния период, на месечни вноски, платими на 10-то число от месеца и съгласно
погасителен план, приет на л.14 от досието по делото. Според уговореното между
страните в т. 3 от договора, гратисният период за издължаване на главницата и
лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на
една година от първата дата за провеждане на първия държавен изпит или защита на
дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-
квалификационна степен, съответно от датата на която изтича срокът на
докторантурата – в случая 10.07.2019г., като първата падежна дата е 10.08.2019г. и
кредита е следвало да се издължи на месечни вноски, считано от 10.07.2019г. до
10.07.2021г., всяка в размер на 237,88 лева.
В т. 4.1 страните уговорили, че сумата на всяка дължима такса за обучение се
превежда по сметка на съответното учебно заведение, посочена в документа,
удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант, като
преводът се извършва не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за
обучение за съответния семестър. В т. 4.2. страните договорили, че първата такса,
дължима за първия семестър от първата година на обучението се заплаща от
кредитополучателя, като след сключване на договора, кредиторът превежда
заплатената от кредитополучателя такса по разплащателната сметка по т.5 от
договора в тридневен срок след представяне на документ, удостоверяващ плащането на
2
таксата. Неразделна част от договора са Общите условия на ******* за предоствяне на
целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
Закона за кредиране на студенти и докторанти, приети на л.9-12 от досието по делото.
Съгласно т.7 от договора за предоставения кредит кредитополучателя заплаща
фиксирана лихва в размер на 7% на годишна база.
Изслушаната първоначална съдебно-счетоводна експертиза установява, че
заемната сума в размер на 4165,00 лева е усвоена на два пъти – на 25.09.2015г. сума в
размер на 2082,50 лева и на 23.02.2016г. сума в размер на 2082,50 лева. Установено е че
общият размер на кредита към първата падежна дата след изтичане на гратисния
период - 10.07.2019г. е в размер на 5312,65 лева, от които: 4165,00 лва усвоена сума и
1147,65 лева – капитализирана лихва. Вещото лице не е установило извършени
плащания от ответника по процесния договор. Договорната лихва е изчислена на
сумата в размер на 753,77 лева, като общият размер на дните на забава, за периода от
10.08.2019г. до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 19.05.2022г. е 1032
дни, като е установено че непогасените задължения на ответника преди настъпване на
крайният падеж на задълженията по договора – 10.07.2021г. са в размер на 6502,91 лева,
от които главница в размер на 5312,65 лева, договорна лихва в размер на 743,77 лева и
мораторна лихва в раззмер на 446,49 лева, а след настъпване на крайния падеж на
задълженията по договора – 10.07.2021г. в размер на 6963,37 лева, от които главница в
размер на 5312,65 лева, договорна лихва в размер на 743,77 лева, обезщетение за забава
преди крайният падеж на договора в размер на 446,49 лева и обезщетение след
крайният падеж по договора в размер на 460,46 лева.
От изслушаната допълнтелна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
възнаградителната лихва, начислена през гратисния период – 24.09.2015. до 10.07.2019г.
върху усвоената сума по кредита от 4165,00 лева е в размер на 1045,53 лева. Установено
е също така, че размера на възнаградителната лихва, за периода от 10.08.2019г. до
10.07.2021г. върху усвоената сума от 4165,00 лева е в размер на 583,10 лева, като също
така е установено, че лихвата за забава, за периода от 17.08.2019г. до 09.07.2021г.,
изчислена върху усвоената сума по кредита от 4165,00 лева е в размер на 295,03 лева, а
за периода от 10.07.2021г. до 18.05.2022г. в размер на 360,97 лева. Вещото лице също
така в допълнителната експертиза е уточнило, че описаната в задача 4 от
първоначално изслушаната експертиза договорна лихва за сумата от 743,77 лева,
представлява годишна лихва в размер на 7,00% към сумата от 5312,65 лева,
включваща усвоената главница в размер на 4165,00 лева и капитализирана лихва в
размер на 1147,65 лева, като е посочен в отговора на последния въпрос от изслушаната
допълнителна съдебно-счетводна експертиза размер на реалният лихвен процент върху
отпусната заемна сума от 4165,00 лева от 8,929%.
От представените по делото доказателства съдът приема за установено, че между
страните е възникнало облигационно отношение по договор за студентски кредит, по
силата на което ищецът е предоставил на ответника заемна сума в размер на 4165,00
лева, а последният се е задължил да върне същата ведно с договорна лихва,
представляваща възнаграждение на кредитора за предоставения на потребителя
финансов ресурс. Уговорено е възнаградителна лихва да е дължима и за гратисния
период, през който потребителят не дължи плащания – т. 10.2. от Общите условия,
които според т.10 от договора са неразделна част от него. Не се твърди и не се
установява ответникът да е извършвал плащания по процесния договор. В
производството от страна на ищеца не се твърди и не е представен подписан от
страните погасителен план, по който длъжникът да изпълнява задълженията си за
връщане на предоставената му сума и възнаградителна лихва в договорения размер.
Правната регламентация на студентското кредитиране се съдържа в Закона за
кредитиране на студентите и докторантите, уреждащ условията и реда за кредитиране
на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа, като този закон е
специален спрямо ЗЗП. Този специфичен отделен вид кредитиране се основава на
принципа на сътрудничество между ******* и държавата. Качеството
кредитополучател по този закон може да притежава единствено лице, което отговаря
на определени изисквания, посочени в чл. 3 ал.1 от ЗКСД, сред които е качеството
„студент" и което е гражданин на страна - членка на ЕС или на ЕИП. Според чл. 6, ал.1
3
от ЗКСД дейността по отпускането на тези кредити се извършва само от банки, които
са сключили с министъра на образованието типов договор, уреждащ правата и
задълженията на държавата и банките във връзка с участието в системата за
кредитиране на студентите и докторантите. Този типов договор се утвърждава от
министъра на образованието и науката и министъра на финансите след съгласуване с
Националния съвет за кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва в ДВ,
като в чл. 7, ал. 2 е разписано неговото задължително минимално съдържание. По
законов ред са уредени въпросите за: максималния размер на кредита, недължимост на
главница и лихви през време на гратисния период, който е периодът от сключването
на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на
последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за
съответната специалност и образователно - квалификационна степен, съответно от
датата, на която изтича определеният срок на докторантурата; начин на формиране на
общия размер на задължението на кредитополучателя след изтичане на гратисния
период, главница в размер на сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка
и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора; началният момент на
дължимост на вноските по кредита, срок за цялостно погасяване на задължението;
максимален размер на възнаградителната лихва от 7%. Същевременно чл. 17, ал.5 от
ЗКСД изрично регламентира приложение за този договор и на нормите на чл. 143 - 148
от ЗЗП касателно неравноправните клаузи в потребителски дотовори. С оглед
изложеното и предвид качествата на страните по договора, настоящият съдебен състав
приема, че към правоотношението са приложими и по-общите правила на ЗПК в
частите, в които не е налице специална уредба, регламентирана със ЗКСД, доколкото
освен студент, несъмнено е, че ответникът има и качеството на потребител, на когото е
предоставен от страна на банка финансов ресурс под формата на студентски кредит.
На първо място, съдът приема, че е нарушена нормата на чл. 24, ал.3 от ЗКСД
доколкото с клаузата на т.2 от договора е предвидено, че се дължи връщане на
отпуснатата сума на 24 месеца, считано от изтичането на гратисния период. В
разпоредбата на чл. 24, ал.3 от ЗКСД е предвидено, че кредитополучателят погасява
общия размер на кредита на равни месечни погасителни вноски в 10-годишен срок,
считано от края на гратисния период. Настоящият състав намира, че разпоредбата
на чл. 24, ал.3 от ЗКСД има императивен характер и не представлява диспозитивна
правна норма, която не може да бъде заместена по волята на страните, с оглед
принципа на свободата на договаряне, установен в разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД. Тази
норма е съотносима и на заложената в чл. 2 от ЗКСД основната цел на закона, а именно
подобряването на условията за достъп до висше образование на основа на принципа за
гарантиране на равен достъп до висше образование на лица независимо от социалния
им статус. Следователно срокът за погасяване на кредита се явява в 10-годишен срок,
считано от месеца, следващ месеца на изтичане на гратисният период, като
плащанията следва да бъдат извършени на равни месечни погасителни вноски. Също
така съдът приема, че с процесния договор на кредитополучателя не е представена
ясна и разбираема информация как задълженията му по договора следва да бъдат
погасявани след изтичането на гратисния период. Както се посочи и по-горе,
ответникът е дължал ежемесечни вноски за периода след 10.07.2019 г. по делото е приет
погасителен план, неподписан от ответника. Съгласно чл. 5 от договора погасителният
план следва да се изготви и да се предостави на кредитополучателя след изтичане на
гратисния период. Същият следва да съдържа информация за броя на погасителните
вноски, за техния падеж и размер, както и за общата сума, дължима от
кредитополучателя /информация, която не се съдържа в процесния договор, подписан
между странит/. Това налага крайният извод, че при сключването на договора не е бил
изготвен и не е бил подписан погасителен план. В тази връзка, съдът съобразява, че
съгласно императивните разпоредби на чл. 17 и чл. 18 от ЗКСД отношенията между
******* и студента или докторанта се уреждат с писмен договор, с който *******
предоставя на студента или докторанта, наречен кредитополучател, целеви кредит за
заплащане на таксите за обучение и/или за издръжка, а кредитополучателят се
задължава да върне заетата сума в срока, при условията и по реда, предвидени в
договора. Договорът за кредит се изготвя на ясен и разбираем език. Когато не са
спазени изискванията на ал. 1 и 4 и на чл. 18, ал. 3, както и изискванията за
задължителните реквизити на договора за кредит, предвидени в типовия договор по
чл. 7 договорът за кредит е недействителен. Това означава, че възражението на
4
ответника за нищожност на клаузата по т.2 от договора е основателно. В случая, освен
че не е представен подписан погасителен план, в самия договор не е определен
размерът на всяка една от дължимите 24 месечни вноски, които кредитополучателят
дължи на кредитора за срок от 10 години след изтичане на гратисния период, съответно
няма данни със всяка от месечните вноски каква част от задължението за главница и
възнаградителна лихва се погасява. Нарушени са изискванията на чл. 17, ал.4, на чл.
24, ал.2 от ЗКСД, както и на чл. 18, ал.3 от ЗКСД. Размерът на погасителната вноска е
съществен елемент от съдържанието на договора за кредит и липсата на договарянето
й по мнение на настоящия състав на съда води до извод за недействителност на
договора за кредит. Преди сключване на договора ******* е длъжна да уведоми
кредитополучателя за всички условия на кредита. Липсата на подписан от
кредитополучателя погасителен план като неразделна част от договора обуславя
извода, че не е спазено изискването в договора да са посочени условията за
издължаване на кредита от потребителя. При липса на погасителен план ответникът
като кредитополучател няма яснота за размера на месечните вноски, които е задължен
да заплаща, за падежите им, нито за това със всяка вноска какъв размер от
задължението изплаща.
Освен това по делото се установи, че през гратисния период – 24.09.2015. до
10.07.2019г. върху усвоената сума по кредита от 4165,00 лева е начислена
възнаградителна лихва в размер на 1045,53 лева, като върху сумата от 5312,65 лева,
включваща усвоената главница в размер на 4165,00 лева и капитализирана лихва в
размер на 1147,65 лева е начислена лихва в размер на 743,77 лева, като по този начин
размера на реалният лихвен процент върху отпусната заемна сума от 4165,00 лева е
8,929%, а не уговореният от 7%. По изложеното съдът приема, че клаузата на т.10.2 от
ОУ, които са неразделна част от договора е нищожна, като противоречаща на чл. 24,
ал.1 от ЗКСД, предвиждаща, че общият размер на задължението на кредитополучателя
се формира след изтичане на гратисния период и включва главницата, чийто размер се
определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка, и лихвата,
дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит. Визираната законова
разпоредбата единствено предвижда главницата и лихвата да се изплащат като общ
дълг след изтичане на гратисния период, но не допуска капитализация на лихвите и то
ежегодно, т.н. анатоцизъм. Претендираната лихва за забава също не е уговорена в
договора, като не е предвидена и в Общите условия. Възможно е да се уговори между
страните обезщетение при забавено изпълнение, но то трябва да бъде в писмен вид,
съгласно изискването за писмена форма на договора, ясно и разбираемо, да има
постигнато съгласие, материализирано в документ, който е подписан двустранно, при
отчитане и тълкуване на законово определената максимално лихва от 7% по договора,
в която разпоредба не е индивидуализиран вида на лихвата - дали се отнася само за
възнаградителна, или и за лихва за забава. Съгласно чл. 17, ал.6 от ЗКСД с оглед на
коментираните нарушения, целият договор за кредит се явява недействителен, като на
основание чл. 17, ал. 7 следва да се дължи само чистата стойност на кредита.
Възнаградителната лихва и обезщетение за забава се явяват недължими. Претенциите
за тях са неоснователни, като следва да се присъди само реално изплатената от *******
сума от 4165, 00 лв.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на
разноски се поражда в полза и на двете страни съобразно уважената и отхвърлена част
от исковете. Така на ищеца в заповедното производство следва да му се присъдят
разноски в размер на 83,30 лева. В исковото производство ищецът е заплатил сумата от
139,73 лева за държавна такса, сумата от 250,00 лева депозит за изслушване на
първоначално назначената експертиза, сумата от 250,00 лева, определена за депозит по
допълнителната експертиза, като на ищеца следва на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр.
чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ да бъде
присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева, или общо
разноски в размер на 936,73 лева, като съобразно уважената част от исковете на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в исковото производството в размер на 558,42
лева.
Ответникът не претендира присъждане на разноски в производството, поради и
5
което съдът не дължи произнасяне в тази връзка.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените
от ***********, ЕИК ************ срещу Т. С. А., ЕГН **********, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
422 от ГПК, че Т. С. А. дължи на ***************, сумата в размер на 4165,00 лева,
представляваща главница по сключен между страните договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти от 24.09.2015г., ведно със законната лихва, за
периода от датата на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК – 19.05.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата
от 1147,65 лева, както и исковете за сумата от 743,74 лева, представляваща договорна
лихва, за периода от 10.07.2019г. до 09.07.2021г., за сумата в размер на 469,73 лева,
представлаваща мораторна лихва, за периода от 17.08.2019г. до 09.07.2021г. и за сумата
в размер на 460,46 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 10.07.2021г. до
18.05.2022г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 25.07.2022г. в производството по ч.гр.д. №
33979/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА Т. С. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ***********, ЕИК
************, сумата в размер на 83,30 лева, деловодни разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. С. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ***********, ЕИК
************, сумата в размер на 558,42 лева, деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6