Р Е Ш Е Н И Е № 228
23.12.2019г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в следния
състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 272 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“, № 37, чрез пълномощника
юрисконсулт Р. С. – Ч. против И.Т.Й., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***.
Ищецът твърди, че на на 05.02.2019г. е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
пред Районен съд – Средец за вземането си към И.Т.Й., в размер на 268,28 лева,
като въз основа на него е образувано ч.гр.д.№ 135/2019г., по описа на Районен
съд – Средец, по което дело е издадена заповед за изпълнение. Тъй като
заповедта била съобщена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, дружеството е
подало исковата молба в срока по чл.415 от ГПК. Излага се, че „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в
качеството си на краен снабдител, съобразно разпордебата на чл.98а от Закона за
енергетиката, продавало електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия, като действащите общи условия през процесния период били
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ – 013/10.05.2008г. и
влезли в сила на 27.06.2008г. Съобразно чл.35, ал.1 от общите условия същите
влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без необходимост от
изричното им писмено приемане от потребителите, като общите условия били
публикувани на сайта на дружеството: http:/www.evn-ec.bg/bg/gesetze/agb.asp. Съобразно чл.7,
т.1 от общите условия дружеството поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обект на потребление на ответника с итн: 2517815, в гр.Средец,
ул.“Атанас Манчев“ № 15. За И.Й. бил открит клиентски номер **********, като
била подала заявление - декларация за започване продажба на електрическа
енергия, ведно с декларация за достъп до мрежата и нотариален акт за
собственост. Ответницата все още била собственик на присъединения имот, видно
от Справка от Агенцията по вписванията. Твърди се, че Й. се бил задължил
съобразно чл.11, т.1 от общите условия да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите – чл.18, ал.1 и ал.2. В изпълнение на задълженията си по
общите условия ищцовото дружество доставило на обекта на ответника за периода
от 20.02.2018г. до 17.04.2018г. електроенергия на обща стойност 247,79 лева,
която до момента на подаване на исковата молба не била заплатена. Поради забава
в заплащане на консумираната елктрическа енергия ответникът дължал законна
лихва в общ размер от 20,49 лева за периода от 05.04.2019г. до 04.02.2019г.
Моли да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД към
И.Т.Й., както следва: 247,79 лева, представляваща стойността на консумираната
от обекта на потребление електрическа енергия за периода от 20.02.2018г. до
17.04.2018г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода от 05.04.2018г. до 04.02.2019г. в размер на 20,49
лева, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 05.02.2019г. до
окончателното й изплащане. Претендира разноски в настоящото и заповедното
производство.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК ответникът И.Т.Й., чрез назначения по делото особен представител адв.И.К.,
е представил отговор, в който релевира възражение за местна неподсъдност на
спора пред Районен съд – Средец, като в тази връзка отправя искане делото да се
прекрати и да се изпрати по компетентност за разглеждане на Районен съд –
Бургас. По същество оспорва изцяло предявения иск за главница и лихви по
основание и размер, като ги счита за допустими, но неоснователни. Оспорва и
представените към исковата молба доказателства. Оспорва се ответницата да е
сключвала каквито и да е договори с ищеца и подавала до него заявление и други
документи, както и че е ползвала услугите на дружеството. Излага се, че по
делото не са представени годни доказателства за съществуването на Общи условия,
доколкото са нечетливи, а и същите не са публикувани на посочения от ищеца
интернет сайт. Оспорват се и представените по делото фактури, като се излага,
че не ангажират и не задължават по никакъв начин ответницата. Дори да се
приемало нещо да се дължи по тези фактури, се твърди, че искът се явява
преждевременно предявен, доколкото не е настъпил падежа за погасяване на
главницата, с оглед това, че съобщения за дължими суми не са изпратени на Й. и
десетдневния срок за плащане на тока не изтекъл, като дори не е започнал да
тече. Оспорва се отразеното потребление на електоренергия от страна на
ответницата и доставянето на други услуги до нея, като се твърди, че процесният
обект е необитаем през периода, за който се претендира исковата претенция.
Оспорва се и извлечението от клиентската сметка на ответницата, приложена в
материалите по заповедното производство. Оспорва се в имота да е монтиран и
изправен електромер. При условия на евентуалност, при приемане наличието на
облигационна връзка между страните и е извършвана доставка на услуги, релевира,
че претендираните суми са платени своевременно, като по този начин е погасено
задължението.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
В
доказателствената съвкупност в настоящото производство са приобщени общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване“ АД, одобрени с Решение № ОУ – 013/10.05.2008 г. на ДКЕВР, на
основание чл. 21, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 98 а ЗЕ. В чл. 1, т. 4 от Общите
условия като „потребител на електрическа енергия за стопански нужди“ е
определено физическо или юридическо лице, което купува електрическа енергия за
стопански нужди, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН
България Елекроразпределение“ АД, съгласно действащото законодателство.
Съгласно чл. 7, т. 1 от Общите условия, „ЕВН ЕС“ се задължава да снабдява при
условията на равнопоставеност всеки клиент, чийто обект е присъединен към
електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 11, т. 1 от Общите условия,
клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта ел.
енергия в сроковете и по начина, определен в Общите условия. Според чл. 18, ал.
1 и ал. 2 от Общите условия, потребителят заплаща на продавача стойността на
консумираната ел. енергия и дължима сума за извършен пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа, веднъж месечно по утвърдени от ДКЕВР цена на
снабдяване и цена на разпределение, като периодът за плащане е 10 дни за всички
фактури. Според чл. 27, ал. 1 от Общите условия, при неплащане в срок на
дължимите суми, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден. Видно от представените заявление – декларация за
започване продажба на електрическа енергия и декларация за достъп до мрежа от
04.02.2016г., подадени от И.Т.Й., с клиентски номер **********, се установява,
че ответницата е заявила желание да получава електрическа енергия за обект итн
2517815 за обект, находящ се в гр.Средец, ул.“Атанас Манчев“ № 15.
По делото като
писмено доказателство е представена Справка по лице от Службата по вписвания,
за извършените вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида №
31881 на ответника И.Т.Й., за периода от 01.01.1992 г. до 08.05.2019, от която
се установява, че ответникът е придобил на 18.12.2005г. електроснабдения обект,
а именно: поземлен имот, ведно с жилищна сграда, находяща се в гр.Средец,
ул.“Атанас Манчев“, № 15, като към момента на справката същата продължава да е
собственик на имота. Представен е и Нотариален акт за покупко продажба на
недвижим имот № 156, том VIII, рег.№ 5002,
дело № 1392 от 2015г., по описа на нотариус Веселина Кирилова с район на
действие Районен съд – Средец,от който се установява, че И.Т.Й. е придобила
имота, находящ се в гр.Средец, ул.“Атанас Манчев“, № 15 на дата 18.12.2015г.
По делото е
прието заключение на Съдебно техническа експертиза, от което става ясно, че в
имота има електромер, който е преминал първоначална метереологична проверка и е
одобрен през 2006г., като е преминал последваща проверка и на 05.06.2016г. с
валидност, като средство за измерване до края на 2018г., същият има изискуемите
стикери, пломби за това през процесния период, съобразно Закона за
измерванията, като е прекъснат от захранване на 08.05.2019г. В открито съдебно
заседание вещото лице заявява, че след като електромерът има необходимите
знаци, той е годен за отчитане на електроенергия, като по тази причина смята,
че доставяната енергия е отчетена от електромера е действително доставена на
абоната. Относно приложените към заключението таблици, тъй като не са съставени
от вещото лице и не носят подписа на лицето, посочено като техен съставител,
същите не следва да се обсъждат като доказателства по делото.
От заключението
на Съдебно – счетоводната експертиза, се установява, че процесните фактури са
осчетоводени редовно съгласно изискванията на Закона за счетоводството и
приложимите счетоводни стандарти, като същите са осчетоводени в деня на
издаването им съответно 23.03.2018г. и 23.04.2018г. и са сътавени следните
счетоводни операции: на 23.03.2018г. за фактура № **********: с/ка Дт 411
„вземания от клиенти“, партида И.Й., клиентски номер ********** – 178,21 лева,
с/ка Кт 701 „Приходи от продажба на продукция“ – 148,51 лева, с/ка Кт 453002
„Начислен данък ДДС на продажбите“ – 29,70 лева; на 23.04.2018г. за фактура №
**********: с/ка Дт 411 „вземания от клиенти“, партида И.Й., клиентски номер
********** – 69,58 лева, с/ка Кт 701 „Приходи от продажба на продукция“ – 57,98
лева, с/ка Кт 453002 „Начислен данък ДДС на продажбите“ – 11,60 лева. Посочено
е, че обезщетението за забава за процесния период е 20,49 лева, като за сумата
178,21 лева дължимата лихва за периода от 05.04.2018г. до 04.02.2019г. е 15,15
лева, а за сумата от 69,58 лева дължимата лихва за периода от 05.05.2018г. до
04.02.2019г. е 5,34 лева. Сочи се, че дължимата
цена за консумираната електрическа енергия и достъп до мрежата по процесната
фактура е изчислена правилно, съобразно решенията на КЕВР за процесния ценови
период, като цените на електрическата енергия са определени с Решение на
Комисията за енергийно и водно регулиране Ц – 19/01.07.2017г. В заключението е
прието, че за периода от 20.02.2018г. до изготвяне на заключението –
21.11.2019г., нямало извършени плащания от Й. в полза на ищцовото дружество,
като задължението ѝ било в общ размер на 268,28 лева, включващо главница
от 178,21 лева с падеж 04.04.2018г. и лихва от 15,15 лева по фактура № **********/23.03.2018г.,
както и главница от 69,58 лева с падеж 04.05.2018г. и лихва 5,34 лева по
фактура № **********/23.04.2018г.
В
доказателствената съвкупност е приобщена и фактура № **********, издадена на
23.03.2018г., за клиентски номер **********, място на потребление гр.Средец,
ул.“Атанас Манчев“, № 15, итн № 2517815, за отчетен период 20.02.2018г. до
17.03.2018г. на стойност 178,21 лева за доставена електрическа енергия /962 кВтч/
и фактура № **********, издадена на 23.04.2018г., за клиентски номер
**********, място на потребление гр.Средец, ул.“Атанас Манчев“, № 15, итн №
2517815, за отчетен период 18.03.2018г. до 17.04.2018г. на стойност 69,58 лева
за доставена електрическа енергия /376 кВтч/.
Относно възраженията на адв.К., че въпросните фактури не носят подпис на
страните по делото, доколкото ищецът релевира в производството довод, че същите
са електронни документи, съобразно чл.184, ал.1 от ГПК същите могат да бъдат
представени възпроизведени на хартиен носител като препис, заверен от страната,
както е и направено в процесния случай.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК с материално правно основание
чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 135/2019г., по описа на
Районен съд - Средец, се установява, че
по заявление на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 238/27.02.2019г. по чл.410 от ГПК срещу
длъжника И.Т.Й., за вземанията, предмет на настоящия иск. Тъй като заповедта е
приета за редовно връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване
на претендираната в заповедното производство сума в едномесечен срок от
съобщаването. Искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4
от ГПК по отношение на всички вземания, предмет на заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Предвид това е налице правен интерес от
предявения в настоящото
производство иск по чл.422 от ГПК, което от своя страна обуславя неговата
допустимост.
Основателността на исковата претенция е обусловена от
установяването при условията на пълно и главно доказване на следните
материалноправни прeдпоставки: наличието на валидно правоотношение
между дружеството ищец и ответника с предмет предоставяне на електрическа
енергия през сочения от него период от време, респективно, че ответникът е
потребител /клиент/ на услугите за посочения в исковата молба обект през същия
период, че ищецът е бил изправна страна по договора, като през процесния период
е доставил за имота претендираните количества електрическа енергия, като се
докаже и размера на вземанията и че ответникът е изпаднал в забава.
Съдът приема, че между страните по делото е
възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на
електрическа енергия и мрежови услуги. Съгласно чл. 98а от Закона за
енергетиката, продажбата на електрическа енергия на клиентите, се осъществява
при публично известни общи условия, които влизат в сила след публикуването им,
без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Общите условия
на ищеца за периода, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., са
общодостъпни, публикувани на интернет страницата на същия, както и в един
национален и един местен ежедневник. Налице е изрично волеизявление от страна
на ответницата за предоставяне на електрическа енергия до процесния обект,
видно от приобщените в доказателствената съвкупност заявление декларация за
започване продажба на електрическа енергия и декларация за достъп до мрежа.
От доказателствата по делото се
установява, че за периода от 18.12.2015г. до 08.05.2019г., ответникът е
собственик на процесния недвижим имот – поземлен имот, ведно с жилищна сграда,
находяща се в гр.Средец, ул.“Атанас Манчев“, № 15. От изложеното следва, първо,
че ответникът е клиент по смисъла на чл. 1, т. 4 и т. 5 от Общите условия и
второ, с оглед предназначението на присъединен към електроразпределителната
мрежа обект, същият е потребител на ел. енергия за битове нужди – ал. 1, т. 4,
предложение второ от Общите условия.
Съгласно чл. 11, т. 1 от Общите
условия на ЕВН Електроснабдяване, ответникът като клиент на ищцовото дружество
дължи заплащане на стойността на доставената на обекта му в гр.Средец,
ул.“Атанас Манчев“, № 15, електрическа енергия и мрежови услуги.
Ответникът се
явява потребител и е снабдяван с електроенергия чрез електроразпределителната
мрежа при публично известни условия, съгласно чл. 98 а от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, като крайните потребители /какъвто е ответникът/ използват
разпределителните мрежи на снабдителя /ищеца/, към които са присъединени, при
публично известни Общи условия. Съгласно
чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия, потребители,
присъединени към електроразпределителната мрежа, които не участват на свободния
пазар, заплащат на крайния снабдител /ответника/ утвърдени от ДКЕВР цена за
достъп до електропреносната мрежа, цена за пренос по електропреносната мрежа,
цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос по
електроразпределителната мрежа. Електроразпределителната мрежа представлява
съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и
ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическата енергия,
съгласно § 1 т. 22 от ДР на ЗЕ.
Видно от
заключението по Съдебно – техническата експертиза се установява, че в процесния
обект е имало електромер, който е бил изправен, преминал е изискуемите законови
проверки, снабден е с необходимите знаци и е годен да отчета електрическа
енергия. Предвид това отчетената по него електрическа енергия е правилно
начислена от ищцовото дружество.
От заключението
на съдебно - счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно дадено и
обективно, се установява, вземанията по фактурите, които се претендира в
настоящото производство са осчетоводени редовно в счетоводството на
дружеството, обезщетението за забава за процесния период съответства на
исковата претенция, като цената за консумираната електрическа енергия и достъп
до мрежата по фактурата е изчислена правилно съобразно решенията на КЕВР. Не са
налице постъпили плащания в ищцовото дружество от страна на ответницата за
периода от 20.02.2018г. до 21.11.2019г. Предвид изложеното, съдът приема, че
предявеният иск е доказан по основание.
От представените
по делото писмени доказателства, се установи, че ответникът е собственик на
процесния недвижим имот през периода, за който е начислена претендираната
електрическа енергия. Следователно за този период е имал качеството на
„клиент“, съгласно ЗЕ и Общите условия с всички произтичащи от това задължения,
включително и задължението за заплащане на доставената електрическа енергия и
мрежови услуги, относимо към собственика на имота или на титуляра на вещното
право на ползване.
Поради
изложеното съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на електрическа енергия с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за електроснабден обект – поземлен
имот, ведно с жилищна сграда, находяща се в гр.Средец, ул.“Атанас Манчев“, № 15,
включително и през периода от 20.02.2018г. до 17.04.2018г.
От заключението
по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че задълженията на абоната през
периода 20.02.2018г. до 17.04.2018г. възлиза общо на 247,79 лева – главница. Не
се доказа от ответника да е заплатил цената на доставена електрическа енергия и
мрежови услуги за процесния период, поради което главният иск се явява
основателен. Основателността на претенцията за главното вземане обуславя
дължимостта и на акцесорното вземане за обезщетение за забава в размер на 20,49
лева за периода от 05.04.2018г. до 04.02.2019г., както и това за законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда –
05.02.2019г. до окончателното ѝ
изплащане.
Относно
разноските:
При този изход на спора на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски. Същият е доказал
заплащането на държавна такса в размер на 75,00 лева, депозит за особен
представител в размер на 180,00 лева и депозит за възнаграждения на вещите лица
в размер на 390 лева. Претендира на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с НЗПП
да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 150 лева. Общият размер на разноските за исковото производство
възлизат на 795,00 лева, като същите следва да му бъдат присъдени. За
заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в общ размер на
75,00 лева, от които 25,00 лева за държавна такса и 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, като същите следва да му се присъдят.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Т.Й., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, че
дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“, № 37, чрез пълномощника
юрисконсулт Р. С. – Ч. сумата от 247,79 лева, /двеста
четиридесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща
главница за доставена електрическа енергия за периода от 20.02.2018г. до
17.04.2018г. за обект, находящ се в гр.Средец, ул.“Атанас Манчев“, № 15, с
клиентски номер **********, ведно със законната лихва върху главницата от
05.02.2019г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 20,49 лева
/двадесет лева и четиридесет и девет стотинки/ - обезщетение за забавено плащане
върху главницата за периода от 05.04.2018г. до 04.02.2019г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
238/27.02.2019г. по ч.гр.д.№ 135/2019г., по описа на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА И.Т.Й., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“, № 37, чрез пълномощника юрисконсулт
Р. С. – Ч., сумата от 795.00 лева /седемстотин деветдесет и
пет лева/, представляваща съдебно деловодни разноски за исковото производство и
сумата от 75,00 лева /седемдесет и
пет лева/, представляваща съдебно деловодни разноски за заповедното
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас.
Районен съдия:……………….....