РЕШЕНИЕ
№ 470 03.02.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На шестнадесети януари две хиляди
и двадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 2643 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
искова молба на Я.М.Ч. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, *** –
адвокат С.С., против „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ КЧТ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.София, община
Столична, район „Младост”, ж.к.”Младост 4” - Бизнес Парк София, бл.14,
представляван от Д.Т.Д. и Ж.М.С.. Ищцата оспорва изпълнението по изп.д. №
20188030400555/ 04.04.2018г. на ЧСИ Т.М.а, образувано по изпълнителен лист от
01.07.2013г., издаден по ч.гр.д. № 8385/ 2012г. по описа на Районен съд –
Бургас, за следните парични задължения :
1. 75,90 лв. – главница, 47,74
лв. – мораторна лихва за периода 29.04.2011г. – 11.10.2012г., законна лихва
върху главницата от 75,90 лв., както и 12,90 лв. – законна лихва върху главница
от 395,56 лв. за периода 15.10.2012г. – 07.02.2013г. и разноски от 22,50 лв. Твърди,
че тези вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, постановена
по ч.гр.д. № 8385/ 2012г. по описа на РС – Бургас, влязла в сила на 30.05.2013г.
след решение по чл.422 ГПК по гр.д. № 10652/ 2012г. Сочи, че тези парични
задължения към ответника са били погасени чрез плащане, извършено с платежни
нареждания от 25.06.2013г. – за 150 лв. и от 24.07.2013г. – за 10 лв.
2. 125 лв. – съдебни разноски,
присъдени със съдебното решение по чл.422 ГПК по гр.д. № 10652/ 2012г., влязло
в тази част в сила на 27.06.2013г. Твърди, че това вземане е погасено чрез
погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, започнала да тече на 28.06.2013г. и
изтекла преди образуването на настоящото дело на 28.03.2019г. Сочи, че
образуването на изпълнителното дело на 04.04.2019г. не е прекъснало давностния
срок, а от тогава до сега няма извършени изпълнителни действия, които да
прекъсват давността.
Ответникът в преклузивния срок по
чл.131 ал.1 от ГПК представя писмен отговор, с който оспорва иска. Счита, че в
противоречие на чл.439 ал.2 от ГПК ищцата се позовава на факти, настъпили преди
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Сочи още, че в хода на изпълнителното дело на
22.05.2018г. ответникът – взискател е признал погасяване на вземането за
разноски от 125 лв. чрез плащане от страна на ищцата.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.439 от ГПК.
Съгласно чл.439,
ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск принудителното изпълнение. На
основание нормата на ал.2, на чл.439 ГПК искът на длъжника може да се основава
само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание.
С доклада на
настоящото дело за „производство, по което е издадено изпълнителното основание“
по смисъла на чл.439 ал.2 от ГПК, съдът е приел производството по гр.д. №
10652/ 2012г. по описа на Районен съд – Бургас, образувано по иск на ответника
за установяване съществуването на паричните задължения на ищцата по заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 8385/ 2012г. по описа на РС
– Бургас.
С тази заповед за
изпълнение е разпоредено ищцата Я.Ч. да заплати на кредитора - тогава „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
следните задължения по договор за потребителски кредит PLUS-01192886/ 16.04.2008г. : 395,56 лв. – главница, 75,90 лв. – договорна
лихва и 47,74 лв. – мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата
от 15.10.2012г. След възражение на длъжника кредиторът е предявил иск за
установяване съществуването на вземанията по чл.422 от ГПК, по който е образувано
гр.д. № 10652/ 2012г. по описа на РС – Бургас. Със съдебното решение поради
извършено плащане на 07.02.2013г. е отхвърлена установителната претенция за
главницата за разликата над 75,90 лв. до предявения размер на от 395,56 лв. и
за възнаградителната лихва от 75,90 лв., като е установено съществуването на
останалите парични задължения по заповедта за изпълнение – 75,90 лв. –
главница, ведно със законната лихва от 08.02.2013г., 47,74 лв. – мораторна
лихва и законната лихва върху 395,96 лв. за периода 15.10.2012г. –
07.02.2013г., а ответницата е осъдена да заплати на кредитора направените
съдебни разноски от 125 лв. По отношение на задълженията по заповедта за
изпълнение съдебното решение е влязло в сила на 30.05.2018г., а по отношение на
присъдените съдебни разноски – на 27.06.2013г. Така на основание чл.416 от ГК
заповедта за изпълнение е влязла в сила за установените парични задължения и за
съдебните разноски, съразмерно с установените вземания – 22,50 лв., на
01.07.2013г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8385/ 2012г. За присъдените
по гр.д. № 10652/ 2012г. съдебни разноски изпълнителен лист е издаден на
06.08.2013г.
Въз основа на тези
изпълнителни листи е образувано изпълнително дело № 20188030400555/
04.04.2018г. по описа на ЧСИ Т.М.. От представеното по настоящото дело
удостоверение от ЧСИ се установява, че на 04.04.2018г. на длъжника е изпратена
покана за доброволно изпълнение, връчена на 02.05.2018г. Не се установяват
извършени изпълнителни действия по това изпълнително дело.
Ищцата представя
две платежни нареждания от 25.06.2013г. и от 24.07.2013г. за суми съответно от
150 лв. и 10 лв., преведени по сметка на кредитора с IBAN : ***, с посочени основания на преводите гр.д. № 10652/
2012г. на РС – Бургас. Не твърди други направени плащания към взискателя. С
писмо 25.06.2018г. взискателят признава пред ЧСИ получени плащания на сумите по
описаните платежни нареждания, но счита, че с тях е погасено задължението за
съдебни разноски.
От извършена
служебна справка в деловодната програма на съда се установява, че съдебното
дирене по гр.д. № 10652/ 2012г. на БРС е приключило в съдебно заседание,
проведено на 28.03.2013г. С предявения иск ищцата основава оспорването на два
погасителни способа : 1. Плащания на договорните вземания, направени от нея
след тази дата - на 25.06. и на 24.07.2013г.; и 2. погасителна давност,
започнала да тече на 28.06.2013г. Поради това съдът приема, че е налице
абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на иска, установена в
нормата на чл.439, ал.2 от ГПК – оспорването на изпълнението се основава на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
При така събраните
по делото доказателства съдът приема за установено между страните, че към
образуването на изпълнителното дело на 04.04.2018г. установените парични
задължения на ищцата към ответника са в размер на общо 323,75 лв., включващи 75,90 лв. – главница, 39,71 лв. - законна
лихва върху тази сума от 08.02.2013г., 47,74 лв. – мораторна лихва, 12,90 лв. -
законна лихва върху 395,96 лв. за периода 15.10.2012г. – 07.02.2013г., 22,50
лв. - съдебни разноски в заповедното производство и 125 лв. - съдебни разноски
в исковото производство. Преди принудителното изпълнение ищцата безспорно е
направила плащане на ответника на стойност 160 лв. На основание чл.76 ал.2 от ЗЗД съдът приема, че с тези плащания са погасени разноските от общо 147,50 лв.
и 12,50 лв. от главницата. Така към момента на образуване на изпълнителното
производство има непогасени чрез плащане парични вземания в размер на 176,25
лв.
Видно от
удостоверяването на ЧСИ по изпълнителното дело не са предприемани изпълнителни
действия. Съгласно мотивите на тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г. по т. д.
№ 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС /т.10/ образуването на изпълнителното дело и
връчването на покана за доброволно изпълнение не са изпълнителни действия по
смисъла на закона. Поради това съдът приема, че на основание чл.117 от ЗЗД давността
за процесните вземания е започнала да тече с влизането в сила на съдебното
решение по гр.д. № 10652/ 2012г. на Районен съд - Бургас – съответно на
30.05.2013г. за договорните задължения и на 06.08.2013г. за съдебните разноски,
като до предявяването на настоящия иск на 28.03.2019г. не е била прекъсвана и
спирана чрез фактически и правни действия по чл.115 и 116 от ЗЗД. Поради това
на 06.08.2018г., преди предявяването на настоящия иск на 28.03.2019г., е
изтекла 5-годишната погасителна давност по чл.110 вр. чл.117 ал.2 от ЗЗД, с
което са погасени и останалите парични вземания по изпълнението, които не са
били погасени чрез плащанията през 2013г.
По тези
съображения предявеният иск е основателен и ще бъде уважен.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените по делото съдебни разноски в
размер на 250 лв., включващи 50 лв. – заплатена държавна такса и 200 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в гр.София, община Столична, район „Младост”,
ж.к.”Младост 4” - Бизнес Парк София, бл.14, представляван от Д.Т.Д. и Ж.М.С., че Я.М.Ч. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес ***, *** – адвокат С.С., не
му дължи следните парични задължения по изп.д. № 20188030400555/
04.04.2018г. по описа на ЧСИ Т.М. с рег.№ *** с район на действие ОС – Бургас :
75,90 лв. – главница, 39,71 лв. - законна лихва върху тази сума от 08.02.2013г.
до 04.04.2018г., 47,74 лв. – мораторна лихва, 12,90 лв. – законна лихва върху
главница от 395,56 лв. за периода 15.10.2012г. – 07.02.2013г., 22,50 лв. –
разноски, всички по изпълнителен лист от 01.07.2013г. по ч.гр.д. № 8385/ 2012г.
по описа на РС – Бургас, както и 125 лв. – съдебни разноски по изпълнителен
лист от 06.08.2013г. по по гр.д. № 10652/ 2012г. по описа на Районен съд –
Бургас.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в гр.София, община Столична, район
„Младост”, ж.к.”Младост 4” - Бизнес Парк София, бл.14, представляван от Д.Т.Д.
и Ж.М.С., да заплати на Я.М.Ч. с ЕГН
********** ***, със съдебен адрес ***, *** – адвокат С.С., направените по
делото разноски в размер на 250 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД