Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1894/27.10.2022г.
Град Пловдив, 27.10.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав,
в открито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при
секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2149 по описа на
съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на И.И.Н. *** срещу
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24 от 10.08.2022
г. на младши инспектор ООР в РУ Хисаря към ОДМВР Пловдив, с която на И.И.Н.,
ЕГН **********,***, е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, б.“б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Според жалбоподателя оспорената
заповед е неправилна и постановена при съществени процесуални нарушения, поради
което се иска нейната отмяна, както и присъждане на направените разноски.
Ответникът оспорва жалбата и моли тя
да се отхвърли. Твърди, че оспорената заповед е издадена, защото на мястото на
ПТП се е намирал единствено жалбоподателят, който е заявил, че той е управлявал
МПС.
Съдът намира, че жалбата е подадена от
лице с правен интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно се
засягат от оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването,
извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 11.08.2022 г., и срещу
заповед, която съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК.
Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна
поради следните съображения:
Оспорената заповед е издадена за това,
че на 08.08.2022 г., около 01,53 часа на път ІII-642, кръстовище с
път ІІІ-6061, с посока на движение град Хисаря, жалбоподателят е управлявал
личния си лек
автомобил с рег.№ РВ2533НМ с концетрация на алкохол в кръвта 1,34 на хиляда, установена
по надлежния ред с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 ARPM-0725.
На жалбоподателя е издаден талон за
медицинско изследване № 119584, но жалбоподателят е отказал да му бъде
извършено медицинското изследване. Доказателства за концентрацията на
алкохол към момента на извършване на административното нарушение по чл.5, ал.3,
т.1, пр.1 ЗДвП не са представени и по-късно, макар че само по този начин
жалбоподателят би могъл да обори констатацията на контролния орган за наличие
на алкохол в издишания въздух, т.е., да докаже, че при управлението на МПС на 08.08.2022
г. не е извършил нарушение на правилата на ЗДвП. Т.е., по делото не са
ангажирани доказателства, които да оборят материалната доказателствена сила на
акта за установяване на административно нарушение, каквато материална
доказателствена сила притежава този акт като официален писмен документ, при
доказателствена тежест за жалбоподателя.
Жалбоподателят
оспорва факта, че той е управлявал МПС в момента на настъпване на ПТП, за
установяването на който факт беше допуснат разпит на свидетеля Марина Петкова
Попова. Съдът не кредитира показанията на свидетелката, защото същата е баба на
жалбоподателя и показанията й са необективни и пристрастни, хаотични и
непоследователни. Видно от показанията, самата свидетелка счита себе си за
водач от 50 години и управлява МПС без да притежава валидно свидетелство за
управление на МПС от повече от 30 години, т.е., свидетелката демонстрира явно
неуважение към установения обществен ред и е склонна да омаловажи всяко
нарушение на правилата за движение по пътищата, още повече, когато нарушителят
е нейният внук, поради което не може да бъде дадена вяра на нейните показания.
Освен това, свидетелските показания противоречат на писмените доказателства,
както и на забележката, направена от самия жалбоподател върху акта за
установяване на административно нарушение. В този смисъл неоснователно и
недоказано се явява възражението на жалбоподателя, че фактическите констатации,
изложени в обстоятелствената част на оспорената заповед, не отговарят на
действителността. Следователно правно релевантните факти – управление на МПС
след употреба на алкохол над 0,5 на хиляда – се явяват безспорно доказани.
При
тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице
основания за нейната отмяна.
Съгласно
чл.171,
т.1, б.”б” ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4
установените стойности са определящи.
В
случая са налице безспорни писмени доказателства, че жалбоподателят е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си 1,34 на хиляда и не е
извършил медицинско изследване, т.е., безспорно е доказано наличието на
предпоставките от хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП. Доколкото нормата на
чл.171 ЗДвП е императивна, административният орган няма право на преценка
относно прилагането на съответната принудителна административна мярка.
Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и
задължително следва да приложи мярката, защото преценката относно прилагането
на която и да е от изчерпателно изброените осем принудителни административни
мерки, е направена от законодателя при създаване на самата правна норма.
Съгласно
чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен
със заповед № 317з-3162 от 15.04.2022 г. на
директора на ОДМВР Пловдив, поради което неоснователно е възражението на
жалбоподателя за липса на компетентност.
Оспорената заповед е
издадена в предвидената от закона писмена форма, съдържа мотиви, които са в
достатъчна степен конкретни и ясни, т.е., за жалбоподателя е било възможно да
разбере за какво административно нарушение на правилата за движение по пътищата
се прилага принудителната административна мярка и да организира защитата си.
Предвид всичко изложено съдът намира,
че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на
делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и
на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.Н., ЕГН **********,***,
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24 от
10.08.2022 г. на младши инспектор ООР в РУ Хисаря към ОДМВР Пловдив.
Решението е окончателно.
Съдия: