Решение по дело №830/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл.197, ал. 2 вр.чл.121 ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Н. И. Н., от гр. Русе срещу Решение №222/19.09.2024г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата му с вх.№18024/09.09.2024г. срещу Постановление за продължаване действията на наложена обезпечителна мярка на основание чл.121 ал.6 ДОПК с изх.№С220018-139-0002612/06.12.2022г., издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, в частта, с която по реда на чл.121 ал.6 ДОПК са продължени действията на наложена обезпечителна мярка „ възбрана“ на собствения му недв.имот- апартамент, находящ се в гр.Русе, [улица], бл.Мургаш вх.1 ет.3 ап.7 с площ 33,78 кв.м., с данъчна оценка 17 943,90лева, във връзка с ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия №Р- 03001822002386-020-001/12.05.2022 г. на Н. И. Н., приключила с РА № РОЗОО1822002386-091-001/23.11.2022г., с който се установява задължение в размер общо на 33 827.06 лв. в това число главница 22 270.40 лв. и лихва 11 556.66 лв.

В жалбата се сочи, че за наложената обезпечителна мярка е узнал от СВ с писмо № 084-367 от 13.12.2022г. , но ПНОМ не му е връчено по реда на ДОПК, което било процесуално нарушение и което пораждало правото му на жалба, след като за тази мярка узнал от публичния изпълнител при предприети от него действия по опис във връзка с образувано изпълнително производство. Това основание и факта на узнаването се поддържа в с.з.. Счита наложената мярка за материално незаконосъобразна поради нарушаване на чл.213 ал.1 т.2 и т.4 ДОПК относно несеквестируемост на имуществото, което като обект на възбраната – жилище,което било единствено и с оглед площта му попада в тази хипотеза. Оспорва извода на горестоящия огран, че притежава друго такова имущество и представя писмени доказателства, като сочи, че макар и по наследство и документи да притежава 1/2 ид.ч. от УПИ с площ от 625 кв.м. в местност на землището на [населено място], общ.Русе с отразени в кадастъра и ПМЖ –вилна сграда от 21 кв.м., тази сграда е без издадено разрешение за строеж, имота бил неподеляем и не отговаря на изискванията за жилище съгласно чл.40 ЗУТ.

Искането е за отмяна на решението на директора на ТД на НАП – Варна и потвърдено с него постановление за продължаване налагане на обезпечителни мерки с изх. №С220018-139-0002612/06.12.2022г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Варна, само в частта на обезпечителната мярка-възбраната на апартамент с площ 33,78 кв.м. ,находящ се в блок Мургаш вх.1 ет.3 ап.7 на [улица] в гр.Русе.Претендират се и разноски.

Ответникът – директор на ТД на НАП – Варна, чрез юрк. Т., изразява становище за неоснователност на жалбата.Претендира разноски.

Предмет на производството по чл.197 ал.2 ДОПК е Решението №222/19.09.2024г. на директора на ТД на НАП Варна.

Жалбата е допустима, подадена е от лице-адресат на оспорения адм.акт , засягащ неблагоприятно неговата правна сфера и е подадена в срока по чл. 197, ал. 2 от ДОПК.

Доколко горестоящия орган при задължителното административното оспорване по реда на чл.197 ал.1 ДОПК се е произнесъл по допустима жалба, съдът ще обсъди в мотивите си.

Съдът от събраните по преписката и в съдебното производство приема за установено от фактическа и правна страна, че Нисимов е оспорил пред директора на ТД на НАП с жалба вх.№ 18024/09.09.2024г. по регистъра на ТД на НАП Варна, Постановление за продължаване действията на наложена обезпечителна мярка на основание чл.121 ал.6 ДОПК с изх.№С220018-139-0002612/06.12.2022г., издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, в частта, с което по посочения ред са продължени действията на наложена обезпечителна мярка „ възбрана“ на собствения му недв.имот- апартамент, находящ се в гр.Русе, [улица] бл.Мургаш вх.1 ет.3 ап.7 с площ 33,78 кв.м., наложена по реда на чл.121 ал.1 ДОПК с писмо изх.№ С220018-023- 0003035/05.11.2022г. на старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна.

Установява се, че във връзка с постъпило мотивирано искане за предварително обезпечаване на задължения №Р-03001822002386-039-001/02.11.2022г. от Н. Г. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Варна е издадено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх.№ С20018-023-0003035/03.11.2022 г. от В. В. на длъжност старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП Варна. Искането е постъпило във връзка с ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия №Р- 03001822002386-020-001/12.05.2022 г. на Н. И. Н. - жалбоподател. В него са изброени активите на проверяваното лице - банкова сметка в ТБ „Централна Кооперативна Банка" АД и недвижими имоти както следва: апартамент, находящ се в гр. Русе, [улица], бл. „Мургаш", вх. 1, ет. 3, ап. 7 и земя и сграда, находяща се в [населено място], обл. Русе, съсобствена при равни права. С горепосоченото постановление е наложена възбрана върху апартамент, с площ от 33.78 кв. м., находящ се в гр. Русе, [жк], [улица], бл. „Мургаш", вх. 1, ет. 3, ап. 7 и запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети, както и суми, предоставени за доверително управление на лицето, находящи се в ТБ „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА" АД. Обезпечителните мерки са наложени въз основа на посоченото мотивирано искане за задължения, съставляващи данъци и осигуровки, като очакваният размер е общо 39 324.28 лв. в това число главница 26 934.37 лв. и лихва 12 389.91 лв.

Постановлението е изпратено на сл.поща лицето [електронна поща], но липсват данни да е потвърдено.

Тук следва да се отчете ,че съгласно чл.195 ал.4 ДОПК длъжникът не се уведомява за искането за обезпечение, но няма спор , че може да обжалва постановлението за налагане на предварителните обезпечителни мерки по реда на чл.197 ДОПК, което не е сторено.

Междувременно ревизионното производство е приключило с РА № Р030001822002386-091-001/23.11.2022г., с който се установява задължение в размер общо на 33 827.06 лв. в това число главница 22 270.40 лв. и лихва 11 556.66 лв. Ревизионният акт е връчен на 30.11.2022г. по сл. поща на лицето [електронна поща] ,за което са приложени доказателства на л.15 от преписката.Т.е жалбоподателят е бил уведомен за установените публични задължения. Липсват данни РА да е обжалван поради и което е образувано изп.дело № *********/23г.по описа на ТД на НАП Варна, офис Русе, по което са предприети процесуални действия от публичен изпълнител, и е наложена обезпечителна мярка запор /л.10,л.7 и сл. от преписката/.

Въз основа на горепосочените публични задължение със съобщение за доброволно изпълнение № С2300018-048-0029531/14.02.2023г. по описа на ТД на НАП Варна, дирекция „Събиране" е образувано изпълнително дело № ********* от 2023г. Не е осъществен контакт с длъжника, същият не потвърждава изпратените на ел. поща [електронна поща]. писма и след щателно издирване съобщението е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК - връчване чрез прилагане към досието - на 29.08.2024г.

Междувременно след издаване на РА № Р030001822002386-091-001/23.11.2022г., съобщен на РЛ на 30.11.2022г., е издадено оспореното постановление за продължаване действието на наложените предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК № С220018-139-0002612/06.12.2022г. Същото е изпратено на 06.12.2022г. на горепосочения ел. адрес, но не е потвърдено от Н. И. Н..

Твърди се в решението и в жалбата, че по повод съобщение за насрочване на опис на възбранения имот № С2400018-110-0004588/05.09.2024г., издадено от М. К., главен публичен изпълнител е подадена и жалбата на Нисимов от 09.09.2024г. по изп.дело 18100001403/2010г. срещу наложената обезпечителна мярка „ възбрана“ на вече посочения имот, за която собственика и адресат е узнал на 13.12.2022г. с оглед уведомяване от С. В. и е поискал отмяната на тази мярка, поради нарушение на закона .

Няма спор, че Изпълнителното дело *********/2023г е било образувано във връзка с непогасени публични задължения по влязъл в сила РА по отношение на жалбоподателя и към настоящия момент в размер на 39 896.36 лв. , по което производство не са постъпвали плащания за погасяване на държавните вземания.

Няма спор, че в хода на ревизионното производство по реда на чл.121 ал.1 ДОПК от органа по приходите е отправено мотивирано искане за налагане на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.Предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197 от кодекса. Налице е валидно искане за предварително обезпечаване на публично задължение по отношение на жалбоподателя, в посочения размер и по отношение на този субект,и публичния изпълнител е наложил обезпечение по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, в очертания обхват в мотивираните искания, преценявайки наличието на предпоставките по чл. 121, ал. 1 от ДОПК. Тези предварителни обезпечителни мерки не са обект на обжалването.

От нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК следва, че предмет на съдебен контрол при обжалването на същинските обезпечителни мерки е и законосъобразността на предварителните обезпечителни мерки. При това положение се налага изводът, че с налагането на същинските обезпечителни мерки от същия вид е отпаднал правният интерес от защита срещу предварителните обезпечителни мерки и се поражда интерес от защита срещу същинските обезпечителни мерки от 06.12.2022г. Това е така, защото наложените предварителни обезпечителни мерки с постановлението от 03.11.2022г. прекратяват действието си. Безспорно е, че предварителните обезпечителни мерки имат привременен характер, като целта им е да дадат обезпечителна защита и гарантират събирането на публични вземания в хода на ревизионното производство до издаването на РА. С издаването на такъв в хода на ревизионното производство, същите могат да продължат действието си съгласно чл. 121, ал. 6 ДОПК в срок от един месец след издаването на РА, ако същият е издаден в срока по чл. 121, ал. 4 ДОПК, какъвто е настоящият случай. Тоест спазен е едномесечният срок за продължаване на обезпечителните мерки по чл. 121, ал. 6 от издаване на РА.

Наложената възбрана като обезпечителна мярка е с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, доколкото са налице данни за задължения в посочените размери.

На основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК след приключване на ревизионното производство действието на наложените предварителни обезпечителни мерки се продължава с обезпечителните мерки от същия вид и върху същото имущество, т.н. същински обезпечители мерки, обезпечаващи конкретно установените по основание и размер публични задължения, а именно в размер общо на 33 827.06 лв. в това число главница 22 270.40 лв. и лихва 11 556.66 лв.

В тази връзка е издадено и обжалваното постановление №С220018-139-0002612/06.12.2022 г. за продължаване действието на наложените предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК, след издаването на РА № Р003001822002386-091-001/23.11.2022г.,връчен на 30.11.2022г.

Така предмет на оспорване по реда на чл. 197 ДОПК са същинските обезпечителни мерки по чл.121 ал.6 ДОПК, наложени с постановление № С220018-139-0002612/06.12.2022г. издадено от публичен изпълнител в дирекция "Събиране" при ТД на НАП – Варна, за което безспорно липсват данни да е връчено, тъй като изпратеното по ел.път съобщение на активната и към момента служебна ел.поща не е прочетено

Това е и посоченото основание решаващият адм.орган да разгледа жалбата по същество, въпреки че твърди ,че обжалването е реализирано-20 месеца след узнаването на наложената обезпечителна мярка, т.е ответника веднъж е приел, че жалбата срещу Постановление за продължаване действието на наложените предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК № С220018-139-0002612/06.12.2022г. е допустима, макар и подадена 20 / двадесет / месеца след узнаването й и то в хода на вече образуваното изп.дело и предприетите от публичния изпълнител действия по опис на възбраненото имущество на длъжника при установените публични задължения .

Следва да се отчете ,че оспорващият твърди в жалбата си по адм.ред и по съдебен такъв, че е узнал за оспореното от него Постановление за продължаване действието на наложените предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК № С220018-139-0002612/06.12.2022г. с писмо № 084-367 от 13.12.2022 г. на Служба по вписванията, която го е уведомила за въпросната възбрана

Това е явно от в жалбата му пред ответника , така и в изявлението му пред съда, не бил предприел действия по оспорване на ПНОМ, поради това, че било единственото му жилище, т.е. несеквестируемо , но едва при насрочения опис е решил да реализира правата си именно , поради насрочването на описа от публичния изпълнител срещу единственото му жилище с указаната площ.

Горестоящия адм.орган и ответник по делото не е изпълнил свои задължения да прецени жалбата на Нисимов към какво е насочена, допустима ли е и какво се иска. С аргументи, че не е нарушено право на защита е разгледал по същество жалба-искане за отмяна на същински обезпечителни мерки по чл.121 ал.6 ДОПК -цитираното и оспореното постановление С220018-139-0002612/06.12.2022г. издадено от публичен изпълнител в дирекция "Събиране" при ТД на НАП – Варна, съобщено по ел.път на валиден мейл адрес ,не е прочетено, в хода на предприети вече действия от публичен изпълнител по образувано изпълнително дело. Разглеждайки жалбата по същество, ответната страна я е приела за допустима, макар че твърди реализирането на правото на оспорване 20 месеца след съобщаването от СВ, т.е от узнаването.

Това оспорено постановление касае същинска обезпечителна мярка по чл.205,вр.чл.121 ал.6 ДОПК –възбрана на недв.имот ,собственост на РЛ - апартамент, находящ се в гр. Русе, [улица], бл. „Мургаш", вх. 1, ет. 3, ап. 7 с площ 33,78 кв.м.

Обаче съгласно чл.205 ДОПК налагането на възбрана върху недвижим имот се извършва чрез вписване на постановлението по разпореждане на съответния съдия по вписванията по реда на вписванията. За извършеното вписване съдията по вписванията изпраща съобщение до длъжника / ал.2/.

Съгласно чл. 400, ал. 2 от ГПК, налагането на възбрана става чрез вписване на обезпечителната заповед на съда в нотариалните книги. Службата по вписванията съобщава на ответника за извършеното вписване. От текста на двете разпоредби личи, че при възбрана по ДОПК и ГПК, по изключение, освен оповестително действие и противопоставимост, вписването има и конститутивно действие.

Освен това следва да се отбележи, че с Тълкувателно решение № 7/12 от 25.04.13 г. по тълк. д. № 7 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6 е дадено задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията (ПВ), а именно проверката, която съдията по вписванията извършва се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в правилника за вписванията съдържание.

Съобразно цитираната разпоредба, в конкретния случай възбраната върху процесното недвижимо имущество е наложена на 13.12.2022 г., когато процесното постановление е вписано по разпореждане на съответния съдия по вписванията по реда на вписванията/ л.10 от делото/. За извършеното вписване съдията по вписванията е изпратил съобщение до жалбоподателя, както и той твърди, както и че тогава го е узнал.Това съобщение и извършеното вписване съдържат всички основания и реквизити, включително основанието , а именно оспореното ПНОМ. Впрочем и съобщението на ймел адреса на РЛ съдържа същата заглавна информация.

Т.е срока на оспорване започва от тази дата 13.12.2022г. на наложената възбрана, след като съобщението за ПНОМ не е отворено, но за основанието и съдържанието е налична информация от СВ и обжалването с оглед и на признанията на жалбоподателя не е осъществено дори и в продължения двумесечен срок, поради мотиви, които колкото и ирелеватни да са, съдържат признание за факта на узнаването на обезпечението и факта, поради който едва в хода на изпълнителното производство, са оспорени. А те са свързани с това, че обезпечителната мярка била насочена към несеквестируемо имущество и оспорващият се бил дезинтересирал от именно този факт. И тъй като обжалването не е насочено към действията на публичния изпълнител по изп.дело № *********/ 2023г. , а спрямо ПНОМ по реда на чл.121 ал.6 ДОПК , то и жалбата спрямо тези мерки е извън срока на оспорване и те са влезли в сила.

Решаващият орган по чл.197 ал.2 ДОПК се е произнесъл по недопустима жалба, разглеждайки я по същество. Не е изискал уточняване на предмета на оспорване и не е прецизирал реда за това.

Основанието в жалбата- чл.213 ал.1 т.2 ДОПК касае имущество, подлежащо на принудително изпълнение, съгласно която разпоредба не подлежи на секвестиране единственото жилище на длъжника, като е уточнено, че ако жилищната площ е повече от 30 кв. м. за длъжника и за всеки от членовете на семейството му по отделно, разликата се продава, ако при тези условия, жилището е реално поделяемо, е отнесено към искането съда да отмени Решение на директора на ТД на НАП – Варна, а и Постановлението за продължаване налагане на обезпечителни мерки, на основание чл. 121 ал.6 от ДОПК, в частта относно наложената възбрана, макар и признанието на неизгодния факт, че за тази обезпечителна мярка е узнато на 13.12.2022г. , а оспорването е от дата 09.09.2024г. по повод на действията на публичния изпълнител по образуваното изп.дело и искане за отмяна на наложената мярка-възбрана. Законосъбразността на наложената възбрана следва да се обсъжда по същество при валидно подадена жалба за налагането й, но не и по повод изпълнителните действия, или ако е по повод на такива действия, тази жалба не ги касае.

Изпълнението на влязлата в сила мярка по реда на чл.121 ал.6 ДОПК подлежи на оспорване по реда на чл.268 вр. чл.205 вр.чл.213 ал.1 т.2 ДОПК, но не и по приетия за това ред.

Оспореното решение е недопустимо и подлежи като такова на отмяна.

И от двете страни по спора е заявено искане за присъждане на разноски. Същите са неоснователни с оглед на мотивите на решението.Оспореното решение е по недопустима жалба и с оглед на правомощието на съда подлежи на отмяна, но не и на обезсилване. Правото на разноски е по допустимо оспорване, което не е налично.

Така мотивиран и на основание чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 222/19.09.2024г. на директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба вх.№18024/09.09.2024г. срещу Постановление за продължаване действията на наложена обезпечителна мярка на основание чл.121 ал.6 ДОПК с изх.№С220018-139-0002612/06.12.2022г., издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, в частта, с което по реда на чл.121 ал.6 ДОПК са продължени действията на наложена обезпечителна мярка „ възбрана“ на собствения му недв.имот- апартамент, находящ се в гр.Русе, [улица], бл.Мургаш вх.1 ет.3 ап.7 с площ 33,78 кв.м. , с данъчна оценка 17 943,90лева във връзка с ревизия ,възложена със Заповед за възлагане на ревизия №Р- 03001822002386-020-001/12.05.2022 г. на Н. И. Н., приключила с РА № РОЗОО1822002386-091-001/23.11.2022г., с който се установява задължение в размер общо на 33 827.06 лв. в това число главница 22 270.40 лв. и лихва 11 556.66 лв.

Решението не подлежи на обжалване

СЪДИЯ: