Определение по дело №1741/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Производството по делото е образувано по жалба от М. П. М., [ЕГН] и В. Г. М., [ЕГН] и двамата с адрес в гр. Варна, подадена чрез адв. Я. против Разрешение за строеж № 112 от 31.05.2023 г. издадено от главния архитект на район „Приморски“ при Община Варна, с което е разрешено на Р. С. С. изграждането на строеж „Надстройка и преустройство на тавански жилищен етаж над самостоятелен обект в законно изградена жилищна сграда с [идентификатор], находящ се в УПИ Х-11, кв.14 по плана на 18 м. р., гр. Варна, с административен адрес [улица]“.

Заповедта се оспорва с основанията на чл.146, т.3 и т.4 от АПК. В жалбата се сочи, че е издадена при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон. Сочи се, че в нот. акт от 2003г., издаден въз основа на което е издадено разрешение за строеж, Р. С. С. не притежава право да преустрои и надстрои таванския етаж, тъй като не притежава право на застрояване по предвидения от закона ред, а ако се приеме, че с актовете за придобиване се предоставят такива права то същите са погасени по давност от 1956г., съгласно нормата на чл. 67 от Закона за собствеността. Другият довод, който навежда е, че с оспореното разрешение за строеж се засягат общи части на етажната собственост, а не само в индивидуалната такава, поради това надстрояване и пристрояване на сгради с етажна собственост е възможно само при наличие на договор в нотариална форма и декларация за съгласие, с нотариална заверка на подписите на всички собственици от етажната собственост, съгласно чл. 183 ал. 2 от ЗУТ. Липсата на такава декларация представлява пречка за издаване на разрешение за строеж, поради което същото е незаконосъобразно и се моли за отмяна на акта.

В съдебно заседание жалбоподателите чрез процесуален представител поддържа жалбата на изложените в нея основания. Твърди, че проекта „надстрояване“ по никакъв начин не кореспондира с правата, които има титулярът на правото на собственост, а именно, че не е било учредено право на застрояване и няма съгласие на собствениците на етажната собственост. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът по делото – Главен архитект на район „Приморски“ при Община Варна, не се явява и не се представлява.

Заинтересованата страна – Р. С. С. оспорва жалбата чрез процесуален представител. В депозиран отговор на жалбата, излага, че жалбата е недопустима, в условията на евентуалност неоснователна. Твърди, че жалбоподателите са узнали за издаденото разрешение за строеж най-късно на 21.07.2023 г., поради което жалбата е недопустима. Позовава се на НА том LХХІV, рег. №23206, дело 16729 от 19.12.2003 г. на СВ – Варна, съгласно който Р. С. има право да „преустрои таванския етаж по начин, какъвто намери за добре, включително и в пълен етаж“. Навежда доводи, че при съпоставка на архитектурния проект от 1933 г. и одобрения архитектурен проект от 2023 г., строежът не се състои в надстрояване на сградата, а в преустройство на таванския етаж в жилищен трети етаж, чийто контур изцяло съвпада с този на втория етаж на сградата. Твърди, че с разрешението за строеж се допуска извършване на строеж изцяло в рамките на придобитото от С. право за преустройство на таванския етажа в пълен етаж. Пояснява, че формулираната в предмета на разрешението за строеж „надстройка“ не представлява надстрояване на сградата по смисъла на ЗУТ, доколкото не се изгражда нов етаж, а съществуващият тавански етаж се преустройва в пълен жилищен. Според страната, предвид факта, че в случая не става въпрос за надстрояване на сградата чрез изграждане на нов строеж, съответно – възникване на нов обект на правото на собственост в полза на суперфициара, а за преустройство на съществуващия обект на собственост, е неприложима разпоредбата на чл.67 от ЗС. По същите мотиви се твърди, че е неприложима хипотезата на чл.183, ал.2 от ЗУТ. Хипотетично излага съображения, че дори и да се изисква съгласие на съсобствениците в етажната собственост с така разрешеното преустройство, то следва да се приеме, че то е било дадено в нотариална форма още с подписването на Договора за делба от 1951 г.

В съдебно заседание, заинтересованата страна, чрез адв. А. и адв. К., се позовава на заключението на СТЕ, според което не е налице надстрояване, а преустройство на таванския етаж, поради което жалбоподателите не са заинтересовани лица по смисъла на чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ. Пояснява, че в проекта на арх. П. на основание на което е било издадено удостоверението за строеж не се променя предназначението на обекта, не се отнемат общи помещения, площи или части от тях и не се променя предназначението на обекта. Твърди, че не се променят съществено общи части на сградата, не се използват вътрешни инсталации с общи мрежи, не се прекарва нова инсталация през обща част. Излага съображения, че съсобствениците на сградата през 1951 г. са дали своето съгласие да се преустрои таванския етаж в жилищен етаж. Сочи, че правото да се преустрои таванския етаж не може да се погаси по давност. Иска се от съда да остави без разглеждане жалбата и да прекрати производството. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Депозирани са писмени бележки от процесуалните представители на заинтересованата страна. Поддържа се твърдението, че жалбоподателите не са заинтересовани страни по смисъла на чл.149, ал.2 от ЗУТ, поради което жалбата е недопустима. Допълва, че не са налице предпоставки да се иска съгласие на жалбоподателите като собственици на етажната собственост, за издаване на процесното Разрешение за строеж, защото не са налице предпоставките по реда на чл.185, ал.1 от ЗУТ. Позовава се на заключението на СТЕ, според което одобрения проект на арх. П. не предвижда нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, а предвижда преустройство на собствен обект, поради което жалбоподателите не са заинтересовани лица. Сочи, че не е необходимо да се иска съгласието на собствениците на етажната собственост.

Навежда доводи, че въпросът дали с процесния проект се предвижда надстрояване е вещно-правен. В теорията и практиката правото на надстрояване се разглежда като разновидност на правото на строеж и е уредено изрично в чл.66 от ЗС. Сочи, че предмет на правото на строеж е винаги постройка/сграда върху чужда земя, която съставлява самостоятелен обект и съставлява изключение от принципа на приращението по чл.92 от ЗС. Пояснява, че спецификата на надстрояването като вещно право е, че то е приложимо, когато е налице заварена сграда, която увеличава обема си чрез изграждане на нов етаж, съставляващ нов самостоятелен обект, който е годен обект на право на собственост. Във всички останали случаи, когато това не е така, се касае до приращение по чл.92 от ЗС или присъединяване по смисъла на чл.98 от ЗС. Навежда доводи, че одобреният проект на арх. П. не предвижда надстрояване на сградата етажна собственост, поради което изискванията на чл.183, ал.1 и ал.2 от ЗУТ са неприложими.

Твърди, че отрицателната предпоставка на чл.185, ал.1, т.3 от ЗУТ за разрешаване на преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях без съгласие на останалите собственици на етажната собственост е да не се засягат съществено общите части на сградата и този въпрос не е правен, а чисто технически. Преценката за това я прави вещо лице със специални знания, каквато е арх. С., чието заключение не е оспорено. Сочи, че процесната тераса на таванския етаж не е обща част, нито проекта на арх. Х., нито документа за собственост, където същата е описана като един от елементите на таванския етаж. Вещото лице потвърждава този факт, като посочва, че терасата е част от таванския етаж в индивидуална собственост на С., тя не е обща част.

Твърдението на жалбоподателите, че правото на С. да преустрои таванския етаж е погасено по смисъла на чл.67 от ЗС е опровергано с доводи, че не става въпрос за учредено право на строеж или надстрояване, а за дадено съгласие от етажните собственици през 1951 г. на собственика на таванския етаж да си преустрои същия в жилищен етаж. Сочи, че съгласието на останалите съсобственици в жилищната сграда е неоттегляемо. Излага съображения, че дори и да са налице предпоставки за приложение на чл.67 от ЗС, то не е от компетентността на административния орган, издал разрешението за строеж, както и на Административния съд да се произнесат изтекла ли е давността.

По допустимостта на жалбата:

Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ в кръга на заинтересуваните лица в производството по издаване на разрешение за строеж в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж са и собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, в който ще се изгражда строежът.

Съдът намира, че жалбоподателите не са легитимирани да оспорват процесния административен акт, поради следните съображения:

В разпоредбата на чл.185, ал.1 от Закона за устройство на територията са посочени хипотезите, при които не се изисква съгласие и които съдът намира, че са налице в случая, поради следното:

Съгласно отговора даден по т.7 от неоспорената СТЕ, в одобрения проект на арх. П., въз основа на който е издадено процесното разрешение за строеж, не се предвижда промяна на предназначението на таванския етаж-чл.185 ал.1 т.1 ЗУТ.

Според т.8 и т.9 от СТЕ, в одобрения проект, въз основа на който е издадено процесното РС, не се предвижда изграждане на нов самостоятелен обект вътре в самия тавански етаж, както не се предвижда и изграждане на нов самостоятелен обект над таванския етаж.

Според т.10 от заключението, в процесното РС, не се предвиждат СМР, които да се изпълнят извън плочата на целия таванския етаж.

Според т.11 от СТЕ и направеното уточнение от вещото лице в съдебно заседание, не се предвиждат СМР, които да засягат други самостоятелни обекти в сградата.

Според т.12 от СТЕ, не се предвижда отнемане на общи помещения, площи, или части от тях.

Според т.13 от СТЕ, в процесното РС не се предвижда промяна на предназначението на общи части на сградата-чл.185 ал.1 т.3 ЗУТ.

Според т.14. от СТЕ, не се предвижда съществена промяна на общи части на сградата, тъй като няма промяна върху размера на идеалните дялове от общите части.

Според т.15 одобрения проект, не се предвижда прекарване на нова инсталация през обща част, която да засяга помещения на други собственици-чл.185 ал.1 т.т.4 и 5.

Следователно, както се посочи, са изпълнени всички предпоставки, визирани в чл.185 ал.1 ЗУТ, при които не се изисква съгласието на останалите собственици на сградата при издаването на процесното РС, респективно и на жалбоподателите.

С оглед на изложеното, жалбоподателите не са легитимирани да предприемат оспорване на процесното Разрешение за строеж, поради което жалбата се явява недопустима, поради което и производството следва да бъде прекратено на основание чл.159 т5 АПК.

Разноски: С оглед изхода на спора, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на заинтересованата сторените разноски. Страната претендира разноски в размер на 5 600лв. от които адвокатски хонорар от 5000лв., относно който е направено възражение за прекомерност. Съдът, като се съобрази със сложността на делото, намира възражението за неоснователно. Делото е със значителна фактическа и правна стойност и претендираното възнаграждение не е прекомерно.

Предвид изложеното ,съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ дадения ход по същество.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. П. М., [ЕГН] и В. Г. М., [ЕГН] и двамата с адрес в гр. Варна, подадена чрез адв. Я. против Разрешение за строеж № 112 от 31.05.2023 г. издадено от главния архитект на район „Приморски“ при Община Варна, с което е разрешено на Р. С. С. изграждането на строеж „Надстройка и преустройство на тавански жилищен етаж над самостоятелен обект в законно изградена жилищна сграда с [идентификатор], находящ се в УПИ Х-11, кв.14 по плана на 18 м. р., гр. Варна, с административен адрес [улица]“.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

 

ОСЪЖДА М. П. М., [ЕГН] и В. Г. М., [ЕГН] и двамата с адрес в гр. Варна да платят в полза на Р. С. С. сторените разноски в размер на 5600,00 ( пет хиляди и шестстотин) лева.

 

Определението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.