Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 27.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №3931 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.12.2020г.,
постановено по гр.дело №28252/2018г. по описа на СРС, ГО, 170 с-в ответникът Д.М.С.
с ЕГН:********** е осъден да заплати на ищеца „ДЗИ- о.з.“ЕАД с ЕИК *******, на
основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, сумата от 5015 лв.- регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение в размер на 5000лв. за претърпени неимуществени
вреди и 15лв. ликвидационни разноски за травматично увреждане на здравето,
причинено при настъпило на 08.09.2016г. ПТП в гр.София, кв.Бусманци по вина на
ответника като застрахован по риск "Гражданска отговорност" водач на товарен
автомобил „Рено Мастер“ с ДК№*******, ведно със законната лихва от 02.05.2018г.
до окончателното изплащане, както и 182,86 лева лихва за забава върху главницата
за периода от 22.12.2017г. до 01.05.2018г. и 2450,35лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното
решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба
от особения представител на ответника. Жалбоподателят поддържа, че с
представеното по делото наказателно постановление водачът е санкциониран за
извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП- неуведомяване на
компетентната служба на МВР за настъпило ПТП с пострадало лице, като не е
санкциониран за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП- да остане на
мястото на произшествието и да изчакапристигането на компетентните органи на
МВР. Твърди, че не са налице предпоставките по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, тъй
като не е възприето от водача дали е имало ранен човек, както и не е установено
да е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение
по пътищата. Твърди също така, че регресната покана не е надлежно връчена,
както и съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Моли решението
на СРС да бъде отменено, а искът– отхвърлен.
Ищецът „ДЗИ- о.з.“ЕАД в подадения в срок отговор на
въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Твърди, че безспорно са
установени всички елементи от фактическия състав на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ,
по-конкретно- ранен човек и напускане на мястото на ПТП от водача преди
пристигане на компетентните органи на МВР, както и заплащането на
застрахователно обезщетение от страна на ищеца на пострадалата. Оспорва и
твърдението за съпричиняване на вредоносния резултат. Моли обжалваното решение
да бъде потвърдено и претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваните части. По правилността на решението съдът намира следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.500, ал.1, т.3 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 08.09.2016г. в с.Бусманци е реализирано ПТП с
участието на управляван от ответника товарен автомобил „Рено Мастер“ с ДК№*******,
който при извършване на маневра на заден ход е блъснал намиращата се зад
автомобила П.Т.Я., като й причинил телесни увреждания. Съставен бил констативен
протокол за ПТП №К-786/08.09.2016г., според който причина за настъпване на
процесното ПТП е противоправното поведение на водача на товарния автомобил,
който освен това не уведомил органите на МВР и напуснал местопроизшествието. Относно
товарния автомобил имало валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за периода, в който попада датата на процесното ПТП. По
заведената при ищеца щета последният на 14.02.2017г. изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 5000 лева. С плащането на застрахователното обезщетение
за ищеца възникнало правото на регресно вземане срещу причинителя на вредата и
била изпратена регресна покана, получена
от ответника на 07.12.2017г. Към датата на завеждане на исковата молба плащане
не било извършено от ответника. Ищецът претендира освен главницата в размер на
5015 лева, лихва за забава в размер на 182,86 лева за периода от 22.12.2017г.
до 01.05.2018г.
Ответникът чрез назначения му от съда особен представител оспорва исковете изцяло
по съображения идентични на изложените във въззивната жалба.
Между страните не се спори относно настъпването на процесното ПТП,
наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
периода, в който попада датата на процесното ПТП и изплащането на
застрахователно обезщетение на посочената от ищеца дата.
Спорни са въпросите относно напускането на мястото на настъпване на ПТП от
страна на ответника и това дали е бил длъжен да изчака пристигането на
компетентните органи в случая.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение на СРС е неправилно по
следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ освен в случаите по чл. 433, т.1 от КЗ
(умишлено увреждане от страна на застрахования) застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато: виновният водач при настъпването на ПТП е
нарушил ЗДвП като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация
над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други
упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества; не е спрял и не е
взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или
неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на
движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това; е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта
на доказване носи виновният водач; умишлено е предизвикал пътнотранспортното
произшествие; е предизвикал пътнотранспортното произшествие по време на
извършване на умишлено престъпление съгласно Наказателния кодекс, включително,
когато се е опитвал да избяга от задържане; управлява моторното превозно
средство без необходимата правоспособност за управление на съответната
категория моторно превозно средство, или временно му е отнето свидетелството за
управление на моторното превозно средство. Службите за контрол на
Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното
произшествие, когато при произшествието има убит или ранен човек (чл.125, т.1
от ЗДвП). В тази връзка приложима е и разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“
от ЗДВП, съгласно която водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато
при произшествието са пострадали хора да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството
на вътрешните работи. Спорно между страните е както това дали водачът е бил
длъжен да изчака пристигането на компетентните органи (с оглед дали има
пострадали хора), така и обстоятелството че водачът не ги е изчакал.
Установяването на тези релевантни за спора факти и обстоятелства е в тежест на
ищеца, който може да проведе доказването с всички позволени от закона
доказателствени средства. В тази връзка ищецът е представил писмени
доказателства- констативен протокол и наказателно постановление, събрани са и
гласни доказателства- показанията на един свидетел- пострадалата. Представените по
делото материали от досъдебно производство- експертизи и показания на свидетели
не представляват доказателства, тъй като не са събрани в настоящото
производство и по реда на ГПК. Констативният протокол по естеството си е
официален свидетелстващ документ, но на основание чл.179, ал.1 ГПК има
обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в
присъствието на съответното длъжностно лице. Следователно за самия механизъм на
пътно-транспортното произшествие, описан в протокола, същият не се ползва с
обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано
в присъствие на съставителя на акта. С представеното по делото наказателно
постановление на ответника е наложено административно наказание във връзка с
процесното ПТП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП- неуведомяване
на компетентните органи, както и за това че не е носил контролния талон към
свидетелството за управление на МПС. От показанията на свидетелката Янева се
установява, че непосредствено след настъпване на процесното ПТП водачът
(ответникът) е бил на местопроизшествието- „вече ме бяха преместили пред
сладкарницата и ми казаха, че това е шофьора, видях го но той беше уплашен. Не
сме говорили с него. След това внука ме закара до болницата. Предвид изложеното
съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че при
процесното ПТП има пострадал човек (свидетелката Янева). Не се установява
безспорно обаче факта на напускане на местопроизшествието от ответника. В тази
насока записаното в констативния протокол, предвид изричното му оспорване, и
наказателното постановление, както и показанията на разпитания свидетел, не
изпълват изискванията за пълно и главно доказване. Автотехническата експертиза
също не установява този факт. Следва да се отбележи също така, че за да е
налице неизпълнение на задължението на водача да изчака пристигането на
компетентните контролни органи, той следва да е възприел фактите, водещи до
това му задължение. Съотнесено към конкретния случай, ответникът следва да е
възприел че при настъпилото ПТП има пострадали хора, в смисъл на настъпили за
тях телесни увреждания по смисъла на закона. Такова доказване също не е
проведено от ищеца.
Предвид
изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявените искове-
отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
По разноските:
При този изход на спора въззиваемият ищец следва
да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 125,30 лева, доколкото
въззивната жалба е подадена от особен представител на ответника и държавна
такса авансово не е внасяна.
Решението не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280, ал.3 от ГПК.
По така изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение от
29.12.2020г., постановено по гр.дело №28252/2018г. по описа на СРС, ГО, 170 с-в,
вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДЗИ- о.з.“ЕАД с ЕИК******* срещу Д.М.С. с
ЕГН:**********: иск с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ за сумата от
5015лв.- регресно вземане за платено застрахователно обезщетение в размер на
5000лв. за претърпени неимуществени вреди и 15лв. ликвидационни разноски за
травматично увреждане на здравето, причинено при настъпило на 08.09.2016г. ПТП
в гр.София, кв.Бусманци по вина на ответника като застрахован по риск
"Гражданска отговорност" водач на товарен автомобил „Рено Мастер“ с
ДК№*******, ведно със законната лихва от 02.05.2018г. до окончателното
изплащане и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 182,86 лева- лихва
за забава върху главницата за периода от 22.12.2017г. до 01.05.2018г.
ОСЪЖДА „ДЗИ- о.з.“ЕАД с ЕИК******* да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 125,30 лева (сто двадесет и пет лева и 30
стотинки)- държавна такса за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/