РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Пловдив, 14.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично
съдебно заседание на двадесети декември, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с
участието на прокурора Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия
Методиева касационно административно - наказателно дело № 2946 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Трето
РУ към ОД МВР Пловдив обжалва, чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт Пенкова, Решение № 1548 от 29.09.2021 г., постановено по АНД № 2775/2021
г. по описа на Районен съд – Пловдив, 17 н.с. С обжалваното решение е отменено Наказателно
постановление № 21-0438-000399/29.03.2021 г. на ВПД Началник Трето РУ при ОД на
МВР Пловдив, с което на Д.Д.С. са
наложени административни наказания глоба от 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.
С жалбата се сочи на неправилност на обжалваното съдебно решение, като се
оспорват изводите на първоинстанционния съд относно наличието на съществени
нарушения на процесуалните правила. Прави се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на евентуално
претендирано от другата страна възнаграждение за адвокат. В съдебно заседание,
редовно призован, касационният жалбоподател не е изпратил представител.
Депозирано е становище от процесуалния представител на жалбоподателя, което, с
оглед на съдържанието му, а именно посоченото, че се оспорва касационната жалба
и се иска нейното отхвърляне, вероятно не е относимо към конкретното дело,
защото касационен жалбоподател по същото е именно страната, подала становището.
В същото, противно на изложеното в касационната жалба, се сочи, че решението на
РС Пловдив е мотивирано, правилно и законосъобразно. С оглед липсата на изрично
оттегляне на касационната жалба обаче с цитираното становище, настоящият съд
намира, че следва да я разгледа по същество.
Ответникът по касационната жалба Д.С. не е депозирал отговор по
касационната жалба, но изпраща представител в съдебно заседание -
упълномощеният адвокат Г., който моли за отхвърляне на касационната жалба и
присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Прокурорът от ОП – Пловдив Тодорова излага
становище за неоснователност на касационната жалба, като моли потвърждаване на
обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка
с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема изцяло и от настоящия съд, поради което и е
ненужно да се повтаря.
Първоинстанционният съд е приел на базата на анализираните от него
доказателства, че е доказано описаното в акта поведение на ответника по касация
С., а именно отказ на същия да му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози, но същевременно и че е налице съществено разминаване
между установените факти и описаното в АУАН и наказателното постановление
досежно мястото на извършване на нарушението. Съдът е анализирал и събраните
писмени доказателства, касаещи данните относно дежурните полицейски екипи на
датата на установяване на нарушението, като в тази връзка е направил извод за
налично съмнение относно мястото на извършване на нарушението и за това кой е
бил действителен свидетел при установяването му. Отделно от това, съдът е отчел
и че при описание на нарушението вече в наказателното постановление е разширен
обемът от обстоятелства, в сравнение с отразеното по АУАН, като в тази насока
за първи път било вписано и още едно изпълнително деяние, а именно неизпълнение
на предписание за химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Последното съдът е счел,
че нарушава правото на защита на санкционираното лице, тъй като то не е имало
възможност да се защитава по всички факти, предвид това, че те не са намерили
отражение още в АУАН, а за първи път се сочат едва в наказателното
постановление. Първоинстанционният съд е заключил и че и АУАН, и наказателното
постановление не отговарят на изискванията относно тяхното съдържание, понеже в
тях не са били описани по идентичен начин всички факти и обстоятелства, въз
основа на които е ангажирана отговорността на наказаното лице, а и понеже
мястото на извършване на нарушението не отговаря на действително установеното. Посоченото
районният съд е определил като съществено нарушаващо правото на защита на
наказания субект и поради това е отменил наказателното постановление.
Касационният съдебен състав, макар да
намира, че не особено прецизно районният е съд е формулирал изводите си, поради
които е приел, че следва да отмени наказателното постановление, счита, че в
крайна сметка той е достигнал до законосъобразен краен резултат. В тази насока,
противно на приетото от първоинстанционния съд, който е посочил, че изцяло
кредитира показанията на разпитания свидетел - актосъставител М., понеже те
били съответни на останалите доказателства по делото, настоящата съдебна
инстанция намира, че този извод не е обоснован и не държи сметка за конкретното
съдържание на приетите от съда писмени доказателства. Напротив, с оглед на
коментираните и от първоинстанционния съд писмени доказателства, отнасящи се до
разпределението на дежурните полицейски екипи на 21.03.2021 г., а именно
представеното копие от ежедневна ведомост, става ясно, че показанията на
свидетеля М. не са изцяло съответни на отразеното в същата. Установява се от
документа, както и от съпровождащото го писмо, изходящо от Трето РУ –Пловдив,
че свидетелят М. не е бил заедно в наряд като автопатрул със служителя Н.З.,
както е свидетелствал пред съда, а с други двама полицейски служители, като
същевременно полицаят З. е бил ангажиран с патрулна дейност на същия ден, но в
състав с друго лице, в друг часови диапазон и в друг патрулен участък. Видно от
акта обаче, този служител е бил вписан като свидетел – очевидец, както на
извършеното нарушение, така също и на съставянето на акта. При това положение и
понеже се твърди нарушението да е извършено на конкретна улица,
доказателствената стойност на АУАН се явява действително разколебана, защото се
твърди извършване на нарушението на място на пътя в рамките на патрулния
участък по дежурството на командира на отделение М., но с очевидец полицейски
служител, който би следвало да се е намирал по дежурство в друг патрулен
участък с други служители. В тази насока и действително от доказателствата,
които е събрал първоинстанционният съд, се установява нарушение да е било
извършено, а и това не се оспорва от С., но на друго място, различно от
посоченото в акта и наказателното постановление. Установява се С. да е направил
съставомерен отказ в сградата на Трето РУ при ОД на МВР Пловдив, но не и на
мястото, описано в АУАН и в наказателното постановление. Посоченото не
съставлява нарушение на процесуалните правила, касаещи съдържанието на акта и
наказателното постановление, както е приел първоинстанционният съд, защото
формално в тях има посочено място на нарушението, но води до извод за
недоказаност на вмененото именно с наказателното постановление нарушение. И
това е така, доколкото нарушението се характеризира с елементите време, място и
конкретно изпълнително деяние. В случая, действително, както е приел и първоинстанционният
съд, С. е извършил нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, но не и на мястото,
указано в акта и наказателното постановление.
Отделно от посоченото, както в АУАН,
така и в наказателното постановление е налице непрецизно отразяване на признаците
от състава на нарушението, които следва да се изведат от съответната правна
норма. В нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е изрично посочено, че се наказва „водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози…“
Посоченото е в съответствие с установения нормативен ред за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, уреден в Наредба
№1/19.07.2017 г. Там, в нормата на чл.2 е предвидено, че концентрацията на
алкохол в кръвта се установява чрез технически средства, а употребата на
наркотични вещества - с тестове /чл.2, ал.4 и ал.5 от Наредбата/. Изрично в
чл.3, ал.1 от Наредбата е посочено, че при извършване на проверка на
място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с
техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с
тест.
Подобен извод може да се направи и от съдържанието на чл.7 от Наредбата, както
и предвид съдържанието и на §1, т.4 от ДР на Наредба № 1/2017 г. В случая
поради това е налице недопустимо сместване и в АУАН, и в наказателното
постановление на метода, чрез който се установява употребата на алкохол и този,
чрез който се установява употребата на наркотични вещества и техни аналози,
доколкото, формално погледнато, установяването употребата на наркотични
вещества става с тест, а не с техническо средство, както е записано в АУАН и
НП, като поради това и нарушение би имало ако се откаже извършването на
проверка с тест.
В тази насока съдът не възприема като
съществено нарушение изписването в наказателното постановление на пълния текст
на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, доколкото то е сторено именно с оглед
определяне поведението на водача като такова, изпълняващо състав на нарушение,
измежду тези, визирани в нарушената разпоредба, но пък, от друга страна, счита,
че описаното действително поведение на водача в обстоятелствената част на
наказателното постановление и в АУАН, както се посочи вече, не е прецизно и не
е съответно на действителното съдържание на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, което вече съставлява нарушение на процесуалните правила и то такова,
което се отразява на правото на защита на нарушителя.
При извършената
и служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218,
ал.2 от АПК не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно
решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
Предвид посоченото и тъй като
обжалваното решението се явява законосъобразно като краен резултат, то ще
следва да се остави в сила.
Във връзка с този изход на спора,
дължат се разноски на ответника по касация, като съдът намира за основателно
възражението на жалбоподателя и намира, че следва да осъди същия да заплати
разноски, но само до размера на минимално предвидения такъв за представителство
по настоящото дело, предвид характера му и факта, че производството се е
развило само в едно заседание. При това положение и ще следва съобразно с
чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения жалбоподателят да бъде осъден да заплати на
ответника Д.С. разноски за адвокатско възнаграждение от 370 лева.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1548 от 29.09.2021 г., постановено по АНД № 2775/2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, 17 н.с.
ОСЪЖДА
Трето РУ при ОД на МВР Пловдив да заплати на Д.Д.С. с ЕГН ********** ***,
сумата от 370 лв. /триста и седемдесет лева/, съставляващи разноски за
адвокатско възнаграждение, направени пред касационния съд.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: