Решение по дело №2367/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2285
Дата: 14 декември 2023 г.
Съдия: Мариана Михайлова Михайлова
Дело: 20237180702367
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

             

 

 

      Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2285

 

 

гр. Пловдив, 14.12.2023год.

 

 

  В   ИМЕТО   НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                                                   СВЕТОМИР БАБАКОВ

                                               

при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД №  2367 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба и допълнение към нея, предявена от С.К.Г., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, против Решение № 1271/19.07.2023г., постановено по АНД № 1529/2023г., по описа на Районен съд Пловдив, с което е ПОТВЪРДЕН  Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 4654677, с който на С.К.Г., в качеството му на собственик, на който е било регистрирано МПС с рег. № *** е било наложено административно наказание, „глоба“ в размер от 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че в ЕФ не са описани мястото и посоката на движение, неправилно е обозначено мястото като номерация, липсва описание на техническото средство, както и се възразява, че липсва стандартизация и годност на техническото средство. Твърди се, че липсва знак В26 към момента на връчването. Иска се отмяна на обжалваното Решение и отмяна на  Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 4654677, издаден от ОДМВР- Пловдив.

3. Ответникът по касационната жалба - ОД на МВР–Пловдив, чрез процесуален представител, в писмено становище,  моли за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и за потвърждаване на решението на ПРС като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от С.К.Г., ЕГН **********, постоянен адрес: *** против Решение № 1271/19.07.2023г., постановено по АНД № 1529/2023г., по описа на Районен съд Пловдив, с което е ПОТВЪРДЕН  Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 4654677 с който на С.К.Г., в качеството му на собственик, на който е било регистрирано МПС с рег. № *** е било наложено административно наказание, „глоба“ в размер от 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

Обективираните в ЕФ констатации се свеждат до следното:

Електронният фиш е издаден за това, че на 25.03.2021г. в 14:06 часа Републикански път II-64 км. 49+800 посока с. Труд въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч с МПС, „Сузуки СХ4“ с рег. № ***  Г. е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал.2 ЗДвП, като същият се е движел със скорост от 81 км/ч.

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство "CORDON-М"2 MD1196. Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на С.К.Г.. За така констатираното нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на същия е наложена глоба в размер на 100 лева.

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – Пловдив, е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен състава на визираното в електронния фиш нарушение, както и че същият е издаден при спазване на законоустановената процедура и при наличие на всички изискуеми реквизити за този вид акт по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Съдът е приел, че не са допуснати процесуални нарушения във връзка с издаването му. Приел е, че техническото средство, с което е установено нарушението е от одобрен тип, както и че е изготвен надлежен протокол съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба 8121з-532/12.05.2015 г. Изложени са мотиви, че са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол, както и са изложени мотиви във връзка с възражението на Г., че мястото на заснемане на нарушението не попада в обхвата на действие на законосъобразно поставен пътен знак В 26.

ІV. За правото:

8. Решението на РС Пловдив е валидно, допустимо, и правилно.

Настоящият съдебен състав счита, че нарушението е установено по безспорен начин и правилно е приложен законът, като не са допуснати процесуални нарушения. В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване на нарушението, авторът на административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на районния съд са законосъобразни.

Те са направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на закона и установената съдебна практика.

Въззивният съд законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства относно механизма на извършване на нарушението, което е довело до законосъобразно изпълнение на административнопроизводствените правила.

Съобразно представените по делото доказателства, нарушението е установено посредством използването на мобилна система за видеоконтрол, за което по делото е представен Протокол за използване на съответната дата съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба 8121з532/12.05.2015 г. Техническото средство е от одобрен тип, както е преминало и последваща проверка. Нарушението е документирано и със съответен снимков материал, на който ясно се вижда регистрационния номер на автомобила с GPS координати за мястото на нарушението. При използването на техническото средство са изпълнени условията за приложение на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Спазени са и изискванията на ЗДвП за съдържание на фиша и процесуалните правила по чл. 189, ал. 5 и сл. от ЗДвП. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 100 лева съответства на нормативно предвидения в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП по вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд, като същите не следва да бъдат преповтаряни, а съобразно чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях.

9.Наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни. В по-голямата си част същите касаят възражения по отношение на издадения ЕФ като се твърди, че не е изяснено безспорно мястото на извършване на нарушението,  като в тази връзка районният съд вече е разгледал същите и им е дал законосъобразен отговор, включително е събрал и служебно доказателства в тази посока, като се е позовал и на писмо изх. № 11-00-242/12.05.2023 г. на директора на ОПУ – Пловдив, изпратено до РС – Пловдив, където изрично е посочено, че на км.49+800, ляво платно ( което при движение в обратна посока, от Пловдив към Труд, се явява вдясно), няма поставени никакви пътни знаци, но това място е в зоната  на действие на пътен знак В26 (60 км/ч).

Относно възраженията на жалбоподателя съдът намира за необходимо да отбележи и следното:

Цитираният знак В26 (по арг. от чл.47 ал.3 от ППЗДвП) е от категорията на знаците, въвеждащи забрана за движение със скорост, по-висока от означената, а поставянето или промяната на пътните принадлежности се извършва от юридическите и физически лица, стопанисващи пътя, чрез проект, утвърден от компетентните органи (чл.6 ал.1 т.2 от ППЗДвП). Съобразно разпоредбата на чл.3 ал.2 и ал.3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътните знаци и други средства за сигнализиране на пътищата се поставят при спазване изискванията на наредбата по силата на проект, изработен, съгласуван и одобрен при спазване изискванията на Наредба № 1/2001 г. за организиране движението по пътищата. Според нормите на последната, за организиране на движението по пътищата се изготвят генерални планове за организация на движението в населените места и проекти за организиране на движението извън границите на населените места, които се одобряват съответно от: изпълнителния директор на ИА "Пътища", директора на съответното пътно управление и кмета на съответната община. Следователно, поставянето на пътни знаци се обуславя от ред административни процедури, които следва да приключат с издаване на окончателен административен акт, какъвто не е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство, а и не се твърди, че такъв някога от някого е бил оспорен.

Предвид факта, че знакът безспорно е поставен по указание на органите на ОД на МВР – Пловдив, като проектът е изрично съгласуван с ОПУ – Пловдив; предвид факта, че в Протокол рег. № 1030р-8817/26.03.2021 г. е отбелязано наличие на пътен знак за ограничение В26 и общо ограничение на скоростта - 60 км./ч., и факта, че именно на това място е поставено АТТС, то безспорно за крайпътния проект и пътната връзка е издаден административен акт, одобрен от съответния стопанин на пътя - ОПУ – Пловдив.

Ето защо, настоящият касационен състав не приема доводите на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на първоинстанционното съдебно решение.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът следва да остави в сила оспорения съдебен акт.

V За разноските

10. Предвид установения изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН, в полза на ОДМВР Пловдив следва да бъдат присъдени своевременно заявените разноски за касационната инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пловдив, XXXI касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА № 1271/19.07.2023г., постановено по АНД № 1529/2023г., по описа на Районен съд Пловдив, XXIII н.с..

ОСЪЖДА С.К.Г., ЕГН **********, постоянен адрес: *** да заплати на ОД на МВР - Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                      

               

                                                                      

 

                                                                                 2.