№ 42639
гр. София, 21.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110108127 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „А.Б.Б.“ ЕООД против В. М.
А.-Б., с искане да бъде признато за установено, че ответницата дължи на
„А.Б.Б.“ ЕООД вземане в общ размер на 1192,41 лв., прехвърлено в полза на
ищеца въз основа на сключен договор за цесия със „С.К.“ ООД, формирано,
както следва: 800 лв. – непогасена главница по сключен между В. М. А.-Б. и
„С.К.“ ООД договор за потребителски кредит № 228823/01.11.2018 г., ведно
със законната лихва за забава от 17.01.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, 206,03 лв. – възнаградителна лихва по договора, начислена за
периода от 01.11.2018 г. до 03.04.2020 г., както и 107,24 лв. – мораторно
обезщетение, начислено върху стойността на главницата за периода от
03.04.2020 г. до 11.04.2023 г. Ведно с исковата молба са представени
документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени
доказателства по делото. Направено е искане за събиране на писмени
доказателства по реда на чл. 192 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения особен
представител – адв. С., е подала отговор на исковата молба. Взема становище
за неоснователност и недоказаност на предявените искове.
По направените доказателствени и други искания:
Съдът намира, че следва да приеме представените с исковата молба
документи като писмени доказателства по делото, както и да приложи
заповедното производство, по което е издадена процесната заповед за
изпълнение на парично задължение към настоящото дело. Налице е основание
за отлагане на произнасянето по искането на ищеца за събиране на писмени
доказателства по реда на чл. 192 ГПК.
Съдът, счита че са налице основания за служебно назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза по делото, с оглед необходимостта от
изясняване на правнорелевантни факти по спора, за установяването на които
са необходими специални знания.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящото определение съдът
1
съобщава на страните проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11
ноември 2024 г. от 10:50 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 11181/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 177 състав.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за събиране на писмени
доказателства по реда на чл. 192 ГПК, като УКАЗВА на ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи молба по чл.
192 ГПК с препис за връчване на третото неучастващо по делото лице – „И.“
АД, ЕИК ***, в която да конкретизира писмените доказателства, чието
представяне претендира. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания в
срок съдът ще остави без уважение посоченото доказателствено искане.
ДОПУСКА служебно, на основание чл. 195, ал. 1, предл. 2 ГПК,
изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза по делото, с вещо лице М. В.
В., което да отговори на следните въпроси: 1/ Усвоена ли е от ответницата
сумата от 800 лв., предмет на процесния договор за потребителски кредит
№ 228823/01.11.2018 г., сключен със „С.К.“ ООД? 2/ Извършени ли са от
страна на ответницата плащания по процесния договор за потребителски
кредит № 228823/01.11.2018 г., съответно на каква стойност са същите и
как са разпределяни по пера постъпилите в полза на кредитодателя суми? 3/
Какъв е процентът на ГПР по договора за потребителски кредит №
228823/01.11.2018 г., в случай че при формирането му бъде съобразено и
задължението на ответницата за плащане на неустойка, уговорено в чл. 6.2.
от процесния договор за потребителски кредит, в размер на 1528,81 лв.?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 330
лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определението. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че невнасянето на
определения депозит в указания срок може да бъде преценявано от съда
съобразно чл. 161 ГПК.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:
Производството е образувано по искова молба, подадена от от „А.Б.Б.“
ЕООД против В. М. А.-Б., с искане да бъде признато за установено, че
ответницата дължи на „А.Б.Б.“ ЕООД вземане в общ размер на 1192,41 лв.,
прехвърлено в полза на ищеца въз основа на сключен договор за цесия със
„С.К.“ ООД, формирано, както следва: 800 лв. – непогасена главница по
сключен между В. М. А.-Б. и „С.К.“ ООД договор за потребителски кредит №
228823/01.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава от 17.01.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, 206,03 лв. – възнаградителна лихва
по договора, начислена за периода от 01.11.2018 г. до 03.04.2020 г., както и
107,24 лв. – мораторно обезщетение, начислено върху стойността на
главницата за периода от 03.04.2020 г. до 11.04.2023 г. Ищецът извежда
2
съдебно предявените субективни права при твърдения, че разполага с
издадена в негова полза срещу ответницата, невлязла в законна сила, заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11181/2023 г. по описа на СРС, 177
с-в. Излага доводи, че на 01.11.2018 г. ответницата е сключила със „С.К.“ ООД
договор за потребителски кредит № 228823, по силата на който й е била
предоставена в заем сумата от 800 лв., която следвало да върне в срок до
03.04.2020 г., чрез изплащането на 17 на брой погасителни вноски, при
уговорени ГПР от 48,33% и ГЛП в размер на 40,08%. Твърди, че ответницата
не е изпълнила в срок задълженията си по договора, поради което на
основание чл. 31, ал. 3 от приложимите към същия общи условия, дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва, начислена в
съответствие с изискванията на чл. 6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г. Отбелязва, че процесният договор е сключен по реда на чл. 6
ЗПФУР. Навежда доводи, че по силата на сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., кредитодателят е цедирал в полза на
„А.Б.Б.“ ЕООД вземанията си по процесния договор за потребителски кредит.
Счита, че в случай, че бъде установено ненадлежно уведомяване на длъжника
за извършената цесия, то следва уведомяването да се счита за извършено с
получаването на исковата молба. Сочи, че ответницата е усвоила заемната
сума чрез каса на „И.“ АД срещу представяне на документ за самоличност. По
изложените съображения, моли съда да признае за установено, че ответницата
дължи на „А.Б.Б.“ ЕООД вземанията по издадената в полза на дружеството
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
11181/2023 г. по описа на СРС, 177 с-в. Обективира искане за разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения й особен
представител – адв. С., е подала отговор на исковата молба. Взема становище
за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Оспорва
процесуалноправната легитимация на ищеца за предявяване на настоящите
искови претенции, както и надлежното уведомяване относно сключен договор
за цесия. Оспорва наличието на облигационно отношение със „С.К.“ ООД във
връзка с процесния договор за потребителски кредит, както и усвояването на
заемната сума.
Изложените фактически твърдения дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр.
чл. 6 ЗПФУР, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Липсват права и обстоятелства, които да бъдат отделени като безспорни
и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и
главно следните обстоятелства: 1) наличието на валидно облигационно
отношение по договор за потребителски кредит № 228823/01.11.2018 г.,
сключен между В. М. А.-Б. и „С.К.“ ООД, при посочените параметри; 2)
предоставяне на заемната сума на ответницата; 3) размера на уговорената
възнаградителна лихва; 4) изпадането на ответницата в забава по отношение
на задълженията й по процесния договор за потребителски кредит; 5) размера
на обезщетението за забава; 6) стойността на изискуемите и непогасени от
ответницата вземания по договора; 7) прехвърляне на процесните вземания от
страна на кредитодателя в полза на ищеца чрез сключен договор за цесия; 8)
уведомяване на длъжника за извършената цесия.
3
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че заемната сума, предмет
на процесния договор за потребителски кредит, е усвоена от ответницата.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответницата е да
докаже, че е погасила процесните вземания.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно
следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител,
като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът
на доклад по делото, да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4