№ 956
гр. Пазарджик, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220101610 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод искова молба от „АСВ” ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д-р П. Д.” № 25, офис-сграда „Л.”, ет. 2, офис
4, представлявано от изпълнителен директор Д. Б. Б., действащ чрез упълномощен
юрисконсулт Ц.П., против Д. АЛ. К., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „К. М. Л.” №
133, ет. 2, ап. 5, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: - 1864,23
лева представляващи главница за периода за периода от 14.05.2019 г. до 13.08.2019 г.;
103,19 лева договорна лихва за периода от 14.05.2019 г. до 13.08.2019 г.; 614,24 лева
представляващи обезщетение за забава за периода от 14.08.2019 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира
разноски.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че ищцовото дружество е цесионер,
съгласно подписано Приложение № 1 от 04.03.2020 г. към Договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от 24.09.2019 г., сключен между „С. к.“ ООД, ЕИК *****, и „АСВ“ ЕАД,
ЕИК *****, по силата на което вземанията на „С. к.“ ООД срещу Д. АЛ. К., произтичащи от
Договор за паричен заем № 307292 от дата 30.04.2019 г. са прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството -
кредитор. Твърди се, че ищцовото дружество е упълномощено от цедента „С. к.“ ООД да
изпраща уведомления за извършената цесия. В тази връзка до ответника К. двукратно са
изпращани уведомителни писма за извършената продажба на вземания, но обратната
разписка по първото писмо не се върнала, а второто е върнато, тъй като пратката не е
1
потърсена. Направено е искане приложеното Уведомление за извършената цесия да бъде
връчено на ответника, ведно с препис от исковата молба и доказателствата към нея.
Сочи се, че по силата на горепосочения Договор за заем и приетите Общи условия
към него, ответникът е получил от Кредитора заемната сума от 2000 лева срещу
задължението да ги върне ведно с договорна лихва в размер на 134,34 лева, на 15 равни
седмични погасителни вноски, в размер на 190,86 лева всяка, първата от които платима на
07.05.2019 г., при общ размер на плащанията по заема от 2134,34 лева, като последната
погасителна вноска била на 13.08.2019 г..
Твърди, че съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на
процесния договора, в случай че заемателят забави плащането на дължима погасителна
вноска, същият дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава
върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на
забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание
цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на
614,24 лева за периода от 14.08.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Сочи, че
заемателят не е заплатил дължимия паричен заем към ищцовото дружеството.
Придобивайки правата върху цедираните вземания и като кредитор на същите, ведно
с всички произтичащи от това привилегии, обезпечения и принадлежности, ищцовото
дружество предприело постъпки и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдило със Заповед за
изпълнение на парично задължение за същите вземания по ч.гр.д. № 397/2021 г. Тъй като
Заповедта е връчена на длъжника, който е депозирал възражение и по указание на съда,
ищецът депозира в срок настоящата искова молба с искане за установяване на вземанията
си.
Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство,
както и по настоящото исково производство, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 350,00 лева.
В проведеното последно съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща
процесуален представител. Депозирал е молба, с която моли съда да уважи исковата
претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът чрез пълномощник адвокат Р.В. от АК
Пазарджик представя писмен отговор, като счита предявените искове за недопустими и
неоснователни.
Не оспорва, че е ответникът е сключил процесния договор за заем с размер на
предоставената в заем парична сума 2000 лева.
Твърди, че разпоредби на чл.6 и чл.8 от процесния договор са в противоречие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и се явяват неравноправни по смисъла на
чл.143 и сл. от Закона за защита на потребителите и като такива са нищожни. В подкрепа на
това твърдение посочва, че в преддоговорната информация нямало информация за размера
на неустойката, при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение. Липсата
2
на конкретна сума означавало, че тази неустойка може да варира от минимални до
драстични размери - както било в случая - предвидената в договора неустойка в размер на
745,66 лева, представлява около 38% от заемната сума, като при това около 25% от тази
сума е дължима едновременно с първата вноска съгласно ПП.
По отношение на размера на претенцията сочи, че след получаването на паричната
сума по договора ответникът е извършил три плащания общо в размер от 558,86 лева, с
които изцяло е погасил първите четири вноски по кредита и частично петата вноска.
С оглед на изложеното по - горе и при установяване на неравноправния характер, а
от там и нищожността на посочените текстове от договора счита, че начислените на това
основание суми и извършените по тях плащания са недължими, като сумите събрани за
погасяване на незаконосъобразно начислените неустойки, следва да бъдат отнесени за
погасяване на лихви и главници по кредита, както с това дължимата сума по главницата и
лихвата намалява и не съответства на претендираното с исковата молба.
Моли съда да отхвърлите предявените искове, като частично неоснователни.
Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява. Изпраща процесуален
представител – адвокат В. от АК Пазарджик, който моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявената претенция за сумата над 1799 лева. Излага доводи по съществото.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото
доказателства - договор за паричен заем № 307292 от 30.04.2019 г., общи условия към него,
погасителен план, че между тях е сключен договор, по силата на който ответникът „С. к.“
ООД в качеството на заемодател се е задължил да предостави на ищеца в качеството на
заемател потребителски кредит в размер на 2000 лева, а ищецът се е задължил да върне
заетата сума на 15 седмични погасителни вноски, като първата е в размер на 15,58 лева, а
останалите четиринадесет в размер на по 151,34 лева, при фиксиран годишен лихвен
процент по заема от 40,05 %; годишен процент на разходите от 49,85 % като общата
дължима сума по заема е в размер на 2134,34 лева. Съгласно чл.8 от договора с
подписването на договора за заемателят декларирал, че му е известно и се считал за
уведомен, че в случай, че не представи - банкова гаранция или поръчител отговарящ на
условията подробно разписани в чл.9, ал.2 от Общите условия към договора за заем,
същият дължал на заемодателят неустойка в размер на 745,66 лева, с начин на разсрочено
плащане подробно посочен в Приложение № 1 към настоящия договор за заем, а именно:
сумата е разсрочена на 15 седмични вноски всяка, като първата вноска е в размер на 176,42
лева, а останалите вноски в размер на по 40,66 лева и дължима наред със седмичната
вноска или общо дължимата седмична вноска е в размер на 192 лева, като единствено
първата вноска е в размер на 174,86 лева.
3
От Рамков договор за прехвърляне на вземания от 24.09.2019 г., сключен между „С.
к.“ ООД и „АСВ“ ООД и Приложение № 1 от 04.03.2020 г. към него се установява, че
процесните вземания са прехвърлени на настоящия ищец. На основание чл.99, ал.3 ЗЗД
цесията е потвърдена видно от потвърждение за сключена цесия.
По делото е приложено пълномощно, по силата на което „С. к.“ ООД е
упълномощило настоящия ищец да уведоми от негово име всички длъжници за извършената
цесия.
По делото са приложени два броя уведомителни писма адресирани до Д. АЛ. К.,
касаещи прехвърлянето на процесните вземания. Същите не са получени от заемателя.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като компетентно изготвено, даващо отговор на поставените задачи и
неоспорено от страните се установява, че общото задължение на ответника е било в размер
на 2880 лева. Ответникът е направил вноски за погасяването на задължението в размер на
559 лева, като останалата дължима главница е в размер на 1864,23 лева, договорна лихва за
процесния период в размер на 103,19 лева, дължима неустойка – 352,05 лева и законна лихва
в размер на 277,05 лева. Посочил е какъв ще е размерът на задълженията на ответника, ако с
внесената сума от 559 лева, не се е погасявала неустойката уговорена в чл.8 от процесния
договор.
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
издадена заповед за изпълнение № 219/02.02.2021 г. по ч.гр.д. № 397/2021 г. по описа на
Районен съд Пазарджик, срещу Д. АЛ. К., да заплати на кредитора „АСВ“ ЕАД сумата от
1864,23 лева – главница от 14.05.2019 г. до 13.08.2019 г.; договорна лихва 103,19 лева от
14.05.2019 г. до 13.08.2019 г.; обезщетение за забава в размер на 614,24 лева, дължимо за
периода от 14.08.2019 г. до 29.01.2021 г. и законна лихва от подаване на заявлението в
районен съд – 29.01.2021 г., до окончателното изплащане на задължението; както и
разноските за държавна такса в размер на 51,63 лева, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 75,00 лева. Издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника, който е депозирал възражение по чл.414 ГПК в срок, поради което в указания от
съда едномесечен срок, са предявени настоящите положителни установителни искове.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Районен съд Пазарджик е сезиран с предявени по реда на чл.422 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.9 ЗПК, чл.240, ал. 2,
във вр. с ал.1 ЗЗД, чл.79 и чл.86, ал.1 ЗЗД искове за установяване на парични вземания,
произтичащи от договорно правоотношение с ответника и цедирани в полза на ищеца.
Предявените искове са допустими, тъй като е налице правен интерес от воденето на
настоящото производство, като интересът от предявяването им произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед,
респективно връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и спазване на срока по
чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.
4
Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК е установяване на съществуване
на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване
дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на
основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на
ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи, че между Д. АЛ. К. и „С. к.“
ООД е сключен Договор за паричен заем № 307292 от дата 30.04.2019 г., по силата на който
на К. е предоставен паричен заем в размер на 2000 лева; че заемодателят е предоставил на
ответника необходимата преддоговорна информация; изпълнение на поетите от „С. к.“ ООД
задължения по договора; размера на вземането по пера и изискуемостта на задълженията по
договора поради настъпил краен срок на същия, както и че вземането му е прехвърлено с
Приложение № 1 от 04.03.2020 г. към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
24.09.2019 г..
По отношение на възражението на ответната страна, че претенцията е недопустима
поради обстоятелството, че не се доказва по категоричен начин извършената цесия на
процесния договор за паричен заем, както и че ответникът не е уведомен за нейното
извършване съдът намира за неоснователно.
По категоричен начин от приложените и неоспорени от ответника Рамков договор за
прехвърляне на вземания от 24.09.2019 г., сключен между „С. к.“ ООД и „АСВ“ ООД и
Приложение № 1 от 04.03.2020 г. към него се установява, че процесните вземания са
прехвърлени на настоящия ищец. На основание чл.99, ал.3 ЗЗД цесията е потвърдена видно
от потвърждение за сключена цесия.
Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, а според чл.99, ал.4 ЗЗД
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да
му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор – чл.99, ал.4 ЗЗД.
Разпоредбата е императивна и цели да защити длъжника от изпълнение на
некредитор. Неспазването й има за последица освобождаване на длъжника от задължението
в случай, че изпълни на стария кредитор.
Законът не поставя специални изисквания за начина, по който длъжникът следва да
бъде уведомен за извършената цесия. Единственото изискване е уведомяването да е
извършено от предишния кредитор.
Съдебната практика е последователна в разбирането, че е допустимо предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането /по делото е приложено пълномощно, по силата на което „С.
к.“ ООД е упълномощило настоящия ищец да уведоми от негово име всички длъжници
за извършената цесия/, както и че уведомление, приложено към исковата молба и
достигнало до длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията
5
съгласно чл.99, ал.3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.99, ал 4 ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д.
№ 2352/2013 г., II т.о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. № 1711/2013 г., I т.о. и
др.. Във връзка с горното съдът счита, че цесията е породила действие и настоящият ищец е
легитимиран да предяви исковата си претенция.
С доклада по делото съдът е приел за безспорно между страните, че между „С. к.“
ООД и ответника Д. АЛ. К. е сключен Договор за паричен заем № 307292 от дата 30.04.2019
г., както и че ответникът е получил заемната сума в размер на 2000 лева. Горното се
потвърждава и от представения по делото договор за паричен заем № 307292 от 30.04.2019
г.. Представеният договор като частен диспозитивен документ не е оспорен от ответната и
тъй като носи подписите на лицата, посочени в него като издатели, съгласно чл.180 ГПК
съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в същия са направени от тези
лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 ЗЗД договорите имат силата на закон за тези,
които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесния договор в правната
сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения. Не се оспори и получаването
на заемната сума, а същото се признава от ответника.
При тези данни, съдът приема, че страните са сключили договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9 ЗПК. Предвид това ответникът има качеството на потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, поради което неговата действителност следва да се съобрази с
изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите
съгласно ЗЗД.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието „общ разход
по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а именно: всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по–специално застрахователни
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски
кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на
финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на
договора. В процесния договор кредиторът е посочил единствено абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и ГПР, без да е разписана ясна методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същият от 49,85%/. Посочената годишна фиксирана лихва от 40.05% не е ясно
6
как точно участва в него. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на
чл.11, т.10 ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това, следва се приеме, че е
налице нарушение на ЗПК по отношение на съществен елемент на договора, което води до
недействителност не само на тази клауза, но и до недействителност на целия договор,
съобразно чл.22 ЗПК. /В този смисъл Решение № 260184 от 20.05.2021 г. на ОС -
Пазарджик по в. гр. д. № 231/2021 г./
На следващо място в процесния договор за кредит на ищеца е предоставена в заем
сума от 2000 лева, при уговорен ГЛП в размер на 40,05 %. Към датата на сключване на
договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера на
възнаградителната лихва. При положение обаче, че се касае за потребителски договор, при
който едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената защита
на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на лихвата (било
възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би означавало икономически по-
слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на
материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг. Поради това в
съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
/а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва/. В този смисъл е Решение
№ 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004
г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. гр. дело
№ 6295 по описа за 2014 г на ВКС. Следователно при преценка съответствието на спорната
договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между
уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на
последната е общоизвестен – към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет
пункта. Така към сключване на договора размерът на законната лихва е 10,00%.
Следователно, уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 40,05%
годишно е повече от четирикратно по-висок от размера на законната лихва. С оглед
изложеното, съдът намира, че уговорката противоречи на добрите нрави /критерии за норми
на поведение, установени в обществото/ и се явява нищожна. Поради това, че нищожните
уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена
между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ищеца. /В
този смисъл Решение № 108 от 14.04.2020 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 93/2020 г./
На основание чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
От съдържанието на договора, а и от писмените доказателства по делото се
установява, че кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя
7
отпуснатата в заем сума в общ размер на 2000 лева. От заключението на ССчЕ се установи,
че ответникът е направил плащания в общ размер на 559 лева, която сума следва да се
приспадне от размера на главницата. Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства да
е заплатил остатъка от задължението.
Предвид недействителността на договора за потребителски кредит на основание
чл.23 ЗПК в полза на ищеца следва да бъде признато вземане за главница в размер на 1441
лева, представляващо чистата стойност на кредита след приспадане на направените от
ответника плащания, а вземанията за договорна лихва и мораторна лихва следва да бъдат
отречени като недължими.
По изложените съображения искът за главница следва да бъде уважен до размера от
1441 лева, а за горницата над тази сума до пълния заявен размер от 1864,23 лева да бъде
отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковете
за договорна лихва в размер на 103,19 лева и лихва за забава в размер на 614,24 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да възмезди ищеца за сторените
разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по правилата на чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП. Във връзка с горното съдът дължи
произнасяне по направеното от особения представител възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК „В полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 Закона за
правната помощ“. Въз основа на законовата делегация по чл.37, ал.1 ЗПП по въпроса за
заплащането на правната помощ е приета Наредба за заплащането на правната помощ
/Наредбата/. Съобразявайки разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата съдът счита, че
настоящото дело не се характеризира с фактическа и правна сложност, поради което
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 150 лева, т.е.
възражението по чл.78, ал.5 ГПК е основателно.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът Д.К.
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски сторени в настоящото
производство и в заповедното производство съразмерно на уважената част на исковата
претенция, възлизащи в общ размер от 295,60 лева, от които 70,68 лева сторени разноски за
ДТ и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 224,92 лева сторени
разноски в исковото производство за ДТ, възнаграждение за ССчЕ и юрисконсултско
възнаграждение.Ищецът е внесъл ДТ в по-голям от определения от съда размер, а именно
174,57 лева, вместо 122,94 лева. Разликата от 51,63 лева следва да бъде възстановено на
ищеца, като посочи изрична сметка.
Ответникът също има право да му бъдат заплатени разноските по делото с оглед
отхвърлената част от исковете съгласно чл.78, ал.3 ГПК. В този смисъл в тежест на ищеца
следва да бъдат сторените от ответника разноски съразмерно на отхвърлената част на
8
исковата претенция, а именно в размер на 119,29 лева за възнаграждение за ССчЕ и
заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на
ищеца по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като уговореното и заплатено възнаграждение е под
минималния размер предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдебният състав счита, че присъждането на разноски следва да се извърши по
компенсация, с оглед улесняване изпълнението на съдебния акт и за яснота за страните. /В
този смисъл Определение № 599 от 5.11.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 787/2018 г., II т. о.,
ТК./. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 176,31 лева
по компенсация.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК по отношение на Д. АЛ. К.,
ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „К. М. Л.” № 133, ет. 2, ап. 5, че съществува вземане
на „АСВ” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ”Д-р П. Д.” №
25, офис-сграда “Л.”, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б., за сумата от 1441 лева,
представляваща главница по договор за паричен заем 307292 от дата 30.04.2019 г. , за
периода за периода от 14.05.2019 г. до 13.08.2019 г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда за същото вземане – 29.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума
е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 219/02.02.2021 г. по ч.гр.д. № 397/2021
г. по описа на РС Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1441 лева до пълния
предявен размер от 1864,23 лева, както и исковете за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца на основание договор за
паричен 307292 от дата 30.04.2019 г. договорна лихва в размер на 103,19 лева, дължима за
периода от 14.05.2019 г. до 13.08.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 614,24 лева,
дължима за периода от 14.08.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 219/02.02.2021 г. по ч.гр.д. №
397/2021 г. по описа на РС Пазарджик, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Д. АЛ. К., ЕГН ********** от гр.
Пазарджик, ул. „К. М. Л.” № 133, ет. 2, ап. 5, ДА ЗАПЛАТИ на „АСВ” ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. ”Д-р П. Д.” № 25, офис-сграда “Л.”, ет. 2, офис
4, представлявано от Д. Б. Б., сумата в размер на 176,31 лева, представляващата сторените
по делото разноски по компенсация, съразмерно с уважената част на исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
9
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10