Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.Б.С., 20.12.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично заседание на 20 ноември, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Соня Ралчева, като разгледа докладваното от Съдия Вельовски гр.д. № 89/2017 год. по описа на РС - Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО
ЗА ДЕЛБА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ ВЪВ ВТОРА ФАЗА.
С решение № 106/19.04.2018 год. по гр.д. № 89/2017 год. по описа на БСлРС, влязло в законна сила, е допусната делба между съделителите: А.М.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес за призовки и съобщения- гр. Б.С., ул. „Д.Б.” № 83, общ.Б.С., обл.В., и И.А.Г., ЕГН **********,***, по отношение на недвижим имот, находящ се в чертата и границите на гр.Б.С., представляващ ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 800 кв.м. - осемстотин квадратни метра, за което е отреден Урегулиран поземлен имот XXVII-двадесет и седем, планоснимачен № 322-триста двадесет и две в квартал 12-дванадесет по Регулационния план на гр. Б.С., обл. В., одобрен със Заповед № 4321/10.05.1971г. при граници: от североизток-УПИ II-323, УПИ III-323 и УПИ IV-320, от югоизток-УПИ XXVI-321, от югозапад-ул. „Булаир” /Светослав Обретенов/ и от северозапад-УПИ XXVIII-324, като по кадастър имота е с кадастрален № 615 по кадастралния план на Града, одобрен със заповед № 44/03.02.1995г., ведно с находящи се в него МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, на дървен гредоред, построена през 1950г., със застроена площ от 60 кв.м.-шестдесет квадратни метра и МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА – ЛЯТНА КУХНЯ, на дървен гредоред, построена през 1960г., със застроена площ от 8 кв.м.- осем квадратни метра, при КВОТИ: 3/4 ид. ч. – за А.М.С., ЕГН **********, и 1/4 ид. ч. – за И.А.Г., ЕГН **********.
С исковата молба, поддържани и в първото съдебно заседание след допускане на делбата, ищецът А.М.С. е предявила против ответника И.А.Г. претенция по сметките с правно основание чл.346 от ГПК, с която е поискала ответника да бъде осъден да му заплати ¼ и.ч. от сумата, представляваща извършените от ищеца подобрения в процесният имот за периода от 20.12.2005г. до 25.01.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на настоящата искова претенция - 25.01.2017г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото, които подобрения подробно и поименно по видове, период и стойност са посочени в писмени молби депозираната по делото/стр. 96 и 118/.
Също така е поискал ответникът И.Г. да бъде осъден да му заплати сумата от 106.78лв., представляващи ¼ и.ч. от платените данъци и такси за посочения период - от 20.12.2005г. до датата на завеждане на делото.
Съдът с нарочно определение постановено в с.з. на 18.09.2019г. е открил производството по сметките по чл.346 от ГПК.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на
закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно
способа за извършване на делбата.
От страна на съделителите не са правени искания и съответно не е представян проект за изменение на плана за регулация по отношение на терена на процесния делбен имот. Не са правени искания и за реална делба на жилищната сграда и изобщо по делото няма съмнения относно нейната неподеляемост.
В рамките на настоящата втора фаза от делбеното производство от страна и на двамата съделители (чрез техните процесуални представители) е заявено, че с оглед естеството на процесния имот (теренът плюс жилищната сграда и други подобрения) и неговата неподеляемост, на практика единствената легитимна възможност за извършване на делбата в процесния случай е същият да бъде изнесен на публична продан.
От представеното заключение на съдебно-техническата експертиза неоспорено от страните и възприето от съда кредитирано изцяло, като пълно, обективно и компетентно дадено се установява, че процесният недвижим имот е неподеляем, тъй като няма необходимото лице по ЗУТ и съдът приема, че пазарната стойност на гореописания делбен имот (изчислена чрез прилагане на двата стандартни метода на оценяване – метод на вещната стойност и метод на сравнителната стойност) възлиза общо на 22900.00 лв., 1/4 ид.ч. от пазарната стойност на имота е 5725 лв. Предвид безспорно доказаната неподеляемост на имота съдът намира, че следва да намери приложение правилото на чл.348 от ГПК и същият да бъде изнесен на публична продан, като единственият оказал се възможен правно регламентиран способ за извършване на делбата и ликвидирането на имуществената общност(т.е. съсобствеността) в настоящия случай. При извършване на проданта съделителите могат да участват при наддаването на общо основание, както и с оглед на изричния текст на чл.348, изр.2 от ГПК .
Следва да се има предвид, че във втората фаза на делбеното производство оценката на делбения имот, подлежащ на изнасяне на публична продан е първоначална и в този смисъл оценката има само относително, провизорно значение (най-вече с оглед определянето на дължимите държавни такси във връзка с извършване на делбата), поради което наличието на тази оценка не освобождава съдебния изпълнител от задължението му по чл.485 от ГПК за определяне на началната цена на имота, от която ще започне наддаването), на база предварително извършен опис на имота, в каквато насока впрочем е съдебната практика.
ОТНОСНО
искането на ищеца А.М.С.
за възлагане на процесният жилищен имот по
реда на чл.349,ал.2 от ГПК.
За да бъде уважено искането му за възлагане на жилищният имот на основание чл.349, ал.2 от ГПК е необходимо кумулативно да са налице следните предпоставки: делбеният имот следва да е наследствен(съсобствеността върху него да е възникнала само от наследяване) и неподеляем, претендиращият да няма друго собствено жилище, съделителят трябва да е живял фактически в жилището с наследодателя към момента на откриване на наследството.
В случая процесният жилищен недвижим имот находящ се в гр.Б.С., действително съставлява жилище, което негово предназначение не е спорно.
Видно от поясненията на вещото лице, този имот е реално неподеляем, съгласно разпоредбите на ЗУТ.
Съдът намира обаче, че в случая не са налице всички предпоставки, която обуславят възлагането на имота на ищеца, а именно: същият е закупил ид.части и е живял в процесния имот, продължава да живее в него и към настоящият момент, няма друго жилище на негово име, но съсобствеността между страните обаче не е възникнала само по наследство.
В случая съсобствеността върху процесния жилищен имот е смесена, доколкото е породена от хетерогенен фактически състав-същата е възникнала както по наследство, така и по силата на извършеният с нотариален акт № 38, т.ХV, н.д.№ 909/2005 г. по описа на Нотариус № 407, с район на действие РС-Б.С., договор за покупко-продажба.
Съгласно задължителните разяснения по т.8 от ТР № 1
от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, при съсобственост,
възникнала в резултат на повече от един юридически факт, т.е. при т.нар.смесена
съсобственост, възлагането по чл.349, ал.2 от действащия ГПК, е недопустимо.
В тези случаи делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето на неподеляемия
жилищен имот на публична продан.
Всички тези съображения изложени по-горе в решението налагат извода на съда, че процесният жилищен имот следва да бъде изнесен на публична продан, а възлагателната претенция, направена от ищеца, за възлагане в негов дял процесният недвижим имот е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
ПО ИСКАНЕТО ЗА СМЕТНИ ПРЕТЕНЦИИ от страна на ищеца А.М.С. против ответника И.А.Г..
По реда на чл.346 от ГПК ищецът А.М.С. е предявил срещу ответника И.А.Г. иск, с който е поискал да бъде осъден да му заплати ¼ и.ч. от сумата, представляваща извършените от ищеца подобрения в процесният имот за периода от 20.12.2005г. до 25.01.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на настоящата искова претенция- 25.01.2017г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото, които подобрения подробно и поименно по видове, период и стойност са посочени в молбите.
Когато един съсобственик е извършил подобрения в съсобствен имот и упражнява фактическа власт над този имот, се счита, че той владее този имот, както за себе си, така и за останалите съсобственици до доказване на противното.
Необходимите разноски са свързани с необходимостта за запазване съществуването на самия имот и без тяхното извършване имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено, а чрез извършването им се предотвратява разрушаването или погиването на имота.
При съдебен спор
между съсобственици относно необходимите разноски съсобственикът, който ги претендира,
носи доказателствената тежест за установяване факта на извършване на
разноските, тяхната наложителност за запазването на общата вещ и техния размер.
Размерът на разноските се определя и съответно присъжда към момента на
извършването им.
Видно от заключението по съдебно-техническата експертиза с
вещо лице инж. Л.А. при оглед на място в имота констатирало, че претендираните от ищеца в подадената молба по чл.346 от ГПК са
действително извършени. В табличен вид в Приложение № 1 към заключението са
изброени подобренията по видове и стойност.
В заключението вещото лице отразило, че пазарна стойност на подобренията, описани подробно в молбата на ищеца по чл.346 от ГПК възлизат в общ размер на 15108.00 лева или делът на ответника е 1/4 ид.ч. = 3777 .00 лева.
Относно
увеличената пазарната стойност на съсобствения имот в резултат на извършените
от ищеца подобрения вещото лице е отразило в заключението си, че пазарната стойност се увеличава с всяко извършено подобрение, което е необходимо
за поддържане на сградите.
Оценяваната жилищна сграда
е масивна конструкция с дървен гредоред, с мазе под част от сградата. Същата е
едноетажна, състои се от две стаи, кухненски бокс и вътрешен санитарен възел,
със свързващи коридори. Под на стаите – ламиниран паркет, стени и тавани –
латекс. Извършен е видимо вътрешен ремонт. Дограма – РVС по прозорци, врати – дървени. Състоянието е
добро, поддържана е, ползва се целогодишно. Подът в санитарен възел – теракот.
Поземленият имот е ограден от всички страни, на лицева фасада – новоизградена
ограда с масивни колони, бетонова основа с прозирни елементи.
Втората сграда – лятна
кухня, към момента не съществува във вида, в който е описана и допусната до
делба. Върху лятна кухня със застроена площ 8 кв.м. към момента е изградена
по-нова постройка с отделен вход със застроена площ 15 кв.м., която се ползва
за складови цели. Измазана е отвън, а отвътре - не, не е изграден и под.
Или в заключение пазарната стойност на целия имот се е увеличил с пазарната стойност на всички подобрения.
В подкрепа защитната теза на ищеца за извършените от него подобрения са разпитани свидетелите В. В. И. и М. П. М./без родство/ които заявиха, че познават ищеца по делото и в основни линии потвърдиха извършването на СМР в имота, като посочиха конкретно всяко подобрение за което имат впечатления.
Свидетелят В.В.И. заяви, че познава ищеца, с когото са съседи. Познава и ответника, но го е виждал още като малък, сега не го вижда. Посочи, че когато С. закупил имота, бил в много лошо състояние. Нямало врати, прозорци, покрива също бил паднал, виждало се дюшемето. Нямал ел. инсталация. Този имот се състои от дворно място и къща, малка къща с две стаи и бокс кухня.
При почистване на двора били изкарани цели ремаркета с дървета и пръст. Имало ограда от мрежа между техните имоти. Към улицата била паднала мрежата.
В тази къща било невъзможно да се живее и имота бил необитаем.
А. бил закупил този имот и започнал да идва след работа всеки ден, за да чисти. Свидетелят не знае с точност от кой е закупил имота, не го е интересувало. От доста години А. се грижи за имота и го ремонтира, някъде около 10-13 г.
След като го закупил, започнал да прави покрива, циментирал пода в къщата. Била на гредоред, всичко изгнило. Имали и стая с дупка, през която направо се виждало мазето. С. направил плоча, сменил прозорци, дограма, покривът целият го поправил заедно с негов приятел. Фасадата също я направил, изолация с фибран, шпакловано. Вътре си направил стените, боядисал, направил си баня, тоалетна, абсолютно всичко.
Изчистил двора идеално. Оградил целия имот от всички страни. Направил хубава ограда, зидано с бетонови колонки, хубаво е направена.
В лятната кухня преправил всичко. Сега направил допълнителна постройка за въглища. Парно си направил. Също друг отделен навес, много неща си направил. Свидетелят го виждал да сменя водопровода и канализацията. Направил си и асмалък. Направил пред къщата стъпала и голяма площадка, за да може да се влиза. В тези ремонти не е участвал друг, той си е майстор и след 17:00 часа, след работа или когато е свободен през събота и неделя, винаги е идвал и е ремонтирал.
С. започнал с ремонтите преди повече от 10 години и не е спирал, постоянно работел нещо.
Другият свидетел М.П.М.заяви, че познава ищеца от 1992 година от с.Соколаре, когато живеели в селото. Не познава ответника. Ищецът в момента живее в гр.Б.С., в имот близо до Техникума в града, на гърба на работилниците. Този имот го купил около 2007/2008г. Същият се състои от дворно място с къща от две стаи и коридор. От както той купил този имот, свидетелят не е виждал друг човек да идва да ремонтира нещо в имота. Когато го купил, имотът представлявал груб строеж с половин покрив почти. Нямало дограма, прозорци, инсталация, нито врати. Дворът не бил почистен, имало храсти, дървета.
Ищецът от както го е закупил, до ден днешен е правил подобрения по него. Сега има ограда, покрив, направен от него. Има нова дограма. Има врати изолация отвън, шпаклована е и боядисана. Свидетелят е влизал вътре, всички било подредено. Имотът сега е ограден. Дворът е изчистен, има и асмалък. Свидетелят посочи, че му е помагал в ремонтите по къщата. Има нов навес, барбекю, като за един нормален живот в една къща – сега има всичко. Свидетелят е очевидец и е участвал в тези подобрения. От както закупил имота, преди 10 години, С. започнал да прави подобрения по него и продължават до ден днешен. Свидетелят сочи, че не познава ответника и не го е виждал да идва в имота.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като същите се основават на техните непосредствени впечатления и възприятия.
В случая от събраните по делото доказателства се
установи, че ищецът е извършил подобрения в процесният имот след закупуването
на идеалните части, тъй като имотът се нуждаел от спешен и неотложен ремонт за
запазване целостта на сградите и предотвратяване на тяхното съществено
повреждане. Ето защо съдът намира, че направените от ищеца разноски за
възстановяване на имота, които подобрения подробно са описани в заключението на
вещото лице и от свидетелите следва да бъдат възстановени на ищеца от ответника,
съобразно участието му в съсобствеността(1/4 ид.ч.). Вещото лице в заключението
си е изчислило стойността на подобренията в общ размер от 15108.00 лв., като делът на ответника от 1/4 ид.ч. = 3777.00 лв.
Следователно
ответникът следва да заплати на ищеца извършените от него подобрения, съобразно идеалната си част(1/4 ид.ч.) в
размер на 3777.00 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на
настоящата искова претенция до окончателното й изплащане.
По искането за сметни претенции от
страна на ищеца А.М.С. против ответника И.А.Г.,
който да бъде осъден да му заплати сумата от 106.78лв., представляващи ¼ и.ч. от платените
данъци и такси за посочения период - от 20.12.2005г. до датата на завеждане на
делото: Видно от представените по делото писмени доказателства – приходни
квитанции/л.7-л.12 и л.97 от делото/, претендираната сума е заплатена от ищеца.
Тъй като са представени по делото писмени доказателства за това, съдът
намира искането за основателно и
доказано, поради което същото следва да бъде уважено.
РАЗНОСКИ:
С оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК вр. чл.8 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
съделителите следва да бъдат осъдени да внесат държавна такса от 4% върху
стойността на делът си от недвижимият имот, който следва да се изнесе на
публична продан, както следва: ищецът А.М.С. 687,00 лв., изчислена върху стойностният израз
на дела му от 17175,00 лв., ответникът
И.А.Г. - 229,00 лв., изчислена върху
стойностният израз на дела му от 5725,00 лв.
Ищецът претендира разноски съгласно представеният списък по чл. 80 от ГПК в общ размер от 2223.65 лв., от които: 600.00 лв. депозит за особен представител на ответника, 400.00 лв. депозит за вещо лице, 600.00 лв. заплатен адвокатски хонорар за първа фаза по делото, 600.00 лв. заплатен адвокатски хонорар за втора фаза по делото, 10.00 лв. заплатена държавна такса за препис искова молба и 13.65 лв. заплатена държавна такса за вписване исковата молба.
В съдебната практика на ВКС/Определение № 681/18.12.2015г. на ВКС по гр.д. № 5778/2015г. III г.о., Определение № 456/22.07.2015г. на ВКС по гр.д. № 3679/2015г. на ВКС, III г.о./ е прието, че съгласно правилото на чл. 29 ал. 3 ГПК разноските за особен представител на лице с неизвестен постоянен и настоящ адрес първоначално се поемат от насрещната страна, респективно от ищеца съгласно чл.47 ал.6 ГПК. Заплащането им е продиктувано от необходимостта процесът да продължи, без личното участие на ответника, но като се гарантират процесуалните му права, както и средствата за изплащане на възнаграждение на лицето, назначено за особен представител. Последният действа не в личен интерес на всички страни-съделители, а от името и за сметка на представлявания, като брани неговите права. Разноските за възнаграждението му по естеството си най-много се доближават до тези за адвокатско възнаграждение. Поради това възлагането им между страните в делбеното производство следва да е идентично с това на разноските за адвокатска защита. Те не следва да се разпределят според специалното правило на чл. 355, ал. 1 ГПК между всички съделители съобразно дела им, защото макар и да са необходими за движението на делбеното дело, не са пряко свързани с предмета на иска за делба, а следва да се понесат от представлявания.
Следователно претендираните суми представляват разноски по делото и тъй като са документирани, следва да бъдат уважени, като сумата от 600.00 лв. за особен представител ще се дължи на ищеца от ответника, на който е назначен такъв представител, тъй като са заплатени за неговото процесуално представителство по делото съгласно закона – чл.47, ал.6 ГПК.
Предвид особения характер на производството, в което всяка страна е едновременно ищец /от гледна точка на своето право на делба/ и ответник /по отношение на упражненото право на делба от съсобственика/ и съгласно чл. 355 от ГПК изр. 2, разноски по реда на чл. 78 от ГПК се дължат само по присъединените за разглеждане искове във втората фаза, каквито в случая са налице. Съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост. При липса на оспорване на правата на съделителите и наличието на съсобственост помежду им /както е в процесния случай/ всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат /в този смисъл Определение № 4 от 6.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 542/2010 г., II г. о., ГК, Определение № 55 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 22/2010 г., II г. о., ГК, Определение № 406 от 17.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4031/2015 г., I г. о., ГК, Определение № 252 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о. и др./, поради което на ищеца не се дължат разноски за заплатен адвокатски хонорар за първа фаза по делото.
В договора за правна помощ не е посочено каква част от уговореното и платено възнаграждение е за защита по иска за делба и каква за претендираната от ищцата сума като подобрения на съсобственият имот. Правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки. Това следва от редакцията на нормата на чл. 355 ГПК и направеното с нея препращане към чл. 78 ГПК./ В този смисъл са Определение № 4/06.01.2011 г. по ч.гр.дело № 542/2010 г. на ВКС,ІІ-ро г.о.,което детайлизира т.9 на ППВС №7/1973 г., Определение № 55/20.04.2010 г. по гр.дело № 22/ 2010 г.,II-ро г.о. на ВКС, Определение № 252/11.07.2014 г. по ч.гр.дело №2024/2014 г.,I-во г.о. на ВКС, Определение №335/01.07.2015г. по дело № 2020/2015г. и други . /
Както се посочи по-горе разноски по реда на чл. 78 от ГПК
се дължат само по присъединените за разглеждане искове във втората фаза. По
делото не са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар за втора
фаза по делото, поради което такъв не се дължи на ищеца.
Следователно претендираните суми, представляващи разноски по делото, следва да бъдат уважени по следния начин: сумата от 600.00 лв. за особен представител ще се дължи от ответника, на който е назначен такъв представител, тъй като са заплатени за неговото процесуално представителство по делото съгласно закона – чл.47 ал.6 ГПК.
Разноските за вещо лице в общ размер от 400.00 лв. ще се разпредели съобразно квотите на всеки от съделителите от решението по допускане на делбата или ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 100.00 лв. Разноските 10.00 лв. заплатена държавна такса за препис искова молба и 13.65 лв. заплатена държавна такса за вписване исковата молба също ще се разпределят съобразно квотите на всеки от съделителите, или ответникът следва да заплати на ищеца общата сума от 5.91 лв.
Ищецът с подаване на
молбата по ч.346 от ГПК не е заплатил държавна такса, поради което страните
следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса за сметките върху
подобренията, както следва: ищецът – 453,24 лв., а ответникът – 151.08 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса за сметките
по чл.346 от ГПК/¼ и.ч. от платените данъци и такси за посочения имот/ в
размер на 50.00 лв.
Водим от горното и на основание чл.348 от ГПК, чл.346 от ГПК вр. чл.30,ал.3 от ЗС, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ възлагателната
претенция направена от А.М.С., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес за призовки и
съобщения- гр. Б.С., ул. „Д.Б.” № 83, общ.Б.С.,
обл.В., с правно основание чл.349,ал.2 от ГПК за възлагане в негов дял процесният жилищен
недвижим имот, като неоснователна и недоказана.
ИЗВЪРШВА ДЕЛБАТА ЧРЕЗ ИЗНАСЯНЕ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН като НЕПОДЕЛЯЕМ
следния НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в
чертата и границите на гр.Б.С., представляващ ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 800 кв.м. -
осемстотин квадратни метра, с идентификатор
07702.501.615, за което е отреден Урегулиран поземлен имот XXVII-двадесет и
седем, планоснимачен № 322-триста
двадесет и две в квартал 12-дванадесет по Регулационния план на гр. Б.С.,
обл. В., одобрен със Заповед № 4321/10.05.1971г.
при граници: от североизток-УПИ II-323, УПИ III-323 и УПИ IV-320, от
югоизток-УПИ XXVI-321, от югозапад-ул.„Булаир” /Светослав Обретенов/ и от северозапад-УПИ XXVIII-324, като по кадастър
имотът е с кадастрален № 615 по кадастралния
план на града, одобрен със Заповед № РД-18-267/25.08.2017г. на Изпълнителния
директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри за урбанизирана
територия на гр.Б.С., ведно
с находящи се в него МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, на дървен гредоред,
построена през 1950г., със застроена площ от 60 кв.м.-шестдесет квадратни метра и МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА –
ЛЯТНА КУХНЯ, на дървен
гредоред, построена през 1960г., със застроена площ от 8 кв.м.- осем квадратни
метра, с пазарна оценка 22900 лв.
ПОСТАНОВЯВА получената от проданта сума да се разпредели между съделителите, както следва: за А.М.С.
- 3/4 ид.ч.=17175 лв. и за И.А.Г. - 1/4 ид.ч.=5725 лв.,
съразмерно на квотите им от правото на собственост върху имота за всеки
един от съделителите.
Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан съгласно чл.348 изр.второ от ГПК.
ОСЪЖДА А.М.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес за призовки и съобщения- гр. Б.С., ул. „Д.Б.” № 83, общ.Б.С., обл.В., ДА ЗАПЛАТИ държавна такса изчислена върху стойностният израз на дела му от 17175,00 лв. в размер на 687,00 лв./Шестстотин осемдесет и седем лева/ и 5,00 /пет/ лева държавна такса в случай на издаване на изпълнителен лист, вносими по сметка на РС-Б.С..
ОСЪЖДА И.А.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса изчислена върху стойностният израз на дела му от 5725,00 лв. в размер на 229,00 лв./Двеста двадесет и девет лева/ и 5,00 /пет/ лева държавна такса в случай на издаване на изпълнителен лист, вносими по сметка на РС-Б.С..
ОСЪЖДА И.А.Г., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на А.М.С.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес за призовки и съобщения- гр. Б.С.,
ул. „Д.Б.” № 83, общ.Б.С., обл.В.,
сумата 3777.00 лв./Три хиляди седемстотин седемдесет и
седем лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване
на настоящата искова претенция - 25.01.2017г. до окончателното й изплащане,
представляваща 1/4 ид.ч. от стойността на извършени необходими
и полезни разноски /подобрения/ за запазване на делбения
имот подробно описани в заключението на вещото лице в недвижим имот
представляващ: ДВОРНО МЯСТО, цялото с
площ от 800 кв.м. - осемстотин квадратни метра, с идентификатор 07702.501.615, за което е отреден Урегулиран
поземлен имот XXVII-двадесет и седем, планоснимачен
№ 322-триста двадесет и две в квартал 12-дванадесет по Регулационния
план на гр. Б.С., обл. В., одобрен със Заповед № 4321/10.05.1971г. при граници: от североизток-УПИ II-323, УПИ III-323 и
УПИ IV-320, от югоизток-УПИ XXVI-321, от югозапад-ул.„Булаир” /Светослав
Обретенов/ и от северозапад-УПИ XXVIII-324,
като по кадастър имотът е с кадастрален № 615 по кадастралния план на града, одобрен със Заповед № РД-18-267/25.08.2017г.
на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри за
урбанизирана територия на гр.Б.С., ведно с находящи се в него МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, на дървен гредоред,
построена през 1950г., със застроена площ от 60 кв.м.-шестдесет квадратни метра и МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА –
ЛЯТНА КУХНЯ, на дървен
гредоред, построена през 1960г., със застроена площ от 8 кв.м.- осем квадратни
метра, с пазарна оценка 22900 лв., за който имот има съставен Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 38,
т.ХV, н.д.№ 909/2005 г.
по описа на Нотариус № 407, в района на РС-Б.С..
ОСЪЖДА И.А.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на А.М.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес за призовки и съобщения- гр. Б.С., ул.„Д.Б.” № 83, общ.Б.С., обл.В., сумата 106.78лв., представляващи ¼ и.ч. от платените данъци и такси за посочения период - от 20.12.2005г. до датата на завеждане на делото - 25.01.2017г.
ОСЪЖДА И.А.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на А.М.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес за призовки и съобщения- гр. Б.С., ул. „Д.Б.” № 83, общ.Б.С., обл.В., направените по делото разноски в общ размер от 705.91 лв., от които: 600.00 лв. за назначеният му особен представител, 100.00 лв. за СТЕ, и 5.91 лв. заплатена държавна такса за препис искова молба и заплатена държавна такса за вписване исковата молба.
ОСЪЖДА А.М.С., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес за призовки и съобщения- гр. Б.С., ул. „Д.Б.” № 83, общ.Б.С., обл.В., ДА ЗАПЛАТИ държавна такса за
сметките по чл.346 от ГПК/извършените подобрения в имота/, на стойност 11331.00лв.,
в размер на 453.24 лв./Четиристотин петдесет
и три лева и 24 стотинки/ и 5,00 /пет/ лева държавна такса в случай на издаване
на изпълнителен лист, вносими по сметка на РС-Б.С..
ОСЪЖДА И.А.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса за сметките по чл.346 от ГПК/извършените подобрения в имота/, които са на стойност 3777.00лв., в размер на 151.08 лв./Сто петдесет и един лева и 08 стотинки/ и 5,00 /пет/ лева държавна такса в случай на издаване на изпълнителен лист, вносими по сметка на РС-Б.С..
ОСЪЖДА И.А.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса за сметките по чл.346 от ГПК/¼ и.ч. от платените данъци и такси за посочения имот/ в размер на 50.00 лв./Петдесет лева/ и 5,00 /пет/ лева държавна такса в случай на издаване на изпълнителен лист, вносими по сметка на РС-Б.С..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в
двуседмичен срок от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: