О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                  № 2038

07.10.2019г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                   

               ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                      ХРИСТО  ИВАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №2210  по описа за 2019г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.130  от   ГПК.

Образувано е по частна жалба  на  „Крупал  кънстракшън“  ЕООД,  ЕИК  *********,  чрез  пълномощника  му  адв. Г.  Н.,  против Определение  №9443  от  22.08.2019г., постановено по  гр. д. №11777/2019г. на  Районен  съд-  Пловдив,  ХХІІ  гр.с., с  което  е  прекратено  производството  по  делото поради неподведомственост  на  спора.  В жалбата  се  излагат съображения  за  неправилност  на  обжалваното  определение,  като  се  иска  отмяната  му  и  връщане  на  делото  на  първоинстанционния  съд  за  разглеждане  на  предявения  иск,  производството  по  който  е  прекратено. 

Ответната  страна  по частната  жалба-  „Арх  ситистрой“  ЕООД,  ЕИК  *********,  представлявано  от  С.В.П.,  чрез пълномощника  си  по  делото  адв. С.  К.,  в писмен  отговор  оспорва същата  и  иска  оставянето  й  без уважение. 

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и  срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.  

Първоинстанционният  съд  е  бил сезиран  с иск  с правно основание  чл.422, ал.1  от  ГПК  за установяване  на  дължимост на  вземане  на  частния жалбоподател  „Крупал  кънстракшън“  ЕООД срещу „Арх  ситистрой“  ЕООД  за заплащане  на възнаграждение  за изпълнени  СМР, за което  е  била издадена  заповед  за изпълнение  по  чл.410  от  ГПК.  За да прекрати  производството  по делото,  съдът  е  приел,  че в сключения  между страните  договор,  на който  се  основава  исковата  претенция,  е  уговорено   всички  спорове,  породени  от него,  да  бъдат  решавани  от  Арбитражен  съд  при  Българска  бизнес  асоциация- Пловдив. Ето  защо  и  предвид  направеното  от  ответника с отговора  на  исковата молба  възражение  за неподведомственост  на спора  съдът  е прекратил производството  по делото.    

Частната  жалба  срещу  така  постановеното  определение  е  неоснователна, както  въззивната  инстанция  изцяло споделя  изложените  от първоинстанционния съд съображения  за  прекратяване  на  производството  по  делото.  По  делото  няма  спор  между страните,  а  и се установява  от приложените  писмени  доказателства,  че  в  сключения  между тях  договор,  изпълнение  по  който  се  претендира  с предявения  иск,  е  уговорено  всички  спорове  между тях,  породени  от  него,  включително  тези,  отнасящи  се до изпълнението  и  неизпълнението  му,  да бъдат решавани  от  Арбитражен  съд  при  Българска  бизнес  асоциация- Пловдив.  Няма спор  и че в срока  за отговор  на  исковата молба  ответното  дружество  се е  позовало  на  арбитражната клауза  и  е  поискало  прекратяване  на производството  по  делото.  При  това  положение  и  доколкото  не са  били  ангажирани доказателства арбитражното споразумение  да  е  нищожно,  изгубило  силата  си  или  да  не  може да бъде  изпълнение,  то  съобразно  разпоредбата  на чл.8, ал.1, изр.1  от  ЗМТА  съдът  е  бил длъжен да прекрати производството  по  делото.

Неоснователни  са  изложените  в частната  жалба доводи,  че  арбитражната клауза  е  неприложима  и  че  спорът  е  подведомствен  на  съда,  тъй като  е предявен  иск  с правно  основание  чл.422, ал.1 от  ГПК  за установяване  на вземане  по  издадена  заповед за изпълнение  по  чл.410  от  ГПК. Обстоятелството, че  ищецът е  избрал  да  защити  правата  си  чрез  образуване  на  заповедно  производство  по  чл.410 от  ГПК,  не  може  да  дерогира  арбитражното споразумение  между страните.  Съгласно  разпоредбата  на  чл.20а, ал.1  от  ЗЗД  договорите  имат  силата  на  закон  за тези,  които  са  ги сключили,  а  съгласно  ал.2  могат да бъдат  изменени,  прекратени,  развалени  или  отменени  само  по взаимно съгласие  на страните  или  на основания,  предвидени  в  закона. Ето защо  и  предвид  наличието  на  изрична  уговорка  в  сключения  между  страните  договор  споровете  по него  да бъдат решавани  от  арбитражен съд,  ищецът  е  следвало  да  предяви  претенциите  си  пред  същия.  Като  не  е  сторил това,  същият  е  поел  риска  при  позоваване от  ответника  на  арбитражната клауза   производството  по  делото  да  бъде прекратено,  а  заповедта  за  изпълнение-  обезсилена.  Неотносимо  към  процесния  казус  е  цитираното  в частната  жалба на  ответника  Определение  №938  от 25.11.2011г.  на ВКС  по  ч.т.д.№874/2011г., ІІ  т.о.,  тъй  като  същото  е  постановено  по  иск  с  правно  основание  чл.422, ал.1  от  ГПК  за установяване  на  вземане  по запис  на  заповед  и  в  него  е  прието,  че  спорът  е  подведомствен  на  съда  въпреки  наличието  на  арбитражна  клауза  по  каузалното  правоотношение,  за  обезпечаване  на  което  е  издаден  записът  на заповед.  В  разгледания в  определението  казус  страната  е  избрала  да  претендира  изпълнение  по  записа  на  заповед,  а  не  по  каузалното  правоотношение,  за което  е  била  уговорена  арбитражната клауза,  което  прави спора  по абстрактната сделка  подведомствен  на  съда.  В  настоящия  случай  частният  жалбоподател  е  предявил  иск  за изпълнение  на  договора,  за  споровете  по който  е  бил  уговорен  арбитраж, поради което  и  с оглед  позоваването  от  ответника  делото   не е  подведомствено  на  съда.  Обстоятелството,  че претенцията  е  заявена  първоначално  по  реда  на  чл.410  от  ГПК,  не  променя  посочения  извод,  тъй  като арбитражното  споразумение  е  валидно  и  обвързва  страните.

Предвид  горното  обжалваното  определение  следва  да  бъде  потвърдено.

Искането  на  въззиваемата страна  по  частната  жалба за присъждане  на разноски  следва  да  се  остави  без  уважение,  тъй като такива  не  са направени  в  производството  по частната  жалба.  Направените  разноски  пред първоинстанционния  съд  е  следвало да  бъдат претендирани  пред  него,  а  в случай,  че  такава  претенция  е  била  направена,  а  съдът  не  се  е  произнесъл  по нея,  страната  е следвало  да  поиска  допълване  на  съдебния  акт.  

По  изложените  съображения  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Определение  №9443  от  22.08.2019г., постановено по  гр. д. №11777/2019г. на  Районен  съд-  Пловдив,  ХХІІ  гр.с., с  което  е  прекратено  производството  по  делото поради неподведомственост  на  спора. 

ОСТАВЯ  БЕЗ  УВАЖЕНИЕ  искането  на въззиваемата страна  за  присъждане  на разноски. 

Определението  е  окончателно  и  не подлежи  на  обжалване. 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: