Присъда по дело №471/2021 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 22
Дата: 20 юни 2022 г.
Съдия: Андрей Живков Дечев
Дело: 20211320200471
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 22
гр. В., 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
и прокурора Ил. Д. Ив.
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Наказателно дело от общ
характер № 20211320200471 по описа за 2021 година
ПРИЗНАВА подсъдимите Ж. П. Ж. - роден на 07.01.1977 г. в гр. Б.,
живущ в гр. Б., българин, български гражданин, висше образование, женен,
неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това че на 06.12.2020г. в гр.Б.
извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като: отправял обидни думи,
изрази и заплахи: "махайте се от дома ми, защото ще ви избия и вас",
„боклуци мръсни", „боклуци мръсни, неправомерно ни задържате" спрямо Б.
П. И.-полицейски орган на длъжност старши полицай /ВСК/ в група
"Охранителна Полиция", РУ-Б. при ОДМВР-В. и спрямо Д. С. Д.-полицейски
орган на длъжност младши полицай /ВПА/ в група „Охранителна полиция"
РУ-Б. при ОДМВР-В., съпроводени със съпротива срещу орган на властта-Б.
П. ИВ. изпълняващ служебните си задължения по опазване на обществения
ред, и ритал по вратата на помещението за задържане, счупил крило на
вратата на тоалетната в помещението за задържане, счупил облегалката на
стол в помещението, изкривил вътрешната решетка към прозореца на
помещението и се опитал да скъса кабелите на камерите в помещението, като
тези действия се отличават по своето съдържание с изключителен цинизъм и
дързост - престъпление по чл. 325 ал. 2, във вр. с ал 1 от НК, поради което и
на основание същия текст и във вързка с чл. 36 и 54 от НК го ОСЪЖДА
КАТО МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК
ОТ ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
ПРИЗНАВА подсъдимия Ж. П. Ж. - роден на 07.01.1977 г. в гр. Б.,
1
живущ в гр. Б., българин, български гражданин, висше образование, женен,
неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 06.12.2020г. в гр.Б.
причинил на Б. П. ИВ. – полицейски орган на длъжност старши полицай
/ВСК/ група „Охранителна полиция“, РУ Б. при ОД на МВР В. лека телесна
повреда изразяваща се в контузия на лицето с кръвонасядане на лява скулна
област, контузия на гръдния кош /болки в дясна предна гръдна половина/,
контузия на корема, охлузване и кръвонасядане на предната част на дясна
подбедрица довела до причинена болка и страдание – престъпление по чл.
131, ал.2,т.4 във вр. с чл. 130, ал.2 от НК, като на същото основание и във вр.
с чл. 36 и 54 от НК ГО ОСЪЖДА като МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно най-тежко наказание
за изтърпяване на подсъдимия Ж. П. Ж. със снета по делото самоличност
измежду наложените с присъдата като му налага най-тежкото наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.

и АЛ. Ж. Ж. - роден на 03.10.2001 г. в гр. Р., живущ в гр. Б., българин,
български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан ЕГН
********** за ВИНОВЕН за това, че на На 06.12.2020г. в гр.Б. извършил
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като отправял обидни думи, изрази и
заплахи: „ще ви изкормим, ще ви избием всичките, махайте се от тук боклуци
такива", „ ще ви пребия, ще ви еба майката", „знам, че Бранимир учи в
Монтана, ще го намеря и ще го изкормя", „боклуци мръсни, неправомерно ни
задържате" спрямо Б. П. ИВ.-полицейски орган на длъжност старши полицай
/ВСК/ в група "Охранителна Полиция", РУ-Б. при ОДМВР-В. и извършил
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като отправял обидни думи, изрази и
заплахи: „ще ви изкормим, ще ви избием всичките, махайте се от тук боклуци
такива", „ ще ви пребия, ще ви еба майката", „боклуци мръсни, неправомерно
ни задържате" спрямо Д. С. Д.-полицейски орган на длъжност младши
полицай /ВПА/ в група „Охранителна полиция" РУ-Б. при ОДМВР-В.,
съпроводени със съпротива срещу орган на властта-Б. П. ИВ. изпълняващ
служебните си задължения по опазване на обществения ред, като тези
действия се отличават по своето съдържание с изключителен цинизъм и
дързост -престъпление по чл. 325 ал. 2, във вр. с ал 1 от НК, поради което и на
основание същия текст и във вр. с чл. 36 и 54 от НК ГО ОСЪЖДА като МУ
НАЛАГА НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА
ГОДИНА.
На основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
2
наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия Ж. П. Ж. със снета по делото самоличност
да заплати на гражданския ищец Б. П. ИВ. сумата от 5000.00/пет/ хиляди
лева представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди в
резултат на деянието по чл. чл. 131, ал.2,т.4 във вр. с чл. 130, ал.2 от НК
изразяващи се в болка и страдание, а именно контузия на лицето с
кръвонасядане на лява скулна област, контузия на гръдния кош /болки в дясна
предна гръдна половина/, контузия на корема, охлузване и кръвонасядане на
предната част на дясна подбедрица, ведно със законната лихва считано от
деня на увреждането 06.12.2020г. до окончателното изплащане,
катоОТХВЪРЛЯ гражданския иск за разликата му до пълния размер от
10000.00лв. като неоснователна, както и сумата от 1500.00/хиляда и
петстотин/лв. представляващи разноаски за адвокатско възнаграждение на
един повереник.
ОСЪЖДА подсъдимия Ж. П. Ж. със снета по делото самоличност да
заплати по сметка на Районен съд В. сумата от 200.00лв. представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
ОСЪЖДА подсъдимите Ж. П. Ж. и АЛ. Ж. Ж. със снета по делото
самоличност да заплатят СОЛИДАРНО направените по делото разноски в
111:15лева за изготвените съдебно медицинска експертиза и съдебно-
оценъчна експертизи в полза на ОД на МВР гр. Б. и по сметка на Районен съд
В. сумата в размер на 60.00лв. разноски за вещи лица.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд гр. В. в
петнадесетдневен срок, считано от обявяването й.
ПРИСЪДИ:
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №22 /от съдебно заседание, проведено на
14.06.2022 Г. / ПО НОХД №471/2021г. Г. ПО ОПИСА НА В.СКИ
РАЙОНЕН СЪД

Делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна
прокуратура-В., с който е повдигнато обвинение против подсъдимия Ж. П. Ж.
- роден на 07.01.1977 г. в гр. Б., живущ в гр. Б., българин, български
гражданин, висше образование, женен, неосъждан, с ЕГН ********** в това
че:
1.На 06.12.2020г. в гр.Б. извършил непристойни действия грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като:
отправял обидни думи, изрази и заплахи: "махайте се от дома ми, защото ще
ви избия и вас", „боклуци мръсни", „боклуци мръсни, неправомерно ни
задържате" спрямо Б. П. ИВ.-полицейски орган на длъжност старши полицай
/ВСК/ в група "Охранителна Полиция", РУ-Б. при ОДМВР-В. и спрямо Д. С.
Д.-полицейски орган на длъжност младши полицай /ВПА/ в група
„Охранителна полиция" РУ-Б. при ОДМВР-В., съпроводени със съпротива
срещу орган на властта-Б. П. ИВ. изпълняващ служебните си задължения по
опазване на обществения ред, и ритал по вратата на помещението за
задържане, счупил крило на вратата на тоалетната в помещението за
задържане, счупил облегалката на стол в помещението, изкривил вътрешната
решетка към прозореца на помещението и се опитал да скъса кабелите на
камерите в помещението, като тези действия се отличават по своето
съдържание с изключителен цинизъм и дързост - престъпление по чл. 325 ал.
2, във вр. с ал 1 от НК и
2. В това, че на 06.12.2020г. в гр.Б. причинил на Б. П. ИВ. – полицейски орган
на длъжност старши полицай /ВСК/ група „Охранителна полиция“, РУ Б. при
ОД на МВР В. лека телесна повреда изразяваща се в контузия на лицето с
кръвонасядане на лява скулна област, контузия на гръдния кош /болки в дясна
предна гръдна половина/, контузия на корема, охлузване и кръвонасядане на
предната част на дясна подбедрица довела до причинена болка и страдание –
престъпление по чл. 131, ал.2,т.4 във вр. с чл. 130, ал.2 от НК и против
подсъдимия А. Ж. Ж. - роден на 03.10.2001 г. в гр. Р., живущ в гр. Б.,
българин, български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан
ЕГН ********** в това, че на 06.12.2020г. в гр.Б. извършил непристойни
действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, като отправял обидни думи, изрази и заплахи: „ще ви
изкормим, ще ви избием всичките, махайте се от тук боклуци такива", „ ще ви
пребия, ще ви еба майката", „знам, че Б. учи в М., ще го намеря и ще го
изкормя", „боклуци мръсни, неправомерно ни задържате" спрямо Б. П. ИВ.-
полицейски орган на длъжност старши полицай /ВСК/ в група "Охранителна
Полиция", РУ-Б. при ОДМВР-В. и извършил непристойни действия грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
1
обществото, като отправял обидни думи, изрази и заплахи: „ще ви изкормим,
ще ви избием всичките, махайте се от тук боклуци такива", „ ще ви пребия,
ще ви еба майката", „боклуци мръсни, неправомерно ни задържате" спрямо Д.
С. Д.-полицейски орган на длъжност младши полицай /ВПА/ в група
„Охранителна полиция" РУ-Б. при ОДМВР-В., съпроводени със съпротива
срещу орган на властта-Б. П. ИВ. изпълняващ служебните си задължения по
опазване на обществения ред, като тези действия се отличават по своето
съдържание с изключителен цинизъм и дързост -престъпление по чл. 325 ал.
2, във вр. с ал 1 от НК.
Представителят на РП-В. заяви в с.з., че поддържа обвинението така,
както е повдигнато с обвинителния акт.
Подсъдимият Ж.Ж. лично и чрез защитника си заяви в с.з., че не се
признава за виновен по така повдигнатото обвинение имоли да бъде оправдан.
Подсъдимият А. Ж. Ж. лично и чрез защитника си заяви в с.з., че не се
признава за виновен по така повдигнатото обвинение и моли да бъде
оправдан.
Частният обвинител и граждански ищец лично и чрез повереника заяви,
че поддържа обвинението редом с прокурора и моли предявения от него
граждански иск да бъде уважен изцяло по основание и размер така, както е
предявен пред съда.
Съдът, като се запозна с доказателствата, прие за установено следното:
Към дата 06.12.2020г. свидетелят Б.И. е работил на длъжност „старши
полицай“ /ВСК/, а свидетелят Д.Д. на длъжност „младши полицай“ /ВПА/ и
двамата в група „Охранителна полиция в РУ – Б. към ОД на МВР – В..
Същото е видно от приложените 2 бр. служебни бележки и типови
длъжностни характеристики за заеманите от тях длъжности към посочената
дата, съответно на л. 49 и сл. и на л. 52 и сл. по досъдебно производство №
ЗМ – 366/2020г. по описа на РУ – Б..
На същата дата свидетелите Б.И. и Д.Д. , по повод получен сигнал в
ОДЧ при РУ – Б. за възникнал скандал за паркомясто в гр. Б., ул. „Поручик
Дворянов“ между подсъдимия Ж.Ж. и свидетеля Д.М., които били
дългогодишни съседи, посетили местопроизшествието на посочения адрес.
Свидетелят М. твърди, че подсъдимият Ж.Ж. го заплашил към 21.30 часа бил
доста пиян, скъсал си ризата и я хвърлил, сбутали се двамата по стъпалата на
къщата, в която живеели, но се се били били. След това Живко дошъл при М.
и започнал да му се заканва и свидетелят М. твърди, че тъй като не знаел
телефона на полицията се обадил по телефона да сигнализира на негов
приятел Цветан- свидетелят Д., който работел в РУ – Б.. Последният се
обадил в РУ – Б. и помолил да изпратят негови колеги на
местопроизшествието, тъй като М. му обяснил, че имал проблем със съседите
си и поискал Д. да се обади в полицията и от там да изпратят хора.
Свидетелят Г.Г., който бил на работа заедно с колегата си А.И., приел сигнала
2
към 22.00 часа двамата отишли на място Там се намирал подалият сигнала
свидетел М. и свидетелят Б.И., като последният им казал, че срещу него е
упражнена агресия. Свидетелят Б.И. твърди, че на посочената дата е бил
назначен наряд и към 21.30 ч. заедно със свидетеля Д.Д. отишъл на адреса,
позвънил на вратата, представил се на появилия се подсъдим А.Ж., който
заявил на М., че ще го затрие.. Излязъл и подсъдимият Ж.Ж. и посегнал да
удари М., като го обиждал. Свидетелят Б.И. му издал устно полицейско
разпореждане да преустанови да нарушава обществения ред.Подсъдимият
Ж.Ж. отказал да го изпълни, продължил да обижда свидетелите И. и Д., като
И. се опитал да го хване за ръцете, но подсъдимият викал към полицаите, че
са боклуци, че ще ги убие ще ги изкорми , след което нападнал И., като му
нанесъл удар с юмрук в лявото слепоочие, И. се изправил но подсъдимият
Ж.Ж. му нанесъл удар в корема и на десния крак под коляното И. се опитал
да го спре, но подсъдимият А.Ж. го бил хванал отзад и викал към полицаите:
„Боклуци, махайте се от нас“ След това дошли полицаите – свидетелите Г.Г.
и А.И. и отвели подсъдимия А.Ж. в РУ – Б. и дали разпореждане на
подсъдимия Ж.Ж. да отиде и той там, като същият се явил.Там подсъдимият
Ж.Ж. продължил да се държи агресивно, като се опитал да нанесе удар на
полицай – свидетеля В.В., след което и поради това му били поставени
белезници.подсъдимият А.Ж. казал на пострадалия – свидетеля И., че знае, че
неговия син Б. учил в М., че ще го намери и ще го изкорми.Подсъдимите
Ж.Ж. и А.Ж. били задържани със заповеди по ЗМВР за срок от 24 часа в РУ –
Б..Двамата продължили да обиждат полицейските служители, като ги
наричали „боклуци“ и твърдели, че ги задържат неправомерно.Подсъдимият
Ж.Ж. счупил крило на вратата на санитарното помещение, счупил
облегалката на стол и изкривил решетката на прозореца, като се опитал и да
прекъсне кабелите към камерата в помещението. Свидетелите И. и Д.
многократно предупреждавали подсъдимите да прекратят противозаконните
си действия, но подсъдимите не ги преустановявали. Свидетелят Б.И. посетил
ЦСМП – М., където му било издадено съдебномедицинско свидетелство №
158/2020г. от Началник отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Д-р С.
И.“ – М.. От направения медицински преглед и от съдържанието на
медицинския документ личи, че на И. е причинено оток и кръвонасядане в
областта на лявата скула, охлузване и кръвонасядане по предната повърхност
на дясната подбедрица.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
показанията на свидетелите Б.И., Д.Д., Й.Ц., Ц. Д., Г.Г., А.И., В.В. и Д.М., от
приетите писмени доказателства/копие от амбулаторен лист № 200455 от
08.12.2020г. на л. 9, съдебномедицинско удостоверение № 1582020 г. на л. 11,
протокол за оглед на местопроизшествие на л. 18 и приложения към него
фотоалбум, 2 бр. заповеди за задържане на лица на л. 43, и л. 44, служебна
бележка на л. 48, типова длъжностна характеристика на длъжността старши
полицай/водач на служебно куче/ на л. 49, служебна бележка на л. 52 /, както
и от заключението на вещите лица д-р А.И. по назначената и извършена
3
съдебно - медицинска експертиза и Ц.А. по назначената и извършена съдебно
– оценъчна експертиза.
От заключението на вещото лице д-р АНК. П. ИВ. се установява, че на
пострадалото лице Б.И. са причинени контузия на лицето с кръвонасядане на
лява скулна област, контузия на гръдния кош /болки в дясна предна гръдна
половина/, контузия на корема, охлузване и кръвонасядане на предната част
на дясна подбедрица довела до причинена болка и страдание. Описаните
травматични увреждания се дължат на удари от или върху тъп, твърд предмет
и такъв с неравна повърхност и отговарят да са причинени по начина и
времето, съобщени в досъдебното производство / удари с юмруци и ритници/.
Твърди се, че последиците от травмите отзвучават за 10-15 дни и не водят до
трайно затруднение на движението на снагата и крайниците. Определя се
наличие на пряка причинно-следствена връзка с нанесения му побой.
В разпита си пред съда вещото лице д-р А.И. твърди, че е възможно с
един удар да се получи едновременно кръвонасядането и ожулването на
пострадалия И., като ожулването може да се получи от ритник и от остра
повърхност, а кръвонасядането може да се получи от тъп твърд предмет.
Твърди се, че в медицинската документация е отбелязано, че в областта на
скулата има кръвонасядания, което кореспондира с показанията на
пострадалото лице Б.И., който твърди, че нараняванията са му нанесени от
подсъдимия Ж.Ж.. Касае се за ограничен участък на лицето и
кръвонасядането е трудно да се получи при падане, следователно е от удар,
както е описано в показанията на пострадалия. Относно твърденията на
защитата, базираща се на обясненията на подсъдимите и на свидетелката Ж.
вещото лице твърди, че не е възможно пострадалият да се е ударил в шкаф с
ръбеста форма или врата не може да има такива кръвонасядания, а са щели да
се получат друг вид наранявания, щяло е да има увреждания по кожата, което
дава още едно основание на съда на не дава вяра на показанията на свидетеля
Ж. и на обясненията на подсъдимите, че телесните увреждания на
подсъдимия са причинени от падане, а не от удар.
Съдът кредитира заключението на вещото лице д-р И. като обективно,
безпристрастно и компетентно съставено. Същото кореспондира с гласните
доказателства по делото, особено с показанията на пострадалото лице Б.И. по
отношение на данните, касаещи времето, начина и механизма на причиняване
на причиняване на телесните увреждания. Заключението е прието като
безспорно от съда.
От заключението по извършената съдебно-оценъчна експертиза на
вещото лице Ц.А. се установява размера на причинените имуществени вреди
в резултат на деянията, а именно 260 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице А. като обективно,
безпристрастно и компетентно съставено. Същото кореспондира с гласните
доказателства по делото-протокол за оглед на местопроизшествие в РУ – Б. и
приложения към него фотоалбум, по отношение на счупените от подсъдимия
4
Ж.Ж. крило на врата на тоалетната, облегалка на стол и изкривена решетка на
прозореца, както и с показанията на свидетеля Б.И., който твърди, че
подсъдимите започнали да чупят помещението за задържане в РУ – Б., като
подсъдимият Ж. счупил вратата, стола и блъскал по вратите, а подсъдимият
А.Ж. тропал по вратите. Свидетелят Г.Г. твърди, че е разбрал от колегите си
за счупена врата на санитарния възел и на облегалка на стол в РУ-Б. от
подсъдимия Ж.Ж.. Същото твърди и свидетеля И., който също разбрал от
колегите си за нанесените щети.Свидетелят В. видял, че имало счупена врата
и облегалка на стол. Заключението не е оспорено от страните и е прието като
безспорно от съда.
Между посочените доказателства няма противоречия, поради което
Съдът ги кредитира. Същите са във взаимовръзка помежду си, съответстват
на обективната действителност, установена в хода на съдебното следствие по
делото, последователни са и взаимно се потвърждават и допълват.
Подсъдимият Ж.Ж. не се признава за виновен, дава обяснения в
смисъл, че е бил нападнат от свидетеля Б.И. в дома си в гр. Б., като
последният се бил нахвърлил върху него. Твърди, че не е извършим
вменените му деяния, че е задържан неправомерно и че неоснователно е
приложена върху него физическа сила от полицейските служители. Твърди,
че не е причина за възникналия конфликт за паркомясто, станал причина за
помещението на случая от полицейските служители.
Подсъдимият А.Ж. не се признава за виновен, дава обяснения в в
същата насока, като твърди по същество същите факти и обстоятелства в
смислово логическо отношение като подсъдимия Ж.Ж., а именно, че не е
извършил вмененото му с обвинителния акт деяние.
Съдът не дава вяра единствено на обясненията на подсъдимите Ж.Ж. и
А.Ж. в частта им с която твърдят, че на инкриминираната дата не са
обиждали и удряли никого, както и на показанията на свидетеля М. Ж. –
съпруга на подсъдимия Ж.Ж., като тримата твърдят, че са полицейските
служители са упражнили върху подсъдимите неправомерно насилие, в част от
показанията си същото. Безспорно в тази им част обясненията на
подсъдимите и показанията на свидетелката се са изолирани и противоречат
на кредитирания доказателствен материал, който по отношение на тези
обстоятелства е безпротиворечив. Те отчетливо съставляват защитна теза.
Всички разпитани по делото свидетели излагат добросъвестно своите лични
възприятия от инцидента и описват по подобен близък сходен начин
действията на подсъдимите на инкриминираната дата. Съдът дава вяра на
показанията на свидетелите Б.И., Д.Д., Й.Ц., Ц. Д., Г.Г., А.И., В.В. и Д.М.,
макар и същите могат да се счетат и за заинтересовани от изхода на делото,
тъй показанията им са хармонични другите кредитирани доказателства –
посочените писмени доказателства, протокол за оглед и фотоалбум към него,
както и и със заключението и показанията на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза и на вещото лице по назначената и изготвена
5
съдебно – оценъчна експертиза. Показанията на кредитираните свидетели са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се по отношение на предмета на
доказване. Всички посочени доказателства по същество, с изключение на
посочените по-горе, са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична
връзка и последователност едно спрямо друг, а обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, те установяват по безспорен начин фактите относно
авторството, времето, мястото и механизма на извършване на
престъплението.
Показанията на свидетелката М.Д. не съдържат данни относно деянията по
обвинителния акт, както същата твърди в показанията си, че е присъствала на
местопроизшествието в къщата на подсъдимите, но не е видяла никаква
схватка, не е чула звуци или закани, чула е само викове, като пострадалият
Б.И. и други полицейски служители се намирали там и и казали да не влиза
вътре.
При така събраната доказателствена съвкупност прима за установена
описаната по –горе по отношение на главния факт фактическа обстановка.
Теоретично доказването представлява дейност с която се възстановява
картината на миналото събитие. Чрез този процес, при който се оценяват
фактите които се отнасят до предмета на доказването (т.н. основен или главен
факт), обективната истина трябва да стане логически очевидна. В
процесуалния закон е дадена легална дефиниция на предмета на доказване и е
направено едно абстрактно формулиране на онези обстоятелства, които
следва да бъдат установени по всяко едно наказателно дело и които са най-
типични за извършване на едно престъпление. В чл. 102 от НПК за посочени
три групи обстоятелства: ал. 1 – извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него; ал. 2 – характерът и размерът на вредите, причинени с
деянието; ал. 3 – другите обстоятелства, които имат значение за
отговорността на обвиняемия. Следва да се посочи принципно /включително
и при наличие на две групи доказателства които не хармонизират помежду си
и не могат самостоятелно да опишат в пълнота процесните събития/, че съдът
следва да установи основните фактически обстоятелства, като изгради своето
умозаключение основно върху неутрални доказателствени източници –
писмени документи, заключения на вещи лица, показания на
незаинтересовани от изхода свидетели, които да надгради с онези свидетелки
възприятия, които са в унисон с тези доказателствена база, стъпвайки на
заключението на вещото лице относно телесните увреждания, техния
характер и вероятния механизъм на причиняването им, надграждайки със
свидетелски показания на очевидци и използвайки метода на дедуктивен
анализ и житейска логика, следва правилно да се установи главния факт в
процеса. Всички доказателствата в тази насока, кредитирани от съда, по
същество са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и
последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на деянията от подсъдимите
6
Ж.Ж. и А.Ж.. Съображенията на съда относно доказаността на посочените
обстоятелства и средствата за установяването им, дават възможност на да се
проследи формирането на вътрешното убеждение на съда по фактите,
включени в обхвата на чл. 102 от НПК. Фактическите изводи следва да са
изградени въз основа на фактите, логически правилно изведени от
доказателствения материал. При спазване на процесуалния ред предвиден в
НПК, за събиране и проверка на доказателствата и след извършване на
тяхната оценка, съдът достигна до изводи от фактическа страна, като след
оценка за тяхната достоверност въз основа на същите съдът формира
правните си изводи. Съдът приема, че кредитираните доказателства са в
хармонично единство един спрямо друг, в резултат на което е формирал
оценка на доказателствения материал.
В тази връзка съдът намира възражението на защитата, което се базира на
обясненията на подсъдимите и показанията на свидетеля Ж.-съпруга на
подсъдимия Ж.Ж. , за несъстоятелно. Установени са подлежащите на
доказване обстоятелства по авторството на деянията, механизма на
извършване, обективната и субективната страна на престъплението,
причинно-следствената връзка между извършеното от подсъдимите и
вредоносния резултат, което е резултат на обективен анализ на
доказателствените източници. Това, че този анализ не съвпада с мнението на
която и да е от страните не означава, че той е превратен, а суверенно право на
съда е да прецени кои доказателства да цени и кои да игнорира.
Доказателственият анализ следва да се счете за достатъчен при спазване на
принципите за обективно, всестранно и пълно изследване на
доказателствения материал, необходимо за правилното решаване на делото и
формиране на вътрешното убеждение на съда.
Безспорно действията са извършени на обществени места при намесата на
полицаите, като непристойните действия са прераснали във физическа
агресия спрямо полицейските служители . Хулиганските действия на –
дърпане, бутане и отправяне на обидни и нецензурни думи по адрес на
полицаите са продължили и при отвеждането към РУ – Б. като многократно
употребените по адрес на полицейските служители са изключително цинични
и освен че засягат доброто име, честта и достойнството им , тъй като са
изречени на публично място и срещу длъжностни лица – полицаи,
изпълняващи службата си, грубо нарушават обществения ред и са израз на
демонстративно явно неуважение към обществените порядки и морал и към
реда и правилата в обществото като цяло.
В случая от обективна страна, се касае са хулиганство, квалифицирано
по всички признаци от състава на чл. 325, ал. 2 от НК – съпроводено със
съпротива срещу орган на властта и отличаващо се с изключителна дързост и
цинизъм. Съгласно Постановление № 2/74 г. на Пленума на ВС,
квалифицираният състав на престъплението се отличава от основния състав
по признаците, посочени в закона, чрез които е подчертана значително по-
7
висока обществена опасност. Хулиганството се отличава с изключителен
цинизъм, когато непристойните действия са особено нагли, характеризират
безсрамие и грубо нарушават нравствените принципи и чувства на
гражданите, с изключителна дързост, когато в много груба форма се засягат
интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват. Те
изразяват пренебрежително отношение към реда в обществото или към други
обществени или лични интереси. Именно такива са действията на подс. Ж.Ж.
и на подс. А.Ж., като те не са били провокирани по никакъв начин и се
отличават като непристойни, грубо нарушават обществения ред и изразяват
явно неуважение към обществото. Тези действия на подсъдимия са били
извършени на място, където е имало граждани, в присъствието на други лица
и са непристойни, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, а също са били съпроводени със съпротива
срещу орган на властта – отново на публично място пред множество лица
подсъдимият обиждал и се държал агресивно спрямо полицаи от РУ – Б., като
подсъдимите са отказвали да изпълняват разпорежданията им, отправяли
им обидни думи. „Непристойни действия” са онези, които са неприлични,
безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други
прояви, скандализиращи обществото. Именно такива са от обективна страна
действията на подсъдимите, като обидното и дръзко отношение към граждани
– полицейските служители , не може да се квалифицира по никакъв друг
начин, освен като скандализиращи обществото. Чрез тях подсъдимите са
изразили открито висока степен на неуважение към личността на конкретните
адресати - служители на МВР, а оттам и към представителите на обществото
изобщо. Поведението на подсъдимите се отличава с изключителен цинизъм и
действията им са особено неприемливи и безсрамни, нарушаващи
нравствените принципи и чувства на гражданите, с които са предизвикали
възмущение у присъстващите. Антиобщественият характер на тези действия
се е съзнавал, както от дейците, от адресатите на действията им, а така също
се е възприемал и от присъстващите. С поведението си подсъдимите са
нарушили общоприетите норми на поведение, като чрез физически действия
и вербалното посегателство, без ясно изразен личен мотив, те целели да
изразят явно неуважение към обществото, да демонстрират незачитане на
приетите норми на поведение, пренебрежение към личността и собственото
си превъзходство над останалите. Съгласно цитираното постановление,
съпротива срещу орган на властта има, когато извършителите не прекратят
действията си, въпреки намесата на тези органи, както и когато хулиганските
действия са съпроводени с посегателство върху телесната неприкосновеност,
честта и достойнството на тези органи, като в последната хипотеза е налице
съвкупност от престъпления, наред с квалифицираното хулиганство.
Настоящият случай е именно такъв – съпротивата е срещу „орган на властта”
по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК и хулиганските действия на подсъдимите са
съпроводени с посегателство върху телесната неприкосновеност на
полицейски служител при изпълнение на задълженията му по опазване на
8
обществения ред. С тези си действия от обективна страна подсъдимият Ж.Ж.
е осъществил в идеална съвкупност квалифицирания състав на хулиганство,
съпроводено със съпротива срещу орган на властта, и две престъпления по чл.
131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от НК – лека телесна повреда на полицейски
орган при изпълнение на службата му, изразяващи се в разстройство на
здравето, довело до болка и страдание на пострадалия Б.И.. Освен
посегателството върху телесната неприкосновеност на полицейския служител
подсъдимият Ж.Ж. е извършил и действия, засягащи честта и достойнството
му , изричайки им обидни думи и цинични изрази. Така цялостното
инкриминирано поведение на подсъдимия Ж.Ж. засяга в много груба форма
установения в страната ред, разкрива особена наглост и упоритост и
демонстрира грубото му пренебрежителното му отношение към полицията
чрез нейните служители и към цялото общество, като същото се отнася и за
престъплението по чл. 325, ал. 2 , във вр с ал. 1 от НК, извършено от
подсъдимия А.Ж. спрямо полицейския служител Б.И. и Д.Д..
Обективно, вследствие действията на подсъдимия Ж.Ж. – блъскане с
ръце на пострадалия И., удар с юмрук и ритници и събарянето му на земята,
на пострадалия И. са били причинени увреждания, довели до болка и
страдание – лека телесна повреда, които като причинени на полицейски
органи при изпълнение на службата и функциите им по опазване на
обществения ред, правилно са квалифицирани по чл. 131, ал. 2, т. 4 от НК.
От субективна страна, при извършване на престъплението по чл. 325,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК подсъдимият е действал с пряк умисъл, а при
престъпленията по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК – с евентуален
умисъл. По отношение на извършеното хулиганство, ноторно известни са
моралните норми на приличие, които следва да се съблюдават от всеки
индивид, така че поведението му да не скандализира обществото. Логично е
вменяемо лице с достатъчен житейски опит, да е бил наясно за същността и
укоримостта на неговите действия, да е съзнавал общественоопасния характер
на всяко свое деяние / неговата противоправност, запретеност и наказуемост),
следва да е предвиждал настъпването на общественоопасните негативни
последици и пряко се е насочил към тях, като е осъществил целенасочени и
съзнателни волеви действия, в израз на намерението си да демонстрира
незачитане на приетите норми на поведение, пренебрежение към друга
личност и собственото си превъзходство над останалите. Изводите в тази
насока, се извеждат от действията, осъществени от подсъдимите –
използвали са неприлични изрази на обществено място и с поведението си са
нарушили нормите, свързани с поведението на личността на обществено
място и дължимото отношение между гражданите и са изразили явно
неуважение към тези отношения. Следователно, са съзнавали всички
елементи от състава на престъплението, неговата обществена опасност и са
желаели настъпването на общественоопасните последици. Безспорно са
съзнавали, че действията им и употребените по отношение на думи и изрази
могат да накърнят честта и достойнството им, засягат неприкосновеността им
9
и нарушат грубо обществения ред, както и че действията изразяват явно
незачитане авторитета на служителите на полицията, явно неуважение към
обществото и установените в него правила на приличие, и пряко е целял това.
Имайки предвид мястото и времето на извършване на деянието , както и че
действията са станали достояние на много хора, съдържанието и насочеността
на употребените изрази – към полицейските служители, изпълняващи
професионалните си задължения по опазване на обществения ред,
подсъдимите ясно са съзнавали, че действията им са от естество да нарушат
установения порядък на общуване и са целели да изразят превъзходството си
и пренебрежителното си отношение към установените обществени порядки и
да демонстрира незачитане авторитета на органите на реда. Безспорно са
съзнавали и обстоятелствата, предвидени от закона като квалифициращи.
Разбирали са, че И. и Д. действат в качеството си на полицаи и са натоварени
с упражняване на властнически функции по опазване на обществения ред, че
не преустановяват действията си, въпреки намесата на тези органи, съзнавали
са, че по този начин проявяват особена упоритост и пряко са целели това.
Изхождайки от цялостното поведение на подсъдимите преди, по време и след
извършване на деянието, съдът счита, че нанесените на свидетелите И. удари
са продължение на хулиганското поведение, и макар да не са целели пряко да
се причинят описаните по-горе увреждания, същият / подсъдимият Ж.Ж./ е
предвиждал и е допускал настъпването и на този резултат по чл. 131, ал. 2, т.
4 от НК.
Извършеното престъпление и участието на подсъдимия Ж.Ж. в него се
доказва от събраните доказателства, кредитирани от съда, които са
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, поради което Съдът ги
кредитира. От посочените гласни доказателства, се налага изводът относно
извършеното деяние и авторството му. Всички установени по делото
релевантни факти относно времето, начина и механизма на извършеното
престъпно посегателство, по безспорен начин налагат извода, че именно
подсъдимият е автор на престъплението, което е предмет на обвинителния
акт.
Извършеното престъпление и участието на подсъдимия А.Ж. в него се
доказва от събраните доказателства, кредитирани от съда, които са
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, поради което Съдът ги
кредитира. От посочените гласни доказателства, се налага изводът относно
извършеното деяние и авторството му. Всички установени по делото
релевантни факти относно времето, начина и механизма на извършеното
престъпно посегателство, по безспорен начин налагат извода, че именно
подсъдимият е автор на престъплението, което е предмет на обвинителния
акт.
При това положение съдът счита, че подсъдимият Ж.Ж. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на чл. 325 ал. 2, във вр. с ал 1 от НК
и на чл. 131, ал.2,т.4 във вр. с чл. 130, ал.2 от НК. Видно от приложената
10
справка за съдимост, подс. Ж.Ж. не е осъждан, което следва да се приеме за
смекчаващо отговорността обстоятелство.
От субективна страна по отношетние на деянието по чл. 325 ал. 2, във
вр. с ал 1 от НК подсъдимият Ж.Ж. е съзнавал противообществения характер
на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им. Деянието по чл. 325 ал. 2, във вр. с ал 1 от НК е извършено с
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, който извод се налага от
конкретното поведение на подсъдимия, като деянието по чл. 131, ал. 2, т. 4,
вр. чл. 130, ал. 2 от НК е извършено с евентуален умисъл.
При това положение съдът счита, че подсъдимият А.Ж. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. 325 ал. 2, във вр. с ал 1 от НК.
Видно от приложената справка за съдимост, подс. А.Ж..не е осъждан, което
следва да се приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство.
От субективна страна по отношение на деянието по чл. 325 ал. 2, във
вр. с ал 1 от НК подсъдимият А.Ж. е съзнавал противообществения характер
на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им. Деянието е извършено с пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2 от НК, който извод се налага от конкретното поведение на подсъдимия.
От обективна страна подсъдимият Ж.Ж. :1.На 06.12.2020г. в гр. Б.
извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като: отправял обидни думи,
изрази и заплахи: "махайте се от дома ми, защото ще ви избия и вас",
„боклуци мръсни", „боклуци мръсни, неправомерно ни задържате" спрямо Б.
П. ИВ.-полицейски орган на длъжност старши полицай /ВСК/ в група
"Охранителна Полиция", РУ-Б. при ОДМВР-В. и спрямо Д. С. Д.-полицейски
орган на длъжност младши полицай /ВПА/ в група „Охранителна полиция"
РУ-Б. при ОДМВР-В., съпроводени със съпротива срещу орган на властта-Б.
П. ИВ. изпълняващ служебните си задължения по опазване на обществения
ред, и ритал по вратата на помещението за задържане, счупил крило на
вратата на тоалетната в помещението за задържане, счупил облегалката на
стол в помещението, изкривил вътрешната решетка към прозореца на
помещението и се опитал да скъса кабелите на камерите в помещението, като
тези действия се отличават по своето съдържание с изключителен цинизъм и
дързост - престъпление по чл. 325 ал. 2, във вр. с ал 1 от НК и
2. На 06.12.2020г. в гр.Б. причинил на Б. П. ИВ. – полицейски орган на
длъжност старши полицай /ВСК/ група „Охранителна полиция“, РУ Б. при ОД
на МВР В. лека телесна повреда изразяваща се в контузия на лицето с
кръвонасядане на лява скулна област, контузия на гръдния кош /болки в дясна
предна гръдна половина/, контузия на корема, охлузване и кръвонасядане на
предната част на дясна подбедрица довела до причинена болка и страдание –
престъпление по чл. 131, ал.2,т.4 във вр. с чл. 130, ал.2 от НК.
От обективна страна подсъдимият А.Ж. на 06.12.2020г. в гр.Б.
извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и
11
изразяващи явно неуважение към обществото, като отправял обидни думи,
изрази и заплахи: „ще ви изкормим, ще ви избием всичките, махайте се от тук
боклуци такива", „ ще ви пребия, ще ви еба майката", „знам, че Б. учи в М.,
ще го намеря и ще го изкормя", „боклуци мръсни, неправомерно ни
задържате" спрямо Б. П. ИВ.-полицейски орган на длъжност старши полицай
/ВСК/ в група "Охранителна Полиция", РУ-Б. при ОДМВР-В. и извършил
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като отправял обидни думи, изрази и
заплахи: „ще ви изкормим, ще ви избием всичките, махайте се от тук боклуци
такива", „ ще ви пребия, ще ви еба майката", „боклуци мръсни, неправомерно
ни задържате" спрямо Д. С. Д.-полицейски орган на длъжност младши
полицай /ВПА/ в група „Охранителна полиция" РУ-Б. при ОДМВР-В.,
съпроводени със съпротива срещу орган на властта-Б. П. ИВ. изпълняващ
служебните си задължения по опазване на обществения ред, като тези
действия се отличават по своето съдържание с изключителен цинизъм и
дързост -престъпление по чл. 325 ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
Причина за извършеното деяние е ниската правна култура на
подсъдимите, несъобразяването им с установения правов ред в страната,
слабите им морално – волеви задръжки и пренебрежителното им отношение
към изискванията за законосъобразно поведение на гражданите на
обществени места и взаимоотношенията им с органите на власт в Р.Б..
Неоснователно е възражението на защитата, по същество за недоказаност
на предявените обвинение, като в тази връзка настоящият състав изложи
своите съображения при коментара на доказателствена съвкупност и няма
какво повече да добави.
Неоснователен е доводът на защитата, че подсъдимите на практика са се
защитавали от незаконосъобразни действия на полицейските служители тъй
като са задържани след като вече са извършили престъпните действия –
предмет на обвинението, поради което този факт не може да се тълкува в
посока на това, са имали право да противодействат на полицейските
служители при изпълнение на службата им.
Съдът не споделя довода на защита, че действията на подс. Ж.Ж. и А.Ж.
попадат в хипотезата на чл. 78а от НК и премахват ограничението на ал. 7 от
същия текст. За да е едно деяние такова, то трябва да представлява
непристойна проява и да се характеризира с по- ниска степен на обществена
опасност в сравнение с останалите деяния от този вид. Под хулиганска проява
следва да се има предвид еднократно действие, което също е укоримо, но
поради по-ниската си степен на обществена опасност би могло да доведе до
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание при наличие на всички изискуеми от закона предпоставки за
прилагане на института на чл. 78а от НК. Настоящият случай не е такъв –
действията на подсъдимите не представляват еднократна проява, а са
продължили съвсем целенасочено в един продължителен период от време и
12
чрез тях грубо е нарушен установения ред и е изразено явно неуважение към
обществото. Деянията се характеризират с висока степен на обществена
опасност и несъмнено покрива обективни признаци на престъплението
хулиганство – грубо нарушаване на обществения ред и изразяване явно
неуважение към обществото. В случая, освен че липсва личен мотив за
извършване на деянието, цялостното поведение на подсъдимите е израз на
пренебрежителното им отношение към органите полицията и нейните
служители, съм отделните личности и към установените в обществото норми
на поведение. Поради това, не може да се приеме възражението на защитата в
тази насока, тъй като се касае в случая за целенасочени непристойни
действия, включително и срещу органите на реда, грубо нарушили
обществения ред и предизвикали възмущението както на служителите на
полицията, така и на обществото.
Съгласно константната съдебната практика хулиганството може да се
осъществи в реална или идеална съвкупност с едно или повече престъпления.
Съдилищата трябва да разграничават другите престъпления по техните
обективни и субективни признаци. В настоящия случай, предвид събраните
по делото доказателства, очевидно се касае за идеална съвкупност между
деяние по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК и две по чл. 131, ал. 2 , т. 4, вр. чл. 130, ал.
2 от НК, по повдигнатото против подсъдимия Ж.Ж. обвинение.
Съгласно константната съдебната практика хулиганството може да се
осъществи в реална или идеална съвкупност с едно или повече престъпления.
Съдилищата трябва да разграничават другите престъпления по техните
обективни и субективни признаци. В настоящия случай, предвид събраните
по делото доказателства, очевидно се касае за идеална съвкупност между
деяние по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК и две по чл. 131, ал. 2 , т. 4, вр. чл. 130, ал.
2 от НК, по повдигнатото против подсъдимия Ж.Ж. обвинение.
По определяне вида и размера на наказанията за престъпленията по чл.
325, ал. 2 от НК, определени като вид лишаване от свобода за двамата
подсъдими и като размер от една година и шест месеца за Ж.Ж. и една
година за А.Ж., които в конкретните им параметри е необходимо и
достатъчно за постигане на целите за специалната и генерална превенция на
наказателната репресия, визирани от законодателя в чл. 36 от НК. Наличните
смекчаващи вината на подсъдимите не са нито многобройни, нито
изключителни такива, така че да доведат до извод, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. При
определяне на размера на наказанието, съдът взе предвид невисоката степен
на лична опасност на подсъдимите Ж.Ж. и А.Ж., които са в зряла възраст,
неосъждани, това че от деянията е изминал дълъг период от време, но и
следва да се отчете престъпната им упоритост при причиняване на
съставомерния резултат както и сравнително високата степента на
обществена опасност на деянието, обуславяща се от характера на засегнатите
обществени отношения осигуряващи неприкосновеността на човешкото
здраве и степента на засягането им, характера и тежестта на причиненото
13
увреждане, начина на причиняване на увреждането. При това положение
следва да наложи на подс. Ж. наказание при условията на чл. 54 от НК –
една година и шест месеца лишаване от свобода,а на подс.А.Ж. – една година
лишаване от свобода. Така определените наказания – като вид, размер и
отложено от изтърпяване, биха били справедливи, подходящи за постигане
на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК и съответстващи в пълна
степен на обществената опасност на деянията и дейците. То ще допринесе
подсъдимите да преосмислят поведението си и да осъзнаят, че явно са
възприели погрешни методи за решаване на конфликти. Без да се
осъществява ненужно по-тежка наказателна репресия върху подсъдимите е
такова, че да не създаде у тях погрешно усещане за безнаказаност и да им
посочи, че корекция е възможна, че има реален шанс те да се поправят, като
съобразяват в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото. Така определени наказанията са необходими и достатъчни за
оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие
както върху подсъдимите Ж.Ж. и А.Ж., така и върху останалите членове на
обществото.
По отношение на наказанието и за престъпление по чл. 131, ал. 2 , т. 4 вр.
чл. 130, ал. 2 от НК – за извършеното от подсъдимия Ж.Ж. спрямо пост.
Борислав следва да се определиедна година лишаване от свобода , при
съобразяване на посочените по – горе в изложението смекчаващи
отговорността обстоятелства /които не могат да обусловят приложението на
чл. 55 от НК/, но и отчитайки комплексния характер на засегнатите
обществени отношения, свързани с както с телесната неприкосновеност на
индивида, така и с тези, свързани с осъществяване службата на пострадалия в
качеството му на полицейски орган и обстоятелствата, свързани с начина на
извършване на деянието и тежестта на вредоносния резултат спрямо
пострадалия.
Тъй като деянията, са извършени от подсъдимия Ж.Ж. в условията на
идеална и реална съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда за което
и да е от тях, следва да се приложи чл. 23, ал. 1 НК и да се наложи на
подсъдимия най-тежкото по вид и размер наказание – една година и шест
месеца лишаване от свобода .
На основание чл. 66, ал. 1 от НК следва да се отложи изтърпяването на
наложеното на подсъдимия Ж.Ж. най-тежко наказание за изпитателен срок
от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила, както и на
същото основание следва да се отложи изтърпяване на наложеното на
подсъдимия А.Ж. наказание в размер на една година лишаване от свобода за
изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила. В тази връзка съдът съобрази чистото съдебно минало на подсъдимите,
размера на наложените наказания лишаване от свобода и неналожителността
същите да се изтърпят ефективно, с оглед тяхното поправяне и
превъзпитание.
14
Предявен е и граждански иск от гражданския ищец Б. П. ИВ. против
подсъдимия Ж. П. Ж., със снета по делото самоличност, с който се иска от
съда да осъди подсъдимия Ж.Ж. да заплати на гражданския ищец Б. П. ИВ.
сумата от 10000.00/десет/ хиляди лева представляваща обезщетение за
нанесени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. чл. 131, ал.2,т.4
във вр. с чл. 130, ал.2 от НК, изразяващи се в болка и страдание, а именно
контузия на лицето с кръвонасядане на лява скулна област, контузия на
гръдния кош /болки в дясна предна гръдна половина/, контузия на корема,
охлузване и кръвонасядане на предната част на дясна подбедрица, ведно със
законната лихва считано от деня на увреждането 06.12.2020г. до
окончателното изплащане, като се претендира и сумата от 1500.00/хиляда и
петстотин/ лв. представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за
един повереник.
За да се ангажира гражданската отговорност на подсъдим за непозволено
увреждане, в адхезионния процес следва да се установи едновременното
наличие на всички обективни и субективни елементи на сложния фактически
състав на деликта, въведени в императивната норма на чл. 45 от ЗЗД, а
именно – деяние, вреда, причинна връзка между тях, противоправност на
деянието и вина на автора. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Причинената
неимуществена вреда следва да се разглежда на плоскостта на
гражданскоправните отношения, за да може да се обоснове размера на
гражданската отговорност, който да е адекватен на понесените увреждания.
Този вид вреда е без паричен или друг имуществен еквивалент сама по себе
си, поради което законодателят е приел определянето на размера на
обезщетението за претърпяването й да става въз основа на принципите на
справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Тъй като няма
легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно
убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и общите правови
норми, като се ръководи най-вече от характера на увреждането и степента на
страданието.
За престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, във вр. чл. 130, ал. 1 от НК, следва
да се приеме, че репарационните искания на гр. ищец И. са доказани по
основание – поведението на подсъдимия Ж.Ж. е в каузалитет с вредоносния
резултат. По отношение на размера, съобразявайки начина и мястото на
извършване на деянието, извършено срещу полицай при изпълнение на
службата, характера на причинените телесни увреждания и
продължителността на оздравителния период, преживените от тях физически
страдания и болки и негативни душевни преживявания, следва да се уважи
претенцията на гр. ищец И. до размера от 500 лева /предвид по-интензивната
болка изпитана от него/, като до размера от 10 000 лева следва да се отхвърли
иска като неоснователен останалата му част. Безспорно върху уважените
искове следва да се присъди и законната лихва считано от датата на
увреждането – 06.12.2020г., до окончателното изплащане.
15
На основание чл. 189, ал. 3 от НК, следва да се възложат в тежест на
подсъдимите Ж.Ж. и А.Ж. направените по делото разноски направените по
делото разноски в 111.15 лева за изготвените съдебно-медицинска експертиза
и съдебно-оценъчна експертизи в полза на ОД на МВР гр. В. и по сметка на
Районен съд В. сумата в размер на 60.00лв. разноски за вещи лица. Размерът
на държавната такса, съразмерно с уважената част от гражданските искове,
която да заплати подсъдимият Ж.Ж., следва да се определи на сумата от 200
лв. С оглед изхода на делото, следва да се осъдят осъди подсъдимият Ж.Ж. да
заплати на всеки от гражданския ищец направените в това му качество
разноски по делото за упълномощаване на повереник в размер на 1500 лева.,
съгласно представеното пълномощно, в което е вписано, че сумата е
заплатена в брой.
Съдът, съобразявайки горното и разпоредбата на чл. 54 от НК, приема, че
целите на наказанието по чл. 36 от НК ще се постигнат, като следва да се
признае подсъдимият Ж. П. Ж. - роден на 07.01.1977 г. в гр. Б., живущ в гр. Б.,
българин, български гражданин, висше образование, женен, неосъждан, с
ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това че на 06.12.2020г. в гр.Б. извършил
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като: отправял обидни думи, изрази и
заплахи: "махайте се от дома ми, защото ще ви избия и вас", „боклуци
мръсни", „боклуци мръсни, неправомерно ни задържате" спрямо Б. П. ИВ.-
полицейски орган на длъжност старши полицай /ВСК/ в група "Охранителна
Полиция", РУ-Б. при ОДМВР-В. и спрямо Д. С. Д.-полицейски орган на
длъжност младши полицай /ВПА/ в група „Охранителна полиция" РУ-Б. при
ОДМВР-В., съпроводени със съпротива срещу орган на властта-Б. П. ИВ.
изпълняващ служебните си задължения по опазване на обществения ред, и
ритал по вратата на помещението за задържане, счупил крило на вратата на
тоалетната в помещението за задържане, счупил облегалката на стол в
помещението, изкривил вътрешната решетка към прозореца на помещението
и се опитал да скъса кабелите на камерите в помещението, като тези действия
се отличават по своето съдържание с изключителен цинизъм и дързост -
престъпление по чл. 325 ал. 2, във вр. с ал 1 от НК, поради което и на
основание същия текст и във вързка с чл. 36 и 54 от НК го следва да бъде
осъден, като му се наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК
ОТ ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал.1 от НК следва да се отложи изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Следва да се признае подсъдимият Ж. П. Ж. - роден на 07.01.1977 г. в гр.
Б., живущ в гр. Б., българин, български гражданин, висше образование,
женен, неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 06.12.2020г.
в гр.Б. причинил на Б. П. ИВ. – полицейски орган на длъжност старши
полицай /ВСК/ група „Охранителна полиция“, РУ Б. при ОД на МВР В. лека
16
телесна повреда изразяваща се в контузия на лицето с кръвонасядане на лява
скулна област, контузия на гръдния кош /болки в дясна предна гръдна
половина/, контузия на корема, охлузване и кръвонасядане на предната част
на дясна подбедрица довела до причинена болка и страдание – престъпление
по чл. 131, ал.2,т.4 във вр. с чл. 130, ал.2 от НК, като на същото основание и
във вр. с чл. 36 и 54 от НК следва да се осъди, като му се наложи
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл. 66, ал.1 от НК следва да се отложи изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 23, ал.1 от НК следва да се определи едно общо най-
тежко наказание за изтърпяване на подсъдимия Ж. П. Ж. със снета по делото
самоличност измежду наложените с присъдата, като му се наложи най-
тежкото наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал.1 от НК следва да се отложи изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Следва да се признае подсъдимият А. Ж. Ж. - роден на 03.10.2001 г. в гр. Р.,
живущ в гр. Б., българин, български гражданин, средно образование, неженен,
неосъждан ЕГН ********** за ВИНОВЕН за това, че на На 06.12.2020г. в
гр.Б. извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като отправял обидни думи,
изрази и заплахи: „ще ви изкормим, ще ви избием всичките, махайте се от тук
боклуци такива", „ ще ви пребия, ще ви еба майката", „знам, че Б. учи в М.,
ще го намеря и ще го изкормя", „боклуци мръсни, неправомерно ни
задържате" спрямо Б. П. ИВ.-полицейски орган на длъжност старши полицай
/ВСК/ в група "Охранителна Полиция", РУ-Б. при ОДМВР-В. и извършил
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като отправял обидни думи, изрази и
заплахи: „ще ви изкормим, ще ви избием всичките, махайте се от тук боклуци
такива", „ ще ви пребия, ще ви еба майката", „боклуци мръсни, неправомерно
ни задържате" спрямо Д. С. Д.-полицейски орган на длъжност младши
полицай /ВПА/ в група „Охранителна полиция" РУ-Б. при ОДМВР-В.,
съпроводени със съпротива срещу орган на властта-Б. П. ИВ. изпълняващ
служебните си задължения по опазване на обществения ред, като тези
действия се отличават по своето съдържание с изключителен цинизъм и
дързост -престъпление по чл. 325 ал. 2, във вр. с ал 1 от НК, поради което и на
основание същия текст и във вр. с чл. 36 и 54 от НК следва да се осъди, като
му се наложи НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ
ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл. 66, ал.1 от НК следва да се отложи изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от
17
влизане на присъдата в сила.
Следва да се осъди подсъдимият Ж. П. Ж. със снета по делото
самоличност да заплати на гражданския ищец Б. П. ИВ. сумата от
5000.00/пет/ хиляди лева представляваща обезщетение за нанесени
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. чл. 131, ал.2,т.4 във вр. с
чл. 130, ал.2 от НК изразяващи се в болка и страдание, а именно контузия на
лицето с кръвонасядане на лява скулна област, контузия на гръдния кош
/болки в дясна предна гръдна половина/, контузия на корема, охлузване и
кръвонасядане на предната част на дясна подбедрица, ведно със законната
лихва считано от деня на увреждането 06.12.2020г. до окончателното
изплащане, като следва да се отхвърли гражданският иск за разликата му до
пълния размер от 10000.00лв. като неоснователна, както и сумата от
1500.00/хиляда и петстотин/лв. представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение на един повереник.
Следва да се осъди подсъдимият Ж. П. Ж. със снета по делото
самоличност да заплати по сметка на Районен съд В. сумата от 200.00лв.
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Следва да се осъдят подсъдимите Ж. П. Ж. и А. Ж. Ж. със снета по делото
самоличност да заплатят СОЛИДАРНО направените по делото разноски в
111.15лева за изготвените съдебно-медицинска експертиза и съдебно-
оценъчна експертизи в полза на ОД на МВР гр. В. и по сметка на Районен съд
В. сумата в размер на 60.00лв. разноски за вещи лица.
Водим от горното Съдът постанови присъдата си.



Р А Й О Н Е Н С Ъ Д И Я :
18
Съобщи за изтекли лични данни