Присъда по дело №2397/2023 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ към Присъда №152/21.11.2023г. по НОХД №2397/2023г.:

Срещу подсъдимия Б.Д.С. от с. Крушовене, обл.Плевен, е повдигнато
обвинение за това, че:
На неустановен ден в периода от 01.11.2022г. до 08.11.2022г. в село
Крушовене, област Плевен от частен имот, находящ се на ул. *** отнел
чужди движими вещи -35 метра мостов кабел 2x2,5мм на стойност 35,00 лева,
1 бр. фото соларна лампа на стойност 15,00 лева, 1бр. ел. датчик на
метрологична станция на стойност 24,00 лева, 1бр. клещи за рязане на тел,
1бр. универсални клещи и 4 бр. отвертки на стойност 25,00 лева, всичко вещи
на стойност 99,00 лева от владението на собственика Б.К.П. от гр.Перник, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е
маловажен – престъпление по чл.194,ал.3 вр. ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия Б.Д.С. и моли
съда да му определи най-лекото, предвидено в закона наказание, а именно
Глоба в размер на 150 лева.
Подсъдимият Б.Д.С. разбира обвинението за какво е, признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, отнася се
критично към извършеното и моли съда за снизходителност при определяне
на наказанието.
Назначеният служебен защитник на подсъдимия С. адв.Н.Ц. навежда
правни доводи, че обвинението срещу подсъдимия за извършеното
престъпление по чл.194 ал.3 вр. ал.1 от НК е доказано по несъмнен начин и
моли съда да НК да определи наказание Глоба в минимален размер.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Б. С. не работи и не реализира трудови доходи. На
неустановен ден в периода от 01.11.2022г. до 08.11. 2022г., той се разхождал
в с.Крушовене, като преминал покрай дома на Б.К.П. от гр.Перник, находящ
се на ул. ***. Подсъдимият знаел, че къщата не се обитава постоянно от
собственика и решил да влезе в имота. Оградата между къщата на Б.П. и
съседния имот на ул. *** била разрушена, поради което подсъдимият влязъл в
двора на къщата на П.. Забелязал, че има монтирани камери за
видеонаблюдение, но въпреки това решил да открадне вещи от имота. В
изпълнение на престъпното си намерение взел 35 метра мостов кабел 2x2,5мм
на стойност 35.00 лева, 1бр. фото соларна лампа на стойност 15.00 лева, 1бр.
ел.датчик на метрологична станция на стойност 24.00 лева, след което от
външната чешма в дворното място взел платнена пазарска чанта , съдържаща
клещи за рязане на тел, универсални клещи и 4 бр. отвертки, всичко
1

инструменти на стойност 25.00 лева. След като взел посочените вещи
напуснал къщата на пострадалия П.. Междувременно П. получил сигнал на
мобилния си апарат, че в имота му има движение, след което той видял от
записите на камерите действията на подсъдимия. Сигнализирал за станалото
на кмета на с.Крушовене - свидетеля В.Т..
Били проведени оперативно-издирвателни мероприятия, в хода на които
се установило, че подсъдимият С. е извършил кражбата на посочените вещи.
Същият признал пред полицейските служители Г.К. и Г.С. при РУ-Дол на
Митрополия, че е откраднал датчика и фото соларната лампа, но отрекъл да е
откраднал мостовия кабел и инструментите. Подсъдимият предал с протокол
за доброволно предаване 1бр. фото соларна лампа, 1 бр. ел.датчик и 1бр.
платнена пазарска чанта, бежова на цвят.
В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-оценителна
експертиза, съгласно чието заключение общата стойност на противозаконно
отнетите движими вещи е 99,00 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от направените
самопризнанията на подсъдимия Б.Д.С., обявени от съда по реда на чл.372,
ал.4 от НПК, както и от всички събрани доказателства в досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал по делото по реда
на чл.283 от НПК – показанията на разпитаните свидетели Б.К.П., К.Г.К.,
И.П.Ц., В.П.Т., заключението на вещото лице от изготвената съдебно-
оценителна експертиза, протокол за доброволно предаване от 21.11.2022г.;
протокол аз оглед на предмет – веществено доказателство от 25.04.2023г.;
албум за извършен оглед на ВД от 25.04.2023г.; заключение на вещо лице от
изготвената видео-техническа експертиза; електронна справка за съдимост
рег. №230425005000190521/25.04.2023г. на подсъдимия С. и характеристична
справка на подсъдимия С..
Видно от така установената фактическа обстановка, подсъдимият Б.Д.С.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.194 ал.3 вр. ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият С. с действията си е реализирал
обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като с
присвоително намерение е отнел посочените движими вещи от пострадалия
без негово съгласие, като прекъснал владението му върху тях и успял да
установи своя фактическа власт.
Извършеното престъпление против собствеността – кражба на
инкриминираните вещи представлява „маловажен случай”, т.е. престъпление
именно по правната квалификация по чл.194, ал.3 от НК, за която
подсъдимият е предаден на съд. Видно от приетото и неоспорено от страните
2

експертно заключение стойността на отнетите вещи е 99.00лева, т.е.
действително е незначителна. Въпреки това съдът приема, че деянието не е до
такава степен незначително, за да обоснове приложението на чл.9, ал.2 от НК.
Вярно е, че правилото, регламентирано в чл.9, ал.2 от НК е приложимо за
всички престъпления независимо от тяхната обществена опасност /в този
смисъл е ТР №113/16.12.1982 г. по н.д.№97/1982 г., ОСНК/, като в същото
време безспорен факт е, че за да се постигнат целите обосноваващи търсене
на наказателна отговорност, е необходимо да има съответствие между
тежестта на конкретното престъпление и санкцията, която следва да се
наложи. За да се постигне подобно съответствие е необходимо да се отчетат
всички онези, невключени в конкретния престъпен състав, но посочени от
законодателя в нарочни норми от общата част на наказателния закон
обстоятелства, които индивидуализират конкретното деяние и съобразно
индивидуалните особености на дееца, позволяват да се отмери максимално
точно размера на необходимата с оглед положителния ефект върху него
наказателна репресия. Една от тези норми на общата част на НК е и
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, която макар и да изключва изцяло
престъпния характер на определена категория деяния, има за предназначение
да постигне точно този ефект на съответствие на индивидуалната тежест на
осъщественото деяние, с необходимостта от прилагане на наказателна
санкция спрямо извършителя му.
Изхождайки от изложеното настоящият състав на съда счита, че при
разрешаване на въпроса относно приложението на чл.9, ал.2 от НК следва да
се извърши прецизна оценка на обекта на посегателство, степента, в която е
засегнат от деянието, както и данните за личността на извършителя. Както
вече съдът посочи, видно е, че се касае за деяние с изключително ниска
стойност, която като вреда практически частично е възстановена на
пострадалото лице, но без каквото и да е съдействие от страна на подсъдимия.
От легалната дефиниция за „малозначителност” по чл.93, т.9 от НК, и от
указанията, дадени например в мотивите към Решение № 667/2003 г. по н.д.
№525/03г., І н.о. ВКС и Решение № 772//21.12.2004 г. по н.д.№370/2004 г., ІІ
н.о., също се налага извода, че в конкретния случай деянието на подсъдимия
не може да се подведе под нормата на чл. 9, ал.2 от НК. Това е така защото
визираната съдебна практика е едностранчива, че “…По принцип дали
случаят е маловажен е правен извод. Той следва да се основава на всички
обстоятелства относно престъплението при съобразяване критериите,
посочени в чл.93, т. 9 от НК”. С оглед количеството и стойността на предмета
на престъплението - 99,00лева, т.е. под размера на установената за страната
към момента на деянието минимална работна заплата, липсата на специфични
признаци от към време, място и начин на извършване на деянието, както и
3

оказаното съдействие от страна на подсъдимия, деянието се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност от типичната за престъпленията по
чл.194 от НК, поради което се явява маловажен случай. При така посоченото
съдът отчита, че деянието на подсъдимия правилно е квалифицирано като
маловажен случай, тъй като степента на обществената му опасност и морална
укоримост е по-ниска от обикновените случаи на престъпление от
съответният вид. Същевременно макар случаят да е маловажен, не са налице
предпоставките за приложението на чл. 218б от НК, защото щетата не е
възстановена.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия С. с пряк
умисъл - съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
неговите обществено-опасни последици и е целял тяхното настъпване. Освен
с пряк умисъл подсъдимият е действал с намерение противозаконно да
присвои вещите, като е искал след деянието да се разпореди с тях в свой
личен интерес.
При определяне размера на наказанието на подсъдимия Б.Д.С., съдът
съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства – доброто му
процесуално поведение, насочено към разкриване на обективната истина по
делото и демонстрирането на критично отношение към извършеното от него
деяние, чистото му съдебно минало и връщане на част от вещите, предмет на
престъплението. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме,
че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати
по отношение на подсимия С., като наказанието за престъплението по чл. 194
ал.3 вр. ал.1 от НК бъде определено при условията на чл.54 от НК, при
прилагането на алтернативно предвиденото наказание в чл. 194 ал.3 от НК –
глоба от 100 до 300лв. Предвидените наказания са алтернативни – до 1 г.
лишаване от свобода или пробация, или глоба от 100 до 300 лв., като в
преценката си , съдът прие, че най-подходящо ще бъде наказание глоба в
размер на 120 лв., като приема, че прекалено тежко в случая би било налагане
на наказание пробация. Същото се отнася и до евентуално санкциониране с
наказание лишаване от свобода, тъй като такова дори в минимален размер ще
бъде прекалено тежка форма на наказателна репресия в конкретния казус.
Отчитайки всички относими обстоятелства съдът прие, че целите на
наказанието и най-вече целите за индивидуалната превенция биха се
постигнали с посоченото наказание глоба в размер на 300 лв., като така
определеното наказание ще бъде адекватна санкция, напълно съответстваща
на извършеното престъпление и оценката за неговата обществена опасност.
Съдът осъди подсъдимия Б.Д.С. за извършеното престъпление по чл.194
ал.3 вр. ал.1 от НК и чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.54 от НК на наказание Глоба в
размер на 120 /сто и двадесет/ лева.
4

Съдът счита, че това по вид и размер наказание ще изпълни целите на
специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Съдът разпореди веществените доказателства – 1бр. датчик,
1бр.светодиодна лампа и 1бр. платнена торба, бежова на цвят, замърсена с
петна по повърхността с две дръжки, след влизане на присъдата в сила да се
върнат на собственика Б.К. П..
Съдът осъди подсъдимия Б.Д.С. на основание чл. 189, ал.3 от НПК да
заплати направените деловодни разноски в досъдебното производство в полза
на ОД на МВР – гр.Плевен в размер на 254,20лв.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

5

Номер на акта:	152
Дата:	21 ноември 2023 г. (в сила от 6 декември 2023 г.)
Съдия:	Валери Цветанов Цветанов

Дело:	20234430202397
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 ноември 2023 г.

Присъда по дело №2397/2023 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите