№ 1977
гр. София, 19.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 15 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Николов
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
и прокурора Николина Симеонова Ангелова (СГП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Николов Частно
наказателно дело № 20211100203032 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Е.С. М. се явява лично и с упълномощения си защитник
АДВОКАТ М.К..
В съдебно заседание от името на началника на Затвора – гр.София
присъства ИНСПЕКТОР Т.Г. с днес представено пълномощно, а именно
заповед № Л-353 от 18.10.2021 година, с която се упълномощава да
представлява началника на затвора в настоящето производство.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните по даване ход на
делото, СЧИТА, че не са налице процесуални пречки, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Осъденият е със снета самоличност и разяснени права.
СТРАНИТЕ (поотделно): Запознахме се с документите.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ по настоящето дело.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – гр.СОФИЯ:
Представям актуална справка за излежаното от осъдения до днешна дата,
1
както и остатъкът от наказанието „Лишаване от свобода“, което същият
следва да търпи.
СТРАНИТЕ (поотделно): Запознати сме.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – гр.СОФИЯ:
Нямам доказателствени искания.
Адв.К.: Моля да приемете писмо от Академията на МВР, в което се
изразява благодарност към лишения от свобода Е.С. М. и е дадена кратка
негова характер, че изпълнява с желание трудовите задачи, с точност,
коректност и инициативност. Считам, че е относима.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – гр.СОФИЯ:
Да се приеме.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други доказателствени искания.
Адв.К.: Прави ми впечатление, че отново не е изпратен социален
доклад, а само докладна записка и в нея пише, че ще бъде изготвен социален
доклад, но предполагам, че с това можем да работим към момента, има дадена
оценка. Изрично някъде пишеше, че ще бъде изготвен социален доклад, но
към момента е само докладнатаа записка, но тя върши същата функция.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ, на основание чл.283 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени документи,
относими към настоящето производство.
НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – гр.СОФИЯ:
Началникът на затвора изразява отрицателно становище, тъй като считам, че е
налице само формалната предпоставка за условно-предсрочно
2
освобождаване, но осъденият не е дал достатъчно убедителни и категорични
доказателства за своето поправяне, тъй като оценката от рецидив остава в
средните стойности, макар и редуцирана пак е в средните стойности.
Оценките от вреди към обществото също е в средни стойности.
Прогресивнтата пенитенциарна система не е изпълнена докрай и дефицитните
проблемни зони не са преодолени. Моля да оставите без уважение молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че е налице първата предпоставка на чл.70,
ал.1, т.1 от НК, но не са налице достатъчно доказателства за поправяне на
осъденото лице, с оглед на което считам, че молбата му следва да бъде
оставена без уважение.
Адв.К.: Аз също считам, че първата предпоставка за условно-
предсрочно освобождаване е налице. Не мога да се съглася с колегата от
прокуратурата и с представителя на Централния софийски затвор, че не бива
моят подзащитен да бъде условно-предсрочно освободен. При внимателен
анализ на последните документи – докладна записка от ЗО „Казичене“, ми
прави впечатление, че не само изключително много е редуциран рискът от
опасност, той е свален до 53 точки, но и са отбелязани зоните, в които има
положителни промени, нагласите относно извършеното от него
правонарушение, което винаги до момента при предходни молби на С. е
изтъквано като основен проблем – че той не разбира какво е извършеното от
него правонарушение, не приема присъдата. Ето тук в момента вече е
отчетено, че той осъзнава какво е правонарушението, приема присъдата, има
мотивация силна за промяна. Относно начина на живот и обкръжение е
посочено, че работи, не се поддава на манипулации, което също е било
проблем. В междуличностните проблеми изрично е отчетено, че няма
враждебни, агресивни, дискриминационни прояви. Тоест, той е извървял един
много сериозен път от момента на своето задържане. Аз няма да се съглася с
колегите, че за осем месеца, които остават на господин М. да излежи, той ще
извърви някаква огромна пенитенциарна стълбица и ще се промени изцяло
като личност. Ако за десет години тази промяна не се е случила, мисля, че е
наистина малго имагинерно да приемеме, че осем месеца ще допринесат
изключително много за неговата промяна. Към момента той вече не се намира
в Централния софийски затвор. При предходен социален доклад изрично
беше отбелязано, че служителите на Централния софийски затвор няма как да
дадат реална оценка как се справя той в условия на по-голяма свобода, тъй
3
като той вече не се намира в тяхното затворническо съоръжение и не могат да
го оценят. След като той вече разполага с доста повече свобода, очевидно
отчитаме много по-големи ползи за него и той се справя отлично с това,
включително днес ви представих и допълнителна оценка от мястото, на което
той излиза и полага труд всеки път. Не знам защо в Централен софийски
затвор, в прокуратурата съществува една такава постоянна нагласа никога да
не отчитаме позитивните промени в задържаните лица и адски трудно да
даваме разрешение за предсрочно-условно освобождение. Не мисля, че това е
нещо добро, което се случва в съдебната система. Това е възможност,
създадена от законодателя точно защото от нея има полза и защото тя е
необходима. Когато едно лице се поправя и показва, че може да бъде добър
член на обществото и полезен, очевидно има полза то да бъде предсрочно-
условно освободено.
Аз съм представила пред вас една епикриза на бащата на моя
подзащитен – С.Й. М., от която се вижда, че той е с влошено здравословно
състояние. Този човек има реална нужда неговият син да бъда предсрочно
освободен, за да може да му помага и да полага грижи за него. В момента ние
наказваме не само осъденото лице, но и неговия баща, ако откажем такова
предсрочно-условно освобождаване, затова аз ви моля да вземете предвид
положителната промяна, всички отчетени подобрения и да отсъдите в полза
на предсрочното-условно освобождаване.
ОСЪДЕНИЯТ Е.М.: Поддържам заявеното от защитника ми. Моля да
бъда освободен предсрочно. Искрено съжалявам за извършеното от мене
престъпление. За тези десет години съм осъзнал грешката, която съм
допуснал и искам да ми се даде шанс да излезна и да продължа живота си
отначало, да помагам на баща ми и повече да не се стига до такива грешки.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА последна дума на осъденото лице.
ОСЪДЕНИЯТ Е.М.: Моля да бъда освободен предсрочно.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след съвещание, въз основа на материалите по делото,
исканията и доводите на страните, като съобрази молбата на лишения от
4
свобода и закона, НАМИРА за установено следното:
Производството е по чл.437 и следващите от НПК. Същото е
образувано по депозирана от осъдения Е.С. М. молба, с която същият моли,
при наличие на предпоставките на чл.70, ал.1 от НК, да бъде освободен
условно предсрочно от изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“,
което същият търпи към настоящия момент.
Видно от приложените по делото документи се установява, че към
настоящия момент осъденият Е.С. М. изтърпява наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от десет години, наложено му с влязла в сила присъда по
НОХД № 3292 от 2012 година по описа на СГС.
Съдът, видно от днес представената актуална справка за изтърпяното от
М. наказание „Лишаване от свобода“, констатира, че към днешна дата –
19.11.2021 година, осъденият фактически е изтърпял 7 години, 2 месеца и 5
дни, от работа 2 години, 1 месец и 14 дни или всичко 9 години, 3 месеца и 29
дни. Остатъкът, който следва осъденият да търпи към днешна дата, възлиза на
8 месеца и 1 ден.
С оглед така предоставената справка за изтърпяното от осъдения
наказание „Лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 3292 от 2012
година по описа на СГС, съдът приема, че към днешна дата осъденият е
изтърпял повече от една втора от наказанието „Лишаване от свобода“,
изискуемо съгласно материалния закон.
На следващо място съдът приема, че от приложените по делото
документи, включително и в затворническото досие за Е.С. М. се установява
по безспорен начин, че осъденият към днешна дата е дал реални
доказателства, че се е поправил.
От документите, приложени по делото, се изяснява обстоятелството, че
осъданият М. е награждаван многократно, включително и през 2021 година от
затворническата администрация, като същият се води към настоящия момент
за ненаказван.
На следващо място, от актуалните доклади, изготвени през тази година
и намиращи се в кориците на делото, изготвени от инспектори „Социална
дейност и възпитателна работа“, в същите се посочва, че осъденият Е.С. М.
до момента на престоя му в пенитенциарното заведение не е нарушавал
5
режимните изисквания и ЗИНЗС, което означава, че до този момент престоят
на осъдения в затвора е протекъл безпроблемно.
В тези доклади се твърди също, че в годините, през които осъданият е
търпял наказанието „Лишаване от свобода“, същият се е показал
непретенциозен, работлив, спокоен и примерен. Твърди се също и че Е.С. М.
стриктно спазвал възложените му трудови задачи, отнасял се е с дължимото
уважение към пенитенциарните служители, както и странял от конфликти.
И в двата доклада на инспекторите „Социална дейност и възпитателна
работа“ се посочва и че осъденият се е включил в изпълнението на плана на
присъдата и на заложените в него цели и задачи, за което е бил поощряван.
Доказателство, че осъденият се отнася съвестно и отговорно към
трудовите му задължения, са и намиращите се по делото харатеристики за
последния, включително и днес представената такава от ректора на
Академията на МВР, в която последният изказва благодарност към лишения
от свобода М. за съвестното му изълнение на трудовите му задачи в
Академията на МВР.
С оглед така установяващите се от документите по делото
обстоятелства касателно поведението на осъдения Е.С. М. в пенитенциарното
заведение, то съдът намира, че последният с примерното си поведение и
честно отношение към труда е доказал, че реално се е поправил.
В насока на изложеното съдът намира за необходимо да посочи и
Постановление № 7 от 1985 година, в което ясно са конкретизирани
обстоятелства, върху които съдът следва да изгради своя извод дали
осъденото лице се е поправило, а именно такива, изясняващи примерното
поведение и честно отношение към труда от осъденото лице.
Относно примерното поведение на М. следва да се изхожда от данните
за последния, касаещи съзнателното и активно положително отношение към
режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и законността, което,
съдът повтаря, от приложените по делото документи към настоящия момент
се установява по категоричен начин.
Касателно честното отношение на осъдения към труда, независимо, че
тази предпоставка отпадна в актуалната редакция на чл.70, ал.1 от НК, същата
се установява също по несъмнен начин отново от приложените по делото
6
документи.
Така констатираните обстоятелства за поведението на осъдения в
пенитенциарното заведение позволяват на съдебния състав да направи този
необходим изискуем от закона категоричен извод, че по отношение на
осъдения М. целите на наказанието са постигнати, като възможността му за
ресоциализация в обществото е реална.
По тези съображения съдът приема, че са налице предпоставките на
материалния закон за постановяване на условно предсрочно освобождаване
на осъдения по отношение на останалата част от наказанието лишаване от
свобода, което последният търпи.
Все пак съдът намира за необходимо и да анализира докладите на
инспекторите „Социална дейност и възпитателна работа“ във връзка с
посочените в тях дефицити, по които се твърди, че следвало да се продължи
работа с осъдения.
Съдът, след анализ на всички документи, приложени по делото, не
констатира посочените в докладите дефицити в съзнанието и поведението на
осъдения.
На първо място съдът приема, че докладите на инспекторите „Социална
дейност и възпитателна работа“ от тази година са некоретни относно
актуалната оценка от рецидив, като по отношение на преценката на това
обстоятелство съдът счита, че инспекторите са подходили изключително
повърхностно и необосновано.
В подкрепа на този извод на съда е, че оценката на риск от рецидив при
осъдения е редуцирана до 52 точки още през 2019 година. Актуалната оценка
от риск от рецидив в последните доклади е 53 точки, при положение, че в
същите се твърди, че осъденият имал перфектно поведение в затвора и
активно се включвал в изпълнение на плана на присъдата, на заложените в
плана цели и задачи, за което е бил и поощряван.
На следващо място, относно една от дефицитните зони при осъдения е
посочена злоупотребата с алкохол, който дефицит се твърди, че е основен
фактор за криминалното поведение на осъденото лице.
Към настоящия момент осъденият е изтърпял над девет години
лишаване от свобода“ в пенитенциарното заведение. По делото не се
7
съдържат данни, че в този период осъденият е злоупотребил с алкохол както в
затвора, включително по време на свиждане или когато е бил извън
територията на пенитенциарното заведение.
Поради това за съда остава неясно в доклада кое конкретно поведение и
обстоятелство при осъдения кара затворническата администрация да увеличи
актуалната оценка на риск от рецидив при осъдения от 52 на 53 точки и да
приеме, че все още при осъдения са налице дефицитни зони в съзнанието и
поведението.
При така констатираните недостатъци на докладите, то съдът в случай,
че беше се съгласил с тях, би следвало или да приеме, че планът на
присъдата, с оглед това, че още през 2019 година оценката на риск е била 52, а
сега 53, не е правилен или че същият не се изпълнява, като за последното
обстоятелство по делото има категорични доказателства за обратното.
Поради тези съображения настоящият съдебен състав приема, че
отразеното в актуалните доклади за лишения от свобода във връзка с
дефицитите му не отговаря на обективно установеното по делото.
Относно останалите отрицателни становища, видно от тяхното
съдържание, според съдебния състав същите представляват едно бланкетно
преповтаряне на докладите, поради което съдът не намира за необходимо да
ги обсъжда.
Съдът, съобразявайки се доклада на пробационния служител, все пак
намира за необходимо на основание чл.70, ал.6 от НК да наложи на осъдения
Е.С. М. в рамките на изпитателния срок пробационна мярка по чл.42а, ал.2,
т.2 от НК „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
Водим от горното и на основание чл.440, ал.1 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА предсрочно условно освобождаване на осъдения Е.С.
М., ЕГН **********, досежно остатъка от неизтърпяното наказание
„Лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 3292 от 2012 година по
описа на СГС, който неизтърпян остатък към днешна дата е 8 месеца и 1 ден.
ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок от 8 месеца и 1 ден.
8
НАЛАГА на основание чл.70, ал.6 от НК на лишения от свобода Е.С. М.
в рамките на изпитателния срок пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК,
а именно „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от 8 месеца и 1 ден“, която да се изпълнява на адрес: гр.София, кв.“****.
Лишеният от свобода Е.С. М. да се освободи незабавно след влизане на
настоящето определение в сила.
Определението на съда подлежи на обжалване и протестиране в 7-
дневен срок от днес пред САС.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:35
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
9