РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. Варна, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20233001000271 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба от В. Д. И. от гр.Т. срещу решение
№125/19.12.2022 г. по т.д.107/2021 г. по описа на ОС - Добрич, в частта с която е отхвърлен
предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ срещу „ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, за горницата над 40 000
лева до 90 000 лева, претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие настъпило на 23.04.2020 г. ПТП, виновно
причинено от водача на лек автомобил марка „Мерцедес" ЦЛ 63 АМГ с рег. №СВ1085МН -
Я. М. Я., застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите" при
ответника, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 26.01.2021г. до окончателното
изплащане.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че
присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на действителния обем претърпени
болки и страдания. Счита, че не са налице основания за намаляне размера на обезщетението,
тъй като не е налице съпричиняване на вредоносния резултат, респективно, че размерът на
съпричиняването по-малък от 1/3.
Насрещната страна „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, не е подала писмен отговор.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр.София срещу решение №125/19.12.2022 г. по т.д.107/2021
г. по описа на ОС - Добрич, в осъдителните части.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че
1
присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на установената съдебна практика, по
отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Излага, че са
налице основания за допълнително намаляване на обезщетението, тъй като размерът на
съпричиняване на вредоносния резултат е по-висок от този приет от първоинстанционния
съд.
Насрещната страна е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя
– наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното
дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Следователно
– процесните претенции са доказани по основание.
Основните спорни въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са
свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по
правилото на чл.52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредоносния
резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Пострадалият поддържа неправилно определяне на
дължимото обезщетение, посредством намаляването му при нарушение принципа за
справедливост и липса на съпричиняване на вредоносния резултат, респективно по-малък
процент на съпричиняване от този приет от първоинстанционния съд. Застрахователят
поддържа неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством завишаването
му при нарушение принципа за справедливост и по-висок размер на съпричиняване на
вредоносния резултат.
В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно
правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
вкл. и експертни заключения се установява, че въззивникът В. И., в резултат на
произшествието е получил получил съчетана травма, изразяваща се в сътресение на главния
мозък, фисура на черепа на лява темпорална кост и дъгата на лява зигоматична кост, както и
фрактура на два прешлена /С6, С7/, без дисколация и без засягане на гръбначния стълб.
Получените травматични увреждания са довели до нетрудоспособност за период от 5-6
месеца, като първоначално е проведено болнично лечение, а след това и последващо
амбулаторно лечение. Възстановяването от черепно-мозъчната травма /сътресение на
главния мозък/, неусложнена с кръвоизливи е настъппило за период от около месец и
половина. При извършената на 11.07.2022 г. контролна рентгенография и преглед от вещото
лице е констатирано, че е настъпил пълен възстановителен процес, като не се установяват
остатъчния явления. Това не изключва субективни оплаквания от страна на въззивника,
свързани с главоболие, болки във врата, тръпнене на крайниците да са резултат от
произшествието, но според вещото лице, не могат да бъдат свързани категорично с
претърпяното ПТП. Според вещото лице д-р Р.Н., счупванията на шести и седми шийни
прешлени не са такива, предполагащи трайно увреждане на нервните коренчета.
От показанията на свидетелите Ж. Ж. и В. Р., които съдът цени като непосредствени
и кореспондиращи с останалите доказателства се установява, че след изписване от
болницата лечението на въззивника е продължило в домашни условия, където в първия
месец и половина, пострадалият е имал нужда от чужда помощ, тъй като не е бил в
състояние се обслужва самостоятелно и задоволява хигиенните и битовите си потребности.
След втория месец започнал да става и се раздвижва, но не се чувствал добре, оплаквал се от
постоянно главоболие, често му прилошавало, трудно заспивал и сънувал кошмари. Според
свидетелите, произшествието е рефлектирало и върху психическото му състояние като
2
въззивникът се е затворил в себе си, започнал да се страхува при пътуване с кола, наложило
се да смени работата си.
По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за
определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно
и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика
в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за
тяхното периодично осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от
задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете
задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния
договор.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези
доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди
/болки и страдания/, тогава решението е постановено в съответствие с принципа на
справедливост. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд и редица други.
За определяне на размера на обезщетението за репариране на преживените болки и
страдания в конкретния случай следва да се вземе изживяното по време и след
произшествието, съответно изключително негативното му отражение във физически,
психологически и емоционален план, периода на лечение на въззивника, престоя в болнично
заведение, времето през което е бил затруднен да се обслужва самостоятелно, което
безспорно е довело до дискомфорт и затруднение в ежедневието. Наред с това, следва да се
съобрази, че болките и страданията, във физически, психологичен и емоционален план, не
се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а
продължават и след това. Анализът на събраните доказателства сочи, че претърпения
инцидент се е отразил върху неимуществената сфера на въззивника, поради което критерият
на справедливостта изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна степен да
репарира неблагоприятните последици върху личността на пострадалия.
Предвид това и съобразявайки периода на възстановяване, през който въззивникът е
бил ограничен във възможността да води пълноценен живот, както и с правилото на закона
за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по
справедливост", съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 60 000 лева.
При окончателното определяне размера на обезщетението следва да бъде взето
предвид степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия не е елемент от фактическия
състав на деликта, поради което и това е обстоятелство, което рефлектира върху размера на
отговорността, в това число и когато се касае за присъждане на обезщетение по чл. 52 от
ЗЗД.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилото
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на
вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило.
Застрахователят своевременно в отговора на исковата и допълнителния отговор на
допълнителната искова молба е въвел възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, изразяващо се в непоставяне на певдпазен колан, както и че качвайки се като
3
пътник в автомобили, при наличие на знание, че водачът е употребил алкохол над
допустимите от закона граници е поел предвидим и очакван риск за увреждане на своето
здраве.
От заключението на вещите лица по назначената в първоинстанционното
производство КСМАТЕ, както и от показанията на свидетеля Г. Г. еоргиев безспорно се
установява, че пострадалият е пътувал на задната седалка в катастрофиралия лек автомобил
без поставен предпазен колан, в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Според експертизата,
задачата на автоматичния предпазен колан, с какъвто е бил оборудван лекия автомобил, с
който е причинено произшествието е да фиксира тялото на водача и пътниците и ограничава
свободното инерционно движение на тялото на пътника по посока напред. В случая, макар
ударът да не е бил челен, според експертите предпазният колан несъмнено би оказал
положително влияние при защитата на пътника, тъй като тялото му е щяло да остане
фиксирано към седалката и получените травми биха били по-леки или е можело да не
настъпят.
Ето защо, с оглед механизма на произшествието, посоката и мястото на удара, както
и вида на травматичните увреждания, съдът приема, че непоставянето на предпазния колан e
допринесло за получаването на уврежданията.
От показанията на свидетелите Г. Г. Г. и С. С., които съдът цени като непосредствени
и незаинтересовани се установява, че няколко часа преди произшествието, въззивникът Д. и
деликвента Я. заедно са употребили голямо количество алкохол, след което пострадалият се
качил в автомобил, управляван от Я. Я. с 1.9 промила алкохол в кръвта. Знаейки, че водачът
е употребил алкохол и въпреки това се е качил на управлявания от него автомобил,
пострадалият е поел предвидим и реално очакван риск, като това негово поведение
съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, последица от реализираното пътно – транспортно произшествие.
Предвид изложеното по-горе, отчитайки поведението на водача на автомобила, който
виновно е предизвикал ПТП, но същевременно вземайки предвид и поведението на
пострадалия, който при пътуването не е използвал обезопасителен колан и наред с това е
знаел, че пътува в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, с което е допринесъл
за собственото си увреждане, съдът приема, че е налице принос на пострадалия В. И. за
настъпването на вредоносния резултат и определя същия в размер на 1/3.
Предвид приетия от решаващия съд размер на справедливо обезщетение за
причинени на въззивника неимуществени вреди – 60 000 лв. и с оглед определения по-горе
принос на пострадалия, същото следва да бъде намалено с 20 000 лева.
С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до
размера от 40 000 лева, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло, като
препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед изхода от спора в тежест на ответника въззивника В. И., следва да бъдат
присъдени разноските за заплащане на адвокатско възнаграждение във въззивното
производство, за защита срещу въззивната му жалба, направени от въззиваемия „ДЗИ
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София. Представен е
списък на разноските, според който въззиваемото дружество е заплатило адвокатско
възнаграждение в размер на 3850 лева, за което е представен договор за правна помощ.
Размерът по съображение за прекомерност е възразен от въззивника. Съдът като съобрази
чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията към датата на сключване на договора за правна помощ
установи, че с оглед обжалваемия интерес – 50 000 лева, минималното възнаграждение е в
размер на 4650 лева, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 3850
лева, не е прекомерно и следва да се присъди в полза на въззиваемия.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, в полза на
пълномощника на В. И., на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди адвотско
възнаграждение за въззивната инстанция, за защита срещу насрещната въззивна жалба,
4
съобразно обжалваемия интерес от 40 000 лева, в минимален размер – 4620 лева с включен
ДДС.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №125/19.12.2022 г. по т.д.107/2021 г. по описа на ОС -
Добрич, в обжалваните от страните части.
ОСЪЖДА „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №89Б ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. Д. К., с
ЕГН ********** от АК-София, служ. адрес гр.К., ул.“С.“ №Х, офис ХХ, като пълномощник
на В. Д. И., сумата от 4620 (четири хиляди, шестстотин и двадесет) лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по
делото, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА В. Д. И., с ЕГН ********** от гр.Т., ул.“С. В.“ №ХХ ДА ЗАПЛАТИ на
„ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, сумата от 3850 (три хиляди осемстотин и петдесет) лева,
представляваща направените от дружеството разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5