РЕШЕНИЕ
№ 1101
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330111531 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Д. Х. Й., ЕГН ********** против С. И. М.,
ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск по чл. 59 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата била материално и финансово
обезпечена, имала собствен бизнес. Заживяла с ответника, за когото се грижела,
осигурявала, издържала. С времето разбрала, че е съден за финансови измами, дължал
много пари на Държавата, предпочитал да не работи, за да не му удържат суми.
Впоследствие отношенията се развалили, а те – разделили, било образувано
производство по ЗЗДН, заради неправомерното му поведение.
Твърди, предвид близките им отношения, в периода м.09.2015 г. – м. 10.2020 г.,
да е заплащала на м. на д. на ответника дължимата издръжка от 150 лева месечно,
присъдена в негова тежест със съдебно решение. Сумата възлизала на общо 5550 лева.
Въпреки неколкократните покани да й възстанови платеното, т.к. било дължимо от
него като б., същият не изпълнил. Моли за присъждане на сумата, с която
неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата, ведно със законната лихва от
постъпване на ИМ в съда – 12.07.2021 г. до окончателното погасяване. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор, чрез назначения особен
представител. Оспорва иска по основание и размер, в т.ч. да са извършени сочените в
ИМ плащания. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Не били налице
елементите от ФС на претенцията. Нямало обедняване за ищцата, тъй като страните
живели в общо домакинство и всички приходи и разходи били общи. Моли за
отхвърляне на иска.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
За основателност на иска, в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е бил
осъден с влязло в сила съдебно решение да плаща месечна издръжка на детето си в
размер на 150 лева преди исковия период; че за същия ищцата е плащала дължимата от
ответника издръжка на м. на д., т.е. своето обедняване и обогатяване на ответника, при
липса на основание за разместване на имуществените блага, връзката помежду им,
както и размера на претенцията за исковия период. Предвид направеното възражение,
следва да докаже обстоятелства, довели до спиране/прекъсване на предвидения в
закона давностен срок.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, да установи
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, като
докаже и възраженията си в отговора, вкл. за изтекла погасителна давност, а при
установяване на елементите от фактическия състав на претенцията, следва да докаже
плащане.
При така разпределената док. тежест, съдът намира иска за частично
основателен по следните съображения.
От приетото влязло в сила Решение на ПРС по гр.д. № 14360/2014 г. се
установява, че ответникът е бил осъден да плаща месечна издръжка на детето си от 150
лева, считано от 14.04.2015 г.
Фактът, че страните са живели съвместно в общо домакинство принципно не е
спорен. Установява се и от приобщените гл. док. средства, чрез разпит на св. П. /без
родство/. Твърди страните да са започнали съжителството си през 2015 г. в апартамент
на ищцата. Ответникът не работел, бил осъждан във Франция и България за финансови
измами. Издържали се основно със средства на ищцата, която поемала всички разходи,
вкл. за здравните му осигуровки. Тя плащала и издръжката на детето на С., който й
обещавал, че ще й върне парите, но не го сторил. Св. придружавала неколкократно
ищцата до офиси на Еконт, където внасяла суми за издръжката, веднъж на всеки месец
или два, около 150 лв. Стараела се да не просрочва, защото в противен случай, бившата
съпруга на отв. щяла да го даде под съд, а той вече бил съден.
Показанията се кредитират като ясни, последователни, логични и житейски
обясними, вкл. след съобразяване нормата на чл. 172 ГПК, предвид приятелските
отношения с ищцата, като, доколкото кореспондират както на ПД, така и на ССЕ, няма
причина да не бъдат ценени като достоверни.
Прието е заключение на ССЕ, което се кредитира като компетентно изготвено и
неоспорено. След подробен анализ, вкл. с аргументи за извършен преглед на
извлечението от регистрите на „Еконт“, ВЛ е посочило, че за исковия период
наредените от ищцата суми за месечни издръжки, дължими от ответника за детето му,
чрез неговата майка, по офиси, адреси, дати и размер, със записано основание на
паричния превод, са в общ размер на 5550 лева. Получените суми за издръжки в
периода са 5450 лева, като за два записа – от дати 16.02.2016 г. и 01.11.2016 г. за по 50
лева – няма данни за получаването по дати и размер.
Според тези доказателства, анализирани поотделно, в съвкупност и при
взаимовръзка, от правна страна е следното:
Елементите на ФС на претенцията включват - обедняване на ищеца, обогатяване
2
на ответника, причинна връзка помежду им и липса на валидно правно основание за
това. При чл. 59 ЗЗД обогатяването и обедняването могат да имат различни
проявления, сред които безспорно е и хипотеза като процесната - когато едно лице
плаща /тоест имуществената му сфера намалява и то обеднява/ задължение на друго
лице, при което последното си спестява разходи /тоест се обогатява/ в размер на
съществуващо в негова тежест задължение, при липса на доказано основание за
разместване на имуществените блага.
Исковата претенция почива на общия правен принцип, установяващ забрана
даден правен субект да се обогатява без основание за сметка на друг – ответникът
спестява разходи за издръжка на детето си, която той /а не ищцата/ дължи, предвид
влязлото в законна сила Решение на ПРС. Неговото обогатяване се изразява именно в
спестените суми за издръжка на детето, която дължи и при обичайно стечение на
обстоятелствата и добросъвестно изпълнение на съд. акт, неминуемо би платил.
Обедняването на ищцата е категорично доказано. Според ПД и ССЕ – тя е
извършила парични нареждания в размер на исковата сума за периода, съобразно
размерите на издръжката по СР, с посочено конкретно основание и дължимост за
месеци. С две изключения, се доказва, че тези парични суми са получени от законния
представител и майка на детето. Няма основание за така осъщественото имуществено
разместване, като обедняването и обогатяването са в пряка връзка. Искът е доказан по
основание, но до размера от 5450 лева. За двете нареждания от по 50 лева за дати
16.02.2016 г. и 01.11.2016 г. – получаване на сумите пълно и главно не се доказва,
поради което и те не са дължими от ответника /възможно е напр. да са върнати на
ищцата или тя да може да ги поиска обратно, но т.к. не са получени или поне няма док.
за това, фактическо обогатяване на ответника с тях няма/.
Възраженията на особения представител, макар резонни, обосновани и обясними
като защитна позиция, не могат да бъдат споделени. Всички елементи на ФС на
претенцията са доказани пълно и главно от ищцата /с посоченото изключение/,
съобразно изискването на чл. 154, ал. 1 ГПК, поради което и суми са дължими в нейна
полза. Плащанията са доказани. Твърденията за общност на приходи и разходи в
домакинството, не се установяват, дори напротив – според единствените док. в тази
връзка - показанията на свидетелката - издръжката на домакинството и разходите, вкл.
за здравни осигуровки на ответника, всъщност са били поемани от ищцата. Освен това,
издръжката е задължение само в тежест на ответника, като същата не е част от разходи
за домакинството.
Относно размера – в ОИМ своевременно е въведено възражение за изтекла
погасителна давност, което е частично основателно.
Вземанията с правна квалификация чл. 59 ЗЗД се погасяват с общата пет
годишна давност, съгл. в чл. 110 ЗЗД /в т. см. - Решение № 229/10.11.2014г. по гр. д. №
2796/ 2014г., ВКС, I г.о.; Решение № 229/10.11.2014 г. по гр.д. № 2796/2014 г., ВКС и
др./. Не е приложима тригодишната такава, т.к. плащанията не се претендират във
връзка със самата издръжка като периодично задължение. Претенцията по чл. 59 ЗЗД
не е за обезщетение за неизпълнен договор, нито за периодични плащания, а за
плащане на едно общо обезщетение за неоснователно обогатяване /така и пос. Решения
на ВКС/.
Исковият период е м.09.2015 г. – м. 10.2020 г. за общо 5550 лева. ИМ е
постъпила в съда на 12.07.2021 г. – давността е прекъсната – чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Всички вземания преди 12.07.2016 г. са погасени по давност. Те, за периода м. 09.2015
3
г. – 11.07.2016 г. вкл., възлизат на общо 650 лева /изчисление съобразно таблицата към
ССЕ/. В тези период и сума се включва и неоснователното вземане за 50 лева за дата
16.02.2016 г. За сумата от 50 лева за дата 01.11.2016 г. /непогасен/ искът също е
неоснователен по изложените съображения. Претенцията следва да бъде уважена до
размера от общо 4850 лева за периода 12.07.2016 г. – м. 10.2020 г., до който се явява
доказан, ведно със законната лихва като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
двете страни по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил
искане, представил списък по чл. 80 ГПК и док. за сторени такива от: 222 лв. – ДТ; 200
лв. – деп. ССЕ; 607,50 лв. – възн. ос. представител; 750 лева – платено адв. възн., съгл.
ДПЗС. По съразмерност се дължат 1555,06 лева.
Ответникът не е направил разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. М., ЕГН **********, с адрес: .........да плати на Д. Х. Й., ЕГН
**********, с адрес: ............., следните суми: 4850 лева /четири хиляди осемстотин и
петдесет лева/ - главница, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване
за периода 12.07.2016 г. – м.10.2020 г., поради плащане от страна на Й. на дължими от
М. месечни издръжки за негово дете, присъдени с Решение по гр.д. № 14360/2014 г. на
ПРС, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда –
12.07.2021 г. до окончателното погасяване, както и общо 1555,06 лева /хиляда
петстотин петдесет и пет лева и шест стотинки/ - разноски по делото по съразмерност,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълната претендирана от
5550 лева, от която – по 50 лева /общо 100 лева/ за дати 16.02.2016 г. и 01.11.2016 г. –
като неоснователен и общо 600 лева за периода м. 09.2015 г. – 11.07.2016 г. вкл. – като
погасен по давност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на
страните.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7
ГПК /л.26/:
.......................
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4