№ 693
гр. София, 22.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Величка Борилова
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело №
20241001000675 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производството е образувано по съвместна жалба на К. Х. Р. и „Ал Строй
инвест“ЕООД, и двамата жалбоподатели чрез адв.К. А. от САК насочена против Решение №
69/07.06.2024 г., постановено по т.д.№ 13/2023 г. по описа на ОС София, с което, по
предявени искове от НАП срещу двамата жалбоподатели с правно основание чл.216, ал.1,
т.2 и т.4 ДОПК, са обявени за относително недействителни по отношение на Държавата две
сделки, съответно за покупко-продажба и замяна, както следва: 1/ покупко-продажба,
извършена с нот.акт № 183/13.07.2021 г., том II, peг. № 2760, дело № 329, с която „Ал строй
инвест“ЕООД е продало на К. Х. Р. 79.3/100 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №
38916.10.79 по КККР, одобрен със Заповед № РД-18- 13/10.05.2005г. на Изп. директор на
АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот е от 08.10.2020г. с адрес на поземления имот: с. ***, к.к. ***, ул. *** № **
(двадесет и две), подробно описан по площ и съседи, ведно с 79.3/100 ид.ч. от построената в
този имот масиван триетажна вила № 18 (осемнадесет), също подробно индивидуализирана,
като сграда с идентификатор 38916.10.79.1 със застроена площ от 193 кв.м.,както и 2/
замяна, извършена с нотариален акт № 182/13.07.2021 г„ том II, peг. № 2758, дело № 328,
вписан в Службата по вписванията - гр. Ихтиман с вх. рег.№ 1927 от 13.07.2021 г., Акт №
165, том № 8, дв. вх. № 1922 от 13.07.2021 г. сключен между „Ал строй инвест“ ЕООД и К.
Х. Р., с който са заменени 10/100 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 38916.10.79 ,
подробно индивидуализиран по площ, начин на трайно ползване, съседи и т.н., ведно с
10/100 ид.ч. от построената в имота масивна триетажна вила № 18, с движими вещи – 10 бр.
автомобилни гуми, марка и модел „Мишлен М981“, като сделки, сключени след датата на
деклариране на публични задължения от „Ал строй инвест“ ЕООД, при които даденото
1
значително надхвърля по стойност полученото и като сделки сключени с намерение да се
увредят публичните взискатели.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение,
поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото
доказателства - изслушаната от първоинстанционния съд съдебно-оценителна експертиза,
дала основно и допълнителни заключения, които се различавали съществено. При
преценката им ОС София не изложил мотиви кое от заключенията кредитира и защо, вкл. не
извършил съвкупна преценка на посоченото доказателство във връзка с приобщените по
делото такива, които сочели дружеството продавач да се е разпоредило с имотите си на по-
висока цена от тази, на която ги придобило, вкл. по-висока от данъчната оценка на имотите
и отговаряща на обективното им съС.ие. Отделно по делото не било установено от страна на
ищеца в производството при условието на пълно и главно доказване намерението за
увреждане от страна на въззивниците.
Липсата на посочените елементи от фактическия състав на нормата на чл.261, ал.1, т.2
и т.4 ДОПК сочела на неоснователност на предявените искове и налагало пълна отмяна на
атакуваното решение, а по съществото на спора - отхвърляне на предявените искове.
В жалбата е формулирано доказателствено искане за допускане събирането пред
настоящата инстанция на ново доказателство - повторна съдебно-оценителна експертиза за
изясняване на релевантните за предмета на спора факти, т.к. заключенията на експертизата ,
изслушана пред първоинстанционния съд били непълни, неясни и необосновани.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва наведените в нея доводи и
поддържа правилност на решението на ОС София. Възразено е срещу уважаването на
доказателственото искане с въззивната жалба, поради преклудирането му..
При гореизложеното Софийският апелативен съд, ТО, 15-и състав, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана от надлежна страна – двамата ответници в
първоинстанционното производство, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е насочена срещу
подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.
Същата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е процесуално допустима,
поради което и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
По доказателственото искане на въззивниците.
Нормата на чл.266, ал.1 ГПК е установила забрана под страх от преклузия за страните
да твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства тогава, когато са
могли да сторят това в срок в първоинстанционното производство. От императива на тази
забрана са изключени само онези нови обстоятелства и нови доказателства, които страните
не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно – в срока за
отговор.
В случая в нарушение на този императив двамата жалбоподатели искат във въззивното
2
производството да бъде допуснато и събрано доказателство, което са могли да посочат в
срок пред първоинстанционния съд.
Установимо е от данните по делото, че след като са оспорили изводите на част от
основното заключение по тяхно искане ОС София е допуснал изслушване на
допълнителното заключение на съдебно-оценителната експертизата. Последното също е
било оспорено от процесуалния представител и на двамата въззивници в о.с.з. от 07.05.2024
г. на две основания - т.к. вещото лице не било отговорило на задачата и давало различни
цифри, вкл. такива, различаващи се от заложените в основното заключение и поради това
противоречащо му. Независимо от последното същият не само не е формулирал
доказателствено искане за допускането на повторна експертиза, но изрично е заявил, че
няма да прави такова искане, т.к. няма доказателствената тежест да установява докладваните
от експертизата факти.
С оглед изложеното и като не са поискали своевременно в предвидения от ГПК срок
попълването на делото с относими към спора доказателства, въззивниците следва да понесат
неблагоприятните правни последици от собственото си процесуално бездействие, като
доказателственото им искане се отхвърли, поради преклудирането му.
Мотивиран от горното и на основание чл.267 и сл. ГПК, Софийският апелативен съд,
ТО, 15-и състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като преклудирано доказателственото искане на въззивниците К.
Х. Р. и „Ал Строй инвест“ЕООД, и двамата чрез адв.К. А. от САК за допускането събирането
на нови доказателства във въззивното производство - повторна съдебно-оценителна
експертиза.
Определението, което е окончателно, да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3