№ 13684
гр. София, 08.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П. Г. П.
като разгледа докладваното от П. Г. П. Административно наказателно дело №
20241110215401 по описа за 2024 година
след като се запозна с материалите по досъдебно производство № 1042/2023г. по
описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. №28573/2023 прие следното:
Настоящото производство е образувано по внесено Постановление за освобождаване
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на Е. К. К., с което
срещу него е повдигнато обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 1. пр.1 и т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.2
НК.
Видно от справката за съдимост на Е. К., /л. 163 от ДП/, същият е осъждан с влязло в
сила на 03.10.2023г. споразумение на СРС по НОХД № 6530/2023г. за извършено на
07.02.2022г. престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 НК, като му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца с отложено изтърпяване за срок от 3 години.
С оглед на това, съдията докладчик счита, че в противоречие с разпоредбата на чл.
78а, ал. 7 НК е внесено постановление за освобождаване от наказателна отговорност на
обвиняемия, вместо обвинителен акт. Действително деянието, предмет на настоящото
наказателно производство, се твърди да е било извършено на 04.05.2023г., към който момент
К. не е бил осъждан и освобождаван от наказателна отговорност. Доколкото, обаче, към
настоящия момент е налице влязло в сила споразумение за деяние от 2022г., явно е, че
деянието по НОХД № 6530/2023г и деянието по настоящото наказателно производство (ако
се докаже извършването му и предпоставките за осъждане на обвиняемия) биха образували
множество престъпления от вида на реалната съвкупност, което би било пречка за прилагане
на чл. 78а НК.
С оглед на това, във връзка с настоящото наказателно производство неправилно
прокурорът е внесъл постановление за освобождаване от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а НК, вместо обвинителен акт, което процесуално нарушение следва да бъде
отстранено.
Съдът е запознат със съдебната практика в обратния смисъл, според която липсата на
1
осъждане към датата на инкриминираното деяние не е пречка за приложение на чл.78а от
НК, но не я споделя по изложените по-долу съображения, а се придържа към становището
на другата част от съдебните състави, че е без значение към датата на инкриминираното
деяние дали обвиняемият е бил осъждан при положение, че по делото са налични данни за
деяние, за което има влязла в сила осъдителна присъда, респективно одобрено споразумение
.
Това е така, доколкото съдебният състав счита, че неправилно се смесват
положителни и отрицателни предпоставки за приложение на чл.78а от НК. Следва да се има
предвид, че чл.78а, ал.1, б) от НК предвижда, че за да намери приложение институтът следва
деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на този раздел. Към датата на твърдяното деяние това е
така, но забраната за приложение на чл.78а от НК в ал.7 гласи, че ал.1 до 6 не се прилагат
при множество престъпления. безспорно при доказване на вината и авторството на
инкриминираното по настоящето дело деяние би била налице реална съвкупност, която
категорично изключва приложението на чл.78а от НК в конкретния случай. Законодателят в
нито един момент не държи сметка дали и кога за едно от деянията е влязла в сила присъда,
доколкото това не променя характера на евентуалната престъпна дейност от вида на
съвкупност. Всякога, когато има данни по делото, че е налице множество престъпления,
включително и от вида на реална съвкупност, съдът не би могъл да освободи обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, за което и да е от тях.
Обратното би означавало, че забраната почти винаги се ограничава само до престъпления,
извършени в условията на рецидив и респективно ал.1 б) и ал.7 пр. 6 се припокриват, което
очевидно не е волята на законодателя. В същото време законодателят не държи сметка дали
отделните деяния, които се твърди обвиняемият да е извършил, се разглеждат в рамките на
едно производство или не и логично такова изискване, за да не се приложи институтът на
чл.78а, ал.1 от НК липсва.
Следва да се прави разлика и между формулировката на чл.66, ал.1 от НК, където за
приложението на този институт се изисква лицето да не е осъждано на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер, а не да не е извършило множество престъпления, което
обуславя и непротиворечивото му прилагане при деяния, извършени в условията на
съвкупност, независимо дали се разглеждат в едно или в няколко отделни производства и
кога са влезли в сила крайните съдебни актове, за което и да е от тях. Не така обаче стои
въпросът със забраната на чл.78а, ал.7 от НК, което идва да покаже, че когато има
категорични данни по делото за извършено деяние (в случая влязло в сила споразумение),
което е в условията на реална или идеална съвкупност с инкриминираното (ако то се
докаже), то производството по Глава 28 от НПК е неприложимо поради забраната на чл.78а,
ал.7 от НК. Още повече, че макар и производството за инкриминираното деяние да се
развива като второ по ред, деянието, предмет на споразумение по НОХД № 6530/2023г. на
СРС е извършено първо.
Съдебният състав счита за неправилно становището, застъпено от несподеляната
2
съдебна практика, че наличието на „множество престъпления" следва да се съобразява към
момента на извършване само на деянието, предмет на настоящето наказателно
производство. Такъв подход противоречи на дефиницията за този вид усложнена престъпна
дейност, доколкото същото винаги предполага съобразяване на обстоятелства, несвързани с
конкретното инкриминирано деяние, а именно това дали лицето е извършило едно, две или
повече престъпления, преди влизане в сила на присъда, за което и да е от съответните негови
криминални прояви. В този смисъл съдията докладчик съобрази становището на ВКС,
изразено в ТР № 2/2010г. по т.д. № 2/2010г. на ОСНК, където е развита подробно
законодателната идея що се отнася до забраната на чл.78а, ал.7 от НК. Именно в ТР е
посочено, че Според тълкуването, дадено от правната наука, "множество престъпления"
е особена форма на осъществяване престъпна дейност. Налице е, когато деецът извърши
едновременно или последователно не едно, а две или повече престъпления, при които, с
оглед реализираните или не осъждания за отделните посегателства, са възможни две
хипотези: или между отделните престъпления да няма влязла в сила присъда за нито едно
от тях, или новото престъпление да е извършено след като деецът е вече осъден с влязла в
сила присъда за друго предходно престъпление. Логично, за да е налице съвкупност винаги
следва да няма влязъл в сила съдебен акт, с който обвиняемият да се признава за виновен, за
което и да е от деянията в съвкупността преди да извърши второто и следващите по ред
деяния в съвкупността. Обратното становище би обезсмислило напълно забраната за
приложението на чл.78а от НК по отношение на съвкупност от престъпления, освен ако
всички деяния не се разглеждат в рамките на едно производство. Отделно, ако се приеме за
меродавно несподеленото от настоящия състав становище, то дори и тогава обвиняемият
може да бъде освободен от наказателна отговорност за едно или няколко от деянията в
съвкупността (защото към датата на извършване не е бил осъждан и към този момент се
дължала преценката за приложението на чл.78а от НК), а за други да му се наложи наказание
измежду предвидените в чл.37 от НК, което очевидно не е волята на законодателя. Чл.78а от
НК е привилегия и изключение от принципа, че за извършено престъпление следва да се
ангажира най-тежката по вид юридическа отговорност на дееца и логично деяния или
престъпна деятелност, включваща повече от едно престъпление, законоустановено
изключват подобно премиране на обвиняемия без значение, когато държавата е упражнила
правомощието си да накаже дееца, за което и да е от тях.
Самото цитирано ТР на ОСНК на ВКС от 2010 година посочва, че Нормата на чл.
78а, ал.7 НК е ограничителна по съдържание, предвид изчерпателното посочване на
основанията за неприлагане на института, сред които са и случаите на множество
престъпления, извършени след 13.10.2006 г. В правната теория и съдебна практика е
изяснен обемът на тълкуване на ограничителните наказателноправни норми. При
принципното положение за законоустановеност на престъпленията и наказанията,
тяхното разширително, стеснително или колективно тълкуване е недопустимо, защото по
този начин, извън закона, се увеличава или стеснява наказателната отговорност, поради
което съдържанието на чл. 78а, ал. 7 НК подлежи единствено на буквално граматическо и
семантично изясняване. В този смисъл не следва да се лишава законовият текст от неговия
3
точен смисъл, който несъмнено изключва приложението на института, когато деецът е
извършил множество престъпления, какъвто би бил настоящият случай ако се докаже
обвинителната теза по настоящето дело.
Според настоящият съдебен състав неправилно разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК
следва да се прилага и само по отношение на деяние, извършено след друго такова, когато
двете представляват "множество престъпления". Посочената разпоредба е приложима
спрямо всяко едно от деянията в една съвкупност независимо кое деяние е първо по ред и
кога има влязъл в сила съдебен акт. Не следва да се прави разлика от това дали съответните
деяния са извършени едновременно или последователно, в какъвто случай да е приложима
само спрямо последващите първото - Решение № 236/28.11.2017 г. по н. д. № 883/2017 г., І н.
о. на ВКС Решение № 22/9.02.2021 г. по н. д. № 972/2020 г., І н. о. на .; Решение №
178/28.05.2015 г. по н. д. № 538/2015 г., ІІІ н. о. на ВКС; Решение № 456/28.11.2012 г. по н. д.
№ 1757/2012 г., ІІІ н. о. на ВКС.
Ако се сподели практиката в обратния смисъл резонно стои и въпросът ако е
извършена идеална съвкупност, то може ли деецът да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК? Логично отговорът би следвало да е положителен, тъй
като става въпрос за едно деяние и темпорално към момента на неговото извършване нито е
осъждан, нито е извършил друго. Очевидно волята на законодателя не е такава, което налага
подобна теза да бъде изоставена.
Отделно съдът намира, че в постановлението на СРП не е ясно даден отговор на
въпроса защо държавното обвинение счита, че пострадалата има длъжностно качество по
смисъла на чл.93, т.1 от НК. По отношение на хулиганските подбуди СРП надлежно е
посочила и обективирала твърденията си, но що се отнася до специалното качество на
пострадалата липсва яснота. Единствено е посочено, че К. Б. М., била назначена с трудов
договор № РД-12-1М-14 от 13.07.2016г. и допълнително споразумение към него № РД-12-
2М-54 от 28.04.2023г. на длъжност „контрольор по редовността на пътниците -
постоянен контрол“ в „Център за градска мобилност“ ЕАД. сектор „Контрол по
редовността на пътниците“. Не е изяснено дали М. изпълнява служба в държавно
учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение (чл.93,
т.1. а)), респективно твърди ли се Център за градска мобилност“ ЕАД да е държавно
учреждение или не, или пострадалата изпълнява ръководна работа или работа, свързана с
пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация,
обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец - Център за
градска мобилност“ ЕАД (чл.93, т.1. б)). За да е ясно обвинението и всички негови елементи
от обективната съставомерност е необходимо да бъде посочено откъде и на какво основание
произтича длъжностното качество на лицето, за да може обвиняемият да се защити, а съдът
да е наясно с рамките на обвинението, в които следва да се произнесе.
Ето защо са налице предпоставките на чл.377, ал.1 от НПК и съдебното
производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на прокурора.
Водим от изложеното, съдът
4
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 15401/2024г. по описа на СРС,
НО, 116-ти състав.
ВРЪЩА делото на СРП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални
нарушения съобразно мотивите, посочени по-горе.
Разпореждането подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от съобщението
пред СГС по реда на Глава Двадесет и втора от НПК.
Препис от разпореждането да се изпрати на СРП, на обвиняемия и на защитата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5