Р Е Ш Е Н И Е № 28
гр.Сливен, 22.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично
съдебно заседание проведено на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Пенка Спасова и в присъствието на прокурора
Борислав Сяров, като разгледа докладваното от мл.с. Алексиева внох дело № 44 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно
и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК т.е. за проверка на невлязла в сила
първоинстанционна присъда.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по
въззивна жалба от адв. С.С. *** – защитник на подсъдимият Р.Р.В., както и по
въззивна жалба от самия подсъдим срещу присъда № 190/04.12.2019 г. постановена
по НОХД № 1290/2019 г. по описа на Районен съд гр. Сливен.
С атакуваната присъда подсъдимият Р.Р.В., ЕГН ********** е признат за виновен за две деяние по чл.
183, ал. 1 от НК, а именно за това че: За периода от м. ноември 2018 г., до м.
март 2019 г., включително като е осъден с Решение № 1106 от 05.10.2018 г. по
гр. д. № 1864/2018 г. на РС – Сливен, в сила от 30.10.2018 г., да издържа свой
низходящ – Р.Р. В., роден на *** г., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на 2 или повече месечни вноски, а именно: 5 месечни вноски в размер на
750 лв. и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание три месеца
лишаване от свобода, както и за деяние по чл. 183, ал. 1 от НК за това че: За
периода от м. ноември 2018 г., до м. март 2019 г., включително като е осъден с
Решение № 1106 от 05.10.2018 г. по гр. д. № 1864/2018 г. на РС – Сливен, в сила
от 30.10.2018 г., да издържа свой низходящ – Я.Р.В. родена на *** г.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 2 или повече месечни вноски,
а именно: 5 месечни вноски в размер на 750 лв. и при условията на чл. 54 от НК
му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК му е определено едно общо наказание от 3 месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим.
С жалбата на адв. С. и допълнението към нея, присъдата се
атакува изцяло. Твърди се, че деянието на В. е несъставомерно, не е доказано и
следва присъдата да се отмени, като подсъдимият бъде признат за невиновен.
Навеждат се доводи, че не е обсъдена обективната невъзможност на подс. В. да
изплаща издръжката на двете си деца, както и фактът че осъждането му би
попречило за бъдещото изпълнение на задължението му.
С жалбата си подсъдимият В. обжалва присъдата изцяло като
моли за нейната отмяна, а евентуално моли за замяната на наказанието с по-леко.
Доводите за това са следните: подсъдимият счита, че не са разгледани всички
обстоятелства от състава на престъплението, и в частност невъзможността му да
плаща издръжка.
В с.з. пред въззивния съд подсъдимият В., редовно
призован, се явява лично и с упълномощения си защитник. Последният заявява, че
поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за уважаването й.
Възпроизвежда накратко основните си оплаквания и подкрепящите ги съображения за
несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна, както и за липсата
от необходимост от налагането на наказание лишаване от свобода, като моли
същото да се измени в пробация.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен предлага
присъдата да бъде потвърдена. По отношение на жалбата дава заключение, че
същата е неоснователна и не следва да бъде уважавана.
Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, след като се запозна с изложеното в писмените жалби като изслуша
явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения,
като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна
проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1
от НПК, намери жалбата на защитника на подсъдимия за частично основателна, а
именно в частта на наказанието.
Въз основа на извършения анализ на събраните и проверени
в хода на проведеното в първата и въззивната инстанции съдебно следствие
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства следва да се приеме
за установена следната фактическата обстановка:
Подс.
В. и св. И.П.Ч. живеели на съпружески начала от 2008 год. и имали две деца- Я.Р.В.,
родена на *** г.
През месец октомври 2017 год. подсъдимият и св. Чанева се
разделили. С Решение № 1106/05.10.2018 год. по гр. дело № 1864/2018 г. на СлРС,
упражняването на родителските права спрямо малолетните деца били присъдени на
майката. Със същото решение подсъдимият бил осъден да заплаща месечна издръжка
в размер на 150 лева за всяко едно дете. В частта за дължимата издръжка, решението
влязло в сила на 30.10.2018 год. Тъй като подсъдимият не заплащал дължимата
издръжка било образувано изпълнително дело № 1931/2018год. по описа на СИС при
Районен съд-Сливен.
Видно от експертно решение № 0325/ 2013 на Национална
експертна лекарска комисия подсъдимият е с трайно намалена работоспособност от 52
%, с предписание на противопоказни условия на труд на височини и опасност от
нараняване на очите.
От 25.02.2019 год.
до 20.12.2019 г. Р.В. е изтърпял наказание лишаване от свобода в размер на 1
година и 6 месеца при първоначално определен „ОБЩ“ режим, категория „ОТКРИТ“
тип в ЗООТ „Житарово“ към Затвора гр. Бургас, като за времето от 11.04.2019 год.
до 25.05.2019 год. е работил на длъжност „Работник в затворническа кухня“ и е
получил брутно трудово възнаграждение за месец април 2019 год. в размер на 215, 39 лв. и за месец
май в размер на 176,30лв.
От събраните пред настоящата инстанция доказателства е
видно, че от 28.08.2019 г. се погасяват задълженията за издръжка както следва:
19.08.2019 г. - 104 лв.
21.08.2019 г. – 50 лв.
24.09.2019 г. – 50 лв.
24.10.2019 – 50 лв.
25.11.2019 – 50 лв.
23.12.2019г. – 50 лв.
06.01.2020 г. – 700 лв.
15.01.2020 г. – 100 лв.
15.01.2020 г. – 100 лв.
07.02.2020 г. – 150 лв.
11.03.2020 г. – 300 лв.
13.03.2020 г. – 300лв.
01.06.2020 – 300 лв.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към
проверяваната присъда достатъчно систематизирано и последователно, по същество
и по отношение на съществените обстоятелства напълно кореспондира с наличните
по делото доказателствени материали.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши
цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да
приема за установени и други фактически положения /когато има основания за
това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна
до принципно същите т.е. до изложените в мотивите към проверявания съдебен акт
фактически констатации с допълненията във връзка със събраните допълнително в
хода на проведеното във въззивната инстанция съдебно следствие.
Следователно присъдата на районния съд не е необоснована.
Възражения във връзка с доказателствата по делото, тяхната преценка и
установените факти не се правят и в проведеното съдебно заседание.
Събраните в хода на проведеното от първоинстанционния съд
съдебно следствие доказателства по несъмнен и категоричен начин обосновават
приетите за установени и изложени в мотивите към присъдата фактически
констатации.
Първоинстанционният съд е събрал и подложил на анализ и
проверка всички необходими за изясняването на относимите и включени в предмета
на доказване по това дело обстоятелства, доказателства и доказателствени
средства и в този смисъл въпросните обстоятелства са били изяснени в достатъчна
степен.
Настоящият въззивен съд принципно възприема и споделя
изложените съображения на първата инстанция касаещи преценката на събраните в
хода на проведеното в първата инстанция съдебно следствие доказателствени
материали и намира за принципно правилни и обосновани изложените в резултат на
тази преценка доказателствени изводи относно фактите.
Съдът в достатъчна степен е анализирал доказателствата,
като те очертават една безпротиворечива фактическа обстановка и няма спорове
относно фактите или доказателствата, поради което съдът не счита за нужно да
прави подробен анализа на всеки един доказателствен източник поотделно, като
следва да се отрази, че писмените доказателства събрани на първата и настоящата
инстанция следва да се кредитират, както и събраните на първа инстанция гласни
доказателства.
Въз основа на така прието за установено от фактическа
страна и съответно изложено в мотивите към присъдата, първоинстанционният съд е
направил извод, че с извършеното, подсъдимия Р.Р.В., е осъществил от обективна
и субективна страна състава на чл.183 ал.1 от НК, тъй като за периода от м.
ноември 2018 г. до м. март 2019 г., включително, в гр.Сливен, след като е
осъден с Решение №1106 от 05.10.2018г. по гр.дело № 1864/2018г. на PC - Сливен,
в сила от 30.10.2018г., в частта за издръжката, да издържа свой низходящ- Радослав
Руменов В., роден на *** г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
две или повече месечни вноски, а именно: 5 месечни вноски в размер на 750.00лв.
и състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, тъй като за периода от м.
ноември 2018 г. до м. март 2019 г., включително, в гр.Сливен, след като е
осъден с Решение №1106 от 05.10.2018г. по гр.дело № 1864/2018г. на PC - Сливен,
в сила от 30.10.2018г., в частта за издръжката, да издържа свой низходящ- Яница
Руменова Василева, родена на *** г., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на две или повече месечни вноски, а именно: 5 месечни вноски в размер на
750.00лв.
На първо място следва да се отбележи, че настоящият
състав на съда не споделя становището на подсъдимия и защитата, че деянието е
несъставомерно, тъй като същият е изпълнил задълженията си за инкриминирания
период. Действително от събраните на въззивна инстанция доказателства се
установява, частично погасяване на задълженията, но същите не могат с обратна
сила да заличат извършеното съставомерно деяние, за което е повдигнато
обвинение на В.. Последващото плащане на задълженията могат да имат отношение
само към преустановяване извършването на продълженото престъпление и ако същото
бъде извършено до края на производството в първата инстанция към освобождаване
от наказателна отговорност, но в настоящото производство поради по-късния
момент това е неприложимо.
Настоящата инстанция не споделя извода на районния съд и
районната прокуратура, касаещ правната квалификация на деянието извършено от
подсъдимия Р.Р.В..
Безспорно, престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е типично
продължено престъпление, осъществявано чрез трайно, непрекъснато,
„продължаващо” бездействие, докато
не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване, зависещи или не от волята
на дееца. В настоящият случай са настъпили и двете – възбуждането на наказателното
преследване е маркирало края на престъплението по независещи от волята на дееца
причини, а доброволното изплащане на задълженията водят до волево
преустановяване на престъпната дейност. Съдебната практика и правната теория обаче е
изяснила, че този начин на осъществяване на продълженото престъпление е следствие на
обединяването на отделните престъпни действия или бездействия в едно
единствено престъпление от субективното отношение на дееца за
постигане на преследвания противоправен резултат (неплащане на издръка на
едно или повече лица). Престъплението по чл. 183,
ал. 1 от НК е насочено срещу обществените
отношения в семейството (с което се цели защита на ежедневните нужди на лицата,
които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и
издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат
неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът посочва, че тя
следва да се плаща ежемесечно за всяко дете) и намира обективен израз в неизпълнение чрез
съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на издръжка, без оглед на броя на
бенефициентите,
в размер на две или повече месечни вноски.
Окръжният съд не споделя тезата, че в
конкретния случай подсъдимият е извършил две самостоятелни деяния, всяко
от които осъществяващо признаците на отделно престъпление
по чл.183 от НК. Налице е в случая едно единствено деяние,
осъществяващо състава на престъплението по чл. 183 от НК,
изразяващо се в неизпълнение от страна на подсъдимия на задължението му да
плаща издръжка на двете си деца. Решаващо
значение за преценката на тази инстанция за извършено едно единствено престъпление е
обстоятелството, че подсъдимият е осъден да заплаща издръжка на двете си деца с
едно и също съдебно решение - Решение № 1106 от 05.10.2018 г. по
гр. д. № 1864/2018 г. на РС – Сливен, в сила от 30.10.2018 г., т.е.
основанието за възникване на задължението за плащане на издръжка по отношение
на двете деца е едно и също. Нещо повече, в действителност подсъдимият е осъден
да заплаща издръжката на свид. Ивелина Чанева като
майка и законен представител на всяко от децата. В нейна полза е издаден и единствения
за издръжката на децата изпълнителен лист. Еднакво е неизпълнението на
задължението за издръжка по отношение и на двете деца. При
това положение да се приеме тезата, че се касае за две отделни деяния, всяко
свързано с неизпълнение на задължение за плащане на издръжка на всяко от
децата, би означавало механично и формално да се нарушат съществуващите в
конкретния случай връзка и единство на обстоятелствата относно възникването на
задължението за плащане на издръжка респ. неизпълнението на това задължение.
Правилното приложение на материалния закон и в частност
прилагането на закон за същото престъпление, и при съблюдаване на принципа
reformatio in pejus, без изменение във фактите на обвинението, сочи на
необходимост от упражняване на правомощието на въззивния съд по чл. 334 т. 3
вр. чл. 337 ал. 1, т. 2 от НПК, като бъде извършена преквалификация на
престъпната деятелност и вместо тя да се квалифицира като две отделни
престъпления по чл. 183 ал.1 от НК, то следва да се квалифицира като едно
единствено такова по чл. 183, ал.1 от НК, спрямо двете деца по едно и също
съдебно решение.
Проверяващата инстанция не споделя довода във въззивната
жалба , че се касае за несъставомерно деяние, тъй като подсъдимият обективно не
е бил в състояние да изпълнява задълженията си. Действително съдът не е обсъдил
подробно тези възражения, но позицията му е принципно правилна. Подсъдимият от
субективна страна е съзнавал, че дължи издръжка и това е безспорно по делото.
Преди да влезе в пенетенциарното заведение същият не е бил напълно
възпрепятстван да работи и плаща издръжка, тъй като неработоспособността е била
свързана с работа с височини и опасност от очни наранявания. Той не е бил
инвалидизиран напълно. По отношение на периода от 25.02.2019 г. до месец март
2019 г. – т.е. последната инкриминирана
вноска, когато лицето е изтърпявало наказание лишаване от свобода, то не само
представлява незначителна част от периода, но и от доказателствата е видно че
подсъдимият е работил и е получавал възнаграждение, но не е направил опит дори
частично да погаси задълженията си към децата си. На практика обстановката, в
която се е намирал подсъдимият не е влияела на взетото от него решение да не
изпълнява задълженията си за заплащане на ежемесечната издръжка на децата си.
Поради това настоящият състав на съда, счита че подсъдимият е имал принципна
възможност да изпълни задълженията си, което е достатъчно за да е осъществен
състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
Деянието на подсъдимия е осъществено и от субективна
страна, в условията на пряк умисъл. Подсъдимият е знаел, че е осъден да заплаща
издръжка на двете си малолетни деца, но не е положил дължимите усилия за
изплащането на съдебно установените задължения.
Съдът не споделя мотивите на първоинстанционния съд по
отношение на избраната санкция.
Съдът взе предвид степента на обществена опасност на
деянието, както и на дееца и счита че следва да избере второто алтернативно
посочено в санкционната част на нормата на чл. 183 ал 1 от НК, наказание, а
именно пробация.
Видно от доказателствата, след като е напуснал
пенетенциалрното заведение, в което е
излежавал предишната си присъда подсъдимият е започнал да изплаща редовно и с
по-големи суми задълженията си.
За да балансира между генералната и индивидуалната
превенция и интересите на пострадалите лица, а именно малолетните Радослав и
Яница, съдът счита, че ако подсъдимият е на свобода, същият ще бъде по-способен
да изпълнява задълженията си за бъдеще време, което се подкрепя от събраните
доказателства. Поради което следва на подс. Р.Р.В., да бъде наложено наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: 1. Задължителна
регистрация по настоящ адрес ***5 за срок от ЕДНА ГОДИНА като подсъдимият следва да се явява и подписва пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично. 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от ЕДНА ГОДИНА. Съдът счита, че с налагането на тези две мерки ще се
постигнат целите на наказанието, както и са охранени интересите на двете
малолетни деца, чиято издръжка е дължима. Всяка друга пробационна мярка или
наказание би увредило техните интереси, доколкото ще бъде намалена възможността
на лицето да работи и съответно да погасява задълженията си.
Периодът е съобразен като са отчетени смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно: безукорно процесуално поведение след
излизането му от пенетенциарното заведение, изразено съжаление за стореното и
погашение на голяма част от задълженията, и на отегчаващото отговорността
обстоятелство – предходно осъждане. Определеният размер от продължителност от 1
г. е определен при превес на смекчаващите вината обстоятелства и затова е
по-близо до минимума.
Мотивиран от горните съображения, въззивния съд стигна до
извода, че на подсъдимия следва да бъде наложено именно посоченото по-горе по
вид и размер наказание и при условията на чл.54 от НК.
Във връзка с изложеното по-горе присъдата на Районен съд
гр.Сливен следва да бъде изменена като:
- се преквалифицира престъпната деятелност на подсъдимия Р.Р.В.
от две престъпления по чл. 183, ал.1 от НК и чл. 183 , ал.1 от НК в едно
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, а именно, че: За периода от м. ноември
2018 г., до м. март 2019 г., включително като е осъден с Решение № 1106 от
05.10.2018 г. по гр. д. № 1864/2018 г. на РС – Сливен, в сила от 30.10.2018 г.,
да издържа свои низходящи – Радослав Руменов В., роден на *** г., и Яница
Руменова Василева, родена на *** г., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на 2 или повече месечни вноски, а именно: от по 5 месечни вноски в размер на 750 лв. за
всяко дете.
Присъдата следва да бъде отменена в частта й, с която на Р.Р.В.
на основание чл. 183 ал.1 от НК вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание три
месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим ;
- в частта, с която за на Р.Р.В. на основание чл. 183
ал.1 от НК вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание три месеца лишаване от
свобода при първоначален общ режим
- в частта с която на основание чл. 23, ал. 1 от НК на
подс. Р.Р.В. е определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от 3
месеца което същият следва да изтърпи при първоначален общ режим
На подсъдимия Р.Р.В. за деянието по чл. 183 ал.1 от НК
следва да се наложи наказание при условията на чл. 54 от НК, наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес ***5 за срок от ЕДНА ГОДИНА като подсъдимият следва да се
явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно
лице два пъти седмично.
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
ЕДНА ГОДИНА.
В останалата си част присъдата следва да бъде потвърдена,
тъй като се явява правилна и законосъобразна.
В хода на извършената цялостна проверка на правилността
на атакувания съдебен акт не се установи в хода на наказателното производство
до този момент да се били допуснати съществени процесуални нарушения, които да
са ограничили или нарушили процесуалните права на страните в процеса.
Тъй като при извършената въззивна проверка се констатира
наличие на основания за изменение на присъдата на Сливенския районен съд,
следва същата да бъде изменена съобразно изложеното по-горе в мотивите към
настоящия съдебен акт.
Ръководен от изложеното съдът и на основание чл.334 ал.3
и чл.337 ал.1 т.2 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 190/04.12.2019 г. постановена по НОХД №
1290/2019 г. по описа на Районен съд гр. Сливен като:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъпната деятелност на подсъдимия Р.Р.В.
от две престъпления по чл. 183, ал.1 от НК и чл. 183 , ал.1 от НК в едно
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
ОТМЕНЯ присъдата в следните й части:
- в частта й, с
която на Р.Р.В. на основание чл. 183 ал.1 от НК вр. с чл. 54 от НК му е
наложено наказание три месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим ;
- в частта, с която за на Р.Р.В. на основание чл. 183 ал.1
от НК вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода
при първоначален общ режим
- в частта с която на основание чл. 23, ал. 1 от НК на
подс. Р.Р.В. е определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от 3
месеца което същият следва да изтърпи при първоначален общ режим
НАЛАГА на подсъдимия Р.Р.В. за деянието по чл. 183 ал. 1
от НК при условията на чл. 54 от НК наказание ПРОБАЦИЯ
със следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес ***5 за срок от ЕДНА ГОДИНА, като подсъдимият следва да се явява и подписва пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
ЕДНА ГОДИНА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: