Р
Е Ш Е
Н И Е
НОМЕР: 54 ; 11.02.2020 г.,
гр.Т.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд-Т. седми състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: БОРЯНА ПЕТРОВА
СЕКРЕТАР: Михаил Пенчев
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1735 по описа за 2019 година на Районен
съд- Т. , за да се произнесе взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл.49 от Закона за задълженията и договорите.
Производството по
делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Д.Д.Т. ***, с която се ангажира отговорността на ответната
община за вреди от непозволено увреждане. В исковата си молба ищцата твърди, че
на 31.10.2018 г. около 12,30 ч, се движела, заедно със сина си по ул. „Г. Б. „,
в посока центъра на град Т. . Пред магазин за плодове и зеленчуци, находящ се на пазарчето на ул. „Г.
Б. ” се намира старо дърво, чиито корени са надигнали плочките наоколо. Минавайки покрай него, едната от плочките, на която била
стъпила се разлюляла, при което кракът и се огънал и паднала. При падането си
усетила силна болка в бедрото на десния крак. Била откарана от сина си в
болницата в града, където е установено счупване на долния край на бедрената
кост. Била приета в болница за оперативно лечение, изразяващо се в наместване
на фрактура с вътрешна фиксация. Лечението в болница
продължило от 31.10.2018г. до 14.11.2018г. По време на престоя е била напълно
обездвижена и с много силни болки. Лечението и продължило много дълго във
времето, като болките продължават и към момента. След като успяла да стане от
леглото, се движила с помощта на проходилка, а в
последствие и патерици в продължение на повече от 8 месеца. Твърди, че и към
момента все още куца, не може да ходи и извършва ежедневната си работа у дома
нормално. Усеща силни болки при всяка промяна на времето и при натоварване.
Наложило се да проведе продължителни и болезнени процедури за рехабилитация и
раздвижване на крака. През всичките тези месеци и помагал нейният син и
съпругата му. Те са и помагали и обслужвали, тъй като не можела сама да
обслужва хигиената си, да приготвя храна и да задоволява други елементарни
нужди. Твърди, че вина за причиненото и страдание носи ответната община, тъй
като не е изпълнила задължението си да поддържа тротоарите в изправно
състояние. От злополуката претърпяла, както имуществени вреди така и
неимуществени вреди, които следва да се репатрират от ответника. Поради
изложеното моли да се постанови решение, с което да бъде осъден ответника да и
заплати обезщетение за причинените и неимуществени вреди на 12 000 лв.,
обезщетение за причинените и имуществени вреди, в размер на 1 555 лв.
Претендира и обезщетение за забава от датата на увреждането, до предявяването
на иска в размер на 1 163.43 лв. върху претенцията за неимуществени вреди
и 150.76 лв., обезщетение за забава върху имуществените такива. Претендира да и
бъдат заплатени и разноските в производството.
Ответникът оспорва
предявените искове. С отговора навежда твърдения, че не са налице основания за
ангажиране на отговорността му. Съгласно чл. 30, ал. 4 от Закон за пътищата изграждането,
ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи.
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират
от съответната община. Като в тази връзка е създадено общинско предприятие
„Флора" гр. Т. , което е с предмет на дейност ремонт на тротоарни, улични
и пътни настилки. Тротоарът на мястото, където според твърденията на ищцата е
настъпил инцидента бил достатъчно широк,
а плочките му са в много добро състояние. Налице било минимално надигане на плочки
точно около описаното дърво, но предвид широчината на тротоара, той сам по себе
си бил достъпен и достатъчно безопасен за пешеходците. Състоянието му напълно позволява
да бъде използван. Навежда твърдение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата- тя е знаела за състоянието
на тротоара и въпреки това е решила да мине от там. Допринесла за настъпването
на вредите, с оглед на това, че не е проявила необходимото внимание и не е
преценила правилно ситуацията-можела е да премине по другия тротоар, освен това
е можела съгласно чл. 108. ал. 2 от
Закона за движение по пътищата, да се движи по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства и да не
използва този тротоар. Тротоарът е бил почистен от листа. С оглед на изложените
обстоятелства, твърди съпричиняване на увреждането от
страна на ищцата в обем от 80 % процента. В условията на евентуалност, прави
възражение за прекомерност на претенцията за вреди. Претендира и разноски по
делото.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Не
е спорно по делото, че на 31.10.2018 година, около 12.30 часа ищцата, движейки
се по тротоара на улица „Г.Б. ” в гр.Т. , е паднала при което е получила счупване
на долния край на бедрената кост на десния крак. Претърпяла е хирургично
лечение в Ортопедо-травматологично отделение на МБАЛ Т.
. От приложената медицинска документация и от заключението по назначената СМЕ, неоспорено от страните, което
съдът кредитира изцяло като компетентно
и отговарящо на поставените задачи и от разясненията на вещото лице
в съдебно заседание се установява, че ищцата е постъпила в отделението на 31.10.2018 г. в 12.59 часа и е изписана
на 14.11.2019 година. Приета е със счупване на бедрената кост на десния крак.
Проведено е оперативно лечение, чрез вътрешна фиксация
с плака, фиксирана към костта, със съответните винтове. Лечението е било 12 дни
в болнична обстановка, след което рехабилитация и амбулаторна обстановка около
8 месеца. С оглед счупването е
препоръчано да не натоварва крака в рамките на поне два месеца и половина до
три, след което да се установи степента на зарастване. През този период е можела
да ходи с помощни средства, но без да стъпва на крака. След като премине този
етап от възстановяването, болният
започва да се приучава постепенно да ходи и да
натоварва крака, като е нужна и рехабилитация за раздвижване на коляното и
възстановяване мускулатурата на крака. Болките по време на травмата са много
силни, силни са и по време на възстановителния период, като с времето
постепенно намаляват. Счупване като това, което ищцата е получила много често
води до емболия и запушване на магистрален път в мозъка или белия дроб, поради
което задължително се поставят инжекции с медикаменти за разреждане на кръвта,
в продължение на един месец. След около година от поставянето на имплатна, той следва да бъде изваден, като това отново
става с оперативна намеса. Към момента на прегледа от експерта- 10.01.2020
година, счупването на ищцата е напълно зараснало и тя е възстановена.
От
приложените писмени доказателства /л.9-12/ е видно, че във връзка с лечението,
ищцата е направила разходи за престой в болница- 58.00 лв.,за имплант – 1 400 лв., за транспортиране на лежащо болен
пациент в рамките на града- 15.00 лв., за медикаменти общо- 82.06 лв.
Представила е доказателства за направени разходи по лечението, общо в размер на
1 555.06 лв.
Не
е спорно по делото още и мястото, където е настъпил инцидента с ищцата- ул.Г.Б.
” в гр.Т. , участъка заключен между ул.”К. и ул.”С. ”, в близост до находящ
се там магазин за плодове и зеленчуци. Факт, който се установява и от
показанията на разпитаните по делото свидетели.
За
установяване на състоянието на уличната настилка, в частност тротоара на процесното място, са приложените от ответника графици за
ръчно метене на улици и площади в гр.Т. , от общинско предприятие „БКС –
Т. ”, /л.36 и 39/,
съгласно които улица „Г.Б. ” е почистена на 06.10.2018 г., 07.10.2018 г.,
13.10.2018 г., 14.10.2018 г., 20.10.2018 г., 21.10.2018 г., 27.10.2018 г.,
28.10.2018 г., на 03.11.2018 г. и на 04.11.2018 година. Но по делото не е
спорно, че улицата е била почистена, а спорният и подлежащ на доказване факт е
състоянието на тротоарната настилка там. С решение № 3, протокол № 9 от
29.03.2012 година на общински съвет Т. , е създадено общинско предприятие „Флора”, като предмета на дейност включва и
ремонт на тротоарни, улични и пътни настилки.
За установяване релевантните обстоятелства, касаещи претърпените от ищцата неимуществени
вреди, са събрани гласни доказателства- показанията на свидетелите Г. Г. , А. А. и П. А. . С показанията си
свидетелят Г. внесе яснота относно
мястото където се е случил инцидента. На въпросната дата около обяд в близост
до неговия магазин видял, струпване на много хора, излязъл да провери какво се
случва и тогава видял, че ищцата е паднала на земята. Изнесъл стол, за да може
тя да седне . Магазинът му се намира на ул.”С. ”, № 16, но гледа към улица „Г.Р.
”. Там където е паднала ищцата има дърво, чиито корени са разместили бордюрите,
огражащи основата на дървото. Свидетелят разбрал, че
кракът много я боли и помогнал на сина и да я качат в кола, за да я откара до
болницата. От разпита на свидетелите А. А. и П. А. - син и снаха на ищцата, се
установява, че ищцата, движейки се по улица „Г.Б. ”, се спъва на разместена
плочка на тротоара, поради което пада. По време на инцидента с ищцата е бил
нейният син. Двамата се движили посока центъра на града. Когато преминават
покрай дърво в близост до магазин за плодове и зеленчуци, тя стъпва на
разместена плочка, спъва се в съседната, която е била издадена и пада на
земята. Свидетелят се опитал да и помогне да стане, но когато и подал ръка,
видял, че е пребледняла и казала, че не
може да стане, защото много я боли крака. С помощта на свидетеля Г. , я качили
в автомобила му и той я откарал в спешно
отделение на МБАЛ Т. . Там установили, счупване на крака и ищцата била приета
за оперативно лечение в болницата. Направена и е операция, като след около 10
дни я прибрали у дома. Първите няколко дни след операцията, се чувствала много
зле, изпитвала силни болки, което наложило да е постоянно на болкоуспокояващи
лекарства. Отказвала да се храни, била много бледа и немощна. След изписването
от болницата я отвели у дома, като тя била под постоянните им грижи-на сина и
снаха си. Три месеца, не можела да става от леглото, всички физиологични нужди,
хранене, лична хигиена, през тези три месеца извършвала на легло. Едва след
третия месец, започнала да се изправя и да сяда в леглото, като започнала с
помощни средства отново да се учи да ходи. Лечението било свързано с
провеждането на рехабилитационни процедури, като
придвижването и до там и обратно до дома било изключително трудно и болезнено.
През целия този период от време, тя изпитвала непрекъснати болки. Всичко това
се отразило много зле и на психическото състояние на ищцата. Тя се затворила,
не искала да контактува с никого. Преди инцидента ищцата била много деен и
активен човек, тя заедно със сина си управлявали семейната фирма, помагала при
отглеждането на детето им, заедно организирали и провеждали много походи в
планината. В момента тя не може да върши много от тези дейности. При падане на
температурите отново изпитвала силна болка в крака. Съдът, отчитайки
родството на свидетелите с ищцата приема, че следва
да кредитира показанията им, като логични, безпротиворечиви
и отговарящи и на писмените доказателства по делото, а и като дадени от
лица, които ежедневно са били
до ищцата.
Във връзка с наведеното от ответната страна възражение за съпричиняване поради това, че ищцата
не е предприела мерки за собствената
си сигурност, по делото липсват данни за това,
ищцата да е следвало да предприеме
конкретни такива мерки, както и данни здравословното и
състояние преди инцидента, да налага допълнителни медицински грижи, поради което съдът
приема това възражение за неоснователно. Неоснователно е възражението, че тротоарът е
достатъчно широк, за да може тя да заобиколи
въпросното място и да избегне падането. Установи се, че е внимавала в
достатъчна степен при придвижването си в този район, тъй като е знаела за
състоянието на тротоара, а твърдението, че е можела да слезе на пътното платно
и да се движи там, нарушавайки правилата за движение по пътищата, само и само
да избегне падане, поради неравности на тротоара, съдът намира за несериозно и
в никакъв случай не може да се квалифицира, като поведение, водещо до съпричиняване на вредоносния резултата от страна на
пострадалата.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прави следните изводи:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по своя характер. Касае се за отговорност за
чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тя възниква за възложителя, когато от действие или бездействие на
лице, комуто той е възложил извършването на определена работа, настъпят
вредоносни последици. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения,
дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица
отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители
при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди. В случая ищцата е ангажирала отговорността на общината на основание
чл. 49 ЗЗД за
причинените й на 31.10.2018г. неимуществени вреди от падане в гр.Т.
на ул.”Г.Б. ” спъвайки се в необезопасена неравност на тротоара.
Съгласно чл. 31 ЗП ремонтът
и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват
пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да
ги отстраняват във възможно най-кратък
срок, а контролът е възложен на кметовете на общините в населените
места, които да определят съответните лица, които да следят за изправността и състоянието на пътната настилка. Безспорно установено
от събраните доказателства по делото, а и общо известен факт е лошото състояние на тротоарите в гр.Т. , в частност
тротоара на ул.”Г.Б. ”, в участъка заключен между ул.”С. ” и ул.”К. ”,
факт сочещ, че Община Т. не е изпълнила задълженията си по чл.
31 от ЗП и чл.
167, ал. 1
от ЗДвП. Съдът приема за безспорно установено, че тротоарът на който
е паднала ищцата на ул.”Г.Б. ”
е бил деформиран, с неравности, което е причинило падането и. Тези неравности не са били обозначени
или обезопасени. Поради това и доколкото
изпълнителят по поддържането на улиците, вкл. и
пешеходните зони в градат не е изпълнил задълженията си по осигуряване на безопасна среда
за придвижване на гражданите, то ответната община следва да поеме отговорността за
причинените им вреди, като възложител
на работата. В случая
субект на отговорност е общината, тъй като тя
отговаря за бездействието на работниците и служителите, на които е възложила
дейността по поддържането на тротоарите
в града. За отговорността по
чл. 49 от ЗЗД когато при изпълнението
на една работа
са причинени вреди, е достатъчно само да бъде
установено възлагането на работата и причиняването
на вредата, което в конкретния случай е установено както от представените
от ответника писмени доказателства, така и от събраните
гласни такива, обстоятелство ангажиращо отговорността на ответника.
Докато имуществените
вреди се присъждат до размера, който е установен, то обезщетението за
неимуществени вреди, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, се определя от съда
по справедливост. За да се определи справедливо обезщетение, то в хода на
производството следва да бъдат установени редица факти и обстоятелства, които
да бъдат съобразени и които да обусловят размера на обезщетението. Не е възможно единствено и само въз основа на
твърдението на пострадалия, че е преживял страх, болка и страдание, да се
определи размера на справедливото обезщетение. Следва в случая да се прецени характера
и последици от създаденото неприятно преживяване на пострадалата, начина по
който го е преживяла, е възприела това неудобство, изпитаните затруднения в
ежедневието и. Според постановките на ППВС № 4/1968 г., т. II, размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Напълно споделяно в практиката на ВС и ВКС е установеното разбиране, че
размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като това понятие по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението и които подлежат на
доказване за всеки конкретен случай. ВС подчертава, че от значение са и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. Тези обстоятелства следва да бъдат посочени и доказани от страна
на ищците. Справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД предполага намиране от страна на
съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните в
случая и психически сътресения, нанесени на пострадалото лице, а справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е само
онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички неудобства, емоционални, физически и
психически сътресения, които го съпътстват. В този смисъл е трайно установената
практика на ВКС. В конкретния случай
всички тези факти и обстоятелства, имащи отношение към определяне размера на
справедливото обезщетение за ищцата са установени от събраните по делото
доказателства. В резултата на настъпилото произшествие, тя е претърпяла и
продължава да търпи силни болки. Счупена е бедрената кост на десния крак,
състояние довело да мъчително и продължително лечение и възстановяване. Период
от време, в който движението е било затруднено повече от 30 дни, увреждане отговарящо
на средна телесна повреда по см. на чл. 129,ал.2 от
НК, като е със средна
тежест в рамките на средните телесни
повреди. Увреждане, което се лекува
твърде дълго и причинява редица неудобства, освен болката, която го съпътства.
Силната болка, която безспорно ищцата е изпитала при счупването на крака и
която е продължила да търпи и по време на лечението и възстановяването, е
съпроводена с чувството на силно притеснение и емоционално неудобство и
сътресение, поради факта, че през целия период на лечение не е могла сама да се
обслужва, сама да изпълнява елементарни действия в ежедневието си, а е трябвало
да разчита на помощта на нейни близки. Личната и хигиена също е била зависима
изцяло от тях, което допълнително е внасяло неудобство и притеснение. Така или
иначе, обаче друга възможност за справяне с проблема не е имало. Такова състояние безспорно, се отразява
изключително негативно и на самочувствието на един човек, независимо от
неговата възраст. Поради горното съдът намира, че обезщетението, което би
покрило в достатъчна степен претърпените от ищцата неимуществени вреди, е в
размер на 8 000 лв., като до пълния предявен размер от 12 000 лв.,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът следва да
понесе отговорност и за причинените имуществени вреди, във връзка с лечението
на ищцата. Същата е заплатила разноски за престоя си в болничното заведение,
заплатила е стойността на поставения и имплант, както
и стойността на предписаните за лечението медикаменти. В тази връзка и
доколкото вида на поставения имплат, в никакъв случай
не зависи от преценката на болния и от неговата воля, а изцяло от преценката на
лекуващия лекар, то неоснователно е възражението на ответника, че ищцата е
можела да закупи по-евтин имплант и да спести разходи
по този начин. Сторените от нея разноски в тази връзка са в размер на 1 555.06
лв., поради което предявеният иск за заплащане на имуществени вреди е
основателен и доказан.
По акцесорните претенции за обезщетение
за забава върху всяка от
сумите, съдът приема следното: Съгл. разпоредбата на чл. 84,ал.3
от ЗЗД , при задължение за непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава
и без покана, при което следва
да се приеме,
че за периода
от датата на увреждането до изплащане на
присъденото обезщетение, ответникът дължи обезщетение за забава.Няма пречка, обаче, да се
претендира както законната лихва от датата на
исковата молба, така и обезщетение за забава за
периода от увреждането до датата на исковата
молба, както е в случая, като съдът
приема, че акцесорната претенция е основателна. Относно
обезщетението за забава по първия
иск, предвид частичното му уважаване
до размер от 8 000лв., съдът приема, че
за изчисляването на размера му не
са необходими специални знания, при което извършвайки
изчисленията с помощта на он-лайн калкулатор,
съдът приема, че дължимото обезщетение
за забава върху главницата от 8 000лв. за за периода от 31.10.2018 г.
до 11.10.2019г.
е в размер на 768.95 лв. и следва да се
уважи до този размер, като
да разликата над него и до
пълния размер от 1 163.43 лв., претенцията следва да се
отхвърли, като неоснователна. Дължимото обезщетение за забава
върху главницата от 1 555 лв., за същия период е в размер на 149.46 лв.,
като до пълният размер от 150.76 лв.,
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По
разноските в процеса: и двете страни, претендират да им бъдат заплатени такива.
И двете страни имат право на разноски, съобразно правилата на чл.78 от ГПК,
като на присъждане подлежат разноските, за които са представени доказателства
за тяхното плащане. Ищцата е договорила с упълномощения от нея адвокат,
възнаграждение за оказаната и правна помощ, в размер на 1 500 лв. Страните
също са договорили, че плащането ще бъде извършено по банков път. В случай, че
такова плащане е направено, то ищцата следваше да представи доказателства за
преведената сума по сметка на адвоката. Доколкото такива не са представени, то
следва да се приеме, че възнаграждението не е заплатено. Поради горното ищцата
има право на разноски за заплатената от нея държавна такса в размер на 594.76
лв. и разноски за вещо лице, в размер на 100 лв., или общо ищцата има право на
разноски, в размер на 694.76 лв., които следва да и се присъдят съразмерно
уважената част от предявените искове, а именно разноски в размер на 489.37 лв.
Ответникът е сторил разноски, в размер на 100 лв. за вещо лице и 977.08 лв., юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.7,
ал.2 от Наредба № 1/2004 година за минималните адвокатски възнаграждения или
разноски в общ размер от 1 076.08 лв. Следва да му се присъдят такива,
съразмерно отхвърлената част в размер на 318.12 лв. След извършена компенсация,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, разноски в размер на 171.25
лв.
Въз
основа на горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
Община Т. ЕИК *********, гр.Т. ,
пл.“Свобода“, представлявана от Дарин Д.- кмет да заплати на Д.Д.Т. ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, офис 5, адв. А.Н. *** сумата от 8 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените на 31.10.2018 година неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 11.10.2019 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер от 12 000
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН, на осн. чл.49 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Община Т. ЕИК *********, представлявана
от Дарин Д.- кмет да заплати на Д.Д.Т. ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, офис 5, адв. А.Н. *** 555
лв., представляваща обезщетение за причинените на 31.10.2018 година имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 11.10.2019 г., на основание чл.49 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Община Т. ЕИК *********, представлявана
от Дарин Д.- кмет да заплати на Д.Д.Т. ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, офис 5, адв. А.Н. ***, сумата от
768.95 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 8 000 лв.,
представляваща неимуществени вреди, за периода 31.10.2018 г. до 11.10.2019 г.,
като ОТХЪВРЛЯ предявеният иск до пълния размер от 1 163.43 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, на осн. чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Община Т. ЕИК *********, представлявана
от Дарин Д.- кмет да заплати на Д.Д.Т. ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, офис 5, адв. А.Н. ***, сумата от
149.46 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 1 555 лв., представляваща
имуществени вреди, за периода 31.10.2018 г. до 11.10.2019 г., като ОТХЪВРЛЯ
предявеният иск до пълния размер от 150.76 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН, на осн. чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Община Т. ЕИК *********, представлявана
от Дарин Д.- кмет да заплати на Д.Д.Т. ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, офис 5, адв. А.Н. ***, направените
по делото разноски по компенсация, в размер на 171.25 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд- Т. .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: