О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е № 151
гр. Кюстендил, 09.03.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 472 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Образувано е по искане с вх. № 954/23.02.2021 г. на
жалбоподателката Д.Е.А. ***, с която се прави искане за изменение на постановеното
решение в частта за разноските, с присъждане в полза на искателката на
разноските, съгласно приложен списък. Сочи се, че ответникът с поведението си е
дал повод за образуване на съдебното производство.
Ответникът – Директорът на
2-ро СУ „Акад. Емилиян Станев“ – гр.София,
е депозирал писмен отговор в
придружително писмо /вх. № 1073/02.03.2021 г./ за неоснователност на искането и моли същото да се остави
без уважение.
Кюстендилският административен
съд, като прецени обстоятелствата по делото и доводите на страните, приема
следното:
Производството по делото е
образувано по жалба с вх. № 4565/15.10.2020 г. на Д.Е.А. ***, против Решение № 20/23.09.2020 г. на Директора
на 2-ро СУ „Акад. Емилиян Станев“ –
гр.София по заявление за достъп до
обществена информация с вх. № 4572/11.09.2020 г. По делото жалбоподателката е направила разноски в размер
на 510 лв., включващи 10 лв. - държава
такса и 500 лв. -
адвокатско възнаграждение за представляващия я адв. З..
С Решение № 57 от 22.02.2021 г. по делото, съдът е отхвърлил жалбата на Д.Е.А. против Решение № 20 от 23.09.2020 г. на Директора
на 2-ро СУ „Акад. Емилиян Станев“ – гр. София
по заявление за достъп до обществена информация с вх. №
4572 от 11.09.2020 г. Налице е
произнасяне и по претенциите за разноски на страните, съответстващо на изхода
по оспорванeто и на правилата на чл. 143 ал. 1 и ал. 4 от
АПК, а именно: предвид неоснователността на оспорването в полза на жалбоподателя не
се следват деловодни разноски, а на ответника – са
присъдени съдебни разноски в размер на 500 лв, тъй като такива са
поискани и са доказани по делото – адвокатско възнаграждение за представляващия
го адв. З..
Процесното искане е подадено на 23.02.2021
г.
При установените обстоятелства,
съдът счита искането за процесуално
допустимо като постъпило от страна в съдебното производство и в срока по чл. 248 ал. 1 пр. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Разгледано по същество, искането
е неоснователно.
Съдът, с постановеното решение се
е произнесъл по претенцията за разноски,
предявена от оспорващия и липсват
основания за изменение и допълнение на съдебния акт в тази му част. Отговорността за разноски е уредена в
разпоредбата на чл. 143 ал. 1 - ал. 4 от АПК, а на основание чл. 144 от АПК, субсидиарно
са прилагат разпоредбите на ГПК. По общо правило разноските по делото се понасят от
страната, която с неоснователните си фактически и/или правни твърдения, респективно незаконосъобразното си поведение, е станала причина
за завеждане на делото. Основателността на фактическите и правни твърдения,
като въпрос по съществото на спора се установява единствено с решение,
следователно въпросът коя от страните е станала причина за завеждане на
делото се решава при разглеждане на спора по същество, както е в настоящия
случай. От горното следва, че при разрешаване на
спора по същество правото на страните на разноски е предпоставено от основателността
или неоснователността на предизвикания от ответника спор. Отговорността за разноски в съдебно - административното производство произтича от факта на
неоснователно повдигнатия правен спор и съгласно чл. 78 ал. 2 от ГПК се носи от страната, чието правно
твърдение е отречено със съдебния акт. Състои
се в правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да
плати направените разноски на страната, в чиято полза е решено делото. Щом
административният акт, предмет на съдебен контрол,
бъде отменен като незаконосъобразен, разноските на адресата по повод на делото
се възлагат в тежест на бюджета на издателя на акта, респективно когато жалбата срещу този акт бъде отхвърлена,
разноските се присъждат в тежест на иницииралата спора страна. Задължителни предпоставки за
присъждане на разноски са предявено надлежно искане от страната и доказаност на
претендираните разноски.
Видно от мотивите на решението,
чието изменение в частта за разноските иска
жалбоподателката, съдът е
приложил относимите правила
на закона съобразно
доказателствата, установяващи релевантните фактически обстоятелства. Констатациите
за липса на незаконосъобразен административен акт на ответника като задължен субект по чл. 3 ал. 2 т. 1 от ЗДОИ, е
мотивирало съда да отхвърли предявената
жалба, т.е. правните твърдения на оспорващата са отречени като неоснователни с
постановеното решение и органът, който не е предизвикал правния спор, не дължи
заплащане на деловодни разноски.
Във връзка с горното, съдът счита
за неоснователна и недоказана заявената в процесното искане теза, че ответникът с поведението си
е станал причина за образуване на
делото. От събраните писмени доказателствени средства се установява, че
последният се е произнесъл в срока по чл. 28 ал. 1 от ЗДОИ по
подаденото заявление. С оспореното решение административният орган е
предоставил исканата информация по подаденото заявление за достъп до обществена
информация в пълен обем.
От горното следва, че
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и по аргумент
на обратното основание от чл. 78 ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, не
дължи разноски на жалбоподателя. Искането
за изменение на решението е неоснователно и съдът ще го отхвърли като такова.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 248
ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Кюстендилският административен съд
О П Р Е
Д Е Л И:
Отхвърля искането с вх. № 954/23.02.2021 г. на Д.Е.А. ***, за изменение на Решение № 57/22.02.2021
г. по адм. дело № 472/2020 г. по описа на Административен съд – Кюстендил,
в частта за разноските.
Определението е окончателно.
Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от
същото.
Административен съдия: