Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на
прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдията Д.Недева
КНАХД №2093 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА” ООД, чрез
управителя В Всрещу решение № 260009 от 12.08.2020 г. на ВРС, постановено по
НАХД № 1424/2020 г., по описа на ВРС, с което е потвърдено НП №
11-3-396-18/06.03.2020 год. на директор на РИОСВ Варна, с което на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА” ООД, със седалище и адрес на управление гр.
В, ул. ”////” № ІІІ, представлявана от В.В.-управител за нарушение на нормите по показатели БПК5, ХПК, неразтворени
вещества и общ азот, регламентирани в Таблица 1 от Приложение № 3 към чл. 11,
ал. 3 от Наредба №6 за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и
опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (ДВ бр. 67 от
2000г. с изм. и доп.), във вр. с чл.69,ал.1 и ал.8 от Закона за опазване на околната среда (ДВ,
бр. 91/2002 г. с изм. и доп.), чл. 1, ал. 1 и чл. 19, ал.1, ал. 6, ал. 7, ал. 9
от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или
замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на
определените емисионни норми и ограничения (ДВ, бр.70/2011 г.). на основание
чл. 69, ал. 1, ал. 8, чл. 69а, ал. 1, т.4 от Закона за опазване на околната
среда (ДВ, бр. 91/2002 г. с изм. и доп.), чл. 1, ал. 1 и чл. 19, ал.1, ал. 6,
ал. 7, ал. 9 от Наредба за вида, размера и реда за налагане на санкции при
увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при
неспазване на определените емисионни норми и ограничения (ДВ, бр.70/2011 г.) е
наложена имуществена санкция в размер на 44 439 лв. за заустване на отпадъчни
води във Варненско езеро, превишаващи нормите по показатели: БПК5,ХПК,
неразтворени вещества и общ азот, регламентирани в Таблица 1 от Приложение №3
към чл. 11, ал. 3 от Наредба №6 за емисионни норми за допустимото съдържание на
вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (ДВ бр.
67 от
С решението в полза
на РИОСВ – Варна са присъдени разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
В касационната
жалба се поддържа, че оспореният съдебен акт е неправилен и необоснован,
постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
материалния закон, поради което се отправя искане за неговата отмяна и
постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени издаденото НП.
Пред настоящата
инстанция касаторът, чрез процесуалните си представители адв.М. и адв.Б
поддържа касационната жалба. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че дружеството е допуснало описаното в наказателното постановление
нарушение на закона. Безспорно по делото е установено, че “ВиК“ не е причинило
аварията на тръбопровода, поради което и не следва да носи отговорност за
последиците от нея. Счита, че не следва да се налага санкция на дружеството,
тъй като се касае за разкъсване на тръбопровод преминаващ на 15м. под морското
равнище, причинено от трето лице, за което дружеството не е било уведомено,
нито е могло да предвиди. Същевременно
разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 1 от Наредбата за вида, размера и реда за
налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда, определя,
че при аварийно замърсяване се налага еднократна санкция, а не текуща, каквато
незаконосъобразно е определил административно-наказващия орган. В аналогичен
случай в чл.1, ал.2 от същата Наредба е разгледана хипотеза при която не се
налага санкция, а именно замърсяването е предизвикано от природно явление, също
толкова непредвидимо, колкото и аварията в настоящия случай, причинена от трето
лице. Поддържа се, че неправилно и незаконосъобразно Варненският районен съд е
приел, че ВиК операторът е допуснал нарушение на чл. 19 от цитираната наредба.
Съгласно този текст от закона, виновните лица се санкционират за причинено
замърсяване в случай, че същото надвишава основни норми определени в
разрешителни за заустване на отпадъчни води в съответния воден обект. В
конкретният случай санкцията е определена на база изследване на отпадъчна вода
взета от Канална помпена станция /КСП/-Аспарухово, черпателен резервоар, който
се намира в самата помпена станция, а не въз основа на пречистената вода от
Пречиствателната станция за отпадни води-Варна, което е съществено нарушение на
правилата определени в ЗООС. Законът
ясно е формулирал кои са субектите, които трябва да отговарят за този вид
нарушение и „ВиК“-Варна, не е измежду тях, а в случая това е Пречиствателната
станция в с. Езерово, тъй като съобразно нормите на закона и въвеждането в
експлоатация, именно това е дружеството което отговаря за този тръбопровод
включително и за окончателното пречистване на отпадните води.
На следващо място,
се сочи, че още със съставянето на АУАН е допуснато съществено нарушение, което
районният съд, въпреки възраженията които са били направени пред него, не е
взел предвид.
От друга страна с
оглед на самото място, където е предизвикана аварията, т.е. на около 12-13м.
дълбочина, при очевидно преминаващ кораб, който е бил с наднормено тегло и е
слизал под допустимата линия за преминаване по Варненското езеро очевидно, че
няма как на „ВиК”-Варна да бъде вменена административна отговорност за авария
на тръбопровод, който е в гаранционен срок. На Община Варна, на която е
възложено ползването на този тръбопровод, е наложено да се извършат съответните
действия по констатиране на въпросната авария, това, че не е била поставена
тръбата на нужната дълбочина, което изисквало време и не е било в правните
възможности, нито във фактическите възможности за неговото отстраняване.
По изложените
съображения се отправя искане за отмяна на решението на ВРС и издаденото НП.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител оспорва касационната жалба. По съществото на спора
отправя искане за оставяне в сила на решението на ВРС като правилно и
законосъобразно. Счита, че нарушението е доказано от фактическа и от правна
страна. Отправя искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Варненска окръжна прокуратура изразява становище за основателност на
касационната жалба и дава заключение, че решението на ВРС следва да бъде отменено.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на
атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания,
констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН решението
на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК, като
касационният съд обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно съгласно чл.218 от АПК.
Настоящия състав на съда, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна
проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с
материалния закон, намира следното:
Производството пред ВРС
е образувано по жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА” ООД, чрез управителя В.В., против Наказателно
постановление № И-3-396-1В/06.03.2020 год. на директор на РИОСВ Варна. С решение № 260009 от 12.08.2020 г. Районен съд-Варна е постановил съдебен акт по
НАХД №1424/2020г. като е потвърдил
НП № 11-3-396-18/06.03.2020 год. на директор на РИОСВ Варна. Съдът констатира, че липсва единство между предмета
на жалбата от дружеството, и този посочен в съдебния акт на ВРС, поради което
решението следва да се отмени и делото да се върне на друг състав на ВРС за
произнасяне по жалбата на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА” ООД, чрез управителя В Всрещу Наказателно постановление № И-3-396-1В/06.03.2020 год. на директор на
РИОСВ Варна.
В контекста на изложените съображения и при
служебна проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл.218, ал.2 от АПК, вр.
чл.63, ал.1 от ЗАНН, се налага извода за отмяна на въззивното решение и връщане
на делото за разглеждане от друг
състав на районния съд при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, който да разгледа жалбата против
процесното НП.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260009 от 12.08.2020 г. на ВРС, постановено
по НАХД № 1424 по описа на ВРС за 2020г.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на
настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: