Р E Ш Е
Н И Е
гр. София, 17.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При
секретаря ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 1923 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр.чл.327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД от „Т.М.Б.” ООД, ЕИК *******срещу
„С.“ ЕООД, ЕИК *******.
ИЩЕЦЪТ твърди, че между двете страни е сключен рамков договор за доставка № Р – 982/29.01.2014г. , по силата на който
ищецът като продавач се е задължил да доставя стоки на ответника от неговата
търговска номенклатура, или със специфични изисквания, по заявка на на
купувача, срекщу заплащане на цената. Договорът е подписан от представителите
на двете страни и подпечатан . Дотоворът първоначално е сключен за срок от три
дни – до 30.01.2014г. , като при липса на противопоставяне, същия автоматично
се продължава за следващи 12 месеца. Твърди, че възражения срещу продължаване
срока на договора, нито една от страните не е отправяла до другата, поради
което същият е продължавал действието си всяка година и е в сила между
страните. Ответникът е подписал и приел и общите условия на ищцовата страна.
Цената на стоката се определя с офертата на ищеца, заплаща се до 90 дни от
датата на издаване на данъчна фактура за извършване на продажбата , а при
просрочие срока за плащане се дължи неустойка от 0.1 % върху забавената сума. Твърди,
че е продал на ответника стоки по пет фактури, както следва :
-
ф№**********/22.11.17г. на обща стойност 32 156.09
лв. , за продадена стока – периодичен профил № 20 , по която са извършени
частични плащания – 2440.92 лв. на 23.05.2018г. и на 3.07.2018г. сумата от
1 200 лв., в резултат на което по тази фактура остава задължение в размер
28 515.17 лв. Поради неплащане в 90 дневния срок , върху задълженията по
тази фактура се претендира и дължимата неустойка от 0.1 % на ден забава,
различна в зависимост от размера на задълженията по нея до датата на исковата
молба или общо се претендира неустойка в размер на 5 249.71 лв. за периода
от изтичане на 90 дневния срок-21.02.2018г. до датата на исковата молба.
-
Ф№**********/05.01.2018г. за продадени стоки – винкел и ламарина в различно количество
, на обща стойност 6 121.65 лева.. Поради неплащане в срок се претендира
цената, в едно с неустойка в размер на 826.42 лв. за периода 06.05.2018г. до
18.09.2018г.
-
Ф№0100383484822.01.2018г. на стойност 6 968.76 лв. за
продадени стоки винкел и ламарина. Поради неплащане в 90 дневния срок се
претендира цената, в едно с договорна неустойка в размер на 822.31 лв. за
периода 23.05.2018г. до 18.09.2018г.
-
Ф№**********/01.03.2018г. на стойност 9 467.82
лв. за доставени стоки винкел и
ламарина. Поради неплащане в срок на цената на доставената стока се претендира
и неустойка в раззмер на 757.43 лв. за перод от 18.09.2018г. до датата на
исковата молба.
-
Ф№**********/12.05.2018г. на стойност 725.40 лв. за
продадени стоки – профилна тръба, шини, винкел, ламарина, в различно
количество. Поради неплащане в срок се претендира и договорна неустойка в
размер на 5.80 лв. от датата на итичане на падежа 10.09.2018г.
Твърди, че за доставките на стоките има издадени кантарни бележки и
приемо-предавателни протоколи. Ответникът е извършил частични плащания само по
първата фактура, както и по предходни такива, с което по същесво е признал
действието на договора и извършванте доставки.
Общиия размер на задълженията по
петте фактури възлиза на 51 798.80 лева незаплатена цена и неустойка за забава в размер на 8 661
.77 лева и същите не са платени до датата на исковата молба.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 51 798.80 дължима цена за доставените стоки в размер на
51 798.80 лв., в едно със законната лихва от предявяване на иска, и
договорна неустойка за забава в размер на 8 661.77 лв.
ОТВЕТНАТА СТРАНА оспорва
исковете Намира, че със извършените частични плащания е погасил по-голям размер
от първата фактура, което свежда задължението му до размер от 27 824.34
лв. по същата и от там, в едно с уговорката по чл.VІ, т.3,б.Б възлиза в размер
на 1 188.61 лв., а не както ищецът претендира. Чрез допълнителния отговор
признава задължение в размер на 51 073.40 лв., като дължима цена по
доставените стоки.
СГС, като взе в предвид становищата на двете страни и събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Между страните няма
спор за подписания и действащ рамков договор за доставка на стоки от
27.01.2014г.,, такста на който е представен по делото и същият е подписан от
управителете на двете страни. Не се спори, че договорът е сключен при общи
условия и същите са приети от купувача, което се установява и от подписите на
управителя на ответника, положени върху същите, представени в копие по делото.
Представените по
делото фактури, в едно с износните бележки към тях и приемо- предавателни
протоколи установяват, че ищецът е доставил и ответникът е получил процесните
стоки – тръби, винкел, ламарина , профили. Последния не е оспорвал получаването
на стоките .
От приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че и двете дружества си
водят редовно счетоводството, осчетоводили са фактурите на систематичното им
място, ответникът е ползвал ДДС. Налице е обаче разлика в задълженията, които
се водят от страните. Ответникът е извършвал към ищеца частични плащания. От
плащането в размер на 10 000 лв. на 04.05.2018г., когато са погасени
задължения по 4 –ри фактури, всяка една от двете страни по спора е осчетоводила
различно погасяване по фактурата, по която е било налице частично непогасяване
- № **********/05.07.2017г. – при ищеца -7 638.24 лв. дължима сума, а при
ответника 6 947.41 лв. непогасена сума. Разликата е в размер на 690.83 лв.
. Същото касае и частичното плащане на 23.05.2018г. в размер на 12 000 лв.
имаме различно осчетоводяване на погашения по задълженията по фактура №
**********/16.10.2017г. – при ищеца 6 140.16 лв., а при ответника
5 449.33 лв.Разликата е в размер на 690.83 лв. И двете фактури не са
процесни, но различните погашения по тях води до различно погасяване и
съответно различно осчетоводяване и при последващите задължения по извършвани
доставки, вкл. и процесните такива. Доколкото ответникът прави погашения
частични на своите задължения, има договорени и неустойки и не сочи, какво
точно погасява или поне не е представил доказателства за обратното, то може да
се предположи, че част от сумите или тази разлика от 690.83 лв. са отишли за
погасяване задължения за неустойка или пък за по предходни задължения на
ответника, доколкото търговските отношения в рамките на рамковия договор са в
продължение на няколко години. В тежест на ответникът е да установи своите
твърдения, а именно, че е погасил задълженията си за заплащане на цената и с
тази разлика от 690.83 лв., за което същия не е ангажирал доказателства.
Предвид на това съдът кредитира заключението в частта на констатираното
осчетоводяване от страна на ищеца, и приема, че задължението за неиздължена
цена от страна на ответника общо по петте процесни фактури възлиза в размер на
51 798.80 лв. Установената неустойка, така както е договорена в раздел
VІ,т.3,б.б/ на Общите условия от 0.1. % за всеки ден закъснение вещото лице е
изчислило в размер на 8 690.29 лева общо за цялото задължение.
При така обсъдените по- горе доказателства съдът прави следните правни
изводи :
Между страните е
сключен рамков-договор за покупко-продажба на стоки от асортимента предлаган от
ищеца, като в рамките на неговото действие ищецът е доставил стоките предмет на
процесните фактури, като ответникът не е изпълнил да заплати цената по четири
от тях изцяло, а по първата посочена в исковата молба частично. Безспорно по
делото е, че ответникът е доставил, а ответникът е получил и съответното
придобил в собственост стоките – движими вещи. Негово основно задължение
съгласно чл.327 от ТЗ вр. чл.200 от ЗЗД е да получи вещтта, което той е сторил,
както и и да заплати нейната цена ,
което той не е изпълнил, освен частичното плащане на цената за доставената
стока по първата фактура по исковата молба. Предвид на това ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата цена, за доставените оп последния
стоки, както следва :
-
ф№**********/22.11.17г. - 28 515.17 лева.
-
Ф№**********/05.01.2018г. - 6 121.65 лева..
-
Ф№0100383484822.01.2018г. - 6 968.76 лева.
-
Ф№**********/01.03.2018г. - 9 467.82 лева
-
Ф№**********/12.05.2018г. - 725.40 лева.
Общо задължението е
в размер на 51 798лв., което ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца.
На осн.чл.86 от ЗЗД като обезщетение за забавата при плащането, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху главницата за
цената, от предявяване на исковата молба и до окончателното заплащане на сумата.
По акцесорния иск за
неустойка. Видно от о предвиденото в общите условия раздел VІ,т.3,б.Б, които
ответникът е приел, се установява, че договорената неустойка за забава е в
размер на 0.1 % на ден, с долна граница, равняваща се на не-по-малко от
законната лихва за забава. При срок за плащане от 90 дни от издаване на
фактурата / чл.3,ал.3 от основния договор/ безспорно ответникът е изпаднал в
забава и дължи обезщетение за забава в размер на договорената неустойка от
изтичане на 90 дневния срок за плащане от датата на издаване на всяка една от
фактурите. Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за забава за общ период от 23.02.2018г. и до датата на исковата
молба в общ размер от 8 661.77 лв. Вещото лице е дало малко по-висок
размер на неустойката, но предвид, че не е направено увеличение на претенцията
сумата следва да се присъди в размера, който се претендира с исковата молба.
На ищецът, предвид
изходът по спора на осн.чл.78 ГПК се следват разноски в размер на направените
от него за ДТ, адв.възнаграждение и тези по обезпечителното производство и
образуваното по него изп. дело, които съобразно приложения списък, и
доказателствата към него възлизат в общ размер от 9 039.50 лв., които
ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА „С. “ ЕООД, ЕИК *******,
с адрес на управление *** *******да заплати на „ Т.М.Б. „ ООД ЕИК *******ЕИК *******, гр.София,
жк.Враждебна, Складово – производствена зона, съдебен адрес ***, адв.дружество
„Д. и Л. „ сумата от 51 798.80 лева / петдесет и една хилади седемстотин и
деветдесет и осем лева и осемдесет стотинки/ незаплатена цена за доставена
стока по рамков договор № Р – 982/ 29.01.2014, с дата 27.01.2014г. , по извършени доставки по следните фактури :
ф№**********/22.11.17г., Ф№**********/05.01.2018г., Ф№0100383484822.01.2018г., Ф№**********/
01.03.2018, Ф№**********/ 12.05.2018г.,
в едно със законната лихва върху тази главница считано от предявяване на иска
- 19.09.2018г. и до окончателното
изплащане на сумата, както и да му заплати сумата от 8 661 .77 лева / осем
хиляди шестстотин и един лева и седемдесет и седем стотинки/ обезщетение за
забава в размер на договорната неустойка , за периода от 23.02.2018г. и до
датата на исковата молба 19.09.2018г., както и да му заплати направените
разноски в размер на 9 039.50 лева / девет хиляди и тридесет и девет лева
и петдесет стотинки/ на осн.чл.78 ГПК. .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от съобщаването му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: