ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 162
гр. Търговище, 02.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500124 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от „Изи Финанс“ ЕООД
против Определение № 344 от 31.03.2022 г. по ч.гр.д. № 1811/2021 г., 8 с-в по
описа на РС - Търговище, с което съдът на основание чл. 415, ал. 5 ГПК е
обезсилил издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 859 от 23.12.2021 г. по същото дело против Л. АЛ. М., за сумата
от 25 лв., представляваща част от вноска за главница в общ размер от 58,33
лева с падежна дата 07.09.2021 г. по договор за кредит от разстояние №
******/10.05.2**** г., ведно със законната лихва от 22.12.2021 г., 25 лева
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Частният жалбоподател твърди на първо място, че
пъррвоинстанционният съд неправилно е приложил последиците от
възражение подадено по реда на чл. 414 ГПК спрямо възражение подадено по
чл. 414а ГПК. Според жалбоподателя РС – Търговище не е следвало да дава
указания за водене на иск по чл. 415 ГПК, доколкото длъжникът не оспорва
дължимостта на вземането, за което е образувано заповедното производство.
Заявителят сочи също, че с представената разписка, приложена към
подаденото възражение от длъжника е погасено друго вземане, което „Изи
Финанс“ ЕООД има спрямо Л.М.. Според жалбоподателя липсата на
посочване на задължението в основанието на платежното нареждане води до
прилагане на чл. 76, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и погасяване на по-обременителното
задължение, което в случая не е задължението по заповедта за изпълнение.
Частната жалба е депозирана в законоустановените срокове от
процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес. Оспорва се
подлежащ на обжалване акт, поради което жалбата е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество. Внесена е и дължимата държавна
1
такса. По същество жалбата е неоснователна.
Съдът след като анализира доказателствата в тяхната съвкупност и
поотделно, като съобрази аргументите на страните и с оглед правомощията си
по чл. 278 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството пред РС – Търговище е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК, депозирано от „Изи Финанс“ ЕООД против Л. АЛ. М. за парично
вземане, произтичащо от Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
*****, сключен на 10.05.2*** г., от една страна, между Л. АЛ. М., като
кредитополучател и, от друга страна, от „Изи Финанс“ ЕООД, като
кредитодател. Паричното вземане е за сумата от 25 лева, представляваща част
от вноска за главница за 07.09.2021 г. в общ размер от 58,33 лева, съгласно
Договора за предоставяне на кредит, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане, 25 лева държавна
такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. За същите суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 859 от
23.12.2021 г. срещу Л.М..
Заповедта е връчена на длъжника на 10.01.2021 г., като на 07.02.2022 г.
Л.М. е депозирала пред Районен съд – Търговище възражение по чл. 414а при
изпълнение в срока за доброволно изпълнение. Към възражението е
приложена разписка, според която на 04.02.2022 г. М. е внесла по сметка на
„Изи Финанс“ ЕООД сумата от 100 лева, като е посочено основание „вноска“.
С определение от 08.02.2022 г. районният съд е изпратил възражението с
приложената разписка на заявителя за депозиране на становище, съгласно чл.
414а, ал. 3 ГПК. На 11.02.2022 г. заявителят е депозирал становище, с което
не признава, че с представената разписка Л.М. е заплатила задължението си
по заповедта, доколкото е налице и друго заемно правоотношение между
страните, към което е отнесено направеното плащане. С разпореждане от
21.02.2022 г. съдът е дал указания на заявителя за предявяване на
установителен иск в едномесечен срок от съобщаването. След изтичането на
този срок, съдът е постановил обжалваното определение за обезсилване на
заповедта за изпълнение.
Частният жалбоподател твърди, че първоинстанционният съд
неправилно е приложил чл. 415 ГПК спрямо възражение, което е подадено на
основание чл. 414а ГПК. Това възражение е неоснователно. При тълкуването
на разпоредбата на чл. 415 ГПК се достига до извода, че същата не
разграничава какво възражение е подал длъжника – такова по чл. 414 или по
чл. 414а ГПК. Съдът следва да даде указания на заявителя за предявяване на
установителен иск във всички случаи, когато длъжникът е подал възражение
в срок без значение от вида на възражението, съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Според жалбоподателя в случая вземането е признато от длъжника и не
е спорно, че се дължи. Това възражение също е неоснователно. В случая е
подадено възражение с приложена разписка, с която е внесена по сметка на
заявителя сумата от 100 лева, а цялата дължима главница и разноски по
издадената заповед за изпълнение (без законната лихва върху главницата)
възлиза също на 100 лева. С подаването на възражение по чл. 414а ГПК
длъжникът не оспорва произхода на вземането, но оспорва дължимостта му,
2
доколкото представя доказателства за заплащането му. С подаденото в
законовия срок становище заявителят не е признал за погасено вземането си.
По този начин заявителят и длъжникът възприемат протиовоположни
становища по дължимостта на вземането.
Съгласно чл. 414а, ал. 4 ГПК при подаване в срок на становище от
заявителя по възражението по чл. 414а ГПК съдът следва да се произнесе по
възражението и постъпилото становище. Макар да не се е произнесъл с
изричен диспозитив заповедният съд в мотивите си на Разпореждане №
355/21.02.2022 г. е постановил, че представения към възражението по чл. 414а
платежен документ не може да се отнесе безспорно към настоящите вземания
на кредитора и поради това възражението не следва да се уважава. Именно
затова и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК районният съд е дал указания на
заявителя за завеждане на установителен иск, като в исковото производство
ще могат да се проверят твърденията и на двете страни относно това дали
задължението е погасено с представената разписка за извършено плащане или
е погасено друго задължение на длъжника към същия кредитор.
С оглед изложеното, съдът приема, че подадената частна жалба е
неоснователна. Определението на Районен съд - Търговище е правилно и
законосъобразно и поради това следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 344 от 31.03.2022 г. по ч.гр.д. №
1811/2021 г., 8 с-в по описа на РС - Търговище, с което съдът на основание
чл. 415, ал. 5 ГПК е обезсилил издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 859 от 23.12.2021 г. по същото дело против Л.
АЛ. М., за сумата от 25 лв., представляваща част от вноска за главница в общ
размер от 58,33 лева с падежна дата 07.09.2021 г. по договор за кредит от
разстояние № *****/10.05.2*** г., ведно със законната лихва от 22.12.2021 г.,
25 лева държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като правилно и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3